Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Велико Търново, 09.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10020 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът К.С.М. *** е обжалвал решение
№66 от 10.12.2019 г., постановено по АНД №137/2019 г. по описа на Павликенският
районен съд като неправилно.
Според оплакванията в жалбата, решението е постановено при неправилно
приложен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неправилно съдът не е
съобразил нарушение на административно-наказателните правила при издаването на
процесното пред него постановление с оглед липсата на подпис за актосъставител върху екземпляра на връчения му акт за
установяване на нарушението. При това е налице недействителен АУАН, който не
може да послужи за учредяване на производството и оттам за издаването на
законосъобразно наказателно постановление. Неправилно съдът преценява
постановлението като формално
законосъобразно предвид липсата на единство между цифровото и текстовото
описание на нарушението, при което не е ясна волята на наказващия орган.
Неправилно съдът приема наличието на субективна съставомерност
на деянието предвид липсата на качеството водач на наказаното лице. Неправилно
са ценени според касатора свидетелските показания на свидетелите, които по една
или друга причина са негови близки лица. С тези и други оплаквания моли за
отмяната на решението и постановяване на друго ,с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касация РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново не
взема становище по нея, прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №19-0211-000093/13.05.2019 г. на
началника на РУ – Павликени.
Анализирайки представените доказателства, съдът е приел от фактическа
страна, че на 14.04.2019 г. около 18 часа свидетелите по делото М.и Д.били
изпратени по сигнал за възникнал скандал
с участието на друг свидетел на улица „Рила“ в гр.Павликени, която е в
непосредствена близост с кръстовището с улица „Ловец“ в същия град, като при
пристигането на тези свидетели този скандал бил потушен. В момента на
изясняване на случая към свидетелите се насочил лек автомобил Опел Астра с №***, който спрял наблизо, като при това първите
двама свидетели /М.и Д./ ясно идентифицирали водача му. От автомобила излязъл
касатора и се насочил към свидетелите, като при разговора последните усетили
силен мирис на алкохол, при което свидетелят Д.му заявил, че ще бъде изпробван
за алкохол с техническо средство и извикал свои колеги от състава на РУ –
Павликени. Вторият автомобил на РУ пристигнал след около 10-15 минути и друг
свидетел – служител на същото управление – предложил на касатора да бъде
тестван за алкохол с техническо средство, като последният отказал.
Жалбоподателят и свидетелката С. били отведени в РУ за изясняване на случая и
съставяне на акт за нарушение, като и там касаторът категорично отказал да бъде
тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.
Съдът изрично е посочил, че тази обстановка се потвърждава от ценените
от него като достоверни доказателства и доказателствени средства. Аргументирал
е в това отношение, че дава вяра на показанията на ***Д., М.и Й.и частично на
показанията на свидетелката С., както и на показанията на свидетеля М.. Що се
касае до показанията на ***С. и М., които не са кредитирани от съда, изложени
са съображения, които са в смисъл, че
тези показания са повлияни от заинтересоваността на свидетелите и те не
касаят непосредствени техни възприятия досежно релевантния за спора предмет.
От правна страна съдът е приел, че са неоснователни оплакванията
досежно допуснатите в хода на административно-наказателното производство
правила, а и акта за нарушението, съответно наказателното постановление са
формално законосъобразни актове. Констатирал е, че както от данните в акта,
съпоставени с показанията на свидетелите, така и от останалите доказателства се
установява, че именно касаторът е управлявал упоменатото по-горе превозно
средство към момента на идентифицирането му. При това съдът е констатирал, че
поведението на касатора – предвид категоричния му отказ да бъде изпробван с
техническо средство за алкохол в кръвта – е съставомерно
по приетия за реализиран състав на нормата на чл.174, ал.3, и то по предложение
първо и предложение второ от ЗДвП.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
Според разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДВП „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“. Субективният състав изисква наличие на
особен субект – водач на МПС, който действа при умисъл, прикоето
волевото му поведение е насочено към отказ да бъде проверен с техническо
средство за наличие на употреба на алкохол в кръвта. Неоснователно касаторът
поддържа, че към момента на отказа, същият нямал качеството на водач. Всъщност
механизма на такава проверка винаги предполага, че тя се осъществява, когато
превозното средство, което определен субект управлява, е в покой. Меродавно в
случая е дали непосредствено след спирането на съответното ППС ще се обективира
отказ от лицето, което го управлява, да бъде проверено. Именно това е
установено по делото от районният съд, като настоящата инстанция напълно
споделя фактическите изводи на районният съд досежно доказателствена стойност
на дадените от всички свидетели по делото свидетелски показания, като на
основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН
препраща към мотивите на районният съд.
Неоснователно е оплакването, че екземплярът на АУАН, предаден на
касатора и неподписан за актосъставител е пречка да
се състави валидно наказателно постановление. По делото /л. 9 от първоинстанционното дело/ е събран АУАН, който е подписан
от актосъставителя, а отразените в този акт обстоятелства, които са меродавни
за деянието и за формата на този акт са потвърдени от издателя на акта в
качеството му на свидетел. Под този акт се намира подписа на касатора, при
което е обоснован извода, че той е подписал акт, чието съдържание е включвало и
подписа на актосъставителя, като няма отбелязване на възражение, което да е в
обратния смисъл, нито са ангажирани доказателства, които да опровергават такъв
извод.
Неоснователно е оплакването за формална незаконосъобразност на постановлението
поради липса на единство между цифрово и текстово описание на нарушението и на
приложимия състав при констатирането му. Обратно, всички съставомерни
факти и обстоятелства са описани в това постановление, като е описано с какво
средство е следвало да бъде тестван касатора, описан е и издадения му талон, в
който впрочем изрично е вписан отказа за проверка с това именно техническо
средство, като талонът за изследване е подписан от касатора. Изрично е
посочено, че основанието за ангажиране на отговорността е чл.174, ал.3,
предложение първо от ЗДвП, като съдът – с оглед на правомощията си на инстанция
по същество – е констатира, че всъщност поведението на касатора се вписва и в
другата предвидена алтернативно диспозиция на посочения административно-наказателен
състав. При това настоящата инстанция счита, че касационното твърдение за
нарушено право на защита поради неяснота на административното обвинение е
единствено форма на защитна позиция, тъй като в НП изрично е посочена
приложимата диспозиция на приложимия административно-наказателен състав.
Обоснован и съответен на материалния закон извода на съда, че
проявеното изрично несъгласие на касатора да бъде тестван с техническо средство
за наличие на алкохол в кръвта е деяние, което се вписва в разпоредбата на
чл.174, ал.3, предложение първо на ЗДвП.
С оглед на характеристичните данни на дееца в качеството му на водач на
МПС които са отразени в приобщената по делото справка за водач /л.11-12 от
делото на ПРС/, следва да се приеме, че е неприложим института на чл.28 от ЗАНН.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №66 от 10.12.2019 г., постановено по АНД
№137/2019 г. по описа на Павликенският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.