№ 176
гр. Плевен, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500228 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 106 от 01.02.2024година., постановено по гр.д. №
4663/2023г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователен /погасен
по давност/ предявения от Й. Д. П. от гр. Пловдив, ЕГН **********, против
Й. М. И. от гр. Плевен, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК, за установяване на вземането на ищеца за сумата от 6 000лв.,
представляваща част от задължение по запис на заповед от 25.07.2008год.,
ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022 год. до изплащане на
вземането.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника ищеца Й. Д. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Р.
М. от АК-Плевен. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че
районният съд e допуснал нарушение на материалния закон – чл.116, б“а“ от
ЗЗД, вр. чл.515 от ТЗ, вр. чл. 523 от ТЗ, вр. чл.537 ТЗ. Доводите за това са
1
изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли въззивния съд да отмени
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с
което да бъде уважен предявения от него иск за установяване съществуване
на вземането му по записа на заповед от 25.07.2008г.
Ответната страна, чрез пълномощникът си адв.Л. Т., е взела
становище, че жалбата е неоснователна, тъй като районния съд е обсъдил
задълбочено всички събрани по делото доказателства и е стигнал до
обоснования извод, че исковата претенция е неоснователна, тъй като
вземането е погасено по давност.Счита наведените в жалбата доводи за
несъстоятелни.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на Й. М. И. от гр. Плевен, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника
за сумата от 6 000лв., представляваща част от задължение по запис на заповед
от 25.07.2008год., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022 год. до
изплащане на вземането. В молбата се твърди, че срещу издадената от
Плевенския районен съд заповед за изпълнение на парично задължение №
3510/ 02.12.2022 год. по ч.гр.дело № 5825/2022 год. по описа на съда, е
постъпило възражение от представителите на длъжника, което обуславя
правния му интерес от завеждането на установителен иск за вземането.
Същото произтича от запис на заповед от 25.07.2008год., предявено за сумата
от 6 000лв., представляваща част от задължението по записа на заповед.
В постъпилия отговор на исковата молба от страна на
представителите на ответника А. Д. И., В. Й. И. и А. Й. И., чрез
пълномощника им адв. Л. Т. от АК-Плевен, е взето становище, че иска е
неоснователен, тъй като записа на заповед не е валиден документ и не е
подписан от Й. М. И.. При условията на евентуалност, са направили и
възражение за погасяване на вземането по давност, на основание чл. 531 от
ТЗ, на 25.07.2021г.
2
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.
№ 5825/2022г. описа на РС-Плевен, че на 10.11.2022г. Й. Д. П. от гр.Пловдив
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
въз основа на което е било образувано делото и е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3510/ 02.12.2022 год, с която РС –
Плевен е разпоредил на ответника Й. М. И. да заплати на кредитора Й. Д. П.
сумата от 6000лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от
25.07.2008год., с падеж 25.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
10.11.2022 год. до изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски от заявителя в размер на 220лв. за държавна такса.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата
инстанция също, че възражение от името на безвестно изчезналия длъжник Й.
М. И., е било подадено от неговите наследници, в срок и след указание на
съда, Й. П. е предявил настоящия иск. Следователно е налице правния
интерес за ищеца – заявител в заповедното производство да предяви
установителния иск по чл.422 ГПК и той е подаден в законния едномесечен
срок, т.е. искът е допустим и правилно е разгледан по същество от РС.
Спорно е дължи ли ответника исковата сума, за която е издадена
заповедта за изпълнение и ако - да, основателно ли е възражението за
погасяване на вземането по давност.
За да се произнесе по спора въззивният съд взе предвид следното:
За да отхвърли предявения установителен иск, районният съд е приел, че е
възникнало валидно вземане в полза на ищеца, но то е било погасено по
давност, след изтичане на тригодишен давностен срок от падежа на
задължението.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на
доказателствата по делото, при правилно установена фактическа обстановка и
при законосъобразност на изложените мотиви, поради което препраща към
тях, на основание чл.272 ГПК.
Вземането на ищеца Й. Д. П. произтича от издаден запис на
заповед от 25.07.2008год за сумата 200 000лева. В конкретния случай
представения от ищеца - заявител запис на заповед е редовен/формално/ от
външна страна, тъй като притежава всички необходими реквизити по чл. 535
от ТЗ. Издаден е от ответника Й. М. И., в качеството му както на физическо
3
лице, така и на управител на „Плевенски хляб“ ООД гр.Плевен - авалист на
задължението. Записът на заповед е с определен падеж – на 25.07.2018 год.,
като в този случай при наличието на точно фиксирана падежна дата,
предявяването му за плащане не е необходимо и правилно РС е посочил, че
това не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на
издателя и авалиста по реда на чл. 417 от ГПК.Тези обстоятелства не са
спорни.
Безспорно е също, че след издаването на процесния запис на
заповед, с влязло в сила решение по гр. дело № 8227/2016 год. по описа на
Плевенския районен съд, на основание чл. 9 от ЗЛС, е било обявено
безвестното отсъствие на ответника Й. М. И., като във владение на имотите
на отсъстващия са били въведени неговата съпруга и низходящи.
Следователно иска е предявен спрямо надлежния ответник, който продължава
да бъде носител на права и задължения, в т.ч. и ответник по искове за
изпълнение на задълженията по процесния запис на заповед, тъй като все още
не е прекратена правоспособността на ответника и не е обявена смъртта на
отсъстващия.
Неоснователно е основното възражение на процесуалния
представител на ответника, че положеният подпис за издател в процесния
запис на заповед от 25.07.2008год. не е на Й. М. И.. Правилно в мотивите на
РС е изтъкнато, че ответникът е този, който следва да създаде убеждение у
съда по отношение на истинността на фактическото си твърдение, че
подписът в процесния документ не е автентичен, като по отношение на тези
факти е необходимо пълно и главно доказване. Във връзка с доказването на
това възражение, по искане на ответника е назначена и изслушана съдебно-
графическа експертиза, която е имала за обект на изследване оригиналния
документ в съпоставка с многобройни други документи, използувани като
сравнителен материал. Заключението на експерта е категорично и то
потвърждава авторството на документа, а също и /с допълнителната задача/ се
установява, че подписът на ответника не е пренесен с помощта на техническо
средство върху този документ, с други думи - подписът за издател/платец/ в
процесния запис на заповед е на Й. И., което прави документа истински
/автентичен/.
При така установеното, може да се направи изводът, че с
4
подписване на записа на заповед от И. е възникнало валидно задължение,
респ. вземане в полза на ищеца Й. Д. П., при което следва да се разгледа и
възражението за погасяването му по давност. При положение, че падежът на
записа на заповед е бил точно определен, не е било необходимо извършването
на действия по предявяването на записа за плащане. Съгласно разпоредбата
на чл. 531, ал.1 от ТЗ, която намира субсидиарно приложение по арг. от чл.
537 от ТЗ, исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с
тригодишна давност от падежа. Страните не спорят, че датата на падежа е
25.07.2018год. Следователно – и за началният момент, от който е започнала
да тече погасителната давност за вземането срещу ответника. Няма спор, че
от тази дата до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК в деловодството на Плевенския районен съд на
10.11.2022год., е бил изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен
срок, като заявлението е подадено повече от година след изтичането на
25.07.2021год. на този законов срок.
Пред РС не са навеждани доводи и не са твърдяни факти или
обстоятелства, за спиране или прекъсване на давността. Въпреки това РС е
изложил правилни мотиви, изследвайки гърба на записа на заповед, на който
има отразяване на извършени частични плащания по записа на заповед на
20.11.2016год. и на 16.11.2019год. Тези плащания не могат да се считат за
действия прекъсващи давността на вземане срещу ответника, тъй като са
извършени от трети лица, а не от ответника. Ето защо, правилен е крайният
извод на съда, че вземането на ищеца в размер на 6000лв., срещу издателя на
записа на заповед, се е погасило по давност, поради което предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен и
правилно е бил отхвърлен изцяло.
Неоснователен е и доводът изложен във въззивната жалба, че за
кредитора е невъзможно да поиска дължимата сума от отсъстващо лице.
Преди всичко, както се посочи по-горе, не е било необходимо предявяване на
записа на заповед, за да стане изискума сумата по него. Нищо не е пречело на
кредитора да подаде заявлението по чл.417 ГПК преди изтичане на
давностния срок, в т.ч. твърдяната във въззивната жалба „неприодолима
сила“. С обявяването на отсъствието на длъжника, със съдебното решение са
определени лицата, които ще го представляват и ще управляват имуществото
5
му, и производство като настоящото е могло да се развие преди изтичане на
давността. Отделно от това съществува възможност за назначаване на особен
представител за извършване на определени правни действия спрямо
длъжника. Не следва да се обсъждат наведените едва с въззивната жалба нови
факти и обстоятелства, че съпругата на длъжника А. И. е заплатила преди
изтичане на давността сумата 1000лв. от дължимите по записа на заповед,
които е следвало ищецът да изтъкне още в исковата молба, тъй като те са
съществували към този момент и са му били известни. Той не е сторил това и
след като е направено с отговора на исковата молба възражение за давност.
Ето защо и РС не е давал указания и липсват каквито и да било доказателства
за такова плащане, поради което възражението за прекъсване на давността е
напълно голословно.
В заключение : Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноски, които
видно от списъка с разноските и договора за правна помощ с адв.Л. Т., са в
размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да и бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 на Плевенския районен съд,
постановено на 01.02.2024г. по гр.д. № 4663/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. с 273 ГПК, Й. Д. П. с ЕГН
********** от гр.Пловдив, ********** да заплати на Й. М. И., с ЕГН
**********, обявен за отсъстващ, представляван от А. Д. И., В. Й. И. и А. Й.
И., сумата от 400лв. представляваща деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7