Р Е Ш Е Н
И Е №
229
гр. Пловдив, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2726 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове за договорна неустойка по чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди.
Ищецът Б.П.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** , чрез адв. Н.О., е предявил срещу „ЕВН България –
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, и срещу „ЕВН България – Електроразпределение“
ЕАД, ЕИК *********, сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД, искове за договорна
неустойка по чл. 92 от ЗЗД и за реално настъпили неимуществени вреди от
договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД в размер съответно на:
- общо 30 080 лв., от които 15 080
лв. – договорна неустойка и реално настъпили вреди над тази сума от още
15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на договорно
неизпълнение;
- общо 45 170 лв., от които 30 170
лв. – договорна неустойка и реално настъпили вреди над тази сума от още
15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на договорно
неизпълнение,
ведно със законните последици.
Твърди, че е потребител на ел. енергия за битови нужди на
имот, находящ се в гр. ***, като доставката на ел. енергия до този имот се
реализира от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а консумацията се
отчита по партида с клиентски № ** и абонатен № **.
През м.10 2013 г. ищецът получил писмо от посочения ответник, с което го
уведомява, че на основание чл. 54, ал. 2 от Общите условия на договорите за
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, сметката
му на потребител е коригирана за изминал период от време, считано от 20.12.2012
г. до 01.03.2013 г., и е начислена допълнителна ел. енергия в размер на 838 kwh на стойност 172,23 лв. Убеден, че не дължи тази сума,
ищецът изпратил възражение срещу извършената корекция, но въпреки задължението
си да извърши проверка по възражението, ответното дружество преустановило на
11.11.2013 г. ел. захранването до обекта, поради неплащане на последната
сметка. Въпреки неколкократните покани от страна на ищеца за възстановяване на
ел. захранването на обекта, ответниците „ЕВН България – Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕВН България –
Електроразпределение“ ЕАД не изпълнили задълженията си съответно по чл. 31, ал.
4 и по чл. 59, ал. 4 от ОУ на двете дружества.
Затова ищецът предявил претенциите по
съдебен ред, като с влязло в сила решение от 07.04.2015 г. по в.гр.д.№ 15/2015
г. на ОС – **, 2 с., е установено, че той не дължи на първия ответник сумата
172,23 лв., начислена му по фактура № **********/14.10.2013 г., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия и
предоставени мрежови услуги за периода 20.12.2012. – 01.03.2013 г.
Въпреки влязлото в сила съдебно
решение, ответниците продължили да не изпълняват задълженията си за снабдяване
с ел. енергия посочения обект, като електрозахранването било възстановено едва
на 04.12.2015, т.е. след 8 месеца, при това след подадени от ищеца жалби до
Комисията за енергийно и водно регулиране и до Омбудсмана на РБ.
Така в резултат на неправомерното
поведение на двамата ответници ищецът останал без електрозахранване в дома си в
продължение на 754 денонощия през периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., като
той и семейството му били принудени да търпят всички негативни последици от
това – наложило се да ползват хладилника на съседите си; отоплението и
готвенето преминало на газ, а впоследствие се инсталирали печки на дърва; осветлението
се осъществявало със свещи; всички членове на фамилията били лишени от
възможността да гледат телевизия; Коледните и Новогодишните празници на
семейството били провалени. Липсата на електричество променила целият ритъм на
живот на ищеца и на семейството му, като се създало огромно напрежение между
тях, тъй като ищецът бил обвиняван от близките си за спирането на тока. Ищецът
бил финансово затруднен, което било и една от причините за неплащане на
оспорената сметка, като през пролетта на 2014 г. се наложило семейството да
напусне жилището, тъй като липсата на електричество пречила за пълноценното
ползване на имота.
Всичко това предизвикало у ищеца
чувство на потиснатост и безсилие от невъзможността да разреши проблема с
неоснователното му лишаване от услуга, за която редовно и в срок заплащал
дължимите суми. Ищецът изпитвал срам, унижение, притеснение и напрежение,
рефлектиращи върху социалния му статус, както и негативни емоции от постоянния
мрак и тишина в дома му. Изпитвал морален дискомфорт от проявеното към него
неуважение и битови неудобства от липсата на ел. енергия в дома му.
Преустановяването на ел. захранването се отразило зле и на психиката на ищеца,
който изпитвал тревожност, станал изнервен, не можел да спи нощем, отслабнал,
започнал да се чувства отпаднал, замаян, с ежедневно главоболие, усещал гадене,
имал учестен пулс и сърцебиене. Посетил личния си лекар, който му поставил
диагноза „Разстройство на вегетативната
нервна система“ и му предписал терапия, но поради липса на резултат, се
наложило да потърси специалист. След поредица от изследвания и прегледи ищецът
бил диагностициран от експертна лекарска комисия с трайна хипертония, която
увредила сърцето му, в резултат на което бил трудоустроен.
Ищецът добросъвестно положил всички
усилия за извънсъдебно уреждане на спора, като на 29.01.2016 г. поканил
ответниците да му заплатят дължимите обезщетения за нанесените му вреди и за
причинените му неудобства, но получил отказ.
Предвид гореизложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което:
- да осъди „ЕВН България –
Електроснабдяване“ ЕАД да му заплати сумата общо 30 080 лв., от които 15 080
лв., представляваща договорна неустойка в размер на 20 лв. за всеки 24 часа
закъснение без осигурена електрическа енергия по вина на ответника за периода
12.11.2013 г. – 04.12.2015 г. или общо за 754 денонощия, и реално настъпили
неимуществени вреди над тази сума от още 15 000 лв., в резултат на
договорно неизпълнение, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето,
главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост,
тревожност, безсъние, срам и унижение, както и мораторна лихва върху главницата
в размер на 1 208,81 лв., считано от поканата на 29.01.2016 г. до
завеждане на иска на 11.11.2016 г.;
- да осъди „ЕВН България – Електроразпределение“
ЕАД да му заплати общо сумата 45 170 лв., от които 30 170 лв. – договорна
неустойка в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без
осигурена електрическа енергия по вина на този ответник за периода 12.11.2013
г. – 04.12.2015 г. или общо за 754 денонощия, и реално настъпили неимуществени
вреди над тази сума от още 15 000 лв., в резултат на договорно
неизпълнение, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие,
световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност,
безсъние, срам и унижение, както и мораторна лихва върху главницата в размер на
2 418,43 лв., считано от поканата на 29.01.2016 г. до завеждане на иска на
11.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба, в уточняващата молба от 17.06.2019 г. и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът „ЕВН България –
Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК *********, сега с наименование
„Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. ***, чрез юрисконсулт С.Р.е подал отговор, в който заявява, че искът е допустим, но го оспорва изцяло
като недоказан и неоснователен.
Не оспорва, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с измервателна
точка (ИТН) № ** в гр. **, кл.№ **, но твърди, че снабдяването с електроенергия
на посочения обект е преустановено на 12.11.2013 г. на основание чл. 123, ал. 4
от ЗЕ, поради неплатени задължения по договор за продажба на ел. енергия към
крайния снабдител, въз основа на негово искане по заявка № 961/01.11.2013 г.,
тъй като клиентът е имал неплатени задължения в размер на 89,20 лв. по фактура
№ **********/14.10.2013 г. с падеж 24.10.2013 г. и по фактура №
**********/30.09.2013 г. с падеж 25.10.2013 г. При извършена на 05.03.2014 г.
проверка от служители на дружеството е установено, че е налице потребление на
ел. енергия, тъй като клиентът самоволно е възстановил схемата на свързване. На
12.03.2014 г. снабдяването на обекта с ел. енергия отново е преустановено,
поради неплатени задължения в размер на общо 93,25 лв. по 5 бр. фактури,
подробно описани в отговора.
На 17.06.2014 г. ищецът е заплатил част от дължимите суми, но не е заплатил
сумата 19 лв., дължима по фактура № **********/12.11.2013 г. за услугата „възстановяване на електрозахранването“,
поради което ответникът е преустановил преноса на ел. енергия до обекта. Същият
е бил възстановен на 04.12.2015 г. на основание чл. 59 от ОУ във връзка с
препратена от КЕВР жалба на ищеца.
Предвид гореизложеното ответникът счита, че правомерно на 12.11.2013 г. е
преустановено снабдяването на обекта с ел. енергия от мрежовия оператор по
искане на крайния снабдител, поради наличието на неплатени задължения на
ищеца.
Заявява, че оспорва изложените в ИМ фактически обстоятелства и твърди, че
ищецът, съпругата му, пълнолетните им синове и техните семейства не са живели
през процесния период в посочения адрес в гр. **, а в **; в обектът на ***
съществуват 2 ИТН, като за посочения период е прекъснато захранването само на
едното от тях, като на практика имотът никога не е оставал без ел. снабдяване;
оспорва настъпването на описаните в ИМ неимуществени вреди и тяхната връзка с
поведението на ответника.
Ето защо, счита иска за недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен,
ведно с присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, като
прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства и ССЕ.
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – ***, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.И., е подал
отговор, в който заявява, че искът е допустим, но го оспорва изцяло по
основание и по размер.
Не оспорва, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с измервателна
точка (ИТН) № ** в гр. **, на ***, кл.№ **, но оспорва като неверни изложените
в ИМ фактически обстоятелства относно местоживеенето на ищеца, съпругата му,
пълнолетните им синове и техните семейства, които са живели през процесния
период не в гр. **, а в **, както и настъпването на описаните в ИМ
неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с поведението на
ответника.
Твърди, че снабдяването с електроенергия на посочения обект е преустановено
на 12.11.2013 г., поради неплатени задължения по договор за продажба на ел.
енергия в размер на общо 91,56 лв. по фактура № **********/14.10.2013 г. и по
фактура № **********/30.09.2013 г., като на 12.03.2014 г. снабдяването на обекта
с ел. енергия отново е преустановено, поради неплатени задължения в размер на
общо 98,12 лв. по 5 бр. фактури, подробно описани в отговора.
След 17.06.2014 г. дължима е само сумата от 86,20 лв. по фактура №
**********/14.10.2013 г., която след доклад от отдел „Правни и корпоративни
въпроси“ е отписана като недължима на основание влязлото в сила съд. решение.
Предвид гореизложеното ответникът счита, че преустановяването на
снабдяването на обекта с ел. енергия на 11.11.2013 г. и на 14.03.2014 г. е
извършено от мрежовия оператор по искане на крайния снабдител, поради наличието
на неплатени задължения на ищеца съответно в размер на 91,56 лв. и на 98,12
лв., като след отпадане на причините за това на 17.06.2014 г.
електроснабдяването е било възстановено.
Ето защо, моли да бъде отхвърлен като недоказани и неоснователен, ведно с
присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, като прави
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и ССЕ. Заявява,
че ОУ на ответните дружества са публично достъпни на посочения в отговора имейл
адрес и счита, че не е необходимо изискване на посоченото гр. дело от РС – **,
тъй като недължимостта на процесната сума не е спорна и се признава от
ответника.
Трето лице – помагач на страната на ответниците - ЗК „Уника“ АД – **, ***, ЕИК
*********, е подало отговор чрез юрисконсулт Г.А., в който заявява, че оспорва
твърденията на ответниците, че сключените с тях застрахователни договори
покриват вреди от неизпълнение на договорни задължения, поради което независимо
от изхода на делото не следва да се ангажира отговорността на застрахователното
дружество.
По същество счита предявените искове за изцяло неоснователни и поддържа
възраженията и оспорванията, направени от ответниците. Оспорва твърденията, че
ищецът е живял в процесния имот и че е търпял описаните неимуществени вреди. Твърди,
че преустановяването на снабдяването с ел. енергия за процесния имот не е било
неправомерно, а на законово основание, тъй като ищецът е имал и все още има
неплатени задължения.
Ето защо, моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове по
чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че ищецът Б.К. е потребител на ел. енергия
за битови нужди в обект с измервателна точка (ИТН) № **, находящ се в гр. ***,
като доставката на ел. енергия се реализира от ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, а консумацията се отчита по партида с клиентски № **.
С писмо изх.№ 5810/15.10.2013 г. ищецът е уведомен от ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, че на основание чл. 54, ал. 2 от Общите
условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа на ЕВН, ЕР сметката му на потребител е коригирана за изминал период от
време, считано от 20.12.2012 г. до 01.03.2013 г., и е начислена допълнителна
ел. енергия в размер на 838 kwh на стойност 172,23 лв., тъй като при проверка на 01.03.2013 г. е
установено, че електромер с фабричен № ** от ИТН № ** е манипулиран и отчита с
грешка от 66,42 %, видно от цит. писмо, фактура № **********, Констативен
протокол № 70782 и протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване.
Въз основа на Заявка № 961/01.11.2013 г. от ЕВН-ЕС, ЕАД е издадено от ЕВН-ЕР,
ЕАД Нареждане № Х29-961/01.11.2013 г. за прекъсване на електрозахранването на
обекти на клиенти с неплатени в срок задължения в размер над 20 лв. на
територията на КЕЦ – **, като за процесния обект с ИТН ** електрозахранването е
преустановено на 12.11.2013 г.
На 23.10.2013 г. ищецът е изпратил по пощата възражение срещу така извършената
частична корекция, а на 14.11.2013 г. е изпратил по пощата и уведомление, с
което заявява, че не е съгласен с извършеното прекъсване на преноса на
електроенергия в процесния обект и на основание чл. 48, ал. 1 от ОУ на ЕВН - ЕР
уведомява ответното дружество, че следва да възстанови електрозахранването или
да заплати обезщетение, съгласно ОУ за всеки следващ период от 12 часа бе
осигурена електрическа енергия.
Въз основа на Заявка № 226/04.03.2014 г. от ЕВН-ЕС, ЕАД е издадено от
ЕВН-ЕР, ЕАД Нареждане № Х29-226/04.03.2014 г. за прекъсване на
електрозахранването на обекти на клиенти с неплатени в срок задължения в размер
над 30 лв. на територията на КЕЦ – **.
Ищецът е оспорил на 17.02.2014 г. пред РС
- ** дължимостта на сумата 172,23 лв. - начислена допълнително
ел. енергия в размер на 838 kwh по фактура № **********, като с влязло в
сила Решение № 217/07.04.2015 г. по в.гр.д.№ 15/2015 г. на ОС – **, 2 с., е
установено, че Б.П.К. не дължи на „ЕВН България – Електроснабдяване“ АД сумата
172,23 лв., начислена му по фактура № **********/14.10.2013 г., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия и
предоставени мрежови услуги за периода 20.12.2012. – 01.03.2013 г., видно от
приложеното решение.
Ищецът е подал също така и жалба до
Комисията за енергийно и водно регулиране, както и до Омбудсмана на РБ.
Въз основа на съдебното решението сумата от 172,23 лв., дължима от ищеца по фактура №
**********/14.10.2013 г., е отписана от дружеството – ответник на 01.06.2015 г.
като недължима.
С писмо изх.№ 162/18.06.2014 г. ЕВН - ЕС
е поискало от ЕВН - ЕР да възстанови снабдяването с електроенергия на обекти на
клиенти, поради отпадане на причините за преустановяване на снабдяването, като
обекта на ищеца Б.К. е посочен втори в приложения списък.
Видно от писмо – отговор от ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД до КЕВР с изх.№ 6015/10.12.2015 г., ищецът е
имал неплатени задължения към дружеството освен по съдебно оспорената фактура и
по фактура № **********/30.09.2013 г. на стойност 8,53 лв., както и по фактура
№ **********/31.10.2013 г. на стойност 4,82 лв., и двете платени на 17.06.2014 г.,
а електрозахранването на обекта с ИТН № ** е било възстановено на 04.12.2015 г.,
видно от приложения Констативен протокол № 228707/04.12.2015 г. на „ЕВН
България – Електроразпределение“ ЕАД, което дружество не е било страна в
съдебния спор по в.гр.д.№ 15/2015 г. на ОС – **.
Приложена е и Справка за консумираната
ел. енергия в обект с ИТН **, клиентски № ** за периода 30.11.2011 г. –
31.12.2015 г.
С покани от 29.01.2016 г., изпратени по
пощата, ищецът е поканил двамата ответници ЕВН–ЕР и ЕВН–ЕС да му заплатят
обезщетения за неправомерно прекъсване на електроснабдяването в размер на
30 170 лв. за 754 денонощия без осигурена електрическа енергия и съответно
– на 15 080 лв. в 14-дневен срок от получаване на поканите.
По делото са приложени ОУ на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-ЕР
АД и ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН-ЕС ЕАД, както
и договори за застраховка, сключени между ЗК „Уника“ АД и
ответниците и обективирани в застрахователни полици №№ 13005ZP1001 от 21.12.2012 г., 14005ZP1001 от 30.12.2013 г. и 15005F21007 от 01.01.2015 г.
По делото е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.С.Р., което съдът възприема като компетентно
и безпристрастно изготвено, макар и частично оспорено от ищеца, като
оспорването е недоказано. От него и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 06.02.2019 г., се установява, че счетоводните записвания
при двамата ответници отразяват надлежно и точно стопанските операции, по повод
на които са издадени процесните фактури на ищеца Б.К.; отчетени са приходи,
начислени са дължимите преки и косвени данъци и може да се направи извод, че
счетоводството на ЕВН-ЕС, ЕАД и на ЕВН-ЕР, сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
е редовно водено. Електрозахранването по партида с кл.№ ** и ИТН ** е
прекъснато на два пъти:
-
на 12.11.2013 г.
по заявка № 961/01.11.2013 г., като няма данни за законното му възстановяване;
-
на 12.03.2014 г.
по заявка № 226/04.03.2014 г., възстановено от ответниците на 04.12.2015 г.
Консумираната ел. енергия на обекта за
периода м.11.2013 г. – м.12.2015 г. е общо 45 квтч, посочена по периоди в
таблица № 1 от ССЕ.
Обезщетението по чл. 25 от ОУ на ЕВН-ЕС
– по 20 лв. за всеки 24 часа, за периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г. или за
общо 752 дни е в размер на 15 040 лв., а обезщетението по чл. 48 от ОУ на
„Електроразпределение Юг“, ЕАД – 30 лв. за първите 24 часа и по 20 лв. за всеки
12 часа след това, за същия период от общо 752 дни е в размер на 30 070
лв.
Към първото прекъсване на
електрозахранването на 12.11.2013 г. ищецът е имал задължения по фактура №
**********/14.10.2013 г. на стойност 172,23 лв. и по фактура №
**********/30.09.2013 г. на стойност 8,53 лв.
Към второто прекъсване на
електрозахранването на 12.03.2014 г. ищецът е имал задължения по предходните 2
фактури, както и по следните фактури: ф-ра № **********/31.10.2013 г. на
стойност 4,82 лв., ф-ра № **********/30.11.2013 г. на стойност 5,57 лв. и ф-ра
№ **********/31.01.2014 г. на стойност 0,18 лв.
Към 18.06.2014 г. ищецът няма
задължения към „ЕВН-ЕС“ ЕАД, а към „Електроразпределение Юг“ ЕАД дължи 19 лв.
по фактура № **********/12.11.2013 г.
По делото е прието и заключението на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Н.И.И., което съдът възприема
като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него и
от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 17.04.2019 г., се
установява, че на адреса на ищеца в гр. ***, за ИТН ** и кл.№ ** за периода
01.03.2013 г. – 04.12.2015 г. е бил монтиран електромер с фабричен № **, който
понастоящем е монтиран на адрес в ***. Това означава, че електромерът е
преминал успешно последваща метрологична експертизна проверка и отговаря на
техническите и метрологични изисквания.
От предоставената на вещото лице
информация от енергонезависимата памет на електромера с фабр.№ ** е видно
прекъсване на електрозахранването на 12.03.2014 г., като е отчетен флаг 51.1 по
приложението към СТЕ.
Според вещото лице ** И., при този тип
електромери остава следа в електронната им памет, ако върху електромера се
въздейства неправомерно. Ако се въздейства само върху клемите на електромера,
това няма да намери отражение в електронната му памет, но ако се въздейства
върху целия клемен блок, електронната памет ще покаже липса на захранване за
момента на въздействие, т.е. електромерът през този период ще бъде изключен.
От
приложените ЕР на ТЕЛК № 373 от 23/05.02.2014 г. и ЕР на ТЕЛК № 202 от
12/18.01.2017 г., и двете издадени от II МБАЛ – **, е видно, че на ищеца Б.К. е определена съответно 50 % и 54 %
трайно намалена работоспобност за срок от по 3 г., с водеща диагноза
„Хипертонична болест на сърцето“.
По делото е прието и заключението на съдебно-медицинската
експертиза с вещо лице – ** ** Б.В.Д. – Я., което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, с изключение на
отговора на въпрос № 4 („Да.“), тъй
като съдът намира, че вещото лице – ** не е компетентно да прецени налице ли е
при ищеца или не психо-емоционален стрес и дали ако такъв е налице, той е в
причинно-следствена връзка с преустановяване на електрозахранването в процесния
обект през посочения период, тъй като този въпрос е от компетенцията на вещо
лице – ** или **. От СМЕ се установява, че принципно е възможно повишеното
психическо напрежение и стрес да са „пусков механизъм“ за трайно високо кръвно
налягане, особено при налична генетична предиспозиция. Хипертоничната сърдечна
болест се лекува цял живот. Възможните видове усложнения при хипертонична
сърдечна болест могат да бъдат фатални и нефатални, остри и хронични, като
най-тежките усложнения с риск за живота на пациента са остър миокарден инфаркт,
остър мозъчен инсулт, остра дисекация на аортата, остра сърдечна
недостатъчност, малигнени ритъмни и проводни нарушения, усложнения в ретината,
водещи дори до слепота, хронична бъбречна недостатъчност и др.
По делото
е разпитан свидетеля М.Б.К. – син на ищеца, показанията на който съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на
чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка с ищеца и възможната
заинтересованост от изхода на спора. От свидетелските показания на свид. М.К. се
установява, че той живее в **, но е израснал в имота на ***. Имотът
представлява триетажна къща, от която е „оправен
един етаж, който е общ и се ползва общо от майка ми, баща ми, мен и брат ми.
Другите два етажа са голи, в строеж, няма електрическа мрежа, няма „В и К“,
няма мазилки. Имотът се захранва от 1 електромер, който се намира вън на
улицата. Вън на улицата има табло с 2 електромера, единият захранва нашето
жилище, а другият захранва съседното жилище на баба ми и дядо ми. Те живеят в
друга къща, но в същия двор.
През 2013 – 2015 г. баща ми живееше
постоянно в ** в този имот, а аз живеех в **, но всички поводи и всички
празници съм прекарвал в **. Бях в имота през есента на 2013 г., когато
прекъснаха електрозахранването ...заявиха, че не сме платили последната сметка
за ток и спряха електрозахранването само на нашата къща. След това повече от 2
години нямаше ток и този имот. След като спряха захранването, баща ми продължи
да живее сам в имота. Няколко месеца баща ми остана да живее в къщата без ток и
покрай Великденските празници се премести при майка ми в **.
Баща ми беше безработен и нямаше финансова възможност да заплати сметката
за ток …
Аз, брат ми и майка ми обвинявахме баща ми затова, че ни е прекъснато
електрозахранването. Той беше много притеснен, започна да вдига кръвно и
въпреки, че не бяхме в добри отношения …го водих по лекари заради кръвното
…Изписаха му лекарство за кръвното, което той взимаше. Имаше постоянно високо
кръвно налягане. За първи път отидохме на лекар с баща ми заради кръвното 2 - 3
месеца след като спряха електричеството в **. Карах баща ми на лекар в **. Все
още баща ми страда от високо кръвно и пие медикаменти.
Посрещането на Новата 2014 г. бяхме в **, в имота, в който няма ток. Имотът
ползвахме само през деня, тъй като вечер беше невъзможно да се ползва, защото
нямаше телевизия, хладилникът не работеше. Ходихме до имота на баба ми и дядо
ми, в който имаше ток. Пробвахме с удължител оттам да пуснем ток до нашата
къща, но не се получи. Посрещнахме Новата година на тъмно.
Аз, брат ми и майка ми постоянно обвинявахме баща ми за спирането на тока и
това пораждаше непрекъснати конфликти. Тази ситуация се отрази много лошо на
психиката на баща ми и всичките му проблеми с кръвното дойдоха от там.“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените срещу двамата ответници
искове по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД са допустими, а разгледани
по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът
може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно установената съдебна
практика по приложението на чл.
92, ал. 1 от ЗЗД,
задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно
задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от
неизправната страна по договора, когато е налице
онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението
си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно
поето задължение по него, като неустойката следва да е съобразена единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави, както и да е уговорена отнапред. (Решение № 111/28.07.2009
г. по т.д.№ 714/2008 г., ВКС, II ТО; Решение № 240/15.01.2014
г. по т.д.№ 959/2012 г., ВКС, II ТО).
В конкретния
казус страните не спорят, че ищецът Б.К. е краен битов клиент, потребител
на енергийни услуги и ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 27г, т. 2а, т. 41а, б.„а“ и т. 41б, б.“а“ от ДР на ЗЕ
(ред. ДВ, бр. 54/2012 г.), който е снабдяван и купува електроенергия за
собствени битови нужди в обект с измервателна точка (ИТН) № **, находящ се в
гр. ***, като консумацията се отчита по партида с клиентски № **.
Няма спор също, че двете ответни дружества са енергийни предприятия по
смисъла на § 1, т. 24, вр. т. 28а, б.“а“, т. 34а, б.“а“, т. 34б, б.“а“ и т.
41а, б.„а“ от ДР на ЗЕ, титуляри на съответните лицензии, които осъществяват една или повече от дейностите по производството,
преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и
снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на
издадена лицензия по този закон, а доставката на ел.
енергия, съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ в посочения обект се извършва от
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, който е краен снабдител по
смисъла на § 1, т. 28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ, като и двамата ответници извършват услуга от обществен интерес, която включва транспортирането,
доставката или снабдяването с електроенергия с определено качество, регулирана
цена или цена, определена по одобрена от комисията методика и договорни други
условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона,
съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 66б от ДР на ЗЕ (ред. ДВ, бр.
54/2012 г.).
Спецификата
на сделките за доставка на електроенергия, при които снабдяването на крайния битов клиент и потребител на ел.
енергия за собствени нужди е невъзможно без ползването на съответните електропреносна и електроразпределителна мрежи по смисъла на §
1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ, е отчетена в разпоредбата на
чл. 92 от ЗЕ, според която страни по тези сделки, освен крайният снабдител и крайният
потребител, са и операторите на преносната и на разпределителната мрежи, т.е.
съответното преносното и/или разпределително предприятие, а в случая това е
ответникът ЕВН – ЕР, сега с наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Като
страна по сключен договор по смисъла на чл. 38а от ЗЕ за пренос и доставка на електроенергия
до процесния обект в гр. **, който към 12.11.2013 г. е бил присъединен към ЕРМ
на ЕВН –ЕР, ищецът Б.К. като краен потребител на ел. енергия е имал право да
получава непрекъснато качествена такава, съгласно чл. 6, т. 1 от ОУ на ЕВН – ЕР,
в обекта си с измервателна точка (ИТН) № **, а крайният снабдител ЕВН
– ЕС е бил длъжен да му я доставя, съгласно чл. 5, ал. 1 от ОУ … на цитираното дружество,
които ОУ са одобрени от КЕВР.
Въпреки
това, въз основа на заявка от крайния снабдител ЕВН – ЕС е издадено от ЕВН – ЕР нареждане от 01.11.2013
г. за прекъсване на електрозахранването на обекти на клиенти с неплатени в срок
задължения в размер над 20 лв. на територията на КЕЦ – **, като за конкретния
обект с ИТН ** електрозахранването е било временно преустановено на 12.11.2013 г., тъй като на основание чл. 54, ал. 2 от Общите условия на
договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН – ЕР, приети на основание чл. 38в от ЗЕ, сметката на ищеца Б.К. е била
коригирана служебно за изминалия период
от 20.12.2012 г. до 01.03.2013 г. и е била начислена допълнителна ел. енергия в
размер на 838 kwh на стойност 172,23 лв. по фактура №
**********/14.10.2013 г.
Към тази дата ищецът е имал и
задължение по фактура № **********/30.09.2013 г. на стойност 8,53 лв., съгласно
неоспореното заключение на ССЕ.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ (ред. ДВ, бр. 54/2012 г.)
предвижда, че доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, а според ал. 3
на чл. 123 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно
операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на
електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик.
На свой ред, операторът на електропреносната мрежа,
съответно операторът на електроразпределителна мрежа, също има
право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа
енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението
за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на
тези услуги, съгласно чл. 123, ал. 6 и ал. 2 от ЗЕ (ред. ДВ 54/2012
г.), като сроковете
на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването
се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите
условия.
Според
нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 5 от ОУ ... на ЕВН – ЕР и чл. 31, ал. 1 и
ал. 5 от ОУ … на ЕВН – ЕС, ответниците имат право да преустановят преноса и
снабдяването с ел. енергия в случай, че клиента забави плащането на дължимите
суми за пренос и доставка на ел. енергия с 10 дни след срока на плащане, но при
подадено писмено възражение от клиента срещу сметката съответните дружества се
задължават да извършат проверка, като за периода на проверката нямат право да прекъсват преноса на ел. енергия на
обекта на клиента.
Наред с това, съгласно чл. 59, ал. 4 от ОУ... на ЕВН – ЕР
и чл. 31, ал. 4 от ОУ … на ЕВН – ЕС, в случай на съдебно оспорване от страна на
клиента на основанието за прекъсване на преноса и снабдяването с ел. енергия, ответниците
нямат право да прекъсват преноса и доставката за дадения обект до решаване на
спора.
В конкретния казус тези правила са били нарушени, тъй
като въпреки подаденото на 23.10.2013 г. от ищеца възражение срещу извършената
частична корекция; въпреки изпратеното на 14.11.2013 г. уведомление, с което
той заявява несъгласието си с прекъсването на преноса на електроенергия в
процесния обект и уведомява на основание чл. 48, ал. 1 от ОУ на ответника ЕВН -
ЕР, че следва да възстанови захранването или да заплати обезщетение, както и
въпреки съдебното оспорване на вземането за допълнително начислената сума от
172,23 лв., електрозахранването в процесния обект е било преустановено в
нарушение на правилата, създадени от самите ответници.
Освен това, с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 15/2015 г. на ОС – **, е
установено, че ищецът Б.П.К. не дължи на „ЕВН България – Електроснабдяване“ АД
сумата 172,23 лв., начислена му по фактура № **********/14.10.2013 г., а съгласно ССЕ към 12.11.2013 г. той не е имал други неплатени задължения на
стойност над 20 лв., поради което съдът намира, че преустановяването на 12.11.2013 г. на електрозахранването на обект с ИТН ** е било без правно
основание за това и е незаконосъобразно.
Не
са налице посочените по-горе правни основания и за повторното прекъсване на
електрозахранването в същия обект на 12.03.2014 г., което също е незаконосъобразно, като не се
установи от страна на ответниците при условията на пълно и главно доказване
кога е било възстановено захранването на обекта в периода от 12.11.2013 г. до
12.03.2014 г.
Ето
защо, е налице виновно неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им
по договора за пренос и доставка на ел. енергия в обекта на ищеца с измервателна точка (ИТН) № **, както и на съответните разпоредби на чл. 6, т. 1, чл. 59, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ОУ ... на ЕВН – ЕР и на чл. 5, ал. 1, чл. 31,
ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ОУ … на ЕВН – ЕС за периода от 12.11.2013 г. до 04.12.2015 г. или общо за 752 дни, когато захранването е
било възстановено отново, поради което те са неизправни страни и затова дължат
на ищеца договорна неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди съответно по чл. 48, ал. 1 от
ОУ … на ЕВН – ЕР в размер на общо 30 070 лв., съгласно ССЕ, и по чл. 25, ал. 1 от ОУ … на ЕВН –
ЕС в размер на общо 15 040 лв., съгласно ССЕ.
Предявените
от ищеца искове по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване и на по-големи
неимуществени вреди от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие,
световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност,
безсъние, срам и унижение, в размер на по 15 000 лв. за всеки ответник, са
допустими, но същите са НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От
представените две ЕР на ТЕЛК от 2014 г. и от 2017 г. и от показанията на
единствения свидетел М.К., който е син на ищеца и е заинтересован от изхода на
спора по смисъла на чл. 172 от ГПК, се установява само, че ищецът страда от
„Хипертонична болест на сърцето“, но от тези доказателства, както и от СМЕ, не
се установява, че възникването на това заболяване е в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на ответниците във
връзка с прекъсване на електрозахранването в обекта на ищеца в гр. ** на
12.11.2013 г.
Напротив,
още в първото ЕР на ТЕЛК № 373 от
23/05.02.2014 г. е отбелязано, че ищецът страда от „Дългогодишна арт. хипертония с хип. сърце диастолна дисфункция и
ритъмни нарушения …“, поради което съдът намира, че се установи при
условията на пълно и главно доказване от ищеца същият да е претърпял по-големи неимуществени
вреди от договорените с ОУ, в резултат на неизпълнение на договорните
задължения на ответниците, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж,
гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и
унижение,
а претенциите в размер на по 15 000 лв. за всеки ответник като недоказани
и неоснователни следва да се отхвърлят.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ответникът ЕВН – ЕР следва да заплати на ищеца
на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от ОУ … на ЕВН –
ЕР договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на общо 30 070 лв., а
ответникът ЕВН – ЕС следва да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, вр. чл.
. 25, ал. 1 от ОУ … на ЕВН – ЕС договорна неустойка, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на общо 15 040 лв., според ССЕ, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от завеждане на делото на 11.11.2016 г. до окончателното
плащане, като до пълните предявени размери от 30 170 лв. и съответно от
15 080 лв. исковете са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Тъй
като главните искове по чл. 92 от ЗЗД са частично основателни, то и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода 29.01.2016 г. до 11.11.2016 г. са частично основателни.
В ОУ неустойката не е уговорена да обезпечи вреди от
неизпълнение на срочно парично задължение, а самата тя представлява уговорено
отнапред парично обезщетение за неизпълнение на задължение от друго естество, и
затова върху нейния размер се дължи лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Ето защо, ответниците следва да заплатят на ищеца законната лихва върху
уважената част от главниците, но тъй като в ОУ… и на двете дружества не е регламентиран срок за изпълнение на задължението за
заплащане на неустойка на клиента, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД следва, че
длъжникът изпада в забава от поканата на кредитора. Ищецът е изпратил покани до
двете дружества с 14-дневен срок за изпълнение на задължението за плащане.
Поканите са получени от ответниците на
29.01.2016 г., като даденият им от ищеца 14-дневен срок за изпълнение изтича на
12.02.2016 г., след която дата те изпадат в забава и му дължат обезщетение в
размер на законната лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
Ето защо, ответникът ЕВН – ЕР следва да
заплати на ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху главницата от
30 070 лв. за периода 12.02.2016 г. - 10.11.2016 г. в размер на общо 2 281,48
лв., определен от съда на основание чл. 162 от ГПК, като до пълния предявен
размер от 2 418,43 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Ответникът ЕВН – ЕС следва да заплати на
ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 15 040 лв.
за периода 12.02.2016 г. - 10.11.2016 г. в размер на общо 1 141,11 лв., определен
от съда на основание чл. 162 от ГПК, като до пълния предявен размер от 1 208,81
лв. искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на държавата по сметката на съда и дължимата ДТ от 145 лв. по двата иска по чл.
86 от ЗЗД с цена от общо 3 627,24 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЕВН – ЕС следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по съд. производство, претендирани по
приложения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 5 422 лв. за двамата
ответници или по 2 711 лв. за всеки от тях, но съразмерно с уважената част
от исковете срещу ЕВН – ЕС или общо 1 402 лв. (претендирани 31 288,81 лв. – уважени 16 181,11 лв.)
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника ЕВН – ЕС направените от дружеството съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 600 лв. по приложения списък по чл. 80 от ГПК,
но съразмерно с отхвърлената част от исковете или общо 289,70 лв. (претендирани 31 288,81 лв. – отхвърлени 15 107,70 лв.)
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЕВН – ЕР следва да заплати на
ищеца направените от последния разноски по съд. производство, претендирани по
приложения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 5 422 лв. за двамата
ответници или по 2 711 лв. за всеки от тях, но съразмерно с уважената част
от исковете срещу ЕВН – ЕР или общо 1 843 лв. (претендирани 47 588,43 лв. – уважени 32 351,48 лв.)
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника ЕВН – ЕР направените от дружеството съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 600 лв. по приложения списък по чл. 80 от ГПК,
но съразмерно с отхвърлената част от исковете или общо 192,10 лв. (претендирани 47 588,43 лв. – отхвърлени 15 236,95 лв.)
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД –***, ЕИК *********, да заплати на Б.П.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., следните суми:
- на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, сумата от общо 15 040 лв.(петнадесет хиляди и
четиридесет лв.) - договорна неустойка, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2016
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 15 080 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД като недоказан и неоснователен;
- на основание чл. 86
от ЗЗД сумата от общо 1 141,11 лв.(хиляда сто четиридесет и един лв. и 11
ст.) – лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016 г., като до
пълния предявен размер от 1 208,81 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД като
недоказан и неоснователен;
- на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 402 лв.(хиляда
четиристотин и два лв.) – такси и разноски по съдебното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.К., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД –***,
ЕИК *********, иск по чл. 92, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от
договорените с ОУ, изразяващи се в
хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане,
често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размер
на 15 000 лв., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД –***, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 289,70 лв. (двеста осемдесет и девет лв. и 70 ст.) -
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕВН България –
Електроразпределение“ ЕАД -***, ЕИК *********, сега „Електроразпределение Юг“
ЕАД, да заплати на Б.П.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез
адв. Н.О., следните суми:
- на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа на „ЕВН България – Електроразпределение“
АД, сумата
от общо 30 070 лв.(тридесет хиляди и седемдесет
лв.) - договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2016 г. до окончателното
плащане, като до пълния предявен размер от 30 170 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД като недоказан и неоснователен;
- на основание чл. 86
от ЗЗД сумата от общо 2 281,48 лв.(две хиляди двеста осемдесет и един лв.
и 48 ст.) – лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016 г., като
до пълния предявен размер от 2 418,43 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД
като недоказан и неоснователен;
- на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 843 лв. (хиляда
осемстотин четиридесет и три лв.) - такси и разноски по съдебното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.К., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., срещу „ЕВН България – Електроразпределение“ ЕАД -
***,ЕИК *********, сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД, иск по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване
на неимуществени вреди, по-големи
от договорените с ОУ, изразяващи се в
хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане,
често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размер
на 15 000 лв., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., да заплати на „ЕВН България –
Електроразпределение“ ЕАД - ***, ЕИК *********, сега „Електроразпределение Юг“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 192,10 лв.(сто деветдесет и два лв. и 10 ст.) - съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:*** ***, чрез адв. Н.О., на основание чл. 71, ал. 1
от ГПК да заплати на
държавата по сметка на ОС – Пловдив сумата от 145 лв. (сто четиридесет и пет
лв.) – дължима държавна такса по исковете по чл. 86 от ЗЗД.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответниците - ЗК „Уника“ АД – **, ***, ЕИК *********, и подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/