МОТИВИ: НОХД №-306/12г по описа на ПОС
Срещу подс. Н.О. е повдигнато
обвинение по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./,
вр. с чл. 256 /изм./, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК
понеже през
периода месец юли 1999г. – месец юли 2000г., в гр.П., при условията на продължавано престъпление, който
закон е по-благоприятен за дееца, в качеството
си на управител на “ Г. “ ООД, гр.П., като посредствен извършител, чрез лицето М.Д.Д.,***, водила счетоводството на
дружеството в този
инкирминиран период, с цел да
осуети установяването на данъчни
задължения /Данък върху добавена стойност за внасяне/ в особено големи размери
– 99 667,85лв., е водил счетоводна отчетност
с невярно съдържание, а именно
отчетни регистри / дневници за продажбите / съгласно чл.104 от ЗДДС
/отм./ - “104.ал.1.Регистрираните лица по този закон водят задължително регистрите “Дневник за покупките “ и “Дневник
за продажбите .ал.2 олучените данъчни
документи по доставки , по които регистрираното лице е получател , се отразяват
в “Дневник за покупките . ал.3.Издадените данъчни документи по доставките, както и начисленият данък, без да е
издаден данъчен документ, когато регистрираното лице е изпълнител, се отразяват в “Дневник за
продажбите “. ал.4.
Регистрите по този член съдържат задължителни реквизити , определени
с правилника за прилагане на този
закон.ал.5. Регистрираното лице е
длъжно да подава всеки месец заедно със
справката – декларация за данъчния период информация от регистрите по този
член на магнитен носител по параметри,
определени в правилника за прилагане на този закон, както и копие от регистрите
по ал.1, освен в случаите предвидени в правилника.” и чл.91 ал.1 и ал.3, чл.92, чл.94 и чл.96
ал.1 от ППЗДДС /отм./ - “ чл.91. ал.1. Регистрираните лица водят
задължително отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за
продажбите , независимо от вида и формата на счетоводството. ал.3. Доставките , по които лицето е изпълнител,
износът на стоки , както и другите
случаи на начисляване на данък се отразяват в дневник за продажбите .”
“чл.92.ал.1. Регистрираните лица
предоставят в данъчната служба по регистрацията
си информацията от дневника за покупките и дневника за продажбите в частта им, включваща всички документи,
отнасящи се за данъчните събития, възникнали
през съответния данъчен период,
на магнитен носител по параметри, определени в приложение №10. ал.2. Данъчните служби не приемат магнитни
носители , които не отговарят на посочените
в приложение №10 параметри.
ал.3.За удостоверяването на приемането или отказа от приемане на магнитния
носител данъчната служба изготвя
протокол. ал.4.Ако не е издаден протокол, удостоверяващ приемането , се смята ,
че регистрираното лице не е подало информацията от дневниците на магнитен
носител.” “чл.94. ал.1. Регистрираните
лица водят документация и отчетност в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху
добавената стойност и този правилник. Ал.2. Документация и отчетност се води както за облагаемите и
освободените доставки със стоки и услуги , така и за вноса на
стоки.” “ чл.96 ал.1.Регистрираните лица
отразяват документите по извършените доставки , начисления данък и
извършения износ в счетоводството си и в дневника за продажбите на датата, на
която са издадени..” както следва:
За данъчен период М. ЮЛИ 1999г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 56009.97 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури по данни въведени в компютърната
програма с данъчна основа 9184.29 лева и начислен ДДС в размер на 1836.86 лева,
които били отразени в дневника за продажби за данъчен период м. Юли 1999г. от
св. М.Д.. За останалите продажби с данъчна основа в размер на 37 490.68 лева
и ДДС в размер на 7498.14 лева намерили отражение в касовата книга не издал
данъчни фактури,като тази сума се явява щета
за фиска.
За данъчен период М.
АВГУСТ 1999г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 79403.19 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 16 967.35 лева и
начислен ДДС в размер на 3 393.47 лева по данни от компютърната програма,
които били отразени в дневника за продажби за данъчен период м. август 1999г.
от св. М.Д.. За останалите продажби с данъчна основа в размер на 49201.98 лева
и ДДС – 9840.39 лева не издал данъчни фактури,каято тази сума се явява щета за
фиска.
За данъчен период М.
СЕПТЕМВРИ 1999г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 65336.32 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 23834.41 лева и
начислен ДДС в размер на 4766.88 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. септември 1999г. от св. М.Д.. За останалите
продажби с данъчна основа в размер на 30612.52 лева и ДДС – 6122.51 лева не
издал данъчни фактури,като тази сума се
явява щета за фиска.
За данъчен период М.
НОЕМВРИ 1999г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 70056.21 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 37660.71 лева и
начислен ДДС в размер на 7532.14 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. ноември 1999г. от св. М.Д.. За останалите
продажби с данъчна основа в размер на 20719.47 лева и ДДС – 4143.89 лева не
издал данъчни фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
ДЕКЕМВРИ 1999г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 124822.89 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 39298.48 лева и
начислен ДДС в размер на 7859.70 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. декември 1999г. от св. М.Д.. За останалите
продажби с данъчна основа в размер на 64720.59 лева и ДДС – 12944.12 лева не
издал данъчни фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
ЯНУАРИ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 97404.96 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 16525.01 лева и
начислен ДДС в размер на 3305.00 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м.януари 2000г. от св. М.Д.. За останалите продажби
с данъчна основа в размер на 64645.79 лева и ДДС – 12929.16 лева не издал
данъчни фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
ФЕВРУАРИ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 68555.66 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 27164.44 лева и
начислен ДДС в размер на 5432.89 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м.февруари 2000г. от св. М.Д.. За останалите
продажби с данъчна основа в размер на 29965.28 лева и ДДС – 5993.06 лева не
издал данъчни фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
МАРТ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 70957.07 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 24874.73 лева и
начислен ДДС в размер на 4974.95 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м.март 2000г. от св. М.Д.. За останалите продажби с
данъчна основа в размер на 34256.17 лева и ДДС – 6851.23 лева не издал данъчни
фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
АПРИЛ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 45583.37 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 14380.50 лева и
начислен ДДС в размер на 2876.10 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. април 2000г. от св. М.Д.. За останалите продажби
с данъчна основа в размер на 23605.64 лева и ДДС – 4721.13 лева не издал
данъчни фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
МАЙ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 76193.17 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 19656.97 лева и
начислен ДДС в размер на 3931.39 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. май 2000г. от св. М.Д.. За останалите продажби с
данъчна основа в размер на 43837.34 лева и ДДС – 8767.47 лева не издал данъчни
фактури,като тази сума се явява щета за фиска.
За данъчен период М.
ЮНИ 2000г.
За този данъчен
период обв. Н.О. извършил продажба на стоки на обща стойност 96243.58 лева с
ДДС /по касова книга/. По негово нареждане били издадени фактури с данъчна
основа 22012.02 лева и начислен ДДС в размер на 4402.40 лева, които били
отразени в дневника за продажби за данъчен период м. юни 2000г. от св. М.Д.. За
останалите продажби с данъчна основа в размер на 58190.97 лева и ДДС – 11638.19
лева не издал данъчни фактури,като тази
сума се явява щета за фиска.
и за данъчен период М.
ЮЛИ 2000г.
Подс. Н.О. извършил
продажба на стоки на обща стойност 52602.30 лева с ДДС /по касова книга/. По
негово нареждане били издадени фактури с данъчна основа 7742.44 лева и начислен
ДДС в размер на 1548.49 лева, които били отразени в дневника за продажби за
данъчен период м. юли 2000г. от св. М.Д.. За останалите продажби с данъчна
основа в размер на 36092.81 лева и ДДС – 7218.56 лева не издал данъчни фактури,като
тази сума се явява щета за фиска.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита,че
управляваното от подс. О. дружество,след като е било регистрирано по ЗДДС, по
негово нареждане се е водело двойно счетоводство,като не са се отчитали всички продажби на
дружеството в дневниците за продажби и с така извършената недействителна отчетност той е избегнал
данъчни задължения в особено големи размери за дванадасет отчетни данъчни
периода по ЗДДС.
Защитата
счита,че след като дейността на това дружество е била обект на няколко данъчни
ревизии,които резултати не са
констатирали различия между декларираното в месечните данъчни декларации за
този инкриминиран период и ревизионните проверки,би следвало съдът да постанови
оправдателна присъда.
Съдебното наказателно производство е проведено в отсъствие на подс. О. при условията на чл.269
ал.3 ,т.3,б.”в” от НПК,тъй като по
извършената съдебна поръчка до Р.Т., на
подс.О. на 18.09.2012г е била връчена призовка за явяването му пред Българския
съд и за резервната дата за насрочване
на с.з. на 15.10.2012г подсъдимият се явява редовно призован, не
се е явил,без да посочи основателна
пичина за неявяването си. Наред с това съдът е
намерил основанието,че неговото отсъствие няма да попречи за
разкриване обектвината истина по делото.
Подсъдимият Н.О. е
роден на ***г. в Р.Т., турски
гражданин, живущ в гр. И., Р.Т., неосъждан.С решение № *** ***г. по фирмено
дело № ***г. на ПОС е било вписано ООД с наименование „Г.”, със седалище гр. П.
Като управляващ и представляващ дружеството е бил вписан подс. Н.О..
Основен предмет на дейност на дружеството
била търговия с всички видове промишлени и непромишлени стоки, производство на
салфетки, тоалетна хартия и търговия с тях.
По ДПК /отменен/ дружеството е било регистрирано в Данъчна служба „Ц.”гр.П.
с данъчен номер *** от 06.07.1995г.,а по
ЗДДС било регистрирано с удостоверение изходящ № *** ***г.
В качеството
си на управител на „Г.”ООД, подс. О. имал задължение от името на регистрираното дружество
да подава редовно и в срок пред данъчната служба по регистрация на фирмата месечна
справка - декларация в съответствие с изискванията на действащата нормативна
уредба - чл.100, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС /отм./ и чл.89, ал.1 от ППЗДДС
/отм./, както и информация за отчетните
регистри - дневници за покупки и дневници за продажби съгласно чл. 104 от ЗДДС
/отм./, чл.91, ал.1 и ал.3, чл. 92, чл.94 и чл. 96, ал.1 от ППЗДДС /Правилник
за прилагане на закон за данък върху добавената стойност/отм./.
При тези законови условия подс. О. поверил счетоводното обслужване на
дружеството на св.М.Д., която работила на граждански договор към тази фирма. Въз
основа на представените документи носени
й от различни служители на това дружество, свидетелката Д. изготвяла изискуемите
се по закон месечни справки декларации по ЗДДС, изработвала обощената информацията за дневниците за покупки и дневниците за
продажби във вид на счетоводни справки за определен перод от време, към които
прикрепавала първичните счетоводни документи за отчетената в тази справки
дейност на фирмата, наред с изготвяне ведомостите за заплати, платежни
нареждания, както и предаването им в данъчната служба по регистрация.Подсъдимият
назначил на работа св. Г. М., която първоначално работила като секретарка,
считано от 01.11.1995г., но поради нарастване обема на работа започнала да изпълнява
и длъжността „Личен състав”, „Труд и работна заплата” и „Митнически процедури”
като освобождавала от митницата пристигащите стоки от Т. – салфетки и тоалетна
хартия. В дружеството била назначена и св. Н. П., която работила като секретар-преводач
и задълженията й били да извършва превод от турски на български и обратно на
обв. О.. Дружеството ползвало нает склад на ул. „Б. **, склад **, както и цех
за производство на салфетки и тоалетна хартия на бул. „М.”**. В склада на
дружеството работил св. М.М., който бил назначен като „Началник склад” и
дейността му се изразявала в продажбата на салфетки, тоалетна хартия и носни
кърпички. За извършените продажби над 50 лева свидетелят издавал данъчни
фактури, които всяка вечер предавал в офиса на фирмата на св. М.. Подсъдимият О.
упълномощил и св. Б. да представлява дружеството пред Митница гр. П. и да
подписва митническите декларации при вноса на стока от Р.Т..По време на тази си
дейност св.Б. и като митнически представител на фирмата не е имал проблеми по
освобождаване на стоката предназначена за
фирмата на подс. О..
Подсъдимият въвел организация относно регистрацията установяваща ежедневните приходи и разходи на фирмата въз основа на издаваните и регистрирани документи – митнически
декларации, фактури
и извършени продажби,като по негово нареждане била заведена „черна” касова книга, в която от 29.06.1999г първоначално св. М. отразявала
реалните ежедневни приходи и разходи на фирмата за всеки един работен ден, но по
нареждане на подс. О., тя не отразявала
цялата информацията от тази касова книга в компютърната програма, която се предавала в последствие за счетоводна обработка от св. Д.. Тази касова
книга за действителните приходи и разходи
и след напускането на св.М. се поела и водела от
св. Н. П. по същия начин и предвид изричното указание на подс. О.. Тоест информацията отразена в „черната касовата книга„ относно осъществяваната дейност на фирмата значително
се разминавала с тази въведена в компютърната програма, от която св. Д. изготвяла ежемесечните
справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, подавани
за инкриминирания перод от време в съответната
данъчна служба. Регулярно това
осъществявали служители на дружеството св. М., а в последствие и св. П.. Този начин на водене
наличността на стоковите и паричните потоци, съставянето на счетоводни
документи и предоставянето им на св. Д. за изготвянето на задължителните
регистри и справки-декларации по ЗДДС било определяно изцяло от подс. Н.О., който
фактически определил воденето на счетоводна отчетност с невярно
съдържание отразявано в дневници за продажби
и деклариране на неверни – силно
занижени като приходи данни при
подаване на дължимите справки декларации по смисъла на чл. 100 от ЗДДС, с което
от своя страна и по този начин укривал данъчни задължения.
Посочените в обвинението данъчни
периоди,които обхващат инкриминирания период на продължаваната престъпна
дейност са били обект на данъчни ревизии, приключили с издаването на Данъчен
облагател акт /ДОА/№ *** ***г. издаден от ТДД – П., с който органа по приходите
за данъчен период 01.01.1999г. – 31.07.1999г. не констатирал разлики между
декларираното от дружеството и установеното в хода на ревизията. Била извършена
данъчна ревизия с оглед правилното прилагане на ЗДДС и за периода 01.08.1999г.
– 31.03.2000г., за което бил издаден ДРА № *** ***г. В хода на ревизията органа
по приходите не установил разлика между декларираното и установеното. Ревизия
била извършена и за периода 01.04.2000г. – 31.12.2000г., приключила с
издаването на ДРА № *** *** г. с който отново не били установени разлики между
декларираното и установеното за извършените продажби от дружеството. От
показанията на свидетелите Й.,К. и Б.,като лица извършили тези ревизии,се установява,че предметът на
всяка една от трите данъчни ревизии е бил документалното изследване на
първичните счетоводни документи предоставени на ревизионния орган от
инкриминираното дружество,които са били съпоставяни от ревизорите със
съответните месечни справки декларации
по ЗДДС и придружаващите ги дневници за покупките и продажбите, които били внасяни пред съответната данъчна служба.
Тоест ревизионните органи не са имали възможността да изследват всички
материали и документи иззети в по-късен момент от дружеството, при извършеното
действие по разследване претърсване и иззимване, при което са били иззети документите удостоверяващи пълния обем на паричните потоци преминаващи всекидневно
през дружеството и ежедневното им действително отчитане в „черната касова книга”.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели В.,Д., Г. М.,М., К., Б., и Й., от прочетените по реда на чл. 281 ал.1
т.4 НПК показания на св. П.,а така също и от
материалите и документите приложени по делото: Том 1
ДП - Решение /13.03.2001г,вл.с.19.03.20001г по т.д. №*** г по описа на ПОС-л. 16-17,
разходен касов ордер – л. 20, договор за доставка –л. 22,протокол за
доброволно предаване –л. 38,удостоверение-л.57,протокол за доброволно
предаване-л.59, съд.СчЕ л. 60-85,св.съдимост-л. 88,справка-л. 89 Том 1а ДП - св.съдимост –л 27,30,33,35 , Том 3
ДП – счетоводни справки и придружаващи първични счетоводни документи, Том 4 ДП
–сч.справки и първични сч.документи,Том 5
ДП -сч.справки и първични сч.документи,Том 6 ДП -сч.справки и първични
сч.документи, Том 7 ДП –сч.справки и първични сч.документи, Том 8 ДП-
сч.справки и първични сч.документи, Том 9 ТД –ведомости,Том 10 ДП- сч.справки
първични сч.документи, Том 11 ДП –сч.справки и първични сч.документи,Том12 ДП –
годишна дънъчна декларация на „Г. –
ООД за 2000г с придружителни отчети и
сч.документи, Том 13 ДП - годишна дънъчна декларация на „Г. – ООД за 1999г с придружителни отчети и
сч.документи , Том 14 ДП – справки-декларации ДДС – 1999г,Том 15 ДП –
сч.справки и първични сч.документи, Том 16 ДП- сч.справки и първични
сч.документи,Том 17 ДП - справка за
приходите от продажби с касов апарат м. август 2000г, Том 18 ДП разходи м.
януари-м.септември 2000г,Том 19 ДП- справка декларации ДДС - 2000г , Том 20 ДП
–ревизионен акт , Том 21 ДП - извлечения
от дневници за продажбите-2000г, Том 22
ДП – извлечения от данъчни документи, Том 23 ДП-извлечения от данъчни документи
и 1бр. касова книга – „ K.„ с прономеровани страници от 1
до 319 и датирана от 29.06.1999г до 26.07.2000г
От
заключението на вещото лице Д. М. изготвила ССчЕ се установява, че данъчните
задължения по месеците от инкриминирания
период м. юли 1999-м.юли 2000г по обем са в големи или особено големи размери
по смисъла на закона. В съответствие с приетия в чл.93 т.14 от НК /ред., ДВ,
бр. 21/2000г/. в сила от 17.03.2000г. критерий, „данъци в големи размери” са
тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „данъци в особено големи размери” са
тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. Преди
изменението на закона „данъци в големи размери” са тези които надхвърлят 50
пъти установената за страната МРЗ, а особено големи размери”, тези които
надхврълят 200 пъти установената за страната МРЗ.Според съда възприетата правна квалификация на обвинението
е законосъобразна,тъй като са налице правните основания за приложението на този закон. По
отношение на извършените от дружеството разходи относно декларираните пред митницата стоки като внос
и отчетени с проверените митнически
декларации, наред с фактурите за получени стоки и извършени услуги,отразени в
счетовдните регистри и инкриминираната „черна касова книга” е налице пълно
покритие между официалната счетоводна документация и отчетност и
неофициалната-тази в „черната касова книга”. По отношение на приходите е
установено голямо разминаване между отчетността представена пред данъчните
органи и действителните приходи от
продажби. В това отношение е констатирано,че
в някои дни от инкриминирания период приходите от „укритите” продажби е
по-малък от от действително отразените в
касовата книга,тъй като част от тези продажби са се извършвали на консигнация и
клиентът е плащал част от сумата,но в последсвие в следващи дни в касовата книга са отчетени по-големи
приходи от отразените продажби за деня,като в книгата е пояснено изрично,че
това са „стари задължения”. Една част от
осъществения от вещото лице счетоводен анализ за месеците от юли до декември включително на 1999г е в
неденоминирани лева,които в последствие са
трансформирани от обвинението съгласно закона за деноминацията – таблици
от №-2 до № 7 от експертизата.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице,понеже то е изготвено професонално и с
необходимите познанаие на съответната област.
С оглед
на установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. О. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
чл. чл. 257, ал.1,
пр.1 /отм./, вр. с чл. 256 /изм./, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2
от НК понеже през периода месец юли 1999г. – месец юли 2000г., в гр.П., при условията на продължавано престъпление, / който закон е по-благоприятен за дееца /, в качеството
си на управител на “ Г.“ ООД, гр.П., с цел да осуети
установяването на данъчни задължения / Данък върху добавена стойност за
внасяне/ в особено големи размери – 98
667,85лв., е водил счетоводна отчетност
с невярно съдържание, като е нарушил правилата за отчитане дневници за продажбите по чл.104 ал.1- ал.5 от ЗДДС /отм./ и правилата предвидени в чл.91 ал.1 и
ал.3, чл.92, чл.94 и чл.96 ал.1 от ППЗДДС /отм./ и Закона за
счетоводството, както следва:.
За периода м.юли 1999г.
е извършил продажба на стоки на обща стойност 56009.97 лева с ДДС /по касова
книга/,чрез издаване на фактури по данни
въведени в компютърната програма с данъчна основа 9184.29 лева и начислен ДДС в
размер на 1836.86 лева, които били отразени в дневника за продажби за данъчен
период м. юли 1999г., а за разликата от 9 184.29лв до 56 009.67лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 37 490.68 лева и ДДС в размер на
7498.14 лева намерили отражение в касовата книга не издал данъчни фактури.
За периода
м. август 1999г. е извършил
продажба на стоки на обща стойност 79403.19 лева с ДДС /по касова книга/,чрез
издаване на фактури по данни въведени в
компютърната програма с данъчна основа 16 967.35 лева и начислен ДДС в
размер на 3 393.47 лева,които били отразени в дневника за продажби за
данъчен период м. август 1999г.,а за разликата
от 16 967.35лв до
79 403.19лв от останалите продажби
с данъчна основа в размер на 49201.98 лева и ДДС – 9840.39 лева не издал
данъчни фактури.
За периода м.
септември 1999г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 65336.32 лева с
ДДС /по касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 23834.41 лева и
начислен ДДС в размер на 4766.88 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. септември 1999г,а за разликата от
23 834.41лв до 65 336.32лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 30612.52 лева и ДДС – 6122.51 лева не
издал данъчни фактури.
За периода м.
ноември 1999г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 70056.21 лева с
ДДС /по касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 37660.71 лева и
начислен ДДС в размер на 7532.14 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. ноември 1999г.,а за разликата от 37 660.71лв
до 70 056.21лв от останалите продажби с данъчна основа в размер на
20719.47 лева и ДДС – 4143.89 лева не издал данъчни фактури.
За периода м. декември
1999г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 124822.89 лева с ДДС /по
касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 39298.48 лева и
начислен ДДС в размер на 7859.70 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. декември 1999г, а за разликата от 39 298.48лв до 124 822.89лв от останалите продажби с данъчна основа в
размер на 64720.59 лева и ДДС – 12944.12 лева не издал данъчни фактури.
За периода м.
януари 2000г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 97404.96 лева с ДДС
/по касова книга,чрез издаване на фактури с данъчна основа 16525.01 лева и
начислен ДДС в размер на 3305.00 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м.януари 2000г.,а за разликата от 16 525.01лн
до 97 404.96лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 64645.79 лева и ДДС – 12929.16 лева не
издал данъчни фактури.
За периода м.
февруари 2000г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 68555.66 лева с
ДДС /по касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 27164.44 лева и
начислен ДДС в размер на 5432.89 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м.февруари 2000г.,а за разликата от 27 164.44лв
до 68 555.66лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 29965.28 лева и ДДС – 5993.06 лева не
издал данъчни фактури.
За периода м. март 2000г.
е извършил продажба на стоки на обща стойност 70957.07 лева с ДДС /по касова
книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 24874.73 лева и начислен ДДС в
размер на 4974.95 лева, които били отразени в дневника за продажби за данъчен
период м.март 2000г.,а за разликата от 24 874.73лв до 70 957.07лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 34256.17 лева и ДДС – 6851.23 лева не
издал данъчни фактури.
За периода м. април
2000г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 45583.37 лева с ДДС /по
касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 14380.50 лева и
начислен ДДС в размер на 2876.10 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. април 2000г. а за разликата от 14 380.50лв
до 45 583.37лв от останалите
продажби с данъчна основа в размер на 23605.64 лева и ДДС – 4721.13 лева не
издал данъчни фактури.
За периода м. май 2000г
е вършил продажба на стоки на обща стойност 76193.17 лева с ДДС /по касова
книга,чрез издаване на фактури с данъчна основа 19656.97 лева и начислен ДДС в
размер на 3931.39 лева, които били отразени в дневника за продажби за данъчен
период м. май 2000г., а за разликата от 19 656.97лв до 76 193.17лв от
останалите продажби с данъчна основа в размер на 43837.34 лева и ДДС – 8767.47
лева не издал данъчни фактури.
За периода м. юни 2000г.
е извършил продажба на стоки на обща стойност 96243.58 лева с ДДС /по касова
книга/,чрез издаване на фактури с
данъчна основа 22012.02 лева и начислен ДДС в размер на 4402.40 лева, които
били отразени в дневника за продажби за данъчен период м. юни 2000г., а за разликата
от 22 012.02бв до 96 243.58лв от
останалите продажби с данъчна основа в размер на 58190.97 лева и ДДС –
11638.19 лева не издал данъчни фактури.
и за периода м. юли 2000г. е извършил продажба на стоки на обща стойност 52602.30 лева
с ДДС /по касова книга/,чрез издаване на фактури с данъчна основа 7742.44 лева
и начислен ДДС в размер на 1548.49 лева, които били отразени в дневника за
продажби за данъчен период м. юли 2000г.,а за разликата от 7 743.44лв до
52 602.30лв от останалите продажби
с данъчна основа в размер на 36092.81 лева и ДДС – 7218.56 лева не издал
данъчни фактури.
От
субективна страна престъплението е извършено
с пряк умисъл.
Съставът на престъплениетопо чл. 256 / изм/ НК
предполага осъществяването на
изпълнителното деяние относно изготвянето или ползването на счетоводни
документи с невярно съдържание,като инкриминираната дейност на дееца включва
всички възможни действия,чрез които се
преследва умисъла да се води незаконно счетоводна дейност с цел осуетяване и неразкриване на данъчните
задължения. Престъплението е формално на просто извършване и се реализира със
самото внасяне на тези документи пред данъчния орган.От обективна страна при
подробното проследяване хронологията на
доставените количества стоки и
отчетените ежедневни приходи и разходи в „черната касова книга”
категорично следва да се приеме,че
реалните приходи от продажбите извършвани от дружеството не били отразявани в
пълен обем върху магнитния носител представян пред органите на данъчната
администрация и придружителния документ към месечните справки-декларации за
този инкириминиран период - дневника за
покупките. Според съда дейността на дружеството по отношение събираните парични
потоци свен от показанията на свидетелите П.,Д. и М. следва да бъде оценена възоснова на иззетата
като ВД касова книга. Същата се явява
вътрешно-фирмен документ, в който се заприходявали реално всички
ежедневни покупки и продажби – разходи и приходи на фирмата.В края на всеки
работен ден св. М.,а в последствие и св.
П. приключвали баланса за деня според
приходите и разходите,като пренасяли остатъка получаван между разликата от тези
приходи и разходи за следващия ден. Този
остатък бил запивсван като начална наличност в касата на дружеството за
деня,след което под него се описвали броя на
всички приходи от продажби, имената на
фирмите купувачи и постъпилата сума в лева,а срущу тях
броя на всички разходи за деня, тяхното естество и излязлата от касата сума в лева. При
надлежното сверяване между данните
описани в касовата книга с данните отразени в дневниците за продажбите, представени ведно със справки-декларациите за инкриминираните
отчетни периоди по ДДС се установява,че
от една страна не всички продажби са отразени в дневниците за продажби. От
друга страна данните съответстващи си от дневниците и касовата книга, като име
на купувача клиент,вида на закупената стока и датата на закупуване,от своя страна
се различават съществено по количеството на продадената стока и между сумата
посочена в дневника за продабжите и реално получената сума, описана в касовата
книга за този ден и с този клиент. В дневниците за продажбите изцяло са
изключени приходите описани в касовата
книга под наименованието „стари
задължения” и за които се установи, че се явяват плащания на редовни
клиенти, закупили в предишен период стока
или на консигнация или извършили частично плащане. С това съдът намира,че
ВД – 1бр касова книга се явява едно от основните писмени доказателства,което
съдържа необходимата документална обоснованост за съществуващата инкриминирана информация относно начинът на водене счетоводната
отчетност в дружеството, като това писмено доказателство заема подобаващата си
доказателствена стойност и възоснова на подкрепата,която намира от останалите
гласни и писмени доказателдства по делото. Съгласно чл. 100 от ЗДДС /ДВ,
бр.153 1998г., в сила от 01.01.1999г., отм.ДВ бр.63 от 2006г., в сила от
01.01.2007г./ СД /справката-декларация/ е документ, в който регистрираното лице
е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с
неговата дейност, което е основание за възникване на права и задължения. Тя се
съставя по образец, определен с правилника за прилагането му. За всеки данъчен
период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТДД до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно чл.94. ал.1. ППЗДДС регистрираните
лица водят документация и отчетност в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството,
С
нарушаването на задължителните принципи на ЗС ведно с изискванията на чл.92.ал.1.от ППЗДДС, който указва
че „регистрираните лица
предоставят в данъчната служба по регистрацията
си информацията от дневника за покупките и дневника за продажбите в частта им, включваща всички документи,
отнасящи се за данъчните събития, възникнали
през съответния данъчен период”, а чл. 96
ал.1. от ППЗДДС
указва,че „регистрираните
лица отразяват документите по
извършените доставки начисления данък и
извършения износ в счетоводството си и в дневника за продажбите на датата, на
която са издадени..” от обективна страна със знанието на подс. О. като посредствен
извършител,чрез св. Д. е водена счетоводна
отчетност с невярно съдържание с цел да
осуети установявянето на данъчни задължения в особено големи размери.
Задължение на подс. О. е било цялата му търговска дейност и нейната отчетност
да се извършва в съответствие с
действащото законодателство.Вместо това
той указал на св. М. и св. П. да подават невярна информация на св. Д.
относно действителните продажби през
инкрминираните данъчни периоди, което като вътрешно убеждение на съда е формирано възоснова на цялостното изследване на всички доказателства посочени
по-горе и приложени по делото.
От
субективна стана съставомерността на деянието произтича от пряко дефинираното
съзнание у подс. О.,че с наведените разпореждания
свидетелките М. и П. са потвърждавали неистина
в документите отчитащи реализираните продажби и с това ще се укриват данъчни
задължения в особено големи размери, като с
това е бил наясно какво е било съдържанието на подаваните
справки-декларации.
Преди
приключване на наказателното производство на досъдебното фаза и привличане на О. като обвиняемо лице са последвали изменения на НК, с ДВ бр.
92/2002г. в сила от 01.10.2002г., при което е
възстановен института на продължаваното престъпление. В случая това изменение на закона следва да намери приложение спрямо подс. О. като по-благоприятен закон, съгласно чл. 2 ал.2,вр. ал.1 от НК,тъй като подсъдимият носи отговорността само за едно
продължавано престъпление
против данъчната система. С приложението на чл. 26 ал.1 НК в случая се избягва законовата
възможност от постановяване на наказателната репресия на чл. 24 от НК. Общото
сумиране на престъпния
резултат от това
престъпление от осъществените 12 отделни
деяния не променя в
по-тежка квалификацията на наказателната репресия,тъй като установените в
чл. 94 т.14 пр.2 от НК нови критерии за това формално престъпление
по чл. 257 ал.1 НК/отм/
„особено големи размери” на данъчните задължения се покриват
с всяко едно от дванайсетте отделни деяния. Тоест с изключване на реалната
съвкупност, с която се определя общото
най-тежко наказание по чл. 23 ал.1 НК, приложението на продължаваното
престъпление се явява по-благоприятно за подсъдимото лице.
Съдът не възприема доводите на
защитата изложени в защитната пледоария,че видно от приложените
по делото писмени доказателства,
дейността на това дружество е била обект на няколко данъчни проверки и извършени ревизии, които включват инкриминирания перод на обвинението и при тези ревизии не са констатирани различия между декларираното в месечните данъчни
декларации и ревизионните проверки, което е оснавание съдът да
постанови оправдателна присъда. Според съдебния състав предметът на извършените данъчни проверки за
данъчните периоди от 01.01.1999г. – 31.07.1999г., за 01.08.1999г. – 31.03.2000г и за 01.04.2000г. – 31.12.2000г не са констатирали разлики между декларираното
от дружеството и установеното в хода на тези ревизии,което бе потвърдено пред съда
от показанията на свидетелите Й.,К. и Б.,като лица извършили тези ревизии. Но разбирането на съда за
резултатите от тези проверки е,че
те са били с предмет на изследване на всички първичните
счетоводни документи предоставени на ревизионния орган от инкриминираното
дружество за периода на проверката,
които документи са били съпоставяни от проверяващите лица със съответните
месечни справки декларации по ЗДДС и
придружаващите ги дневници за покупките и продажбите и които били внасяни пред съответната данъчна служба.
Тоест според съда ревизионните органи не са имали възможността да изследват
всички материали и документи съхранявани в дружеството и които при извършеното
действие по разследване претърсване и иззимване
са били иззети,като с тези иззети документи се е удостоверила в по-реален обем дейността на дружеството, ежедневното
количеството на паричните потоци преминаващи там и действително
им отчитане в „черната касова книга”.
При така
посочената правна квалификация и след като се съобрази с целите на специалната
и на генералната превенция и на обстоятелствата посочени в чл. 54 от НК съдът
намира,че наказанието на подс. О. следва да се определи при наличие на значим превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорноста
обсотятелства следва да се имат предвид
чистото съдебно минало, добри характеристични данни и ниска
образователна култура относно този специфичен вид деяние. Като отегчаващо
обстоятелство се възприема продължителността на престъпното проявление
разположен в период от една година.
Най-справедливо
е на подс. О. да бъде наложено наказание в размер от две години лишаване от
свобода,който се явява минимално предвидения в закона. Според съда размерът на това наказание индивидуализира в
пълна степен конкретния случай, с който размер лишаване от свобода съдът
намира,че целите и принципите на
наказанието в пълна степен ще изпълнят освен превантивната сила на закона, но и
принципите на целесъобразността и справедливостта.
Отлагателното
основание на чл. 66 ал.1 НК според съда
следва да бъде приложен в случая.Налице са изискуемите се условия за
неговото приложение, като съдът намира,че те не се възприемат механично,тъй
като това съответства на преследваните
от закона цели на наказанието и най-вече,че приложението на чл. 66 от НК в
случая ще въздейства поправително на осъденото лице. Трайно изразеното
субективно негативно отношение на подс. О. към
законоустановените принципи на фиска на Държавата и проявено съзнание за реализиране
обективните признаци на това престъпление не определят проявената престъпна упоритост като завишена
степен на обществената опасност на
деянието. Ето защо съдът намира,че наказанието от две години лишаване от
свобода не следва да се изтърпи ефективно.
Кумулативно
предвиденото наказание Глоба следва да се определи на минимално предвиденото от
закона в размер на пет хиляди лева при съобразяване с основанията на
възприетата инвидидуализация на случая и значимия превес на смекчаващите,над
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Веществените
доказателства – подробно описани в диспозитива на пресъдата следва да основание
чл. 112 ал.4 НПК да се оставят към
делото.
Подсъдият О. следва
да заплати разноските по делото в резмер от 440лева на основание чл. 189 ал.3 НПК.
Причини за
извършване на престъпление –ниска правна култура и занижен самоконтрол.
Предвид на
изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: