Р Е Ш Е Н И Е № 398
гр. Монтана, 18. 03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляда двадесет и четвърта
година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ СЛАВКОВА
при
секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Славкова
КАНД № 82 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „Билла България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 55,
представлявано от Ваня Динева-Странджева и Вигинтас Шапокас – управители,
чрез пълномощник адв. Г.
Д., против Решение от № 337 от 07.12.2023 г. по АНД № 1013/2023 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
С Решение от № 337 от 07.12.2023
г. по АНД № 1013/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно
постановление № 002552 от 27.07.2023 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите, Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите на „Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, град
София, район Триадица, бул. „България“ № 55, е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 7 500 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, изцяло като законосъобразно
Наказателно постановление
№ 002552 от 27.07.2023 г. на Директор Регионална дирекция за областите Монтана,
Видин и Враца към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите е издадено въз основа на Акт № 002552/30.03.2023 г., съставен от
контролен орган в Област Монтана – КЗП, затова че при извършена проверка на 16.02.2023
г. от длъжностни лица на КЗП в магазин 810 в гр. Монтана, бул. „Акад. И. Дуриданов“ № 2, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, с Констативен
протокол № К-2742902 /л. 36-41 от
въззивното дело/ е установено следното: търговецът „Билла България“ ЕООД в
стопанисвания от него обект магазин 810 в гр. Монтана, обл.
Монтана, бул. „Акад. И. Дуриданов“ № 2, предлага за продажба
на потребителите хранителни стоки - маслини в насипно състояние, които са
предварително оразмерени от него с различен грамаж, поставени в пластмасови
купи и изложени в хладилна витрина. При измерване на теглото им е включено в
него и тарата /теглото/ на опаковката. По този начин
търговецът използва нелоялна търговска практика. Съставеният Акт № 002552/30.03.2023
г. е връчен в отсъствие на представител на дружеството, като е връчено копие от
акта на основание чл. 233, ал. 4 от ЗЗП на упълномощено лице, което се намира в
трудовоправни отношения с дружеството, като се е
задължило да го предаде на управителя на дружеството.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното Решение
№ 337 от 07.12.2023 г., постановено от PC – Монтана по АНД № 1013/2023 г, като
неправилно, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат
се съображения, че при постановяване на решението PC – Монтана е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил част от
доводите на жалбоподателя срещу законосъобразността на процесното НП, не е
изложил мотиви във връзка със същите и е игнорирал допуснатата и приета по
делото съдебно-техническа експертиза. Касаторът
твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП,
като е приел, че Билла е действала недобросъвестно и при липса на професионална
компетентност, което е променило или е могло да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител. Твърди, че в решението PC – Монтана
не е обсъдил, че нито в НП, нито в КП и АУАН е посочено, че етикетът върху процесната кутийка с маслини е бил поставен от търговеца
след измерване на количеството на маслините на същата везна, на която тези
маслини, извадени от кутийката, са били претеглени по настояване и в
присъствието на служителите на КЗП. Сочи, че с оглед Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие от
31.10.2017 г. отклонение от 5 гр. при претеглянето на стоки с тегло до
500 гр., напълно възможно е двете измервания да са били извършени на две
отделни везни, всяка от които съответстваща на изискванията на Наредбата за
везните с неавтоматично действие (т.е. отмерваща тегло на стоки в рамките на
допустимото отклонение). Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил и възражението,
че Билла е нормативно задължена да начислява на потребителите сумата от 0,20
лв. за всеки брой пластмасова кутия, в която стоките са поставени. Използваните
от Билла везни попадат в клас III -
„средна точност на измерване" по т. 2.1, буква в) от наредбата. Съгласно
т. 4 от това Приложение максимално допустимите грешки при отчитането на теглото
от везни от клас III при претеглянето на товари между 0 мерни единици и 500
мерни единици е +/- 5 мерни единици. В магазина от търговската верига Билла, в
който е била извършена проверката, са налице повече от една везна за
претегляне на стоки, предлагани за продажба в насипно състояние и
след като не е безспорно установено от проверяващите органи, че първоначално
опакованите, респ. предварително претеглени и поставени в опаковка маслини и
последващото им оразмеряване без кутийка по тяхно искане, са били претеглени на
една и съща везна, не може да се установи със сигурност, че изобщо е налице
разликата от 5 г., съответно от 0,3 лв. И двете измервания касаторът счита, че
са в рамките на допустимото отклонение. Сочи още, че PC – Монтана не е
съобразил обстоятелството, че този продукт се съхранява в марината. В НП
изрично е посочено, че при претеглянето на маслините в присъствието на служителите
на КЗП, същите са били извадени от кутията и са били поставени директно на
везната за претегляне. В тази връзка обосновано може да се предположи, че в
кутията е останало известно количество марината, в която маслините обичайно се
съхраняват. Счита за нормално количество маслини от около 260 г. да са били
съхранявани в 4-5 г марина. Съответно твърди, че и този факт изключва съставомерността на деянието на Билла, доколкото етикетът
на кутията с маслини е отразявал тяхното действително количество като общо
тегло на маслините и тяхната марина. Касаторът
твърди, че тези обстоятелства се потвърждават от СТЕ, която не била предмет на
обсъждане от страна на PC – Монтана. Касаторът твърди
още, че решението на PC – Монтана е неправилно и по отношение на индивидуализацията
на наказанието, като е приел, че определената имуществена санкция е съответна
на извършеното нарушение, доколкото била ориентирана към минимума (с 5 000 лв.
отгоре), а търговецът бил представител на т.нар. големи търговски вериги в
страната, като правилно било съобразено от административнонаказващия орган и
имущественото му състояние. Касаторът, счита че съдът
е приел, че извършеното от Билла деяние било обществено опасно, но не е посочил
степента на обществена опасност (ниска, средна, висока), нито е изложил
аргументи в подкрепа на този извод на административнонаказващия орган. Нито в
НП, нито в Решението са посочени интересите на потребители, върху които
поведението на Билла въздейства неблагоприятно или които биват застрашени от
неблагоприятно въздействие, нито степента на въздействие. По отношение на
имущественото състояние на Билла, което също следва да вземе предвид при
определяне на размера на наказанието, съдът не е изложил никакъв аргумент.
Счита, че за правилната индивидуализация на наказанието по реда на чл. 27, ал.
2 ЗАНН от значение е имущественото състояние на извършителя, но към момента на извършване на
нарушението, а не към произволно избран
момент. В случая е взета предвид стойността на само един от елементите на
активите на дружеството, актуална към 2021 г., а имуществената санкция е
наложена във връзка с поведение на търговеца, осъществено през 2023 г. Определено
по този начин имущественото състояние на Билла за нуждите на прилагането на
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, счита, че е довело до налагане на
имуществена санкция в несъразмерно висок размер. В заключение моли касационната
инстанция да отмени оспореното въззивно решение и постанови друго, с което да
отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано Наказателно постановление №
002552 от 27.07.2023 г., евентуално да измени същото в частта му относно
размера на наложеното наказание, като намали размера на имуществената санкция
до законоустановения минимум. Претендира направените в хода на производството
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. В с.з., редово призован, касаторът
не се явява. От пълномощника му адв. Д. е постъпила молба
с вх. № 608/06.03.2024 г., с която е заявено искане за даване ход на делото. В
молбата се излагат съображения по същество на спора, аналогични на тези в
касационната жалба. В допълнение касаторът сочи, че съдът неправилно е стигнал
до извода, че е налице нелоялна търговска практика на база констатациите на
КЗП, която е извършила проверка само в един магазин на Билла, филиал 810, независимо,
че този магазин е част от търговска верига от 150 магазина на територията на
цялата страна. Цитира съдебни решение, постановени по сходни според него
случаи. Претендира разноски, за които представя списък, фактура и платежно
нареждане.
Ответникът по
касационната жалба Комисия за защита на потребителите – Главна дирекция „Контрол
на пазара“, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана, Враца, не взема
становище по жалбата. В с.з., редовно призован, се представлява от ст. юрк. Петрова, която оспорва жалбата. Представя Писмено
становище, в което моли касационната инстанция да оставите в сила решение по
АНД № 1013/2023 г. на Районен съд - Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 002552/
27.07.2023 г. на Директора на регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца при Комисия за защита на потребителите срещу „Билла България“ ЕООД по
съображения, изложени в него. Счита твърденията в касационната жалба са изцяло
неоснователни, като същите са посочени и пред първоинстанционния
съд, който се е произнесъл. Твърди, че въззивният съд е извел законосъобразни
изводи за осъществения състав на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, като е изложил подробни и обосновани мотиви.
Деянието е правилно квалифицирано и доказано по несъмнен начин с приложените
документи. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството. Сочи, че служителите на КЗП са дали възможност на дружеството
да организира защитата си, което не е представило доказателства, които да
опровергават деянието, както пред наказващия орган, така и пред районния съд.
Счита, че не са налице обстоятелства за прилагане текста на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е определен размерът на имуществената санкция, която е съобразена с
тежестта на деянието и предвид това, че с деянието се нарушава едно от
основните права на потребителите за защита на икономическите им интереси, да
заплащат само цената за реално полученото количество от стоката. Претендира
разноски за юрисконсулстко възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, надвишаващ минимално
предвидените размери, поради липса на фактическа и правна сложност по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Монтана
правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и
правилно е описана в диспозитива на издаденото НП. Приема, че извършеното нарушение е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд счита за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Съгласно
разписка съобщението за изготвено решение на районния съд е получено от
касатора на 13.12.2023 г., а от писмо от куриерска фирма /л.12/ се установява,
че касационната жалба е подадена на 28.12.2023 г., което е първият работен ден
след изтичане на законово установения срок – 27.12.2023 г., видно от
поставеният вх. № в РС – Монтана. Жалбата е подадена от надлежна страна против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното
съдебно решение въззивният съд потвърждава Наказателно постановление № 002552
от 27.07.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите,
Видин, Монтана и Враца към ГД, „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите, на „Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, град София, район
„Триадица“, бул. „България“ № 55, е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 7 500 лева за извършено административно нарушение по чл.
68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите изцяло
като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда
на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от Председателя на КЗП с приложената по делото заповед №
771/13.10.2022 година. В предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен
срок. Районният съд е приел, че е налице пълно съвпадение между приетите за
установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. По същество първоинстанционният
съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Възприел е, че нарушението за което е съставен актът, е описано като предлагане
за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени във витрина,
които са предварително оразмерени от служител на търговеца. При оразмеряване на
теглото на избраната стока - маслини, е включена в него и тарата
/теглото/ на опаковката /пластмасова кутия/. Въпросното нарушение е
квалифицирано като „нелоялна търговска практика“. В конкретния случай районният
съд сочи, че безспорно е установено, че вследствие на некоректното поведение на
търговеца потребителите понасят неоправдани финансови загуби, тъй като при
оразмеряване на избрания от тях хранителен продукт, предлаган за продажба в
насипно състояние, в теглото му е включен и грамажа на опаковката /пластмасова
кутия/, което води до заплащане на по-висока цена. На следващо място, тази
опаковка един път е включена в теглото на оразмереното количество от стоката,
което се заплаща въз основа на цената й за единица мярка, но се заплаща и още
веднъж на касата с фиксирана цена 20 ст. Съдът прави заключение, че
потребителят реално заплаща стойността на опаковката два пъти на различни цени,
таксувайки я веднъж в грамажа на стоката и маркирайки я отделно на касата.
Въззивният съд развива мотиви, че задължение на самия търговец е да организира
дейността си по такъв начин, че на всички стоки, предлагани за продажба в
насипно състояние да бъде точно оразмерявано количеството им, поставено в
опаковката и съответно да бъде изчислявана правилно действителната им цена.
Търговецът няма право да включва в теглото на закупения хранителен продукт и
теглото на пластмасова опаковка. Същият следва при оразмеряване на везната на
определеното количество да приспада тарата на
опаковката, и това да бъде маркирано на издадената бележка след претеглянето. С
неизпълнението на тези си задължения търговецът уврежда икономическите интереси
на потребителите, нарушавайки принципите на търговска добросъвестност и
професионална компетентност и прилага нелоялна търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. В конкретния случай съдебният състав на въззивната инстанция не намира основание за приложение на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, въпреки ниската стойност на причинената реална
щета, поради обстоятелството, че описаното нарушение е типичен случай на
нелоялна търговска практика от този вид, големия брой клиенти на търговеца и
свързаните с тях големи финансови обороти в търговския обект. Възприел е, че наказващият
орган правилно е приложил посочената санкционна норма на чл. 210а от ЗЗП,
съгласно която за нарушение на чл. 68в и чл. 68г на виновните лица се налага
глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. Наложеното наказание
имуществена санкция е счел, че е в справедлив размер от седем хиляди и петстотин
лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, както и
обстоятелството, че е първо такова за нарушителя. Същото е определено към
минимума, без обаче да е най-ниския предел, което районният съд приема за
справедливо поради обстоятелството, че търговецът е представител на т.нар
големи търговски вериги в страната, с голям брой клиенти и описаното нарушение
би могло да засегне широк кръг от потребители и да доведе до значително
неоснователно обогатяване на търговеца. Възприел е, че при определянето на
наказанието административнонаказващият орган е съобразил и разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, а именно имотното състояние на извършителя, поради което е
наложил наказание малко над минимума.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност са
идентични с тези изложени пред въззивната инстанция. Съображенията
изложени в обжалваното решение са пълни и обширни и изцяло се споделят от
настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна
инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото
съдебно решение.
Не са основателни
възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които се споделят и
от настоящата инстанция. Като извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно –
на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:
Актът е издаден от
компетентен административен орган – Директор на РД за областите Видин, Монтана
и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощена със Заповед на
председателя на КЗП, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 165,
ал. 4, т. 6 от ЗЗП.
Наказателното
постановление е издадено в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите
на ЗЗП не предвиждат различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е
издаден в писмена форма, в него са посочени, както правните, така и
фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното
упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на
жалбоподателя да организира адекватно защитата си.
При постановяване на
обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и които да мотивират неговата отмяна само на това основание.
С оглед защита на
потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни
последици, разпоредбата на чл. 68в от
ЗЗП забранява използването на такива. Председателят на КЗП е забранил с нарочна
заповед прилагането им /л.29-33 от въззивното дело/. Според разпоредбата на чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика, от страна на търговец към потребител е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Основният фактически състав на нелоялната
търговска практика изисква наличие на търговска практика, свързана с
предлагането на стоки и услуги, като тази търговска практика противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и прилаганата ѝ променя или да е в състояние да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител.
По делото не се
спори, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Легална дефиниция на понятието „Търговска практика“ се съдържа в разпоредбата
на § 13, т. 23 ДР ЗЗП и това е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг,
от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите. Законът определя прилагана от търговеца към потребителя
търговска практика като нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност, които според разпоредбата на §
13, т. 28 ДР ЗЗП, представляват степента на специални познания, умения и грижи,
които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо
потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за
добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
Следователно
касационният жалбоподател като добросъвестен и професионално отговорен
търговец, е бил длъжен да контролира служителите си при изпълнение на техните
задължения, в т.ч. изпълнение на задълженията за „тариране“
на опаковките преди поставяне в тях на желаната от потребителя стока. По
същество се установява, че опаковката се таксува един път на теглото на
оразмереното количество от стоката, което се заплаща въз основа на цената
ѝ за единица мярка и втори път същата се заплаща на касата с фиксирана
цена от 0,20 лв., което ощетява финансово потребителите.
Недоказаното от
страна на касатора е защитното му твърдение, че маслините били предварително
претегляни и след това поставяни в пластмасова купа, както и това, че разликата
в грамажа с и без купата се дължи на теглото на марината. Обявената цена за
килограм, по която се изчислява цената на конкретното количество от стоката, е
за нейното нето тегло, като към същата не следва да се включва теглото на
марината, нито на опаковката, в случая пластмасова кутия.
По отношение на
възраженията за необсъждане на част от възраженията на административнонакзаното
лице, касаещи неустановяване на коя точно везна в търговския обект са измерени
маслините първоначално, респ. за допустима грешка при извършване на измерването,
следва да се има предвид, че вещото лице констатира, че и двете налични везни
са преминали метеорологична проверка, като в случая отчитането на допустима
грешка няма правно значение за настоящия случай. Твърдяната и сочена допустима
грешка е от значение при извършване замерване на везните при самите
метеорологични проверки, не и в случаите, когато се измерва даден продукт, със
и без неговата опаковка, за да се установи какво е неговото количество като
бруто и нето. Отделно от това, неоснователно се сочи в касационната жалба, че
разликата в измереното тегло на маслините е в рамките на допустимите отклонения
на везните, тъй като от представеното заключение по приетата съдебна
експертиза, на лист. 9 /л. 85 от въззивното делото/, вещото лице е записало, че
на информационната табела на всяка везна е изписана грешка при конкретен
максимален обхват, като при максимален обхват до 3 кг., какъвто е процесният случай, с оглед количеството на контролно
измерените маслини от 0,260 кг., допустимата грешка е равна на 1 гр., а не
както сочи касаторът 5 гр.
Ирелевантно към спора е соченото от касатора, че
съдът неправилно е стигнал до извода, че е налице нелоялна търговска практика
на база констатациите на КЗП, която е извършила проверка само в един магазин на
Билла, независимо, че този магазин е част от търговска верига от 150 магазина
на територията на цялата. Установеното нарушение в конкретния филиал на
търговеца е достатъчно за да бъде наложена административно наказание, без да е
необходимо същото такова нарушение да бъде установено във всичките му търговски
обекти. Характера и същността на нарушението не изисква то да бъде установено в
цялата верига от търговски обекта на търговеца, за да бъде осъществен състава
му.
Настоящият касационен състав намира, че не са налични
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
като приема, че в случая разпоредбата не може да бъде приложена, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на
посочената разпоредба. ЗЗП регулира
отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира
правата на потребителите. Процесното нарушение не
покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като
маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици. Освен
това не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касационната инстанция намира, че
процесното нарушение не се явява и малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
Наложеното
административно наказание „имуществена санкция“, по чл. 210а от ЗЗП от 7500
лв., е определено към законоустановен минимален
размер, като съда не констатира наличието на основания за изменение на същата
по отношение на размера ѝ. Настоящата касационна инстанция го намира за
справедливо предвид тежестта на нарушението и обхватът на същото с оглед факта,
че търговецът е хипермаркет и реализира голям обем от продажби, поради което и настъпилите
вредни последици се простират върху широк кръг потребителите.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото и направеното в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на
основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателят да
заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на
поисканите 150 лева.
По изложените съображения на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от
№ 337 от 07.12.2023 г. по АНД № 1013/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 55,
да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 150 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: