№ 110
гр. П., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100227 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно) съединени искове по чл. 108 ЗС.
Ищците – Г. К. В. , с постоянен адрес в гр. П., ул. „Кап. Д.“ № 11, ЕГН
**********, К. К. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Кап. Д.“ № 11, ЕГН **********,
Х. В. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН **********, К. Н. В., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН ********** и А. Н. Р., с постоянен
адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 20, ЕГН **********, твърдят, че първите двама от тях
притежават по 3/18 идеални части, а другите трима – по 1/18 идеална част, от поземлен
имот с идентификатор 56126.601.1525 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Поддържат, че собствеността им произтича от
наследяването на С. К.а В. (починала на 09.05.2006 г.), тъй като ищците Г. и К. В.и са
нейни синове, а останалите ищци са наследниците на другия й син – Н. К. В., който е
починал на 25.10.2008 г. Заявяват, че сега ответницата се представя за едноличен
собственик на имота и упражнява пълна фактическа власт спрямо него. Изтъкват, че
нейната легитимация произтича от качеството й на наследник на В. К. Ш. (починал на
26.07.2021 г.) и на съпругата му М. Г. Ш. (починала на 18.10.2021 г.), като В. Ш.,
докато е бил в брак с М. Ш., се е снабдил с констативен нотариален акт за
собствеността върху целия имот. Поясняват, че за техните наследствени права от имота
този нотариален акт касае придобивна давност, но наследодателите на ответницата не
са упражнявали давностно владение върху тях в изискуемия от закона срок, поради
1
което те не са ги придобили и съответно тя ги владее, без основание. Искат
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответницата тяхното титулярство на спорните права от недвижимия
имот, както и същата да бъде осъдена да им предаде владението върху тях.
Претендират и съдебни разноски.
Ответницата – Е. В. А., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 38, ЕГН
**********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: от 23.01.1978 г. баща й,
заедно със съпругата си (и нейна майка), са упражнявали фактическа власт спрямо
процесния имот, с намерението да го своят, което е продължило до тяхната смърт; по
този начин те надлежно са го придобили по давност; понеже тя е единственият им
наследник, собствеността на имота сега е в нейната правна сфера.
Съдът, като прецени становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. От фактическа страна:
С нотариален акт № 44/28.06.1937 г. по нот. д. № 39/37 г. на П.кия околийски
съдия, лицето И. К.ов Ш. е закупило недвижим имот, представляващ парцел Х, в кв. 67,
с площ от 805 кв. м., по плана на гр. П. от 1924 г. И. К. Ш. е починал на 09.08.1953 г.,
оставяйки за свои наследници по закон съпругата си м. И.ова Ш. и трите си деца К.
И.ов Ш., Т. И.ов Ш. и С. И. М.. Четиримата са извършили делба на имущество,
останало след смъртта на И. Ш., чрез съдебна спогодба, одобрена с протоколно
определение от 23.10.1954 г. по гр. д. № 940/54 г. на Районен съд – гр. П.. При тази
делба, парцелът, закупен от общия им наследодател през 1937 г., е бил предоставен в
индивидуална собственост на Т. И.ов Ш.. Впоследствие между Т. Ш. и К. Ш. е бил
сключен договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 10/10.01.1956 г. на
Районен съд – гр. П., посредством който те са решили да изменят съдебната спогодба.
Изменението се е изразило в предоставяне на К. Ш. на 1/3 идеална част от поземления
имот, получен от Т. Ш. при делбата, ведно с къщата, намираща се в северната му част.
А Т. Ш. е останал собственик на 2/3 идеални части от поземления имот, както и на
къщата, разположена в неговата ъглова част, за което му е бил издаден и констативен
нотариален акт с № 15/11.01.1956 г. по нот. д. № 18/56 г. на Районен съд – гр. П..
К. И.ов Ш. е починал на 22.01.1978 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпругата си О. Я. Ш. (починала на 09.02.1983 г.), както и двете си деца – В. К. Ш. и С.
К.а В., които са еднокръвни брат и сестра (майката на В. Ш. е О. Ш., докато майката на
С. В. е друга жена).
С. В. е починала на 09.05.2006 г., оставяйки за свои наследници по закон
тримата си синове – Н. К. В., както и ищците Г. К. В. и К. К. В.. Н. К. В. е починал на
2
25.10.2008 г., оставяйки за свои наследници по закон ищците Х. В. В. (съпруга), К. Н.
В. (син) и А. Н. Р. (дъщеря).
В. К. Ш. е починал на 26.07.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпругата си М. Г. Ш. (починала на 18.10.2021 г.) и дъщеря си – ответницата Е. В. А..
Парцел Х, в кв. 67 по плана на гр. П. от 1924 г. е идентичен с поземлен имот №
1265, в кв. 90 по плана от 1971 г., както и с урегулираните поземлени имоти VIII-1525 и
IX-1526, в кв. 90 по сегашния регулационен план, а последните два имота пък са
идентични съответно с поземлените имоти с идентификатори 56126.601.1525 и
56126.601.1526 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
по ЗКИР.
Поземленият имот с идентификатор 56126.601.1525 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени по ЗКИР, е с административен адрес – гр. П., ул. „Ц.
Б. III“ № 38, с площ – 399 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с предишен
идентификатор – няма, с номер по предходен план – 1525, кв. 90, парцел VIII, при
съседи – имоти с идентификатори 56126.601.1524, 56126.601.1526, 56126.601.245 и
56126.601.1513.
Няколко години, след като братята Т. и К. Ш.и окончателно са разделили
помежду си парцел Х, в кв. 67 по плана на гр. П. от 1924 г., в него е била поставена
вътрешна ограда. Чрез тази ограда фактически са били оформени две части от парцела,
които по-късно са били обособени в урегулираните поземлени имоти VIII-1525 и IX-
1526, в кв. 90 по сегашния регулационен план на гр. П.. Впоследствие те са били
заснети и като поземлените имоти с идентификатори 56126.601.1525 и 56126.601.1526
по кадастралната карта и кадастралните регистри по ЗКИР.
На 05.10.1992 г. В. Ш. се е снабдил с констативен нотариален акт с № 168,
издаден по нот. д. № 558/92 г. на Районен съд – гр. П. (поправен с нотариален акт с №
65/25.05.1994 г. по нот. д. № 410/94 г. на същия съд), с който е бил признат за
собственик по давност на урегулирания поземлен имот VIII-1525, в кв. 90 по
действащия регулационен план на гр. П. (идентичен със спорния поземлен имот с
идентификатор 56126.601.1525).
В. Ш. още от раждането си е живял в спорния имот, а след кончината на
неговите родители, само той и семейството му, включващо неговите съпруга и дъщеря,
са го ползвали за живеене, като тяхно основно жилище, стопанисвали са го и
единствено те са имали свободен достъп до него. Това положение е продължило до
смъртта на В. Ш., като в тази връзка и през целия този период от време В. Ш. е
извършвал ремонтни работи по къщата (засягащи покрива, основите и външната
фасада, както и подовете, стените и таваните на стаите), изградил е нови постройки в
парцела (баня, тоалетна и търговски обект – магазин) и е обработвал частта от него,
която е зад къщата, като градина (отглеждайки зеленчуци и плодове за лична
3
консумация на семейството му). За период от няколко години, които са били част от
80-те години на миналия век, В. Ш. е работил в Кралство Мароко, но и тогава имотът е
бил ползван от другите членове на неговото домакинство (съпругата му и дъщеря му),
а след приключването на трудовия ангажимент той пак се е завърнал там.
С. В. е сключила граждански брак през 1946 г., при което е получила от баща си
зестра под формата на парични средства и помежду им е било постигнато устно
разбирателство, че имотът, за който сега се спори, ще остане за брат й. След като се е
омъжила, С. В. повече не е живяла в недвижимия имот, а го е посещавала само с цел
гостуване на баща си и на брат си. Няма данни тя да е участвала в ползването на имота
по друг конкретен начин, да се е противопоставяла на онова, което там вършат брат й и
членовете на домакинството му, или пък да е предявявала някакви собственически
претенции към тях.
Един от синовете на С. В. – ищецът Г. В., също е бил в много добри роднински
отношения с В. Ш.. Посещавал го е често в имота и дори му е помагал в някои от
ремонтните работи, като липсват сведения и той да е заявявал права на съсобственик
спрямо този имот към В. Ш., след като майка му е починала.
Не е налице информация С. В. или някой от ищците да е декларирал собственост
по отношение на недвижимия имот, за който се води делото, по реда на ЗМДТ.
След като родителите й са починали през 2021 г., ответницата вече сама
упражнява фактическата власт върху имота. Тя, макар да живее във Федерална
република Германия, държи ключа за дворната врата му и е възложила на друго лице
(свидетелката М. Ш.) да го наглежда.
2. Относно доказателствените източници, от които се установява
очертаната фактическа обстановка:
Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени копия на всички
упоменати по-горе нотариални актове, съдебно-спогодителен протокол и договор за
изменението на съдебната спогодба.
Описаните наследствени отношения се извеждат от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 224/01.02.2022 г. на Общинска администрация –
гр. П..
Моментът на сключването на гражданския брак от С. В. и еднокръвното й
сестринско родство с В. Ш. се извличат от нейните акт за раждане и личен
регистрационен картон от системата ЕСГРАОН, както и от справката за техния баща от
НБД „Население“.
Индивидуализацията на имота, във връзка с който са предявени ищцовите
претенции, както и неговото тъждество по картния материал, в чийто обхват е попадал
в ретроспективен план, се потвърждават от приложените скица № 15-265792-
14.03.2022 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград и
4
удостоверение с № 116/28.11.2022 г. на кмета на Община П..
Документите, визирани в предишните четири абзаца, носят характеристиките на
официалните такива, а истинността им не е била оспорена от никоя от страните,
поради което те са надлежни доказателства за обстоятелствата, до които се отнасят (чл.
179 ГПК).
От съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, създадени с
участието на свидетелите Т. Ш., В. И., Е. В., М. Ш., В. И. и М. Х., стават ясни
положенията, които бяха приети за установени, относно:
- конкретните параметри на фактическата власт, която В. Ш. е упражнявал
върху процесния имот в темпорален, пространствен и поведенчески аспект;
- липсата на данни както за противопоставяне в тази насока от сестра му С.
В. или от преките й наследници, така и за претенции, че някой от тях има собственост
там;
- много добрите лични отношения между С. В. и В. Ш., като сестра и брат,
както между В. Ш. и ищеца Г. В., като вуйчо и племенник;
- едноличното упражняване от ответницата на сегашната фактическа власт
спрямо недвижимия имот.
В тези части показанията и на шестимата свидетели не съдържат някакви
сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а
по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които
се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за
предмета на доказване.
От разпита на свидетелката Е. В. допълнително се изяснява, че К. Ш., като баща
на С. В. и на В. Ш., е предоставил зестра на дъщеря си и е постигнал с нея устна
уговорка, че семейната им къща, заедно с поземления имот, в който тя е построена, ще
останат в собственост на брат й. Казаното от свидетелката В. по обсъждания въпрос
заслужава кредит на доверие. То се базира на нейни непосредствени впечатления,
формирани от случайни разговори със съпругата на К. Ш., не се опровергава от други
доказателства и звучи напълно логично, особено на фона, че не се установи самата С.
В. приживе да е релевирала собственически искания към своя брат за този имот.
За установяването на факта, че В. Ш. е изградил магазин в поземления имот
допринасят и приложените към отговора на исковата молба хигиенно становище от
11.12.2001 г. и разрешение за строеж от 01.03.2002 г., касаещи този търговски обект.
За отсъствието на сведения за деклариране на имота от ищците или от общия им
наследодател С. В., по повод заплащане на местни данъци и такси за него, се съди от
нарочна справка, издадена от директора на ресорната дирекция при Общинска
администрация – гр. П..
3. От правна страна:
5
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС, познат в цивилистичната доктрина и в
съдебната практика още като ревандикационен иск, е детерминирано от кумулативната
даденост на три предпоставки – 1/ ищците да са собственици на претендираното вещно
право, въз основа на изтъквания придобивен способ; 2/ ответницата да упражнява
фактическата власт върху него и 3/ фактическата власт да се осъществява без
основание (вж. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 379 и сл., както и Решение №
2419/13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., I г. о. на ВС).
Няма съмнение, че от тази искова претенция могат да се ползват и
съсобственици, желаещи да ревандикират своите идеални части от съсобствен имот,
ако друг съсобственик е установил фактическа власт върху него, която надхвърля
правата му и така нарушава тяхното владение (вж. Тълкувателно решение №
3/05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/20 г., ОСГК на ВКС).
Договорът с нотариална заверка на подписите от 10.01.1956 г., посредством
който бащата на С. В. и на В. Ш. – К. Ш., е получил собственост спрямо имота, от
който по-късно е обособен онзи, за който са предявени разглежданите искове, трябва
да се приеме за надлежен способ за придобИ.е на вещни права от негова страна (чл. 35,
ал. 1 във вр. с чл. 77 ЗС).
При смъртта на К. Ш. (22.01.1978 г.) всеки от наследниците му по закон –
преживялата му съпруга О. Ш., синът му В. Ш. и дъщеря му С. В., е получил по 1/3
част от наследственото му имущество (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), в което се включва
и собствеността досежно спорния имот.
В този контекст и понеже ищците са наследниците по закон на С. В., от особена
релевантност е основателността, респ. неоснователността на възражението на
ответницата за придобивна давност в полза на покойните й родителите, чийто
единствен наследник пък е тя, защото правото на собственост се изгубва, ако друг
стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС).
Давностното владение, като вид придобивен механизъм, е сложен юридически
факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС), обхващащ: 1/ упражняване на фактическа
власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж.
Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение №
50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Фактическата власт върху
определена вещ е с намерение за своене, когато упражняващият я субект, макар да не е
собственик, проявява конкретни действия, които практически запълват съдържанието
на правомощията на собственика (вж. т. I, 2 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.
д. № 9/74 г., Пленум на ВС и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на
ВКС). Тъй като намерението за своене е субективна категория, за съществуването му
законодателят е въвел оборима презумпция (чл. 69 ЗС).
При съсобственост, независимо от източника й на възникване (включително и
6
при наследяване), е възможно един от съсобствениците (сънаследниците), който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си (съобр. постановките, възприети в
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на ВКС). Затова,
когато един съсобственик (сънаследник) упражнява фактическа власт върху
съсобствен (сънаследствен) имот, той поначало се счита за владелец на своята част и за
държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. и Решение №
109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС). Тук от съществено значение е
основанието, на което съсобственикът (сънаследникът) е започнал да упражнява
фактическа власт върху общия имот, понеже при фактическата власт, започнала на
основание, което изключва владението на останалите съсобственици (сънаследници),
намерението за своене на първия се предполага по чл. 69 ЗС (вж. Решение №
32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/15 г., I г. о. на ВКС). Такава е и ситуацията, при която
владението на недвижим имот фактически се предава от бъдещия наследодател на
един от бъдещите сънаследници, а последният започва да проявява поведение на
едноличен собственик, чрез постоянното ползване на имота по предназначение,
поддържането му и реализирането на подобрения в него, което се възприема от
другите сънаследници и те не се противопоставят (вж. Решение № 484/04.02.2013 г. по
гр. д. № 740/11 г., I г. о. на ВКС, Решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/14 г., I г. о.
на ВКС и Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/15 г., I г. о. на ВКС).
Когато по повод придобивна давност ответната страна се позовава на
констативен нотариален акт, важат разрешенията за неговото правно значение, дадени
в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/12 г., ОСГК на ВКС и в
съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 108/28.10.2015
г. по гр. д. № 1854/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184/11.10.2016 г. по гр. д. №
1147/16 г., I г. о. на ВКС). В тях е утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който
по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост върху
недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179
ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е
обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на
собственост; доказателствената сила на нотариалния акт може да бъде оспорена от
всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в
действителност не е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта
на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният
процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; тогава оспорващият
трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права,
7
противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание.
В настоящия казус, въпреки разпределената им доказателствена тежест, ищците
не са провели оборване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, който е бил
издаден в полза на бащата на ответницата, докато той е бил в брак с нейната майка.
Напротив, в хода на съдебното дирене бяха констатирани факти, които ясно
показват, че В. Ш. е упражнявал фактическа власт спрямо имота с намерение за своене
дори и след издаването на този констативен нотариален акт, от каквото естество са
доказаните по делото обстоятелства за:
- устната уговорка, постигната между общия наследодател К. Ш. и двете му
деца, че поземленият имот с къщата в него ще останат като собственост на неговия син
В. Ш., тъй като дъщеря му С. В. е получила зестра;
- ползването на целия имот и след смъртта на К. Ш. само от В. Ш. и от
членовете на неговото семейство, като основен жилищен такъв, до който само те са
имали необезпокояван достъп;
- организираните от В. Ш. мащабни ремонтни работи, посредством които е
била поддържана и подобрявана къщата в поземления имот, както и са били изградени
нови постройки там, които също са били ползвани единствено от него и от семейството
му;
- стопанисването и на градината в имота, разположена зад къщата, където
отново само В. Ш. и лицата от неговото домакинство са осъществявали производство
на плодове и на зеленчуци, за собствена консумация;
- значителният времеви диапазон (от над 40 години), през който тези
действия са били ясно манифестирани, при липсата на противопоставяне от С. В., а
след нейната смърт – и без колизия с наследниците й.
Комплексната преценка на споменатото поведение на бащата на ответницата е
опора за заключението, че действията, обективирани в него, са били въплъщение на
фактическото съдържание на еднолична собственост. Няколкогодишното му
пребиваване в чужбина не води до различен извод, тъй като то е било свързано с
трудови ангажименти и през него В. Ш. пак е осъществявал фактическа власт върху
имота, но чрез своите съпруга и дъщеря, които са продължили да го обитават по същия
начин. Следователно той надлежно е придобил по давност правата от спорния имот,
които са произтекли за пряката наследодателка на ищците – С. В., от наследяването на
К. Ш..
Ето защо и самите ищци сега не са носители на такива права, което налага
исковете им да бъдат отхвърлени.
4. По съдебните разноски:
Изходът от спора поражда право на съдебни разноски само за ответницата (чл.
8
78, ал. 3 ГПК). Тя е направила съдебно-деловодни разходи за възнагражденията на
двама адвокати (2 400 лв. – за адв. М. А., както и 1 200 лв. – за адв. Г. К.), за които е
доказано, че са заплатени, съгласно депозираното извлечение от банкова сметка на адв.
А. и отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие на адв. К.
(съобр. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК
на ВКС).
По аргумент от чл. 78, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 9 ГПК, страната, която е
загубила делото, дължи на страната, която го е спечелила, възстановяване на разноски
само за един адвокат (вж. и Определение № 194/01.10.2019 г. по т. д. № 2887/18 г., I
т.о. на ВКС).
Законът не дава директен отговор на проблема кой от платените хонорари следва
да се присъди, когато са били ползвани двама и повече адвокати, поради което
разрешението му трябва да бъде потърсено по тълкувателен път. По същността си
отговорността за разноски в гражданския процес е материалноправно отношение от
облигационен характер, има обективен (невиновен) характер и е предназначена да
компенсира страната, чиято правна теза е била потвърдена при решаването на правния
спор, който другата страна неоснователно е предизвикала (вж. Ж. Сталев, А. Мингова,
О. Стамболиев, В. Попова и Р. И.ова, „Българско гражданско процесуално право“,
2012 г., стр. 378 и сл.). Ограничаването на разноските за адвокатско възнаграждение
само до един адвокат очевидно е ориентирано към постигането на един разумен баланс
в правата и интересите на двете насрещни страни по делото (чл. 2 ГПК). В този смисъл
на възмездяване ще трябва да подлежат разноските за адвоката, които са в по-голям
размер, защото обратното пък неоправдано би ощетило страната, която е положила
адекватни усилия да защити интересите си и в крайна сметка именно тя е излязла права
в спора (вж. в такава насока Определение № 45/06.01.2016 г. по в. ч. гр. д. № 5519/15 г.
на Апелативен съд – гр. София, което е влязло в сила, след като не е било допуснато
до касационно обжалване с Определение № 607/22.11.2016 г. по ч. т. д. № 544/16 г., II
т. о. на ВКС).
В обобщение на казаното е необходимо ищците да бъдат осъдени да заплатят на
ответницата само разходите за по-високия от адвокатските хонорари, въпреки че тя
реално е платила и двата такива.
Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК обаче не може да бъде споделено.
Разноските за адвокатското възнаграждение, за които беше прието, че се полагат на
ответницата, не са непропорционални на фона на значителните проблеми, повдигнати
от фактическото и от юридическото естество на делото, както и от реално
осъществените процесуални действия в неговите рамки.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно (активно) съединените искове по чл. 108 ЗС ,
предявени от Г. К. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Кап. Д.“ № 11, ЕГН **********,
от К. К. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Кап. Д.“ № 11, ЕГН **********, от Х. В.
В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН **********, от К. Н. В., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН ********** и от А. Н. Р., с постоянен
адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 20, ЕГН **********, против Е. В. А., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 38, ЕГН **********, с които се претендира:
- да бъде признато за установено по отношение на Е. В. А., че Г. К. В. и
К. К. В. са собственици на по 3/18 идеални части, а Х. В. В., К. Н. В. и А. Н. Р. – на
по 1/18 идеална част, на основание наследствено правоприемство от С. К.а В.
(починала на 09.05.2006 г.), от поземлен имот с идентификатор 56126.601.1525 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, с
административен адрес на имота – гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 38, с площ – 399 кв. м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен
план – 1525, кв. 90, парцел VIII, при съседи – имоти с идентификатори 56126.601.1524,
56126.601.1526, 56126.601.245 и 56126.601.1513, както и
- Е. В. А. да бъде осъдена да предаде на Г. К. В., на К. К. В., на Х. В. В., на
К. Н. В. и на А. Н. Р. владението върху посочените идеални части от този имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. К. В., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „Кап. Д.“ № 11, ЕГН **********, К. К. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Кап. Д.“
№ 11, ЕГН **********, Х. В. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН
**********, К. Н. В., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 15, ЕГН ********** и
А. Н. Р., с постоянен адрес в гр. П., ул. „К. М.“ № 20, ЕГН **********, да заплатят
поравно на Е. В. А., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 38, ЕГН **********,
сумата от 2 400 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10