Номер 314402.10.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО IX възз. състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Димитрина Ангелова
Членове:Александра Йорданова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603409 по описа за 2020 година
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу определение на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 94 състав от
15.07.2020г., с което съдебното производство по НОХД 20369/2019г. по описа на състава е
прекратено.
В протеста се посочва, че атакуваното определение е неправилно като се излагат аргументи,
че констатираните от съда нарушения не представляват съществени такива, тъй като не са довели
до нарушаване правата на подсъдимата, за която обвинението било ясно формулирано и
съдържащо всички съставомерни белези на престъпните деяния. Атакуващият прокурор уточнява,
че ако въззивният съд приеме допуснатите в обвинителния акт „неточности“ да представляват
очевидни фактически грешки, то те следва да бъдат отстранени в процедура по чл. 248а НПК.
Моли да бъде отменено определението на първостепенния съд за прекратяване на съдебното
производство и делото бъде върнато на СРС за неговото насрочване и последващо разглеждане.
Съдебното производство е стартирано с обвинителен акт от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу Н. К. Г. , с който е ангажирана наказателната й отговорност за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
В разпоредително съдебно заседание на 15.07.2020г. по образуваното пред СРС-НК, 94
състав НОХД 20369/2019г. съдът е прекратил съдебното производство, констатирайки допуснати
съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, ограничаващи правото на защита на
подсъдиматаа Г.. Констатациите на съда се изразяват в противоречие в обстоятелствената част на
обвинителния акт относно посочената година при част от деянията от продължаваната престъпна
дейност, когато подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у А.И., Д.Т. и З.С., свързано
с некоректност в посочването – 2017г. или 2019г. Според съда това води до невъзможност Н.Г.а
да разбере в какво е обвинена. Наред с това в атакуваното определение за прекратяване на
съдебното производство се посочва, че е налице неточност в твърденията на прокуратурата “…
каква е имуществената вреда, причинена на А.И.. От една страна се сочи, че тя се равнява на 4453
1
лева, а от друга страна така посоченият общ размер на сумата не съответства с изложеното от
прокуратурата за отделните суми, които се твърди А.И. да е предавал на Н.Г.а“.
При преглед от този състав на коментирания прокурорски акт се установява, че прокурорът
детайлно е описал действията на Н.Г.а, с които твърди тя да е възбудила и поддържала
заблуждение у А.И., Д.Т. и З.С. и причинените им вреди, включително и механизма на
осъщественото. Основателно първостепения съд е констатирал противоречие в обстоятелствената
част на обвинителния акт относно някои от датите на деянията, твърдени като извършени от Г. по
отношение на И., С. и Т.. Това, обаче, според настоящия възивен състав не е от категорията на
съществени процесуални нарушения, които да доведат до прекратяване на съдебното
производство поради накърняване правото на защита на едно обвиняемо, респ. подсъдимо лице.
Достатъчно ясно при излагане на фактите прокурорът е посочил времето на извършване на
деянията, посочвайки например, че „на 20.07.2019г. в гр. София обв. Г. поискала от свидетеля И.
нова сума за разходи….., а на следващия ден – 21.07.2017г. в гр. София обвиняемата за пореден
път поискала от А.И. средства във връзка с процедура по отпускане на последния на обещаните
общински жилища…“. От така цитираните изрази от разглеждания обвинителен акт безспорно се
установява, че се касае за неточност, приравнена на очевидна фектическа грешка, тъй като е ясна
както волята на прокурора по отношение обвинението на Г., така и достатъчно категорично е
посочено времеизвършването на деянията, твърдени от него. Констатираните от съда
противоречия в изписване годината на осъществяване на деянията по своята същност
представляват очевидни фактически грешки, процедурата за чието отстраняване е не чрез
прекратяване на съдебното производство, а чрез тази, посочена в разпоредбата на чл. 248а НПК.
Този въззивен състав не съзира коментираното в атакуваното определение несъответствие
между сумите, предоставени от А.И. и общата сума, с която е увреден неговият патримониум.
При аритметичен сбор на описаното в обвинението, общо посочената сума от 4453.00 лева
съответства на отразените за всяко едно от деянията. В същото време, обаче, съдът констатира, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е посочил изобщо факти за едно от
твърдяните като осъществени от Г. деяния. Това касае соченото в диспозитива на обвинителния
акт деяние на 30.06.2017г. – за това, че тогава в гр. София подс. Н.Г.а с цел да набави за себе си
имотна облага, поддържайки с допълнителни уверения и обещания възбуденото от нея
заблуждение у А.И. И., че е служител на Столична община и ще му съдейства да закупи два
общински апартамента, находящи се в гр. София, кв. „*****, съответно ет.4 и ет.6, за което
поискала и получила от И. сумата от 250.00 лева и след това му причинила имотна вреда в размер
на 250.00 лева. В обстоятелствената част на акта липсват каквито и да било факти за това
поддържано от прокурора обвинение. Всъщност деятелността на Н.Г.а на 30.06.2017г., сочена от
прокурора, се изчерпва с увреда на И. със сумите от 173.00 лева, 100.00 лева и 225.00 лева.
Сумата от 250.00 лева, посочена в обвинението фигурира като настъпила вреда на 01.07.2017г. и
за нея са изложени факти. Липсата на фактология в обвинителния акт за поддържано спрямо Г.
обвинение на конкретно посочена дата, всъщност представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо нейните права и тези на защитниците й, тъй като препятства
възможността й действително да разбере дали е обвинена или не за деяние на тази дата с
2
посочена нанесена вреда в размер на 250.00 лева.
Тази служебна констатация на въззивния съд всъщност води до потвърждаване
определението на контролирания, тъй като ако тя не бе налице, то атакуваният акт следваше да
бъде отменен с указание за отстраняване на очевидни фактически грешки от прокурора в рамките
на 7 – дневен срок и изпълнение от първостепенния съд на последващата процедура по чл. 248а,
ал.1 и ал.2 НПК, но тъй като освен констатирани очевидни фактически грешки по отношение
сочената година за част от извършване на деянията, е допуснато и съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на факти за едно от деянията от поддържаната продължавана
престъпна дейност, то при отстраняването му прокурорът следва да коригира и сочената година,
несъответна при разглеждането й в контекста на описаните обстоятелства.
Поради това и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 15.07.2020г. по НОХД 20369/2019г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 94 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3