ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 630
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500252 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба вх.№2446/31.01.2022 г. от „АСВ“-ЕАД,
ЕИК:*********,със седалище- гр. София, р.Люлин,бул.„Петър Дертлиев“
№25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №26087/ 20.12.2021 по
ч.гр.д.№19159/2021 на ПРС, 5 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. К. С. с
ЕГН:**********.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се произнесе въззивния съд по
същество за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени
оплаквания, че в заявлението си ясно е посочено основанието на вземането,
неговия размер и начина на определяне, посочени са конкретните договорни
основания. Счита, че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК във р. с
чл.127,т.1 и 2 от ГПК, както и че неправилни са дадние указания за посочвани
какви са дължимите суми по всеки от договорите поотделно- по видове и по
периоди след като заявителят е посочил, че предявените суми са за
неизпълнени задължения по конкретни издадени фактури за дължими и
неизплатени суми.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените
доводи, намира за установено следното:
Съобщението за изготвения акт е получен от АСВ на 06.01.2022 г., а ЧЖ
1
е подадена на 07.01.2022 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана
по същество – неоснователна, поради следното:
Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ
срещу длъжника Г. К. С. на изпълнително основание по чл.410 ГПК. Със
заявлението са представени два договора на длъжника с Виваком за
предоставяне на телекомуникационни услуги, съгласно чл.410,ал.3 ГПК. С
атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че
заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и
3 и чл.128,т.1 и т. ГПК – не са посочени точните фактически обстоятелства
на възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му
периода, за който се отнася; с разпореждане от 05.12.2021 г. РС е оставил
същото без движение като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за
изпълнение заявителят да посочи какви суми като вид и размер се включват
во общо претендираната сума от 596,59 лв. и по кои договори, с дата на
сключване и вида на предоставените услуги/т.е. дали се касае за предоставени
телекомуникационни услуги или предоставено мобилно устройство на
изплащане, неустойка, мораторни лихви и др./, тъй като от заявлението не
може да се установи какви са претендираните вземания по всеки договор и да
се формулира конкретно искане за съответните суми – с основание, размер и
периоди за всяко отделно вземане.
ПОС констатира, че с молбата си за отстраняване на нередовностите
заявителят е посочил, че претендира незаплатени суми в общ размер 596,59
лв. по договори за предоставяне на мобилни услуги с длъжника - месечни
абонаментни такси, телекомуникационни услуги и интернет услуги за
посочени периоди, за което са издадени съответните фактури, както и че
потребителят е пожелал да получава уведомление за задълженията по обща
сметка.
С обжалваното разпореждане РС е констатирал, че заявителят е посочил
сключените договори, но не и сумите, които се дължат по всеки от тях и
поради неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено.
Правилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, тъй като
заявителят не е посочил какви суми се дължат и по кой от представените
договора, тъй като всеки договор формира отделно задължение за плащане на
2
съответните услуги по конкретния договор, тъй като основанието за
възникване на задължението не са издадените фактури, а конкретния договор.
ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва
да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за
исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до
степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което
произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед
защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни
фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа
достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за
изискуемост на вземането.
Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил законосъобразен акт,
поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2446/31.01.2022 г.от „Агенция
за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК:*********, със седалище- гр. София,
р.Люлин, бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу
разпореждане №26087/ 20.12.2021 по ч.гр.д.№19159/2021 на ПРС, 5 гр.с., с
което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Г. К. С. с ЕГН:**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3