ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 29.05.2019г.
Софийски градски съд, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и девети май, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Иванова частно гражданско дело № 6683
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 130
от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№
5025620/14.02.2019г. на В.К.И.,
ЕГН ********** срещу Определение от 31.01.2019г.
по гр.д. № 32877 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с което производството
по делото е прекратено като недопустимо. Навел е твърдения, че неправилно бил
посочен номер на искова молба, както и че по дело № 42777/2010г. основание на
исковете била придобивна давност. Такова твърдение , ако някой бил правил то
това бил ищецът и това водело до различие в предмета на делото и това под №
42777/2010г. Собствен му бил имот 1064, а на ответника 1065, оранжерията ищецът
си я бил построил в своя имот. ЧЗИРП било одобрено със заповед от 17.05.1996г.,
която не била влязла в сила, регулация не била приложена, районният съд не обсъдил представените писмени доказателства.
Ответникът по жалбата – К.К.И., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Пос9очила е, че правилно
районният съд бил приел, че предмет на делото и този на дело № 42777/2010г. бил
идентичен и прекратил производството на основание на чл. 299 от ГПК.
Съдът като
обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа
страна:
Производството пред СРС е образувано по искова молба
вх. № 2014390/23.02.2018г. на В.К.И.,
ЕГН ********** срещу К.К.И., ЕГН **********, с която е
поискал от съда да признае за установено че е собственик по дарение на 186кв.м. от имот в кв.
35 местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, гр. София, които били присъдени на ответника с влязло в сила решение по дело № 42777/2010г. на СРС , които му били отнети
по издадения по това дело изпълнителен лист от съдебен изпълнител.
Посочил е, че по дело № 42777/2010г. бил лишен от участие поради нередовна
процедура по призоваване и неправилно назначаване на особен представител, че
тази площ от 186кв.м. била отнета от имота му и придадена към имота на
ответника с пл. № 1065 със заповед от 1996г.
на Главния архитект за ЧИЗРП, която не била влязла в сила и която не следвало
да се прилага с оглед разпоредби на пар. 6 и 8 от ПЗР на ЗУТ.
Ответникът е оспорил исковете като недопустими поради
сила на пресъдено нещо на решение по дело
№ 42777/2010г. на СРС, давност не била въвеждана кат основание на иска и
соченето на такава в частната жалба не било основание за отмяна на определението
на СРС.
По делото е представено влязло в сила на 01.04.2014г.
решение от 04.03.2014г. по гр.д№ 42777/2010г., с което В.К.И., ЕГН ********** е осъден да предаде на К.К.И., ЕГН **********
на основание на чл. 108 от ЗС владението
върху реална част от имот пл. № 1065,
в кв. 35 местност „Витоша – ВЕЦ –
Симеоново“, гр. София , за който е отреден УПИ V-1065 целият с площ от
987,50кв.м., която реална част е с
ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между имот 1065 и 1064. На
гърба на решението е поставено отбелязване че на 22.04.2014г. е издаден
изпълнителен лист за предаване на владението.
По делото е приет протокол за принудително отнемане по изпълнително дело
№ 142/2014г. по описа на ДСИ, съгласно което изпълнителното дело е образуване
за изпълнение на притезание по изпълнителен лист, издаден на 22.04.2014г. по
гр.д. № 42777/2010г. на СРС , като на 28.10.2016г. с помощта на вещо лице е
установена граница между имоти 1064 и 1065, кв. 35 и е извършено трасиране ,
забити са метални пръти от арматурно желязо до
изграждане на трайна ограда и така е извършен въвод във владение върху реална част от собствен имот на К.И..
Представени са скици от ГИС София и от АГКК съгласно които имот 1065
е с площ от 1007кв.м.
С определение от 31.01.2019г., съобщено на ищеца на
05.02.2019г. районният съд е прекратил производството като недопустимо на
основание на чл. 299 от ГПК.
Представени са искова молба и отговор на искова молба
по дело № 42777/20107г.- на СРС, в които не се съдържат изявления за придобивна
давност, такова основание не е разгледано и в решението на СРС по дело № 42777/2010г.
При така
установеното съдът намира следното:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на
обжалване акт в срока за обжалване от процесуално легитимирано лице и като
такава е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 299 и чл.
298 от ГПК спор между страните, съответно техните
правопиремници, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго
, като повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.
В случая предмет на делото е собствеността върху реална част от имот пл.
№ 1065, в кв. 35 местност
„Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, гр. София, която
реална част е с ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между
имот 1065 и 1064. имот, за която между страните е постановено на 04.03.2014г. влязло
в сила решение по дело № 42777/2010г. на СРС. Ищецът не е посочил
конкретното местоположение на площта, за която предявява иск, но е посочил
изрично, че предявява иск за 186кв.м., които са му отнети фактически от съдебен
изпълнителен лист по изпълнителен лист, издаден по дело № 42777/2010г. на СРС.
Приетите по делото препис от решение по дело 42777/2010г. на СРС и протокол за
въвод във владение от 2016г. установяват, че тези 186кв.м. са реална част от имот пл. № 1065, в кв. 35 местност „Витоша – ВЕЦ –
Симеоново“, гр. София, която реална част
е с ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между имот 1065 и
1064. В производството пред СРС по дело 42777/2010г. В.И. е бил ответник, а
К.И. е била ищец по собственически иск. При така установено В.И. е бил длъжен
да изчерпи всички съществуващи към него момент възражения срещу предявения
срещу него иск, като той не разполага с възможност да направи същото по-късно и
в друг процес. В случая основанията на които е предявен иска от В.И. са съществували през време на процеса по дело
№ 42777/2010г. на СРС, поради което и те е следвало да се въведат в
производството по дело № 42777/2010г. Позоваването на тези основания в отделен
процес е недопустимо. Изявленията по частната жалба, че следвало да се приеме,
че ако някой се е позовал на придобивна давност, то това би ищецът в настоящото
производство не могат да обосноват обратен извод. Исковата молба изрично сочи
основанието на иска на В.И. – договор за дарение с дарител майката на ищеца. В
нито един момент не е бил предявен иск с правно основание придобивна давност.
Напротив, твърденията на ищеца В.И. са били последователни за основанието на
иска му – договор за дарение на имот, реална част от която не е загубена,
защото заповед за ЧЗИРП е незаконна и не е влязла в сила, а и регулация по тази заповед не е приложена. Следва
да се посочи, че твърденията в частната жалба за придобивна давност не само че са
направени за първи път по делото в производството по частната жалба, но и са
бланкетни и неясни, направени са като коментар на прекратителното определение
на СРС, а не като основание на което се предявява иска, което препятства на още
по-голямо основание да се приеме, че това е част от предмета на делото.
Оплакванията на ищеца, свързани с нередовно
призоваване в производството пред СРС по дело № 42777/2010г и неправилно
назначаване на особен представител не могат да се разглеждат в настоящото
производство.
При така възприето съдът приема, че страните
и предмета на делото и това на дело № 42777/2010г. по описа на СРС е идентичен,
поради което и на основание на чл. 299, ал.2 от ГПК производството по делото
следва да се прекрати.
При така възприето съдът приема, че
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски Градски
Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№
5025620/14.02.2019г.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщението при условията на чл. 274 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.