Решение по дело №95/2021 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 84

гр.Кюстендил, 11.05.2022г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№95/2021г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

А.П.И. *** оспорва заповед №РД-00-242/25.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено да премахне незаконен строеж „Приобщаване на общи части /коридор/ в съсобствена жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2 по КК на гр.Кюстендил“ и коридора бъде възстановен, съгласно одобрения инвестиционен проект за сградата. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с допуснати нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

                 Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №14/14.12.2020г. от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил във връзка с получена жалба вх.№94-00-2504/03.08.2020г. от С.В.А. ***. От съдържанието на КА се установява, че  в УПИ VІІ-25269, кв.171 по плана на гр.Кюстендил, идентичен с ПИ с идентификатор 41112.504.288 по КККР на гр.Кюстендил, е изградена сграда с идентификатор 41112.504.288.1. Самостоятелен обект в нея с идентификатор 41112.504.288.1.2 към момента на издаване на оспорената заповед е съсобственост на Е. П. Т., А.П.И., М.П. И., съгласно нот.акт №74, т.І, д.№124/1995г. и у-ние за наследници №48/10.08.2020г. В хода на съдебното производство изключителен собственик е станал А.П.И. по силата на дарение, обективирано в нот.акт №120, т.І, д.№106/2021г. Констатиран е и изграден незаконен строеж, представляващ приобщаване на общи части – част от коридор на партерния етаж от съсобствената жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2 по КК на гр.Кюстендил.

КА е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Съобщен е по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР ЗУТ. В законоустановения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ е депозирано възражение от лицето.

Прието е съгласно нот.заверена декларация рег.№3254/16.11.2020г. на С.А., че извършител на строежа е А.И. и че строителството е извършено в периода 2018г. – 2019г. Същото е квалифицирано като незаконно по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е извършено без строителни книжа  и документи, без съгласие на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, изразено с нот.заверка на подписите, без договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма и без инвестиционен проект и разрешително за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.185, ал.2 3 от ЗУТ.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.Д., св.Р. и св.С. се установява, че А.И. е започнал преустройство  и ремонт на жилището си в процесната сграда през 2015г. – 2016г.

 Изготвено и прието по делото е заключение вх.№4704/10.11.20212г. на в.л.Д.С.. Посочено е, че процесния строеж се намира в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.504.288.1 по КККР на гр.Кюстендил. Коридорът, за който се твърди че е обща част на сградата в проект №189/1994г. на чертеж „Разпределение на сградата“ е отбелязан с площ 6.7 кв.м. Същият започва от стълбищната клетка на сградата, към която е отворен и осигурява достъп до два апартамента на първи жилищен етаж и до двора. Изобразен е така, че да е достъпен за общо ползване на обитателите. В проекта не са изобразени прегради, които да го приобщават към някой от обектите в сградата на първи етаж. На място западната част от коридора на първи етаж е приобщена към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2, посредством поставянето на входна врата от алуминиеви профили с размери 87/214 см. По този начин е обособен вход към самостоятелния обект. Приобщената част е с размери 1.06/3.08 м и квадратура, измерена на място 3.27 кв.м. Вратата на западната фасада, която е осигурявала изход към двора е затворена. Самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2 се ползва като обект с жилищни функции, а приобщената част – като входно преддверие към него. Вещото лице сочи, че описания обект представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ, тъй като представлява преустройство на самостоятелен обект в сграда чрез добавяне на допълнителна площ – част от коридор.

                   С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

                   По своята правна същност заповед №РД-00-242/25.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил е индивидуален административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а, ал.1 във вр.с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и при спазване изискванията за форма. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура - съставен е КА, който макар и не по предвидения от закона ред е връчен на жалбоподателя. Същият се е запознал със съдържанието му е упражнил в срок правото си на възражение.

Съдът счита обаче, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението на административния орган по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отнесени и рефлектиращи и върху съдържанието на заповедта, досежно незаконния строеж. При издаване на заповедта по чл.225а от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е направено. В обстоятелствената част на заповедта, както и в останалите документи по преписката не е дадено конкретното описание на строежа като местоположение, квадратура, начин на извършване. Изводите за незаконност са формирани без да се посочат обстоятелствата, които го обосновават. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали обекта действително е обща част на сградата, какъв е бил неговия размер по одобрения инвестиционен проект, какви промени са извършвани във времето, да посочи механизма на твърдяното приобщаване. Изясняването на релевантните за спора обстоятелства е недопустимо да се извършва за първи път в съдебното производство. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, защото по този начин се възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда. Издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Порокът е съществен, защото се ограничава по недопустим начин възможността на жалбоподателя да проведе защитата си в пълен обем. Издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил да става в рамките на специално административно производство, регламентирано в чл.225а от ЗУТ – част от гл.ХХІ. С въвеждането на специалните в това производство административнопроизводствени правила се гарантира принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. С оглед на изложеното съдът счита, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК, поради което и заповедта ще бъде отменена като незаконосъобразна.

За пълнота на решението съдът ще изложи  и мотиви по приложението на материалния закон. Ако се приеме, че даденото описание на строежа по оспорената заповед е конкретно и ясно и същия представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ, то липсата на строителни книжа го прави незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Безспорно по делото е, че за приобщаването на общи части - част от коридор към самостоятелен обект – жилище не са издадени съответните книжа.

Съдът приема с оглед събраните доказателства /срав. гласните доказателства/ за година на изграждане 2015г.- 2016г. и правните норми - §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, че строежа не е търпим. Липсват  и доказателства за проведена процедура по узаконяване.

                  С оглед изхода от делото Община Кюстендил дължи разноски на жалбоподателя в размер на 1 418 лв. /10 лв. държавна такса,  508 лв. възнаграждение за в.л. и 900 лв. адвокатско възнаграждение/.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №РД-00-242/25.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено на А.П.И. *** да премахне незаконен строеж „Приобщаване на общи части /коридор/ в съсобствена жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2 по КК на гр.Кюстендил“ и коридора бъде възстановен, съгласно одобрения инвестиционен проект за сградата.

ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на А.П.И. *** разноски по делото в размер на 1 418 лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: