РЕШЕНИЕ
№ 1757
гр. Бургас, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20222120100156 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, Код по Булстат *********, с адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №
2, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., подадена чрез адв.Ч., против
М. А. М., ЕГН **********, с адрес .........................., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4510.95 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ГФ
обезщетение по щета № 120113/169.02.2017 г., за имуществени вреди, възстановени на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с
претенция на Националното бюро на автомобилистите на Г., за щетите по увредения
л.а.“................“, с рег.№ ..............., при ПТП на 01.02.2016 г., настъпило в Г., до гр.Х.,
причинено от ответника при управление на товарен автомобил „...........“ с рег.№ ...............
ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ и Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 16.02.2017
г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
120113/16.02.2017 г., Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на
компенсационен орган сумата от 4510.95 лв. чрез банкови преводи на 27.02.2017 г.,
26.01.2018 г. и 13.09.2019 г., като парична равностойност на 2306.42 евро по курса за деня,
от които 1981.75 евро обезщетение и 324.67 евро такса обработка по фактури №№
1
**********/09.02.2017 г. и **********/20.12.2017 г., във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Г.. Сочи се, че към датата на образуване в ГФ
на щета № 120113/16.02.2017 г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Г., чрез изплащане на обезщетение в размер на
2306.42 евро и всички разходи за щетите по увредения л.а.“................“ с рег.№ ..............., е
било вече извършено от НБА на Г. в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.559 и
чл.561 КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане
на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл.229 КЗ Фондът
задължително възстановява. Твърди се също, че виновен за щетите е ответникът М. А. М.,
който на 01.02.2016 г., в Г., при управление на т.а.“...........“ с ДКН № ............... по двулентов
път е извършил маневра смяна на пътните ленти от дясно на ляво, като не пропуснал
движещият се в лявата пътна лента л.а.“................“ с рег.№ ............... и го ударил, като така е
причинил процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл.490 КЗ ответникът е управлявал
увреждащия т.а.“...........“ с ДКН № ..............., без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Твърди се, че ответникът е бил
поканен да възстанови платеното от ГФ обезщетение, но не е погасил задължението си.
Така предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.558, ал.7 КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищецът поддържа
предявения иск и се моли съдът да го уважи. Ангажира писмени доказателства и експертиза.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. А. М., с който
предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се участието на ответника в
описаното в исковата молба ПТП, твърдението, че той е виновен за допуснатото ПТП,
описания в исковата молба механизъм на произшествието. Сочи, че от представените
доказателства не се установява категорично ответника да има вина за настъпването на
произшествието, тъй като в съставения протокол за ПТП за нарушител е посочен участник
№ 1 – К.К., водач на лекия автомобил, на която е наложена административна санкция,
заради неправилно преминаване в съседната пътна лента. Сочи се също, че в представеното
Решение по дело 641 С 404/16 от 05.05.2017 г. на Районен съд Х. спорният въпрос за начина,
по който се е случило ПТП е останал неразрешен, като няма представен краен съдебен акт,
установяващ категорично вината на ответника за настъпилото ПТП на 01.02.2016 г. в Х., Г..
Поради това се счита, че НББАЗ е извършило компенсиране на сумите, изплатени от НБА на
Г., без да е изследвано чия е вината за произшествието, поради което плащането е без
основание и НББАЗ е следвало да откаже компенсиране на щети при неизяснен механизъм
на ПТП и неизяснена вина. Оспорено е наличието на причинно-следствена връзка между
описаното ПТП и нанесените щети, както и размера на претендираното вземане. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на иска. Претендират се
2
разноските по делото.
Бургаският районен съд, като прецени доказателствата по делото и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представено е Уведомление за ПТП от 01.02.2016 г. (протокол за ПТП), изготвено
от главен полицейски комисар Т. от Полицейски комисариат ............, в което са посочени:
време и място на деянието – 01.02.2016 г., 07:30 часа, извън очертанията на населено място,
пътна връзка Щ. Н. до магистралното кръстовище Х. З.; данни на мястото на ПТП – ПТП
при движение на МПС в колона, сблъскване с друго превозно средство, което се движи
странично в същата посока; описан е хода на ПТП – „водачката на лек автомобил 01
(...............) се движела по автомагистрала 1 в посока север по дясната пътна лента; между
пътна връзка Щ. Н. до магистралното кръстовище Х. З. участница 01 преминала наляво в
съседната пътна лента; при това тя не забелязала движещият се там товарен автомобил
................; стигнало се до сблъсък между двата автомобила; на лек автомобил 01 били
причинени материални щети“; посочените са щетите по лекия автомобил – задна броня
вляво: повреди на боята, леко деформирана, повреда на задния ляв фар. В протокола са
посочени участниците в ПТП: Участник № 1 в качеството му на нарушител – К.К., водач на
л.а.“................“ с рег.№ ..............., собственик на автомобила – М. К., обвинение в извършено
нарушение – § 7, ал.5, § 1, ал.2, § 49 от Правилника за движение по пътищата, § 24 от Закона
за движение по пътищата, подробен текст на нарушението – „вие сте преминали в съседна
пътна лента и сте причинили ПТП“, и Участник № 2 – М.А. в качеството му на подал
уведомлението/потърпевшо лице, водач на седлови влекач “...........“ с ДКН № ................ Не е
изготвен снимков материал, не е изготвена скица на ПТП.
Собственикът на лекия автомобил М. К. е предявила иск в Районен съд Х. против
Д.Б.Г.К. Е.Ф. за обезщетяване на щетите от настъпилото на 01.02.2016 г. ПТП, в размер на
1694.18 евро, лихва и разноски от 255.85 евро (л.39-40), като е образувано дело № 641 С
404/16 на Районен съд Х.. Видно от Определение от 05.05.2017 г. по дело № 641 С 404/16 на
Районен съд Х. (л.51-53), съдът е призовал страните към споразумение, като е приел, че
ходът на ПТП, предмет на делото, е неизяснен и спорният въпрос относно това как точно се
е случило ПТП остава неразрешен и тъй като размерът на щетата е безспорен за страните,
съдът им е предложил с цел да спестят време и разходи да разрешат спора на добра воля
чрез сключване на споразумение и щетата да бъде регулирана, като ответникът заплати
половината от исканата сума за обезщетение на щетата (847.09 евро), както и калкулираните
върху тази сума съдебни разходи за адвокат (147.56 евро), като е възложил на страните в
срок до 2 седмици да го уведомят дали са съгласни с предложението. Страните по това дело
са приели предложението на съда и са постигнали споразумение, като в тази връзка с
Решение от 19.05.2017 г. по дело № 641 С 404/16 на Районен съд Х. (л.129), по правния спор
между ищец – М. К. и ответник – Д.Б.Г.К. Е.Ф, е постановено следното: „Съгласно § 278,
ал.6 от Гражданския процесуален кодекс, страните са разрешили правния спор на добра воля
чрез сключване на споразумение, както следва: 1.За уреждане на правния спор ответникът
ще заплати на ищцата главница в размер на 847.09 евро и допълнително 147.56 евро
3
досъдебни разходи за адвокат. 2.Разходите за правния спор се заплащат от страните по
равно.“
По повод отправено искане, с писмо-отговор от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи до Д.Б.Г.К. Е.Ф. е предоставена информация, че за товарен
автомобил “...........“ с ДКН № ............... липсва застраховател към 01.02.2016 г. и е
потвърдено, че мястото на обичайно му местодомуване е в България. Представена е
кореспонденция между Националното бюро на автомобилистите в Г. и Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи, от която се установява, че НББАЗ е
възстановило на НБА в Г. платените суми във връзка с обезщетяване увреденото лице от
процесното ПТП.
НББАЗ е отправило искане до ищеца ГФ за възстановяване на платените суми (л.20-
22) в общ размер от 2306.42 евро, изплатени на Националното бюро на автомобилистите в
Г.. От данните по делото е видно, че сумата е формирана от следните компоненти:
обезщетение по делото и съдебни разходи – 1689.54 евро; разходи за лечение – 294.05 евро
и разходи за външни услуги – 322.83 евро.
Във връзка с претенцията на НББАЗ, при ищеца Гаранционен фонд е образувана
преписка по щета № ГФ-120113/16.02.2017 г., по която ГФ е превел по банков път на НББАЗ
следните суми: на 27.02.2017 г. – сумата от 631.39 лв. (322.83 евро), на 26.01.2018 г. – сумата
от 3304.45х лв. (1689.54 евро) и на 13.09.2019 г. – сумата от 575.11 лв. (294.05 евро), видно
от представените платежни документи (л.34, л.35, л.223-224). До ответника М.М. е
изпратена от ГФ регресна покана за възстановяване на платената сума, която му е връчена
на 07.09.2021 г.
От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП – 01.02.2016 г. процесният товарен
автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото е извършена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
представило следния механизъм на ПТП: на 01.02.2016 г., около 7.30 часа, товарният
автомобил, управляван от М.М. се е движел по автомагистрала № 1 (Х.-К.-С.) в посока Х.,
като е управлявал в средна пътна лента (общо 3 ленти); към този час движението е било
интензивно, имало е МПС и в трите ленти, на моменти движението е спирало и
автомобилите са се движели на малка дистанция и с ниска скорост; в един момент,
неочаквано за водача М., лекият автомобил, управляван от К.К., е навлязъл от дясната в
средната лента на дистанция не повече от 20 метра пред товарния автомобил и почти
веднага е трябвало да спре, поради настъпило задръстване в пътната лента; водачът М. е бил
принуден да действа аварийно, защото навлезлият в лентата му лек автомобил е скъсил
спирачния път, който се е оказал недостатъчен и преди окончателното спиране десният край
на кабината е влязъл в ударно съприкосновение с левия ъгъл на лекия автомобил, от което
са били нанесени материални щети – охлузена облицовка на задна броня отляво и счупен
заден ляв светлинен блок. При това, вещото лице дава становище, че процесното ПТП е в
4
причинна връзка единствено с действията на водачката на л.а.“................“, която с
действията си е създала опасност за движението на т.а.“...........“, с което е допуснала
настъпването на ПТП с този автомобил. Съгласно експертизата, всички увреждания по
лекия автомобил се намират в задния ляв ъгъл на автомобила – мястото, където е настъпил
удара с десния край на кабината на товарния автомобил, поради което те са съпоставими с
описания в заключението механизъм и следва да се поставят в причинна връзка с него. В
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че скицата в приложения към преписката
въпросник не отразява механизма на произшествието, а единствено положението на
автомобилите, защото иначе трябва да се приеме, че лекият автомобил просто си е бил на
пътното платно и от никъде не е навлизал. Вещото лице пояснява също, че водачът на
товарния автомобил е управлявал с ниска скорост, около 40 км/ч, тъй като при задръстване
скоростта се намалява и той е бил готов да спре, ако не е било това внезапно навлизане на
лекия автомобил.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД.
Фактически състав на предвидената в чл.559, ал.3 КЗ регресна отговорност на
причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на
застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията
на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България, липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. При наличието на тези
предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия
причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на
изплатеното обезщетение.
За основателността на регресната претенция обаче е необходимо да бъдат доказани
и елементите на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, за бъде ангажирана деликтната
отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са
следствие на виновното му и противоправно поведение.
Следователно, по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на
територията на друга държава-членка (Г.) по вина на ответника, който е управлявал МПС,
което обичайно се намира на територията на Република България, без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“; причинени от виновното поведение на ответника
щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и
нанесените щети, както и фактът, че ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния
компенсационен орган като застрахователно обезщетение в полза на увредения.
В тази връзка, от събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на 01.02.2016 г. е настъпило ПТП на магистрала № 1 в близост до Х., Г., с
5
участието на т.а.“...........“ с рег.№ ..............., управляван от ответника М. АС. М. и на
л.а.“................“ с рег.№ ..............., управляван от К.К., при което са настъпили щети по лекия
автомобил – задна броня вляво: повреди на боята, леко деформирана, повреда на задния ляв
фар. Установено е също, че Гаранционен фонд е възстановил по изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Република Г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер от
4510.95 лв. (2306.42 евро). Установено е и обстоятелството, че към датата на ПТП –
01.02.2016 г. за товарният автомобил т.а.“...........“ с рег.№ ............... не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От всичко това
следва, че на основание чл.559 КЗ ищецът Гаранционен фонд е дължал възстановяване на
сумите, платени от немския компенсационен орган.
Но фактът, че Гаранционен фонд е изплатил чрез компенсационния орган НББАЗ
застрахователно обезщетение, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на
физическото лице, което се твърди, че е причинило вредата. Както е посочено по-горе,
основателността на претенцията налага доказване и на елементите на непозволеното
увреждане, а именно – виновно противоправно деяние на ответника, от което са причинени
вреди на лицето, в чиито права се е суброгирал ищеца. В случая, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен и категоричен начин, че
именно ответникът М. със свое противоправно поведение е причинил процесното ПТП,
както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите щети. По делото
липсват категорични доказателства, че ответникът е предизвикал произшествието с
управлявания от него товарен автомобил, както и данни за това в какво се е изразило
противоправното му поведение. Безспорен извод за това в какво се е изразило виновното
поведение на ответника не може да бъде направен от представените към исковата молба
писмени доказателства. До такъв извод не води представеното Решение от 19.05.2017 г. по
дело № 641 С 404/16 на Районен съд Х. (л.129), на което се позовава ищеца, тъй като с него
е одобрено споразумение между страните по делото: ищец – М. К. и ответник – Д.Б.Г.К.
Е.Ф. С това решение е ангажирана отговорността на Германското бюро по заведена
претенция от собственика на увредения автомобил и по никакъв начин не се установява
отговорността на ответника и неговата вина за настъпилото ПТП, още повече, че до
споразумението се е стигнало по предложение на германския съд, който е приел, че ходът на
ПТП, предмет на делото, е неизяснен и спорният въпрос относно това как точно се е
случило ПТП остава неразрешен, поради което и с цел да се спестят време и разходи за
страните съдът ги е приканил към споразумение. Следва да се посочи също, че с цитираното
решение на германския съд не се създава сила на пресъдено нещо за вината на ответника
М., който не е обхванат от субективните й предели. Ето защо, доводите на ищеца за
установяване вината на ответника с влязло в сила решение са неоснователни.
В случая, посочения в исковата молба механизъм на процесното ПТП не
съответства на доказателствата по делото, вкл. и на представените такива от ищеца.
Обстоятелствата относно настъпилото ПТП се установяват от представения протокол за
ПТП от 01.02.2016 г. (Уведомление за ПТП), съставен от длъжностното лице при
6
Полицейски комисариат ............ – главен полицейски комисар Т.. Този документ
представлява официален свиделстващ документ, чиято доказателствена сила обвързва съда,
докато фактическите констатации в него не бъдат оборени по надлежния ред и с надлежни
доказателства, а такива по делото не са представени. Видно от протокола за ПТП, в същия е
описан хода на ПТП – „водачката на лек автомобил 01 (...............) се движела по
автомагистрала 1 в посока север по дясната пътна лента; между пътна връзка Щ. Н. до
магистралното кръстовище Х. Зюд участница 01 преминала наляво в съседната пътна лента;
при това тя не забелязала движещият се там товарен автомобил 02 (А2909МК); стигнало се
до сблъсък между двата автомобила; на лек автомобил 01 били причинени материални
щети“ – „задна броня вляво: повреди на боята, леко деформирана, повреда на задния ляв
фар“. В протокола е констатирано и отразено също, че за това произшествие нарушението,
т.е. вината е на водачката на лекия автомобил, същата е посочена като нарушител, както и
нарушените от нея разпоредби от германския ЗДвП, като й е отправено предупреждение с
налагане на глоба. Освен това, посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава и
от извършената по настоящото дело съдебна автотехническа експертиза, от заключението на
която се установява, че процесното ПТП е в причинна връзка единствено с действията на
водачката на л.а.“................“, която с действията си по внезапно навлизане в средната пътна
лента е създала опасност за движението на т.а.“...........“, с което е допуснала настъпването на
ПТП с този автомобил. Съдът кредитира експертното заключение като обективно,
обосновано и компетентно дадено от лице с необходимите специални знания, независимо от
оспорването му от ищеца. В случая, експертизата е извършена въз основа на доказателствата
по делото, от които е безспорно установено, че всички увреждания по л.а.“................“
(охлузена боя на задна броня вляво и повреда за задния ляв фар) се намират в задния ляв
ъгъл на автомобила, поради което вещото лице е стигнало до заключение, че така
настъпилите щети се съпоставят по място и степен с описания в експертизата механизъм и
се поставят в причинна връзка с него. С оглед данните по делото, съдът намира, че това е и
единствения логичен извод, тъй като при описания в исковата молба механизъм на ПТП
(който не съответства на съставения от длъжностното лице протокол) щетите би следвало да
се намират в десния ъгъл на лекия автомобил, а такива не са констатирани, а ако се приемат
показанията на водачката Кнаус и дадената от нея схема на произшествието при
изслушването й от германския съд, че ударът е настъпил след като тя вече се е пристроила в
средната лента, то тогава щетите би следвало да се намират по цялата задна част на
автомобила, каквито обаче също не са били констатирани от длъжностното лице. Ето защо,
съдът не споделя доводите на ищеца при оспорване на експертизата, като намира, че
заключението на вещото лице не е основано на предположения, а е логически обосновано.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се доказаха твърденията в
исковата молба за осъществен от ответника деликт. Тук следва да се отбележи, че в случаите
на извъндоговорна отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, приложение
намира разпоредбата на чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.07.2007 г. („Рим II“), съгласно която – „Освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи
7
от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо
в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт“. В настоящия случай, вредата от процесното
ПТП е настъпила на територията на Г., поради което приложимо е правото на тази държава
относно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В тази връзка, от
справка в публичния сайт на Европейския портал за електронно правосъдие, съдът
констатира, че институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в основния текст
на § 823 от Германския граждански кодекс, като според ал.1 – „Който умишлено или по
непредпазливост накърни живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или друго
право на другиго, е длъжен да обезщети другиго за причинените вреди“, а според ал.2 –
„Същото задължение има и всеки, който наруши закон, предназначен да защити друг човек.
Ако според съдържанието на закона, нарушението на това е възможно и без вина,
задължението за плащане на обезщетение възниква само в случай на вина“. Видно е, че в
приложимия за спора § 823 от Германския кодекс липсва оборима презумпция за вина,
каквато е регламентирана в чл.45, ал.2 ЗЗД, поради което вината на ответника за
настъпването на процесното ПТП трябва да бъде доказана в процеса с всички допустими от
закона доказателства. В този смисъл са и дадените от съда указания на ищеца да проведе
пълно и главно доказване на настъпилото ПТП по вина на ответника и причинно-
следствената връзка между поведението на ответника и настъпилата щета. Такова доказване
обаче не е проведено по делото от ищцовата страна, като остана недоказано кумулативното
наличие на всички елементи на непозволеното увреждане и по-конкретно – не е доказано
виновното и противоправно поведение на ответника, от което са причинени вреди на
лицето, в чиито права ищецът се е суброгирал ищеца, а това води до неоснователност на
исковата претенция за ангажиране регресната отговорност на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск по чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.558, ал.7 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на ищеца такива не му се дължат, като същият следва да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 800 лв. за направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , Код по Булстат
*********, с адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представлявано от
изпълнителните директори М. К. и С. С., против М. А. М., ЕГН **********, с адрес
.........................., с правно основание чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4510.95 лв. (четири хиляди
петстотин и десет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща регресно вземане за
8
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120113/169.02.2017 г., за
имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Г., за
щетите по увредения л.а.“................“, с рег.№ ..............., при ПТП на 01.02.2016 г., настъпило
в Г., до гр.Х., причинено от ответника при управление на товарен автомобил „...........“ с рег.
№ ..............., ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 11.01.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , Код по Булстат *********, с адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представлявано от изпълнителните
директори М. К. и С. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. А. М., ЕГН
**********, с адрес .........................., сумата от 800 лв. (осемстотин лева) за направените по
делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9