Р Е Ш
Е Н И
Е № 260098
гр.
Пловдив, 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
търговски състав, в открито
заседание на шести
ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
С участието на секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 567/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 204 от 08.07.2020
година, постановено по т. дело № 243/2019 година по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, е осъдено ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, офис № * – адв.
И.П., действаща лично и със съгласието
на майка си Р.П.Б., ЕГН **********, сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило ПТП на
01.09.2017 г. около 21,00 часа на път ******в землището на с. К., общ. Н.З.,
ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, по банкова сметка *** „Б.***“ ЕАД. Отхвърлен е предявеният иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати
на А.Д.Б., действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своята майка Р.П.Б., сумата от 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********,
починал в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път ******в
землището на с. К., общ. Н.З., ведно със
законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, по
банкова сметка *** „Б.***“ ЕАД.
Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 200 000 лева до претендирания размер от 300 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адвокат И.П. с
адрес: ***, офис № *, адвокатско възнаграждение в размер на 6 006, 57 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдена е А.Д.Б., действаща лично
и със съгласието на своята майка Р.П.Б.,***“АД сумата от 230, 92 лв.,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 11 200 лв. държавна такса, както и сумата от 575, 65 лв.
за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения
размер на исковете.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗД „Б.И.“ АД само в
частта, с която е осъден да заплати на ищцата А.Б., действаща лично и със
съгласието на майка си Р.Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща Д.А.Б. в размера над 100 000 лева до 200 000 лева, ведно
със законната лихва от 16.05.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
както и дължимите разноски в тази част. Оплакванията са за незаконосъобразност
на решението. Поддържа се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
в завишен размер, несъответстващ на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост и установените по делото конкретни обективни обстоятелства, имащи
отношение към него. Определената сума като обезщетение за неимуществени вреди не намирала опора в
събраните по делото гласни доказателства и в заключението на съдебномедицинската
и психологическа експертиза. Липсвали доказателства за завишен интензитет на
душевните страдания на ищцата извън обичайните такива. При тези оплаквания е
поискана отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 100000 лева до 200000 лева, ведно със
законната лихва от 16.05.2019 година, включително в частта за разноските. Претендирани са
разноски, включващи и адвокатски хонорар
за производството пред първата и пред въззивната
инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу въззивната
жалба е подаден писмен отговор от адвокат И.П. като пълномощник на А.Б.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.Б., с изразено становище за нейната
неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за присъждане
на разноски за въззивната инстанция за оказана
безплатна правна помощ.
Пред въззивната
инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,
подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното
производство частично срещу решението, с което е уважен
предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
бащата на ищцата, настъпила при ПТП.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, с оглед правомощията си по
чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на
решението въззивната инстанция дължи произнасяне само
по въведените с въззивната жалба доводи, освен когато
става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи
служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили
пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът
ще се произнесе само по оплакванията на жалбоподателя, посочени по- горе. Те се
свеждат до вида на причинените на
ищцата и установени по делото болки и страдания от смъртта на баща й, настъпила при ПТП и дължимия за тях справедлив размер на обезщетението.
Пред Пловдивския окръжен съд по т. дело № 243/2019
година са предявени обективно съединени искове от А.Б., действаща лично като непълнолетна и със
съгласието на своята майка Р.Б.,***“ АД. Исковете са с правно основание чл. 432
ал. 1 от Кодекса за застраховането – преките искове на увредения срещу
застрахователя.
Единият от предявените пред
Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 243/2019
година обективно съединени искове, решението по който
е предмет на обжалване по настоящото дело, е за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата, причинени от смъртта на нейния баща при ПТП.
В исковата молба са изложени обстоятелства,
че ищцата е дъщеря на Д.А.Б., починал при ПТП, настъпило на 01.09.2017
година в землището на село К.. ПТП било
причинено от водача на лек автомобил „Р.
***“ с рег. № *******С.С.К., като автомобилът имал
валидна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното
дружество. Самата ищца и нейният баща
били пътници в движещия се в своята лента по посока на движението лек автомобил „Ф.П.“. Водачът на Р.а, който се движел в противоположна
посока, при движение със скорост 144
километра в час навлязъл в насрещната
лента, без да пропусне автомобила Ф.и го
ударил. Тъй като при това ПТП водачът на Р.а С.К. починал, образуваното досъдебно производство било прекратено. При
ПТП ищцата претърпяла множество телесни увреждания, за които претендира
неимуществени вреди, предмет на единия
от обективно съединените искове пред първата инстанция, решението по който не е
обжалвано. При ПТП загинал бащата на ищцата. Твърди се, че смъртта на бащата е причинила на ищцата сериозна психическа
травма. Тя няколко месеца не посещавала
училище, възстановявала се от нанесените й физически и психически травми, което
било тежък процес, съпроводен с непрекъснати болки и страдания. И до момента
ищцата често страдала от главоболие, изпадала в състояние на страх и безсилие,
плачела при споменаването на баща й в разговори. Твърди се, че преди смъртта му
ищцата е била много близка със своя баща, че тя не можела да я
преживее, че е останала сама с майка си, без морална и финансова подкрепа от
бащата още на 13 годишна възраст Самият починал бил твърде млад, на ненавършени 40 години.
Внезапната му смърт довела до срив в психиката и физическото й здраве. Ищцата се чувствала безпомощна след загубата на
най-скъпото си същество, която довела до промяна в мирогледа й и в поведенческите
й реакции и щяла да я съпътства през целия й живот. Внезапната смърт на бащата
била тежък удар, тя лишила ищцата от
неговата обич, опора и подкрепа, които той винаги й давал и щял да продължи да
й дава с оглед възрастта си. При така изложените обстоятелства е претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на бащата на ищцата в размер на 300000 лева, ведно със законната лихва от 16.05.2019 година до окончателното изплащане
на сумата.
Пред първоинстанционния
съд ответникът е оспорил така предявения иск, излагайки както съображения,
свързани със справедливия размер на
обезщетението, който според него
следвало да бъде значително по-нисък от претендирания,
така и с наличие на съпричиняване
от страна на починалия Д.Б., изразяващо
се в пътуване с непоставен предпазен колан.
С първоинстанционното
решение е прието, че не е налице съпричиняване. Този
извод на съда не е оспорен с въззивната жалба и не са
изложени доводи срещу него, поради което въззивната
инстанция следва да се произнесе само по въпроса за дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Всички останали обстоятелства, имащи
отношение към отговорността на застрахователя по предявения иск по чл. 432 ал.
1 от КЗ са приети за установени въз
основа на представените пред първата
инстанция доказателства и са извън
рамките на дължимото произнасяне във въззивното
производство, очертани с въззивната жалба.
Към момента на ПТП от 01.09.2017
година, когато е настъпила смъртта на баща й, ищцата е била почти
тринадесетгодишна / навършила ги е на 16.09.2017 година/. Нейният баща Д.Б. е
бил на навършени 39 години.
За установяване на страданията и
болките, които ищцата е претърпяла от смъртта на своя баща, по делото е приета комплексна съдебна експертиза, съдържаща част, изготвена
от вещо лице –психолог и медицинска част, изготвена от вещо лице – ортопед, която
съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните. От
съдебно-психологичното обсъждане, съдържащо се в тази експертиза е видно,
че ПТП, при което и самата ищца е получила тежки телесни
увреждания, е предизвикало у нея емоционален шок, придружен със силни болки и
страдания, които са поставили на изпитание психическият й капацитет и стресоустойчивостта. Психическият й баланс е бил
значително нарушен и от смъртта на баща
й. Продължителните психотравмиращи преживявания са довели до разстройство в адаптацията при
ищцата. Наличието на съпътстващи значителни телесни увреждания, придружени с
болки, обездвиженост и безпомощност са оказали допълнително негативно влияние
върху интензивността на психологичната реакция. Всичко това е нарушило
качеството й на живот и пълноценното личностово и
социално функциониране. Вещото лице е посочило, че психологичната реакция при смъртта на бащата
е свързана с преживяване на загуба, мъка и скръб. Според вещото лице
продължаваща скръб в рамките на нормално скърбене при загубата на близък и
значим човек при ищцата с оглед незрялата
й възраст и незавършеното личностово и социално
изграждане води до намаляване на стресоустойчивостта и капацитета за справяне. Към момента
на изготвяне на експертизата негативните емоционални изживявания на ищцата са
намалили своята острота и интензивност,
поради което не се налага прием на медикаменти и посещения в
специализиран кабинет, но не са отзвучали напълно. Освен това в експертизата
има данни, че в конкретния случай при ищцата приоритетно е било лечението на
причинените й телесни увреждания, което е препятствало провеждането на
целенасочено и системно лечение от психолог. Към настоящия момент ищцата е
успяла в значителна степен да осмисли и преработи преживяното, благодарение на
близките си, за което допринася и физическото й възстановяване. Тя до голяма
степен се е върнала към обичайния си живот. Вещите лица са посочили, че някои
загуби, като тази на ищцата, не могат да бъдат забравени и напълно преживени, а
могат да бъдат осмислени и приети, за да може човек постепенно да свикне да
живее с тях. В съдебно заседание вещото
лице – психолог е уточнило, че смъртта на бащата не може да бъде преодоляна на
сто процента, трайно решение на проблема
не е възможно, но с напредването на възрастта
детето осмисля случилото се и се учи да живее с него. За ищцата вещото
лице е посочило, че благодарение на добрия личностен капацитет и много добрата
подкрепа от близките тя се справя бързо със ситуацията, жива и динамична е,
ходи на училище с желание и има планове за бъдещето.
Освен комплексната експертиза,
обсъдена по-горе, за негативните
преживявания на ищцата, свързани със смъртта на нейния баща, по делото са събрани
и гласни доказателства.
Преди да пристъпи към обсъждане
на свидетелските показания, съдът следва да уточни, че свидетелските показания
на свидетелката Р.Б. няма да бъдат взети предвид от настоящия съдебен състав
при произнасяне на съдебния му акт. Р.Б.
е майка на ищцата по делото и доколкото ищцата е непълнолетна, участва в
процеса в качеството си на родител,
който дава съгласие за извършване на процесуалните действия от непълнолетната
ищца на основание чл. 28 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Качеството на свидетел е
несъвместимо с качеството на страна по същото дело. В случая, доколкото Р.Б. в
качеството си на родител дава съгласие
за процесуалните действия и осигурява процесуалната легитимация на непълнолетната ищца, тя не може да бъде
разпитвана в качеството на свидетел.
От показанията на другата разпитана по делото свидетелка А.А., баба на ищцата, се установява, че след ПТП ищцата е
мълчала непрекъснато, единственото й спасение било четенето, след като лекарите
й разрешили да чете / на 18.10.2017 година/.
Според свидетелката ищцата заради възрастта си не осъзнавала добре какво
се случва и се справяла с помощта на
четенето. Ищцата известно време не посещавала училище, била на самостоятелна
форма на обучение. Към момента тя се чувствала по-добре, но все още отказвала
да говори за баща си При опитите на свидетелката
на насочи разговора към бащата, ищцата отклонявала темата, опитвала се да
превъзмогне болката си сама.
При така установената фактическа
обстановка и съобразявайки конкретните оплаквания във въззивната
жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Установено е по делото наличието на фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя за обезщетение на причинените неимуществени
вреди на ищцата от смъртта на нейния баща. Виновното и противоправно
поведение на водача на МПС, което е с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, без наличие на съпричиняване,
причинената смърт на наследодателя на ищцата и причинната връзка между двете, са безспорни установени
между страните на този етап от производството.
По въпроса за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищцата, съдът намира следното:
Принципът на справедливост,
въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление на Пленума на ВС
№ 4/23.12.1968 година понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта
болки и страдания, е необходимо да бъде отчетен действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическите условия в
страната.
В случая е установено с
обсъдените по-горе доказателства, че става дума за много силни като интензитет негативни
емоции за ищцата, причинени от смъртта
на нейния баща, които макар и намалели
към момента, не могат да отшумят напълно
и остават през целия живот.
В тази връзка съдът не споделя
оплакването във въззивната жалба, че в случая не били
установени завишени по интензитет
душевни страдания за ищцата, надхвърлящи нормалните такива при загуба на близък
човек. Става дума за дете на 13 години, което според вещите лица не притежава
достатъчна личностова и социална зрялост, които биха
му дали необходимите сили и устойчивост да се пребори със загубата. Освен това
загубата на бащата е настъпила в момент, в който самата ищца е била с тежки
физически увреждания от ПТП, в каквато
насока са приетите експертизи по делото и показанията на бабата А.А.. Т.е. налице е едно наслагване на негативните психически
болки и страдания заради загубата на
бащата към тежките физически увреждания и непрекъснатите усилия за преодоляването им у едно дете на 13 години. До момента на ПТП детето е
живяло в семейство с двама родители, обгрижвано
е и от майка си и от баща си, за което говори свидетелката А.. Тя установява, че непосредствено преди
катастрофата ищцата и починалия й баща са й гостували, докато майката е била на
работа, от което могат да се направят изводи за пълноценна връзка между баща и дъщеря. Загубата на родител за всяко дете е травма,
която остава до края на живота му. В
случая ищцата е загубила своя баща, преди да е пораснала и да е натрупала
достатъчно житейски и социален опит, които биха и позволили да се грижи сама за
себе си. Със смъртта на бащата тя е
лишена от възможността да получава подкрепа – морална и материална в процеса на
израстването си от единия от двамата си родители. Установените от свидетелката факти за
затварянето на ищцата в себе си, за отказа й да говори за баща си и до момента,
за търсенето на утеха в книгите, за това, че известно време не е посещавала
училище, а е била на задочна форма на обучение налагат извода за интензивни негативни емоции.
Според вещите лица при ищцата в резултат на продължителните психотравмиращи
преживявания се е стигнало до разстройство в адаптацията, нарушаващо качеството
на живот и пълноценното й личностово и социално
функциониране. Установено е от експертизата, че към момента – почти три години
след случилото се, негативните емоционални преживявания са намалили своята острота и интензивност, което се дължи на изтеклия период от време,
през който ищцата е пораснала и е успяла
благодарение и на грижите на своите
близки да осмисли и преработи преживяното.
Вещите лица са посочили обаче, че негативните емоции не са отшумели
напълно, че връщането на ищцата към нормалния живот е до голяма степен, но не
напълно.
При тези доказателства съдът
намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000
лева е справедлив. Той е съобразен с характера и интензитета на болките и страданията, подробно описани по-горе, които
ищцата е претърпяла и продължава да търпи, с нейната възраст и с възрастта на
починалия й баща, както и с направената от вещите лица прогноза, че загубата на
бащата не може да бъде преживяна напълно и забравена, а човек постепенно само
свиква да живее с нея. Размерът на обезщетението от 200 000 лева е
съобразен и с икономическите условия в страната към момента
на настъпване на ПТП, както и с
практиката на ВКС за размерите на обезщетенията, присъждани за неимуществени
вреди на родственици при смърт на техен близък през периода на настъпване на застрахователното
събитие – 2017 година.
Този размер на обезщетението
съответства и на общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000
лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при
две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от
11.06.2012 година/, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
- 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в
сила на 01.01.2016 година, приложим към настоящия случай, в чл. 492
предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10
420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да
бъдат взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за неимуществени вреди, което становище се
застъпва и в съдебната практика.
По изложените съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят „ЗД „Б.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, определено съобразно обжалваемия
интерес на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 3530 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 204 от 08.07.2020 година, постановено по т. дело № 243/2019 година по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдено
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***,
офис № * – адв. И.П.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.П.Б., ЕГН **********, сума в размера над 100 000
лева до 200 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в резултат на
настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път ******в землището на с. К.,
общ. Н.З., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.05.2019
г. до окончателното й изплащане и с дължимите разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат И.П. с
адрес: ***, офис № *, адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 3530 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.