Разпореждане по дело №373/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба от М. О. К., с ЕГН – *, с адрес: град Б., ЖК “Е., Бл. 1., вх. А, . 6, ап. 16, срещу Разпореждане №8628/29.11.2010г. постановено по частно гражданско дело №1908/2008г. по описа на РС Б., с което е била върната частната жалба, депозирана от особения представител на длъжника – М. О. К., срещу Разпореждане № 5353/10.11.2008г., постановено по същото частно гражданско дело, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея, както и прието за оттеглено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, депозирано пред съда издал заповедта за изпълнение от особения представител на длъжника – адвокат А.

В частната въззивна жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на първоинстанционния съд, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил процесуалния закон, след като е дал срок на жалбоподателят изрични и писмено да потвърди дали потвърждава подадената от особения му представител – адв. Атанасова, частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК и възражение по реда на чл. 414 от ГПК и дали процедурата по тях да продължи и да име произнасяне от съдебните инстанции. Възразява се срещу извода на съда че след като длъжникът в рамките на образуваното срещу него изпълнително производство е присъствал на извършения от съдия изпълнител опис на имота, както и поради това че в рамките на изпълнителното производство е оттеглил пълномощията на определения му служебен защитник, това означава че не възразява срещу издадената по реда на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и поради това че не е изразил изрично становище в дадения му от съда срок, значи е оттеглил частната жалба и възражението срещу подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Оплакването в депозираната пред съда частна жалба се основава на правния аргумент, че според разпоредбите на ГПК оттеглянето на частната жалба и на възражението в рамките на заповедното производство, може да стане с изрично волеизявление на длъжника за това, а не Ч. потвърждаването им от същият, като К. и пред въззивната инстанция по делото категорично потвърждава, че поддържа и двете, така както са депозирани пред първоинстнационния съд. Изведени са в частната жалба и допълнителни правни аргументи в подкрепа на становището на частния жалбоподател, който изказва становище, че участието му като длъжник при извършване на изпълнителните действия от съдия изпълнителя по образуваното срещу него изпълнително дело № 226/2009г. по описа на Частния съдия изпълнител В.Т., с рег. № 795, са израз на неговото желание да защити правата и законните си интереси в изпълнителното производство, а не са израз на неговото признание на вземането на кредитора. Възразява се в частната жалба от жалбоподателят, че не е налице и нито една от хипотезите при които частна жалба дори и в рамките на производството по чл. 417 от ГПК , следва да се върне на подателя и, тъй като тези хипотези са изрично и изчерпателно изброени в закона.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на частната жалба от “Уни КредитБ. , регистрирано по ф.д. № 2010/1990г. при Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление: град С., Р. „., ул. „. Н. № 7, Ч. адвокат И. И., със съдебен адрес: град С., У. № 23, АК “А. и И.”. Изказва се становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена от съда без уважение, като се излагат доводи, че съдът е дал срок на длъжника да потвърди дали поддържа представените по делото от неговия пълномощник адв. А. – частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК срещу разпореждането на първоинстнационния съд за издаване на незабавна заповед за изпълнение и срещу възражението по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК и след като той е бездействал и не е потвърдил изрично че поддържа тези действия от страна на пълномощник, по отношение на който е оттеглил пълномощията си, то следва да се приеме че не ги поддържа, тъй като нито за депозираната частна жалба, нито за подаденото възражение липсва надлежна страна, по отношение на която съдът да се произнася. Активната процесуална легитимация на особения представител – адв. А., е била прекратена считано от 05.10.2010г., когато са прекратени както пълномощията и по изпълнителното дело, така и нейните правомощия по образуваното пред РС Б. частно гражданско дело по заявлението за издаване на незабавна заповед за изпълнение. Изказва се становище, че бездействието на длъжника и липсата на изрично негово волеизявление за потвърждаване на тези действия, следва в случая да бъде приравнено на липса на оспорване на вземането и на надлежно потвърждаване на депозираната частна жалба и на възражението срещу заповедта за небавно изпълнение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса. Съдът е приел за редовен и депозиран от надлежната страна и постъпилия отговор на насрещната страна.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане №5353/10.11.2008г. по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., съдът след като е проверил редовността на представения по реда на чл. 417 ал.1 т. 2 от ГПК документ – извлечение от сметките на кредитора и след като е счел същия за редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане на кредитора срещу длъжника е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника и солидарния длъжник посочени в заявлението, за поисканата от заявителя сума, като е издал и изпълнителен лист за това и направил надлежно отбелязване за това.

След издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, срещу длъжника – М. О. К. от град Б., е образувано изпълнително дело № 226/2009г. по описа на Частния съдия изпълнител В.Т., с рег. № 795, като длъжника е получил призовка за доброволно изпълнение по делото на 09.11.2009г., Ч. залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.5 във връзка с чл. 47 ал. 1 от ГПК. По реда на чл. 47 ал.6 от ГПК, на длъжника е бил назначен от частният съдия изпълнител особен представител, като за такъв е била определена от АК Б. - адвокат Д.Д.А..

В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., е депозирано възражение от адвокат Д. Д. А., в качеството и на особен представител на М. О. К. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, с което е възразено че не дължи, а в срока по чл. 419 ал.1 от ГПК e постъпила и частна жалба, отново депозирана от особения представител на длъжника, срещу разпореждането за незабавно изпълнение по същото частно гражданско дело.

В хода на изпълнителния процес, видно от молба с входящ № 07264/05.10.2010г. по образуваното изпълнително дело № 226/2009г. по описа на Частния съдия изпълнител В. Т., с рег. № 795, длъжникът М. О. К. е оттеглил пълномощията си от назначения му служебен защитник – адвокат А., считано от 05.10.2010г., като заявява че не се нуждае от особен представител, тъй като средствата за това могат да послужат за изплащане на дълга му, но заявява че желае да участва в извършваните по изпълнителното дело действия лично.

По делото са събрани убедителни доказателства че на част от така извършените от съдия изпълнителят по изпълнително дело № 226/2009г. действия, длъжника М. К., е присъствал лично и е подписал протоколите изготвени от частния съдия изпълнител лично и без възражения. /Протокол за опис на недвижими имущества/.

С Разпореждане № 7811/02.11.2010г. по гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., съдът е разпоредил длъжника М. О. К. да бъде задължен в едноседмичен срок от получаването на съобщението за разпореждането на съда, да депозира писмено заявление, в което да посочи дали поддържа депозираните от неговия особен представител – адв. А., частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК и възражение по реда на чл. 414 от ГПК и дали желае процедурата по тях да продължи и да има произнасяне от съответните съдебни инстанции.

Съобщението за това разпореждане е получено от М. О. К. лично, на 16.11.2010г., като в указания от съда срок, писмено изявление от частния жалбоподател, пред съда издал заповедта за незабавно изпълнение не е депозирано.

С обжалваното по настоящото дело разпореждане № 8628/29.11.2010г. по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., съдът е върнал на М. О. К., подадената от неговия особен представител частна жалба по чл. 419 от ГПК с вх. № 4350/26.07.2010г., депозирана срещу Разпореждане №5353/10.11.2008г. по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., и издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и е приел за оттеглено възражение с вх. № 4348/26.07.2010г. с правно основание чл. 414 от ГПК, депозирано по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б., от особения представител на М. О. К. – адвокат Д. Д. А. .

От мотивите към обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е приел че действията на длъжника по образуваното срещу него изпълнително дело водят на извода, че К. не възразява срещу извършваните срещу него изпълнителни действия и не възразява срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като не оспорва и паричното си задължение към банката кредитор. Съображенията на съда се основават и на обстоятелството, че в дадения от съда срок на длъжника, той не е заявил изрично и с писмена молба по делото, че поддържа депозираните от неговия пълномощник - частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК и възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената от съда заповед за незабавно изпълнение и поради това следва да се приеме, че не ги поддържа и не желае съдебните процедури по тях да продължат по установения в закона ред и пред съответните съдебни инстанции. Съдът дори е приравнил бездействието на длъжника по своите правни последици на оттегляне на възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Изводите на съдията докладчик формулирани в обжалваното с частната жалба по настоящото дело разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната на подателя частна жалба, депозирана по реда на чл. 419 от ГПК срещу Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 5353/10.11.2008г.по частно гражданско дело № 1908/2008г. по описа на РС Б. и е прието за оттеглено възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу същата заповед за незабавно изпълнение, са изградени върху вярна оценка на фактическата обстановка, но същите са неправилни и незаконосъобразни, само поради правните съображения върху които са изградени. В разпоредбите на Глава тридесет и седма от ГПК уреждаща заповедното производство, не се съдържа възможност за потвърждаване на депозирано възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК от длъжника, тогава когато то е депозирано пред съда от особения му представител, след като същото не е оттеглено по установения в ГПК процесуален ред. Ето защо основателни са оплакванията на длъжника К. в частната жалба, че същият не би могъл да бъде задължаван от съда да предприеме изрични действия – подаване на писмено волеизявление до съда разглеждащ образуваното заповедно производство, с което да потвърждава депозираното от особения му представител възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Такова задължение вменено му от съда освен че е процесуално недопустимо, поражда и редица неразрешими правни въпроси – като например дали бездействието на длъжника във връзка с дадените му от съда указания следва да се счита за потвърждаване на вече депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК или за да се счете че го поддържа, длъжникът следва изрично да заяви това изрично и в писмена форма пред съда. Още по – неуместно е изводите дали вземането предявено от кредитора по реда на чл. 417 от ГПК се оспорва от длъжника, да бъдат извеждани от процесуалното поведение на длъжника по вече образуваното срещу него изпълнително производство, които имат своето самостоятелно съществуване именно по повод на предприетото срещу К. принудително изпълнение. Това че длъжникът участва лично при извършените действия от съдия изпълнителят по изпълнителното дело, не означава че на практика той не оспорва вземането, тъй като ако беше така, той щеше да изпълни доброволно и да не понася тежестта от натрупването на разноски от едно принудително изпълнение срещу него. Доколкото частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обвързана от депозирането на възражение от страна на длъжника че не дължи/чл. 419 ал. 2 от ГПК/, то изложеното следва да води на извода, че е недопустимо да бъде задължаван длъжника да потвърждава депозирането на частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК, от неговия особен представител, без същият лично да е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

Настоящата въззивна инстанция, в рамките на правомощията си и съобразно задължението да се произнесе по същество, счита че в случая се налага съвършено различен подход към проверката на валидността на възражението по реда на чл. 414 от ГПК и депозираната частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК, извършени от назначения на К. особен представител, след като правомощията по отношение на адв. А. са били прекратени, считано от 05.10.2010г. Целта на заповедното производство е да се провери дали претендираното от кредитора вземане се оспорва от длъжника, като тази цел губи смисъла си, ако за издадената заповед за изпълнение не бъде съобщено на длъжника, тъй като само той лично, в писмена форма може да възрази пред съда издал заповедта за изпълнение, че не дължи и това следва да се извърши с писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Назначаването на особен представите на длъжника в този случай е процесуално недопустимо, тъй като безспорно е че той ще депозира задължително писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК че не се дължи, като винаги ще се стигне до образуването на специалното исково производство по реда на чл. 422 от ГПК /както е станало и в настоящия случай/, без да е ясно дали вземането действително се оспорва от длъжника. Особен представител се назначава тогава, когато длъжника не може да бъде лично открит на постоянния му или настоящ адрес и определеният за това представителство адвокат, макар и да отстоява правните интереси на длъжника, няма връзка с представляваното от него лице. Тези изводи се налагат безспорно по аргумент на нормата на чл. 47 ал. 7 от ГПК/след изменението и с ДВ бр. 42 от 2009г./, която изрично предвижда разпоредбите на чл. 47 ал. 1 – 5 да се прилагат и в заповедното производство, но изключва приложението на нормата на чл. 47 ал.6 от ГПК при връчването на заповед за изпълнение и така отпада спорния до скоро процесуален въпрос- следва ли да се назначава особен представител на длъжника в заповедното производство, тогава когато съобщението за издадената заповед за изпълнение на длъжника е извършено Ч. уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК.

След като назначаването на особен представител на длъжника в заповедното производство е недопустимо, то извършените от особения представител – адвокат Атанасова действия – депозиране на възражение по реда на чл. 414 от ГПК и подаване на частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК от името на длъжника К., са невалидни и не биха могли да породят своето правно действие, като съдът разглеждал заповедното производство в РС Б., незаконосъобразно е приел същите и е счел тези действия за редовно извършени. Това е така, защото поставените от закона задължителни изисквания към възражението по реда на чл. 414 от ГПК са същото да е в писмена форма и да е адресирано до съда издал заповедта за изпълнение, но и да е депозирано от длъжника лично. Същото има за предмет възражение че не се дължи, което може да бъда направено само от длъжника, тъй като само той може да знае има ли основания за вземането, както и дали същото може да се оспорва или не. След като длъжника следва да депозира възражението си по реда на чл. 414 от ГПК лично, то доколкото депозирането на частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК е обвързано от редовно възражение срещу заповедта за изпълнение, то и частната жалба срещу заповедта за изпълнение следва да е депозирана от длъжника лични или Ч. редовно упълномощен от него за това пълномощник.

Поради изложените правни аргументи, обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е била върната частната жалба, депозирана от особения представител на длъжника – М. О. К., срещу Разпореждане № 5353/10.11.2008г., постановено по същото частно гражданско дело, за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и прието за оттеглено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, депозирано пред съда издал заповедта за изпълнение от особения представител на длъжника – адвокат А., следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция като правилно и законосъобразно, но поради мотиви различни от тези изложени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от М. О. К., с ЕГН – *, с адрес: град Б., ЖК “Е., Бл. 1., вх. А, . 6, ап. 16, срещу Разпореждане №8628/29.11.2010г. постановено по частно гражданско дело №1908/2008г. по описа на РС Б..

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: