№ 58
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500098 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260001/13.01.2022 г., постановено по гр.д. №
500/2019 г. на ОС-Х., с което е отхвърлен предявеният от К.-гр.С. против Д.
Г. М. осъдителен иск с правно основание чл.151, вр. чл.142 ал.2, т.1, вр.
чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр. § 5, ал.2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗПКОНПИ, за сума в общ размер на 456 396,34
лева, включваща 1 540 лева – причинена имуществена вреда, вследствие на
извършена престъпна дейност от Д. Г. М.; 7 600 лева – предоставени заеми от
Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени вноски по банкови сметки от Д. Г. М.;
236 558.84 лева – извършени вноски по банкови сметки от трети лица;
9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки; 18 822.65 лева – доход
от продажба на инвестиционни дялове от Д.Ф. „О.П.З.“ и 7 868.38 лева –
извършени вноски по застрахователни полици, сключени от Д. Г. М. в З.Д.
„О.-М.Л. ЖЗД“ АД, както и е осъдена К.-гр.С. да заплати на Д. Г. М. сумата
5 055 лева – деловодни разноски, а също е осъдена К.-гр.С. да заплати сумата
в размер на 18 255.85 лева за държавна такса по сметка на Окръжен съд – Х..
1
Жалбоподателят К.-гр.С. с подадената на 27.01.2022 г. въззивна жалба
моли по посочените в нея съображения решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно, като бъде постановено от апелативния съд
решение, с което предявеният от К. иск да бъде уважен. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява осъдителен иск с правно
основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /ЗПКОНПИ/, вр. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане от
ответника Д. Г. М. в полза на държавата на имуществото сума в общ размер
на 456 396,34 лева, включваща, както следва: 1 540 лева – причинена
имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.;
7 600 лева – предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени
вноски по банкови сметки от Д. Г. М.; 236 558.84 лева – извършени вноски
по банкови сметки от трети лица; 9 491.75 лева – получени лихви по банкови
сметки; 18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от
Д.Ф. „О.П.З.“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по застрахователни
полици, сключени от Д. Г. М. в З.Д. „О.-М.Л. ЖЗД“ АД. В производството
пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Д. Г. М. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в подадения на 23.02.2022 г.
отговор. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска
като недопустим, евентуално като неоснователен. В производството пред
настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че срещу Д. Г. М. е било образувано от К.
с решение от 17.04.2019 г. производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на получено на 10.11.2017 г.
уведомление от С.П. за привличането му в качество на обвиняем по ДП
2
№***/2015 г. на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 436/2015 г. по описа на С.П. за
престъпления по чл. 321,ал.3,т.1 във вр. с ал.1 от НК, по чл. 252,ал.1,пр.1 от
НК и по чл. 214,ал.2,т.1 във вр. с ал.1, вр. чл. 213а,ал.2,т.4,предл.1, вр. чл.
20,ал.2,вр.ал.1 от НК, които са сред посочените в чл. 108,ал.1 от ЗПКОНПИ.
С подадената на 23.07.2019 г. до ОС-Х. искова молба К. твърди, че е налице
несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника в размер на
516 135,49 лв. за целия проверяван период 1.12.2007 г.-1.12.2017 г., поради
което на основание чл. 151 от ЗПКОНПИ претендира да бъде отнето от
ответника в полза на държавата имущество на стойност 456 396,34 лв., която
сума включва, както следва: 1 540 лева – причинена имуществена вреда,
вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.; 7 600 лева –
предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени вноски по
банкови сметки от Д. Г. М.; 236 558.84 лева – извършени вноски по банкови
сметки от трети лица; 9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки;
18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от Д.Ф.
„О.П.З.“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по застрахователни полици,
сключени от Д. Г. М. в З.Д. „О.-М.Л. ЖЗД“ АД.
С подадения на 24.09.2019 г. писмен отговор ответникът възразява, че
искът е недопустим, евентуално неоснователен. Заявява, че К. претендира за
отнемане по реда на чл. 151 от ЗПКОНПИ на преминаването на блага през
патримониума на ответника въпреки изричното ограничително условие
такива да се намират в съответния патримониум в края на изследвания
период. Заявява, че в случая К. изрично признава, включително и с писмото
от 25.04.2010 г. от ПИБ, че тези блага не са в патримониума на ответника, тъй
като в банковата му сметка в ПИБ на негово име няма авоар. Заявява, че той
не притежава имущество (движимо или недвижимо) и не разполага с
финансови активи, а единствено с банкова сметка без авоари в нея и не става
ясно какво ще му бъде отнето при позитивно за К. решение. Твърди липса на
съществено имуществено несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ. Твърди, че са неверни твърденията на ищеца, че процесното
имущество, чието отнемане се иска, не е придобито със средства със законен
източник. Заявява, че е невярно твърдението на ищеца, че направените от
него разходи през процесния период надвишават получените доходи по време
на същия. Заявява, че неоснователно е прието от К., че няма данни той да е
работил в К.И. до 2014 г.
3
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е налице
обстоятелство по чл. 108,ал.1 от ЗПКОНПИ, тъй като ответникът М. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпления, посочени в
чл.108,ал.1,т.т. 11,17 и 23 от ЗПКОНПИ, и впоследствие е било образувано и
НОХД №3383/2017 г. на СпНС.Съдът приема обаче, че с оглед събраните по
делото доказателства не е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла на чл. 107,ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с
§1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което не може да се направи извод за
обосновано предположение, че ответникът притежава незаконно придобито
имущество, което да подлежи на отнемане в полза на държавата съгласно чл.
141 от ЗПКОНПИ. Съдът приема, че размерът на получените от ответника
приходи са в общ размер на 265 616,92 лв., включващи получената от
продажба през 2015 г. на наследствени недвижими имоти сума 2 000 лв.,
получената от застраховки „Живот“ сума 6 037,22 лв., получените приходи от
лихви по суми по банкови сметки 13 200,98 лв., получени суми от безналични
ценни книжа 183 018,75 лв. и получени кредити в размер на 61 359,97 лв.
Съдът преценява, че към размера на получените от ответника приходи в
размер на 265 619,92 лв. съгласно първия вариант от заключението на вещото
лице Н. следва да се прибави и сумата 497 939,38 лв., представляваща
получено от ответника възнаграждение за периода от 2007 г. до края на 2014
г. като охранител в дискотеки по време на пребиваването му в гр. Г., И., който
размер е определен от вещото лице във втория вариант от заключението.
Съдът съобразява удостоверението, съгласно което в отдел Статистика на
Община-гр.Г. в регистъра на живущите в града ответникът е вписан на
18.11.2005 г. и е отписан на 26.06.2018 г. поради изтичане на срока. Относно
пребиваването на ответника в К.И. съдът цени и събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите А. и В., съгласно които се
установяват и обстоятелства относно размера на получаваните от ответника
доходи за осъществяваната от него дейност като охранител в дискотеки,
неопровергани от ищеца. Съдът преценява като неоснователно становището
на ищеца за недопустимост на свидетелските показания поради липсата на
изискване за писмена форма като условие за действителност на договора, по
силата на който ответникът е изпълнявал посочената дейност. Съдът приема,
че размерът на приходите следва да се определи на 763 556,30 лв. – като сбор
от сумата 265 619,92 лв. и сумата 497 939,38 лв. Съдът преценява, че в
4
размера на приходите не следва да се включва сумата 195 583 лв.,
представляваща левовата равностойност на 100 000 евро от кредит, получен
от ответника съгласно договор за паричен заем от 20.10.2010 г., сключен с
Н.М.И. като заемодател, защото приема за недоказано заявеното от ответника
твърдение, че като законен източник на средства следва да бъдат включени и
получените от него заемни средства съгласно посочения договор,
достоверността на датата на който е оспорена от ищеца на основание чл. 181
от ГПК, като от страна на ответника не са представени доказателства,
установяващи получаването на сумата , което прави невъзможна преценката
на валидно сключен между него и трето за спора лице договор за заем
предвид реалния характер на сделката. Съдът приема за недостоверни
показанията на свидетеля И. относно даден от него заем. Относно размера на
обичайните разходи за издръжка на ответника за проверявания период
съобразно данни на Е. и НСИ в Б. и И. съдът приема втория вариант от
заключението на вещото лице Н., определен на обща сума 202 991,44 лв.,
включваща 201 465,90 лв. за обичайни разходи за издръжка на домакинство и
1 525,55 лв. разходи за задгранични пътувания. Съдът приема, че разликата
между сумата 763 556,30 лв. за приходи и 202 991,44 лв. за разходи определя
размера на нетния доход по смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗПКОНПИ на
560 564,86 лв. Съдът приема въз основа на първия вариант от заключението
на вещото лице Н., че размерът на разходите за придобиване на имущество
пред проверявания период е общо 700 592,78 лв., включващи 57 894,66 лв.
погашения по кредитна карта, 8 043,26 лв. плащания по застраховки „Живот“,
163 498,22 лв. разходи за закупуване на ценни книжа, 2 746,97 лв. разходи за
обслужване на банкови сметки и платени данъци върху лихви, 359,67 лв.
платени задължения за данъци и такси, 466 764,13 лв. вноски по собствени
банкови сметки, в това число 225 843,25 лв. направени от ответника вноски и
240 920,88 лв. направени от трети лица вноски и 1 285,87 лв. преводи от трети
лица-бързи разплащания. Съдът преценява, че от така определения размер
700 592,78 лв. следва да се приспадне сумата 225 843,25 лв. за вноски,
направени от ответника по банкови сметки, при което като разход следва да
бъде определена разликата в размер на 474 749,53 лв., ценейки втория
вариант от заключението в частта, в която експертът приема, че същите не
следва да се вземат като доход, тъй като представляват само преобразуване на
средства от вече получен в брой доход, като същите не може да се приемат и
5
като разход, доколкото остават в патримониума на лицето. Съдът намира, че
размерът на несъответствието (недостиг на парични средства), определен като
разлика между нетния доход от 560 564,86 лв. и общия размер на разходите за
придобиване на имущество от 474 749,53 лв., възлиза на положителна
величина от 85 815,33 лв. и не обосновава извод за наличие на значително
несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ – надвишаващо
150 000 лв. за целия проверяван период. Затова съдът приема искът за
неоснователен.
С подадената на 27.01.2022 г. въззивна жалба К. твърди, че неправилно
окръжният съд е приел ответникът да е получил като доход сумата 497 939,38
лв. за парично възнаграждение като охранител, получено в гр. Г., И., която
сума е добавена към другите доходи на ответника, както и от разходите за
придобиване на имущество е приспадната сумата 225 843,25 лв. за вноски,
направени от ответника по банкови сметки. Относно доходите от трудова
дейност в К.И. счита, че писмената форма е условие за доказване на трудовия
договор, като при невъзможност такъв да бъде представен следва да се
представят други писмени документи (удостоверение и други документи от
работодателя, банково извлечение, разписки за получени суми и др.) за
установяване на времето, през което е извършвана трудова дейност и
получените доходи от нея. Заявява, че трудовият договор е правна сделка, за
която законът (чл.62 от КТ) изисква писмен акт, поради което свидетелски
показания са недопустими за установяване както на трудови правоотношения,
така и на договори на стойност над 5 000 лв. съгласно чл. 164,ал.1,т.1 и т.3 от
ГПК. Заявява, че при разглеждане на свидетелските показания изнесените от
свидетелите данни са твърде общи и не дават ясна представа за общия размер
на получените възнаграждения от ответника. Относно показанията на
свидетеля Е.А. счита, че свидетелят не е сигурен в показанията си и по-скоро
изразява мнение, а не излага негови лични възприятия, поради което те не
следва да се кредитират и въз основа на тях да се приемат за доказани
твърдените от свидетеля факти и обстоятелства. Счита, че в показанията на
свидетеля Д.В. липсва конкретика за периодите на осъществяване на трудова
дейност. За представената по делото декларация от Х.А.Н.А. заявява, че не е
посочен нито период, нито получените възнаграждения. Твърди, че вещото
лице е изчислило доходите на ответника за всичките 7 години, от 2007 г. до
2014 г. при непрекъснато осъществявана трудова дейност и постоянни доходи
6
от 150 евро, което е предположение. Заявява, че от събраните по делото
доказателства не могат да се правят изводи за непрекъсната работа по
трудово правоотношение, нито за подобни размери на получените суми.
Заявява, че единият свидетел казва какво е чул от ответника и излага по-скоро
предположения и мнение по въпроса, а другият, с когото ответникът е
работил, се е прибрал в Б. през 2010 г. Счита, че обжалваното решение е
необосновано, тъй като приетият за доказан размер на дохода от положен
труд в И. не съответства на доказателствата по делото, а този размер е
вариант, даден от вещото лице, който се основава на предположения. Заявява,
че заключението на експерта следва да се обсъди заедно с другите
доказателства по делото съгласно чл. 202 от ГПК, а при липса на
доказателства, обосноваващи изводите в заключението, няма основание за
кредитирането му. Относно вноските по сметки заявява, че парите, внесени по
сметка (влог, депозит и др.), са имущество по смисъла на §1,т.4 от ДР на
ЗПКОНПИ. Заявява, че с внасянето им по сметка възниква право на вземане
на лицето от банка, която дължи внесената сума и уговорената лихва съгласно
чл. 421,ал.1 от ТЗ. Заявява, че за внесената сума трябва да има доказан
законен източник – заплата, продажба и други, а ако липсва такъв източник
това е незаконно имущество, подлежащо на отнемане, ако е налично на
основание чл. 141 от ЗПКОНПИ, а ако е отчуждено или липсващо на
основание чл. 151 от ЗПКОНПИ. Заявява, че съгласно чл. 5,ал.1 във вр.с
чл.1,т.2 от ЗПКОНПИ за незаконно придобито имущество се счита това, за
придобиването на което не е установен законен източник, които източници са
посочени в §1,т.2 от ДР на ЗПКОНПИ. Твърди, че по делото не е доказано
сумите, внесени от ответника по банкови сметки, да имат законен произход.
Затова счита, че в нарушение на посочените разпоредби тази сума е
приспадната от имуществото на ответника.
С отговора на въззивната жалба от 23.02.2022 г. ответникът заявява, че
по делото е доказано по безспорен начин, че той е пребивавал законно в К.И.
(видно от представеното удостоверение) и е полагал труд през целия си
престой там, което обстоятелство е доказано от разпитите на свидетелите,
които са работили заедно с него. Заявява, че съобразявайки разпитите на
свидетелите и представените писмени доказателства вещото лице е изготвило
вариант, в който определя размер на средно-дневно възнаграждение на
ответника от 118,36 евро, съобразено с обстоятелствата на сезонна заетост на
7
ответника, по който начин се доказва законно установения произход на
доходите му. Счита за неоснователно оплакването на ищеца за липса на
трудов договор и наличие на писмена форма за достоверност. Заявява, че не е
твърдял да е имал сключен трудов договор, а че е полагал труд като
охранител в дискотека на плаж без трудов договор и затова за трудовата му
заетост по-скоро би било удачно да се говори за сключен граждански
договор. Заявява, че за полагането на труд се дължи възнаграждение. Заявява,
че в този смисъл са показанията на свидетелите Е.А., Д.В. и Н. И., според
които ответникът е живял преимуществено в И. за периода от 2004 г. до 2014
г. и през цялото време е работил дори и без трудов договор на поне две места.
Заявява, че в заключението на вещото лице точно е изчислена трудовата
заетост на ответника и полученото трудово възнаграждение за процесния
период е в размер на 497 939,38 лв. след приспадане на кратките връщания в
Б.. Относно представения договор за паричен заем счита, че окръжният съд
неправилно го изключва от приходната част на имуществото на ответника.
Счита за неоснователни твърденията, че вноските по сметки са с неустановен
законен източник. Заявява, че правилно окръжният съд е приел, че те са
преводи от трудовата дейност на ответника в периода, в който той законно е
пребивавал в К.И.. Заявява, че правилно окръжният съд не е взел в предвид
като разходи преводите, направени от трети лица, тъй като нямали посочено
основание, защото е нелогично е необосновано да се твърди, че направените
от трети лица преводи са с неустановен произход. Заявява, че за всеки такъв
превод винаги има логично основание и това винаги трябва да е заплата,
продажба и т.н. Заявява, че не винаги липсата на посочено основание за
направения превод трябва да се тълкува като незаконно имущество,
подлежащо на отнемане от К..
Съгласно разпоредбата на чл. 141 от ЗПКОНПИ, на отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобито имущество, което включва
съгласно чл. 142,ал.1,т.1 от ЗПКОНПИ личното имущество на проверяваното
лице. Съгласно чл. 107,ал.2 от ЗПКОНПИ, налице е обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Съгласно §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, значително
несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
8
Съгласно чл. 151 от ЗПКОНПИ, в случай че имуществото липсва или е
отчуждено, се отнема паричната му равностойност. В случая окръжният съд е
приел, според жалбоподателя неправилно, че не се установява значително
несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. За да направи този
извод, окръжният съд към приходите на ответника прибавя и сумата от
497 939,38 лв. за получено от ответника възнаграждение като охранител в
дискотеки по време на пребиваването му в К.И., град Г.. Следва да се посочи,
че ответникът не е твърдял, съответно и не е установявал, да е работил в И. по
трудово правоотношение след сключване на трудов договор, а че е получавал
плащания в брой на възнаграждения за положен труд, поради което няма
основание да се приеме, че е следвало да установява наличие именно на
сключен в писмена форма трудов договор, съответно, получаване на трудово
възнаграждение въз основа на такъв договор, както неоснователно заявява
жалбоподателят. Затова са неоснователни и доводите на жалбоподателя за
недопустимост на свидетелските показания, ангажирани от ответника за
установяване на осъществяваната от него трудова дейност в И. срещу
заплащане на възнаграждение. За установяването на това свое твърдение
ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства. Видно от
представеното от ответника в копие и с превод удостоверение от Кметството
на гард Г. от 22.01.2020 г., ответникът е регистриран като живущ в града на
18.11.2005 г. и е отписан поради изтичане на срока на 26.06.2018 г.
Ответникът е представил в копие и в превод и декларация от 23.01.2020 г. с
нотариална заверка на подписа на декларатора Х.А.Н.А., с която той
декларира, че ответникът е съжителствал с него на неговия адрес от месец
февруари 2006 г. до месец септември на 2011 г. безвъзмездно както по
отношение на жилището, така и по отношение на издръжката си, като
потвърждава, че в посочения период двамата са работили заедно в дискотека
„Б.“ на плаж Г. (В.), изпълнявайки функции по контрол на достъпа и
персонала, за което е очевидец, че е развивал дейността без трудов договор.
Следва да се отчете обаче, че декларацията е съставена от физическо лице, за
което не е видно да се сочи, че то е било работодател на ответника, поради
което тя има характер на свидетелско показание, което обаче не е събрано по
законоустановения в чл. 163,ал.1 от ГПК ред, с явяване на лицето пред съда,
поради което не се явява надлежно доказателство и не следва да бъде
съобразявана при преценката относно установяването от ответника на
9
неговото твърдение, че е работил без трудов договор в И. и е получавал
възнаграждение за своята работа. Видно от показанията на свидетеля Е.А. А.,
разпитан по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на
3.02.2020 г., той познава ответника от 2006 г., ответникът също бил охранител
в разни дискотеки, в които ходел свидетелят, живеели в град Г., ответникът
работел в две дискотеки като охранител, през деня ходел да охранява
допълнително, защото през лятото пред деня имало много концерти, според
свидетеля ответникът не работел на трудов договор, защото тогава така се
работело, на черно, не било лесно да работиш с трудов договор,
работодателите не искали да правят такива договори с чужденци, ответникът
споделял, че получавал около 140-150 евро на вечер като заплата, двамата не
работели заедно, през лятото ответникът всеки ден бил на работа, както и през
декември и април и по празниците и по Великден, през останалото време
свидетелят мисли без да е сигурен, че ответникът ходел на работа в
четвъртък, петък, събота и неделя, ответникът бил в И. до преди 4-5 години,
свидетелят няма информация как се е осъществявало плащането на парите на
ответника от работодателя в И.. Видно от показанията на свидетеля Н.М.И.,
разпитан също по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния
съд на 3.02.2020 г., свидетелят знае, че ответникът работи в някакво
заведение, не може да каже като какъв, имал авторитет, свидетелят ходил в
нощния клуб и видял как се отнасят към ответника и как всички го слушали,
ответникът работел в И. по нощни заведения, бил добре платен. Видно от
показанията на свидетеля Д.И. В., разпитан също по искане на ответника в
съдебното заседание на окръжния съд на 3.02.2020 г., свидетелят работел в И.,
ответникът дошъл през 2004-2005 г. и се установили в град Г., работели като
охранители в дискотеки само нощна работа, свидетелят се прибрал през 2010
г. от И., ответникът работил поне още 2-3 години след него, работели в
различни дискотеки, които били на един собственик, плащали им по 150 евро
на вечер, ответникът работел всяка вечер, ответникът работел и на други
събития заедно със свидетеля, ответникът нямал трудов договор, прибирал се
в Б. на5-6 месеца веднъж, свидетелят познава Х.А. Н.А., той бил шеф на
охраната в дискотеката, където работел ответникът, свидетелят бил в друга
дискотека, за която този испанец също отговарял, не всеки път дискотеката
осигурявала трудов договор, защото работата била нощна смяна и така им
отървало да плащат на емигрантите. Видно е следователно от показанията на
10
свидетелите, че ответникът е пребивавал и е работел в И. след 2004 г. до 2014
г. като охранител на нощни заведения. За периодите на работата през
годината свидетелят А. установява, че работата не е била с еднаква
целогодишна натовареност, а според него във времето извън лятото, през
декември и април и по празниците и по Великден ответникът работел в
четвъртък, петък, събота и неделя. Показанията на тримата свидетели са
непротиворечиви и кореспондират и на представения документ относно
пребиваването на ответника в К.И. (удостоверение за адресна регистрация за
периода 2005-2018 г.), поради което няма основание те са приемат за
недостоверни, като въз основа на тях се установява осъществяването от
ответника на работа като охранител в И. в периода 2004-2014 г., периодите на
работата, получаването на възнаграждение и негов размер. С оглед периода
на проверката, извършвана от К., вещото лице К. Н. в заключението от
22.04.2020 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 1.06.2020 г., в
отговор 1.1. от втория вариант е изчислило размера на доходите на ответника
за времето от 2007 г. до 2014 г. за летен сезон от 6 месеца, за зимен сезон при
работа по 4 дни, направило е приспадане за време на пребиваване на
ответника в Б. и така е получена сумата 254 592,36 евро или в левова
равностойност 497 939,38 лв. Неоснователно е затова твърдението на
жалбоподателя, че вещото лице е изчислило доходите на ответника за
времето от 2007 г. до 2014 г. при непрекъснато осъществявана трудова
дейност и постоянни доходи от 150 евро на ден. Няма следователно
основание да се приеме, че посоченият от вещото лице доход в размер на
497 939,38 лв. не е съобразен с доказателствата и обстоятелствата по делото,
съответно, че той не следва да бъде отчетен от съда. При тези обстоятелства
неоснователно жалбоподателят претендира сумата 497 939,38 лв. да не следва
да се прибавя към доходите на ответника, като размерът на тези доходи
окръжният съд правилно е определил на 763 556,30 лв. (265 619,92 лв. плюс
497 939,38 лв.). След приспадането от окръжния съд от тази сума на
разходите за издръжка на ответника (202 991,44 лв.) размерът на нетния
доход на ответника по §1,т.8 от ЗПКОНПИ съдът е определи на 560,564,86 лв.
При определянето на имуществото (разходите за придобиване на
имуществото) на ответника окръжният съд приема с оглед първия вариант в
заключението, че те не са общо 700 592,78 лв., а от тази сума следва да се
извади (приспадне) сумата 225 843,25 лв. за направени от ответника вноски
11
по банкови сметки и така разходите следва да бъдат определени в размер на
474 749,53 лв., като възприема съображението на вещото лице, посочено по
т.4 във втория вариант в заключението (стр.20 от него), че сумата 225 843,25
лв. не следва да се взима като доход, тъй като представлява само
преобразуване на средства от вече получен в брой доход и не може тези
вноски да се приемат и като разход, доколкото остават в патримониума на
лицето. Съдът е възприел това съображение на вещото лице с оглед неговите
специални знания и компетентност, поради което оплакването на
жалбоподателя, посочено в жалбата, относно вноските по сметки с
твърдението, че парите, внесени по сметки, са имущество по смисъла на §1,т.4
от ДР на ЗПКОНПИ, се явява неоснователно. Следва да се отбележи, че и при
възприемане на вариант, при който сумата 225 843,25 лв. не се приспада, а
имуществото се приеме да е на стойност 700 592,78 лв., то разликата между
тази стойност и нетния доход от 560 564,86 лв. е в размер на 140 027,92 лв.,
т.е. под 150 000 лв. При тези обстоятелства няма основание да се приеме,
както претендира жалбоподателят, че в случая има значително
несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника за целия
проверяван период по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Установява се,
че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
решението на окръжния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. против
ответника иск за отнемане в полза на държавата на имущество, следва да бъде
потвърдено.
Следва при тези обстоятелства само за пълнота да се посочи, че в
случая ищецът претендира за отнемане на имущество, което представлява
само парични суми, и като основание е посочена нормата на чл. 151 от К., т.е.
самата Комисия приема и твърди, че тези парични суми не са налични.
Ответникът с отговора на исковата молба изрично е възразил, че К. в случая
претендира за отнемане по реда на чл. 151 от ЗПКОНПИ на преминаването на
тези блага през патримониума на ответника въпреки изричното
ограничително условие те да се намират в съответния патримониум в края на
изследвания период, при кова К. изрично признава, включително
представяйки и писмо от 25.04.2019 г. от ПИБ, че тези блага не са в
патримониума на ответника, тъй като в банковата му сметка няма авоар, като
от материалите по делото е видно, че ответникът не притежава имущество
(движимо или недвижимо) и не разполага с финансови активи, а единствено с
12
банкова сметка без авоари в нея и не става ясно какво ще му бъде отнето при
позитивно за К. съдебно решение. При положение, че К. като ищец по
настоящия спор твърди, че паричните суми, които се иска да бъдат отнети в
полза на държавата, не са налични, то това обосновава неоснователност на
иска, доколкото отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки
на ответника, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 151 от
ЗПКОНПИ, няма основание да се претендира, като непритежавано е
имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на
ответника, а незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в
патроминума на проверяваното лице през изследвания период, което е
налично в края на този период, защото лицето се е обогатило единствено с
това, което притежава в края на изследвания период, и затова имущество,
което е напуснало патримоиума на проверяваното лице, не може да бъде
отнето от него (в която насока е цитираната съдебната практика на ВКС в
определение № 60685/8.10.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1612/2021 г., ГК, 3 ГО).
При отчитане на обстоятелството, че се претендира за отнемане на имущество
парични суми, които не са налични, искът също следва да се приеме за
неоснователен.
От ответника по въззивната жалба в отговора на жалбата се претендира
за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение. Не се установява обаче такова възнаграждение да е било
заплатено от страна на ответника, тъй като не са представени документи нито
за договорено възнаграждение, нито за изплащане на адвокатско
възнаграждение за защитата пред апелативния съд. При тези обстоятелства
разноски в полза на ответника и в тежест на жалбоподателя за въззивното
производство няма основание да се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/13.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 500/2019 г. на ОС-Х..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14