Р
Е Ш Е Н И Е
№260016
гр. Габрово, 25.11. 2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Окръжен съдия : В. Генжова
при секретаря
М.Шаханова
като
разгледа докладваното от съдията Генжова т.д. № 96
по описа за 2019
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ във вр.
с чл. 45 ЗЗД .
Ищецът
посочва в исковата молба, че на 07.11.2016г., около 17.ч., между селата О. и Д.,
общ. Габрово пострадал при пътно-транспортно произшествие, което възникнало
след като бил блъснат от л.а. марка“О.“ ,модел „В.“, с ДК № ***, управляван от Г.Л.
Г..
Твърди,
че на посочените дата и час водачът на л.а. марка“О.“ ,модел „В.“, с ДК № ***,
управляван от Г.Л. Г. се движел по третокласен път 5522, в района на км
7+800м., между селата О. и Д. загубил
управление върху автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение, която
прекосил косо и излязъл върху банкета, където блъснал ищеца, с предната дясна
част на автомобила.От удара тялото му отскочило и се ударило в предното стъкло
на автомобила, след което паднал в ляво от автомобила по склона, в намиращите
се наблизо храсти.След инцидента на
място пристигнали екипи на РПУ и ЦСМП гр.Габрово. Било констатирано, че водачът
на лекия автомобил е с наличие на алкохол в кръвта от 0.77 промила.По случая
било образувано наказателно производство. С влязло в сила решение от
18.02.2019г. на ГРС водачът на л.а. Г.Г. бил признат за виновен в това, че е
нарушил правилата за движение и му причинил телесни повреди.
При
ПТП ищецът получил следните увреждания на здравето: - счупване на глезените на
лявата подбедрица, водещо до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник за срок от 5 месеца; счупване на тялото на четвърти поясен прешлен,
водещо до трайно затруднение движението на снагата за срок от 6-7 месеца; травма
на дясна подбедрица, водеща до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за срок от 1 месец, при благоприятно развитие на оздравителния процес и;
травма на главата, причинила временно разстройство на здравето неопасно за
живота за срок от около 1-1.5 месеца.
Непосредствено
след инцидента твърди, че бил зашеметен и в състояние на шок, с откъслечни
спомени за ПТП.Бил приет на болнично лечение , претърпял операция за фискация на външния глезен на подбедрицата,
което му причинило допълнителни болки и страдания.В резултат от уврежданията
получил силни болки в крака и кръста.Появило се силно и натрапчиво главоболие с
пулсиращ характер и напрежение в очите.Движенията на снагата били силно
ограничени и макар, че се лекувал с месеци не бил напълно възстановен и все още
изпитвал често болки в крака и гърба.Освен това лечението на уврежданията му
донесло множество неудобства в ежедневието и необходимост от обгрижване и
ангажиране на близки. Инцидента му причинил и психическа травма.
Отговорността
на водача на л.а. марка“О.“ ,модел „В.“,
с ДК № *** била застрахована в ответното дружество с полица BG/30/116002253252, сключена на
23.08.2016г., валидна до 23.08.2017г.
На
23.08.2018г. предявил претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя, за претърпените от него неимуществени вреди. Въпреки
представянето на всички изискани от застрахователя документи, ответното
дружество отказало да определи и изплати с мотив, че ПТП е настъпило поради
действията му.
Ищецът
С.А. моли ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“-София да бъде осъден да му
заплати сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му
телесни повреди при ПТП, настъпило на 07.11.2016г.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането и до окончателното им изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“-София оспорва иска по основание и размер.
Признал е изрично наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
л.а. марка“О.“ ,модел „В.“, с ДК № *** с полица BG/30/116002253252. Направил е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Твърди, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има самият ищец, който
се е движел извън банкета на пътното платно непротивоположно на посоката
на движение на ППС и не най-близо до лявата му граница, както и внезапно е
навлязъл на платното за движение. Оспорил е
наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане.Възразил е и срещу акцесорния иск за лихва, като
твърди, че е изпаднал в забава едва на 14.11.2018г. и ако се присъжда такава,
то това е действителната дата на забавата.Изложил е подробни съображения във
връзка с това си становище.
Оспорил
е размера на претендираното обезщетение. Твърди, че той е прекомерно завишен и
не отговаря на изискванията заложени в чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие
за установено следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на
07.11.2016г., около 17.ч., между селата О. и Д., общ. Габрово по третокласен
път 5522 се движел л.а. марка“О.“ ,модел „В.“, с ДК № ***, управляван от Г.Л. Г. , като в района на км 7+800м водачът загубил управление върху автомобила и блъснал
ищеца, в резултат на което последния получил травматични увреждания.
За възникналото
ПТП било образувано ДП № 784/2016г. на РУ-Габрово, приключило с Постановление
от 06.12.2018г. на РП-Габрово, внесено в
РС-Габрово и въз основа на което е образувано АНД № 1541/2016г. По делото е постановено Решение от
18.02.2019г., с което водача на л.а. марка“О.“ ,модел „В.“, с ДК № *** - Г.Л. Г.
е признат за виновен в това, че на 07.11.2016г., около 17.ч., между
селата О. и Д., общ. Габрово по третокласен път 5522, около километър 7 + 800
метра е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.2,т.1 от ЗДвП,чл.
16,ал.1,т.1 от ЗДвП,чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на С.Б.А. *** средни телесни повреди
изразяващи се в счупване на
глезена на лява подбедрица, довело до трайно затруднение движението на левия
долен крайник, както и счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, довело до
трайно затруднение на движението на снагата.
От приложените писмени доказателства- претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди/ л.46-49 от д./ се установява, че ищеца е
предявил пред ответното застрахователно дружество на 23.08.2018 г. претенция за
изплащане на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за
причинените от ПТП на 07.11.2016 г. неимуществени вреди. Установено е, че с уведомление
от 13.05.2019г., ответникът е отказал да уважи претенцията.
От представената по делото
медицинска документация и заключението на вещото лице д-р Р. се установява, че непосредствено
след инцидента състоял се на 07.11.2016г. ищеца е постъпил на лечение в
МБАЛ”Д-рТ.Венкова”. В резултат на процесното ПТП той е получил счупване на
лявата подбедрица е лекуван в ортопедичното отделение на болницата в гр. Габрово в периода 07.11.2016
г. -15.11.2016 г. Съгласно заключението на СМЕ, изготвена от д-р Р., счупването на лявата глезенна става е било лекувано
оперативна, чрез фиксация на външния глезен на подбедрицата с плака с винтове.
Травмата е причинила трайно затруднение движението на левия долен крайник за
срок от около 6-7 месеца. При ПТП е получено и счупване тялото на четвърти поясен прешлен, което причинило трайно затруднение на
движението на снагата за срок от около 6-7
месеца, като лечението на тази травма е било консервативно, с корсет за
обездвижване и пострадалият го е носил
повече от една година. Причинена била и травма на дясна подбедрица, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец.
Пострадалият получил и травма на главата. Нямал спомен за случилото се при
инцидента. След консултация с хирург било приложено лечение, съответстващо на
мозъчно сътресение.Това увреждане е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около 1-1.5 месеца Цялостното лечение на ищеца продължило в период от 1 година и два
месеца. Временната му нетрудоспособност,
съобразно писмените доказателства е в размер на 420 дни- до 01.01.2018г.. Към 10.07.2020г.
/датата на прегледа/ имал болки в поясния отдел на гръбнака при навеждане и
ротация и в левия долен крайник. За в бъдеще като неблагоприятни последици за
здравето на пострадалия, с оглед и на възрастта му, оплакванията щели да
продължат . От установените травми при
ищеца вещото лице е заключило, че същите могат да бъдат получени при първоначален
удар в дясна подбедрица или в двете подбедрици едновременно, отзад и странично
от дясно на ляво, след което е паднал по склона. Най вероятно съприкосновението
е било с лявата част на бронята на автомобила в задната външно – странична част
на дясната подбедрица. Възможно било в момента на удара, поради огъване на
стъпалото на левия крак навътре да е причинено счупването на глезена. Механизма
на причиняване счупването на четвърти поясен прешлен е разко огъване на поясния
отдел на гръбначния стълб в момента на съприкосновение с автомобила в предно-задна
посока или при последващо падане по склона край пътя.В долната част на
панорамното стъкло, в ляво от средната линия е конкретизирано концентрично
напукване на стъклото, което може да е причинено от главата на пострадалия.
От свидетелските показания дадени от Д.А., дъщеря на ищеца се установява,
че го видяла в болницата, непосредствено след ПТП. Състоянието му било много
лошо.- със счупен крак, охлузвания по главата и счупени ребра. Бил две седмици
в болница. От тогава не можел да се възстанови. В крака си имал железа, като
едното било излязло навън – извън мускула и кожата на крака. Живеел при
свидетелката и тя го обслужвала. Той не смеел да излезе навън и тя пазарувала.
В началото не можел да се обслужва сам, а и близо година бил с патерици.В болницата се налагало да го гледа всеки ден, както и да
плаща на други хора, които да го обслужват.Сега все още не бил добре. Кракът
много го болял и се налагало да взема обезболяващи.Не можел да върви поради
болките в крака и куцал. Освен това го болял и кръста. Психически се сринал. Не
бил жизнен. Бил нервен и плачел. Преди инцидента работел,а след това вече не
бил трудоспособен.Правил рехабилитация, но това не помогнало.
Съгласно заключението на САТЕ
механизмът на настъпване на ПТП на 07.11.2016 г. между лек автомобил „О. В.” с
рег. № **, управляван от Г.Г. и пешеходеца
С.А. е следният:
Лекият автомобил се е движил в
посока с. Д., в каквато посока се е движил и пешеходеца,т.е. те са се движили
попътно.Пешеходеца се е движил в зоната на лявата страна на пътното платно за
движение. Уврежданията на л.а. са в предна лява и странична лява част.
Описаният характер на счупване на левия фар с набиване на листа и охлузвания по
предния ляв капак и левите врати, определяло получаването им при движение на
л.а. по ската с приплъзващи контакти с растителността.Съгласно описаното в
протокола за оглед и установените увреждания сочели, че при удара л.а. се е
движил по траектория отклонявайки се на ляво, като удар между л.а. и пешеходеца е
осъществен преди зоната на излизане на автомобила на левия банкет, при процеса
на движение на автомобила през пътната лента с отклоняване на ляво. Вещото лице
е посочило също така, че видимостта за водача на л.а. е била около 50 метра и
той е можел при своевременна реакция да предотврати ПТП. Видимостта е била
същата и за пешеходеца.При анализа на доказателствата и съответните изчисления
в.л. е посочило, че по време на удара, пешеходецът се е движил по средата на
лявата за автомобила пътна лента . Освен това посочва, че липсват
данни, пешеходецът да е навлязъл внезапно на лентата за движение или да е
пресичал пътното платно. Това се установявало от следите намерени на място и от
характера на получените от пешеходеца увреждания, както и от уврежданията върху
автомобила.
Както СМЕ така и САТЕ са
приети по делото, не са оспорени от страните и съдът ги намира за обосновано и компетентно
изготвени и ги възприема изцяло.
Установената по
делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е
осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП,
осъществено на 07.11.2016 г.
По делото е
установено, че ищеца е участник в ПТП на 07.11.2016г, осъществено от л.а. „О. В.”
рег. № ***, управляван от Г.Г., за който към датата на настъпване на
произшествието има валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" за лекия автомобил по застрахователна полица BG /30/116002253252/23.08.2016г.,
валидна до 23.08.2017г., съгласно която ответникът е пасивно легитимиран по
предявения по настоящото дело иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Искът по чл. 432, ал. 1 КЗ
е предявен след като ищеца е заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения
в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е предложена и изплатена сума
като обезщетение в тримесечния срок.
Съобразно чл. 300 ГПК, приложим във вр. с чл. 413,ал.3 НПК
влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд относно
обстоятелствата: - дали е извършено деянието,неговата противоправност и вината
на дееца. От приложеният заверен препис от Решение от 18.02.2019г. по АНХД№
1541/2018г. на Габровски районен съд, влязло в сила на 06.03.2019г. се установява, че водача на л.а. О. В.” рег. № ** –
Г.Г. е признат за виновен в извършване по непредпазливост на ПТП на
07.11.2016г. при което е пострадал ищеца С.А..
От събраните по
делото доказателства за механизма на процесното ПТП, получените от ищеца
увреждания и начинът на причиняване, е доказан фактическият състав на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „О. В.”
рег. № **** Г.Г.,който на 07.11.2016 г., при управление на лекия автомобил е
нарушил чл. 5, ал.2,т.1 от ЗДвП,чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП,чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължаващи го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, със скорост която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно
приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка причина за въникване и
протичане на ПТП на 07.11.2016 г. е невнимание на водача на л.а., който е
позволил превозното средство да се отклони от лентата за движение и да навлезе
в насрещната, в която е настъпил сблъсъка с пешеходеца, макар да е имал пряка
видимост към пътя и препятствието на него.
От заключенията на СМЕ и САТЕ
се установява, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца
и процесното ПТП.
По възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
По делото липсват
доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване от страна на ищеца С.А.
на вредоносния резултат, доколкото не бе установено да е имал поведение, с
което реално да е създал предпоставки за увреждането или да е допринесъл
създадената реална опасност от делинквента да настъпи в действителност.
Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са дадени от съда
с доклада по чл. 140 ГПК/, а в случая това не е сторено. Няма данни С.А. да е
навлязъл внезапно на платното за движение на л.а. или да е пресичал платното за
движение при ограничена видимост. Безспорно установено е, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило в лявата лента за движение на автомобила, т.е. в
насрещната лента. От заключението на
експерта инж. Б.И., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е
видно, че между лекия автомобил и пешеходеца не е имало други обекти, които да
ограничават видимостта на водача на автомобила към пътното платно, а и на
пешеходеца към лекия автомобил. Водачът на автомобила е разполагал с техническа
възможност да избегне удара в пешеходеца.
Вследствие на посочените причини водачът е управлявал л.а. в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 5, ал.2,т.1 от ЗДвП,чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП,чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, а тази презумпция не се опроверга в настоящото
производство с обратно доказване от ответника, поради което и възраженията му в
този смисъл се явяват неоснователни. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка
между тях, и съответно представляващи предпоставка за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При определяне
вида и размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от процесното ПТП, съдът на основание чл. 51 ЗЗД
и чл. 52 ЗЗД,
взе предвид, че ищеца, който към момента на произшествието е бил в трудоспособна възраст/ на 64
г., /, е получил счупване на глезена на лява подбедрица,
наложило оперативно лечение и фиксация на външния глезен на подбедрицата с
плака и винтове, причинило трайно затруднение движението на левия долен крайник
за срок от около 6-7 месеца; - счупване на четвърти поясен прешлен, причинило
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 6-7 месеца; травма на
дясна подбедрица, довело до временно разстройство на здравето неопасно за
живота за срок от около 1 месец; травма на главата, причинило мозъчно
сътресение, без загуба на съзнание, представляващо временно разстройство на
здравето , неопасно за живота за срок от 1-1.5 месеца.Травмата на четвърти
поясен прешлен наложила , имобилизация със специален корсет, а травмата на
подбедрицата, до продължителен период на раздвижване и ползване на помощни
средства. Периодът на неработоспособност е бил 420 дни след който ищеца не е започнал
работа, тъй като все още е имал болки. За период от около 7-8 месеца е бил трудно подвижен и е имал нужда от помощ, тъй
като не е можел да се движи сам.Освен търпените болки в левия крак и кръста, е имал болки в десния
крак и главоболие, в резултат от травмата на главата. Повече от три години след инцидента, съгласно
констатациите на СМЕ, при ищеца не е
настъпило пълно възстановяване и оплакванията му от болки в поясния отдел на гръбначния стълб и в левия крак
ще продължат, с оглед на възрастта. Негативните психически изживявания от инцидента
и посттравамтичния стрес, съобразно свидетелските показания все още не са
отминали.Не се установява при ищеца оздравителният процес да е протекъл с
усложнения. Не се установява към момента в битов план да търпи значителни
неудобства и ограничения от получените травми и наличните субективни
оплаквания. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и
обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" към датата
на увреждането, съдът прие, че следва да се присъди обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 40 000. лв., до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск по чл. 423, ал. 1 КЗ.В
останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. иска като
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Горепосочената
сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, като нейната дължимост
от застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования,
считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ.
От данните по делото се установява, че ищеца е предявил застрахователната си
претенция пред застрахователя на 23.08.2018г./ л.59 от д./ и от тази дата
следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да
е имало по–ранно уведомяване от застрахования. Основание за присъждане на
претендираната от ищеца лихва от по-късна дата не може да се изведе от
правилото на чл. 497 КЗ,
във вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на
законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд сумата от 1700 лв. от които за държавна такса върху
присъденото обезщетение -1600 лв. и -100 лв. депозит за вещо лице, изплатен от
бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца са дължими разноски съразмерно
уважената част от иска. В случая осъщественото по делото процесуално
представителство от адв. Я.П.Я.- САК е при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА. Предвид на това следва за предоставената защита съобразно
размера на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на адв.
Я.П.Я. - САК като пълномощник на ищеца в настоящото производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
във вр. с чл. 7, ал. 2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1730 ,което да се заплати от
ответника,.
Ответникът не е
поискал разноски, и съдът не присъжда такива,
съобразно отхвърлената част от иска.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ,със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“, № 1, ЕИК *********,
да заплати на С.Б.А., ЕГН **********,*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
обезщетение за претърпени от ПТП настъпило на 07.11.2016г. неимуществени вреди сумата в размер на 40 000 лв./четиридесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва от 23.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Б.А., ЕГН **********,***
против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ,със седалище и адрес на управление
гр.София , р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“, № 1, ЕИК *********
иск в останалата част над сумата от 40 000 лв. до размер на сумата от 60 000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ,със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“, № 1, ЕИК
********* да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса връху
присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ
и разноски за експертиза в общ размер на
1700 лв./хиляда и седемстотин лева/,
както и 5 /пет/ лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД ,със седалище и адрес на управление гр.София , р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“, № 1, ЕИК ********* да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Я.П.Я. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв.
/ хиляда седемстотин и тридесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: