Решение по дело №530/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 974
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180700530
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 974/14.5.2021г.

 

град Пловдив, 14. 05. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди  двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П. Ц. и участието на прокурора К. П., като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 530 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от К.З.М., с ЕГН **********,   против  Решение   № 260117 от 25.01.2021 г. по АНД № 7718 от 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4040841 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на К.З.М.  на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - касаторът не се явява, не се представлява.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява,  със писмено ста­но­ви­ще по жалбата, юрк. Б.оспорва същата, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

 За да обоснове крайния си изводсъстав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.

В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизи­рано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лиша­ване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на конт­ролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерст­вото на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мяс­тото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превоз­ното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно по­соче­ната правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение.

На 04.08.2020 г. в 14:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока републикански път № II-86 касаторът М. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № *** със скорост на движение от 84 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. като движението с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с фабр. номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 87 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 84 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч. За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против  М. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4040841, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

От така соченото в жалбата определение на ВАС, досежно пороци във връзка с връчването на ЕФ, не могат да се намерят мотиви относими към незаконосъобразността на процесния. Според Върховните съдии “Безспорно е че, тези органи могат и да съобщават за издадените административни актове (заповедите за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 18а, ал. 7 във вр. с чл. 61 АПК, да връчват електронните фишове по реда на чл. 189, ал. 5, предложение 2 ЗДвП и наказателните постановление по реда на чл. 58 от Закона за административните нарушения (ЗАНН).В случая се оспорват правомощията на граничните полицейски органи да извършват проверка за наличието на невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движение по пътищата и неплатени в срока за доброволно плащане глоби, наложи с тях, и да задължават преминаващи, за които са установени такива обстоятелства, да преминат на т.нар. „втора линия на контрол“./Определение № 13906 по адм.дело № 8974/2020 г. на ВАС/

Възоснова на събраните доказателства,  в това число Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-25066/05.08.2020 г.), съдът  е направил  категоричен и несъмнен  извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се  с доказателствена сила.

Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо.

Съдът е приел, че са изпълнени  изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                              

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   № 260117 от 25.01.2021 г. по АНД № 7718 от 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА К.З.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: