МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2079/15 г. ПО
ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х.Х.П. за извършено
престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че на 10.05.2014 г. около 21:30 часа в гр. С., ж.к. „********“,
ул. „********“ № **, в пространството до бл. 4, направил опит умишлено да
умъртви Н.Н.П. с ЕГН **********, чрез нанасяне на пет прободни рани с нож в
гърба на П., с които му причинил следните травматични увреждания – политравма,
хеморагичен шок, двустранен хемопневмоторакс, една проникваща рана на гръдния
кош в ляво с увреждане на белия дроб, проникваща рана на гръдния кош в дясно с
увреждане на белия дроб, две прободно-порезни непроникващи рани на гърба и
прободна непроникваща рана на дясната мишница под рамото, като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини – Х.Х.П. бил спрян по време на
нанасянето на ударите от свидетелите И.Т.Б. с ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********.
В
хода на съдебното производство по делото е приет за съвместно разглеждане
предявения от Н.Н.П. срещу подс. Х.П. граждански иск за сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
инкриминираното с обвинителния акт престъпно деяние. Пострадалият Н.П. е
конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че
събраните по делото доказателства безспорно установяват фактическата
обстановка, отразена в обвинителния акт, от която е видно, че подс. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 115,
вр. чл. 18 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като при
определяне размера на наказанието отчете като смекчаващо вината обстоятелство
чистото му съдебно минало и направените пред съда самопризнания, като му наложи
наказание „лишаване от свобода“ към средния размер на предвиденото за това
престъпление наказание.
Защитникът на подсъдимия излага
съображения, че съществува противоречие между описания в обвинителния акт брой
на ударите от една страна и установеното от разпита на свидетелите от друга. Моли
съда да определи минимално наказание на подсъдимия, като отчете многобройните
смекчаващи вината обстоятелства – направеното самопризнание и факта, че подс. П.
е бил провокиран от пострадалия.
При последната си дума към съда
подсъдимият заявява, че иска да ходи на работа и да изкарва пари.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Х.Х.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 10.05.2014 г. около 21.00 – 21.30
ч. подс. Х.П. разхождал кучето на св. М.Д. ***, в междублоковото пространство -
градинка и асфалтова площадка, находящи се между Бюрото по труда на ул. „********“
№ ** и бл.*. По същото време там, седнали на пейка, се намирали пострадалият Н.П.
заедно със свидетелите И.Б., В.Г. и С.С..
Св. П. бил чул от свои познати, че
подс. П. разпространявал за него неверни слухове, че той (св. П.) бил заклал
родителите си и ги изял, за което лежал петнадесет години в затвора. Св. П.
станал и отишъл при подс. П. и му казал, че такива неща не се говорят и че по
този начин щял да си изкара боя, при което нанесъл на подсъдимия удар с глава в
лицето на подсъдимия. Св. Б. и св. С. се намесили и ги разтървали. Подс. П.
напуснал мястото и върнал кучето в дома на стопанката му – св. Д..
След това подс. П. отишъл до мястото,
където живеел – мазе,
находящо се в ж.к. „********“, ул. „******“, бл. *. От там взел сгъваем нож,
който бил повреден и реално представлявал само острие, без пластмасовата му
дръжка. След около двадесет минути подсъдимият се върнал в градинката зад
Бюрото по труда на ул. „********“ № **. Там все още се намирали св. П. и св. С.,
които седели на пейка, св. Б. седял срещу тях на земята, а св. Г. се намирала отстрани
в градинката.
Подс. П. се приближил в гръб към св.
П.. Св. Б. предупредил св. П. за идването на подс. П.. Св. П. погледнал назад и
видял, че подс. П. се намирал в непосредствена близост до него. Подсъдимият
замахнал с ръка, за да нанесе на св. П. удар с държаното от него острие от
сгъваем нож. Св. П., за да се защити, вдигнал дясната си ръка над главата,
свита в лакътя, при което бил прободен в мишницата (трицепса) от държаното от подс. П. острие от
нож. Св. П. се изправил и се обърнал с лице към подс. П.. В този момент
подсъдимият намушкал св. П. два пъти с острието на ножа в областта на гръдния
кош, вляво и вдясно, засягайки по този начин белия му дроб. Св. П. започнал да
бяга в посока към магазин „ДАР”, като успял да измине 25-30 метра. Подсъдимият
го настигнал и му нанесъл още два удара с острието на ножа в гърба, при което
св. П. се свлякъл на земята, крещейки от болка. Междувременно св. Б. се
приближил до двамата, като хванал подс. П. за рамото, опитвайки се да го
успокои и му казал: „Недей“. Усещайки това, подсъдимият преустановил ударите и
избягал, изхвърляйки острието на ножа на земята.
В резултат на деянието, на св. П.
били причинени следните травматични увреждания – политравма, хеморагичен шок,
двустранен хемопневмоторакс, една проникваща рана на гръдния кош вляво с
увреждане на белия дроб, една проникваща рана на гръдния кош вдясно с увреждане
на белия дроб, две прободно-порезни непроникващи рани на гърба и една прободна
непроникваща рана на дясната мишница под рамото.
Непосредствено след инцидента, св. Б.
позвънил на Спешна помощ и полицията. След около 3-4 минути на
местопроизшествието дошъл автопатрул на 04 РУП-СДВР и екип на спешна помощ. Св.
П. бил откаран неконтактен и с опасност за живота във ВМА, като единствено
поради своевременната лекарска намеса животът му бил спасен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства: обясненията на подс. П. (л. 100 гръб от СП), от показанията
на свидетелите Н.П. (л. 64 гръб – 66 гръб от СП), вкл. приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л.
146 от ДП в поисканите от прокурора части), св. М.Д. (л. 66 гръб – 67 гръб от
СП), вкл. приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 53 – 54 от ДП в поисканите от прокурора части), св. С.В.
(л. 64 от СП), св. С.С. (л. 67 гръб – 68 от СП), вкл. приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л.
37 от ДП в поисканите от прокурора части), св. И.Б. (л. 76 гръб – 78 от СП),
св. С.Н. – С. (л. 113 – 114 от СП), св. В.Г. (л. 45 – 48 от ДП, приобщени на основание
чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК); писмените
доказателствени средства: протоколи за разпознаване (л. 50 и л. 52 от ДП), протокол
за освидетелстване (л. 57 от ДП), протокол за претърсване и изземване (л. 60 от
ДП), одобрен с определение на СГС от 13.05.2014 г., протокол за претърсване и
изземване (л. 66 от ДП), одобрен с определение на СГС от 13.05.2014 г., протокол
за оглед (л. 21-23 от ДП); писмените
доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 79 от ДП), справка за
съдимост на подс. П. (л. 16 от СП), вещественото
доказателство: метално острие с размери 10 см на 2 см, с надпис „Stainless steel“ с малък отвор в единия край, както и
от заключенията на изготвените в хода на делото експертизи, а именно: СППЕ (л.
99 – 106 от ДП), Дактилоскопна експертиза (л. 162 от ДП), Биологична експертиза
(л. 125 – 126 от ДП), Допълнителна СМЕ по писмени данни (л. 139 – 143 от ДП),
КСППЕ (л. 100 от СП), СМЕ по писмени данни (л. 74 от ДП), СМЕ за
преглед-освидетелстване на живо лице (л. 115 от ДП), както и всички останали
представени, приети и приложени по делото доказателства.
Всички гласни доказателства са
еднопосочни по отношение времето и мястото на престъпното посегателство, а
авторството и начинът на извършване на деянието се изясняват посредством показанията
на свидетелите-очевидци П., С., Б. и Г., които са наблюдавали действията на
подс. П.. Същите са обективни, логически издържани, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства, поради което
съдът ги кредитира при формирането на фактическите си изводи. Те се подкрепят
частично и от направеното от подс. П. самопризнание. От техните показанията
съдът установи първоначалната среща между подсъдимия и св. П., при която е
възникнал конфликт между двамата, прекратен от св. С., както и връщането по-късно
на подс. П. към мястото, където е осъществено деянието.
Показанията на св. П., ЧО и ГИ по
делото, съдът сложи в основата на фактическите си изводи относно механизма на
осъществяване на деянието, доколкото той е пряк участник в него, като
непосредствено и от най-близко разстояние е възприел случилото се. Съдът констатира
противоречие между показанията на св. П. и обясненията на подс. П. относно
обстоятелството в коя част на тялото са нанесени петте удара с нож. Доколкото показанията
на св. П. се подкрепят от заключението на изготвената по делото СМЕ, която
установява една проникваща рана на гръдния кош вляво с увреждане на белия дроб,
една проникваща рана на гръдния кош вдясно с увреждане на белия дроб, две
прободно-порезни непроникващи рани на гърба и една прободна непроникваща рана
на дясната мишница под рамото, съдът счита, че следва да кредитира именно тези
показания. Заключението на посочената експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и професионално изготвено, противоречи на възприетото от св. Б.
относно броя на ударите. Въпреки това съдът намира, че следва да даде вяра
именно на експертното заключение, доколкото разминаването във възприетите
ударите от страна на св. Б. е обяснимо с часа на деянието, когато, с оглед на
сезона от година, а и с оглед показанията на останалите свидетели-очевидци,
вече е било тъмно и е оправдано трудното възприемане на точния брой на ударите.
Противоречие съдът констатира и
относно обстоятелството на какво разстояние от пейката, където са нанесени
първите три удара с нож от подс. П. на св. П., последният впоследствие е успял
да се отдалечи, преди да бъде застигнат от подс. П. и да му бъдат нанесени нови
удари с нож в гърба. Въпреки, че това обстоятелство не е съществено от гледна
точка съставомерните признаци на деянието, съдът счита, че следва да бъде
обсъдено. Настоящият състав намира, че следва да даде вяра на показанията на
св. С. и св. Б., които са възприели отдалечаване на св. П. на около 25-30 м от
пейката след нанасяне на първите удари, доколкото споменът на св. П., че е
паднал в непосредствена близост до пейката, е формиран в обстановка, в която
той е усещал силни болки от двете пробождания в гърдите и се е намирал в
състояние на шок, което обективно намалява точността на неговите възприятия.
Съдът констатира противоречие в
дадените в хода на съдебното следствие показания от св. С. и тези, събрани в
досъдебното производство относно обстоятелството дали е видял нож на мястото на
инцидента. Доколкото пред съда свидетелят заявява липса на ясен спомен и
несигурност относно посоченото обстоятелство, настоящият състав намира, че
следва да даде вяра на показанията, дадени в хода на досъдебното производство,
тъй като същите са дадени скоро след инцидента и при наличието на ясен спомен у
свидетеля. Също така, изложеното от свидетеля пред органите на ДП се подкрепя
от обективните доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие
и намереното там метално острие с размери 10 см на 2 см. По отношение на
протокола не съществуват пречки да бъде кредитиран изцяло, доколкото е изготвен
при спазване на законовите изисквания за това. От него и от приложения към него
фотоалбум се установява намирането на метално острие с размери 10 см на 2 см, с
надпис „Stainless steel“ на мястото
на инцидента, като при предявяването му на подс. П. същият заявява идентичност
с използваното от него оръжие.
Показанията на св. С.Н.-С. и св. В. са източник на характеристични данни
за подс. П., като съдът намира, че следва да ги кредитира и да ги вземе предвид
при изграждането на фактическите си изводи, особено що се отнася до изнесеното
от св. Н.-С., доколкото същата е роднина на подсъдимия, има впечатления от
неговия характер още от детската му възраст и подробно, логично и последователно
разказва за житейските трудности, пред които той е бил изправен, като от
нейните показанията се установява избухливия характер на подсъдимия.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приети
по делото експертизи, тъй като прецени, че същите са безпристрастно изготвени и
не съществуват съмнения за тяхната правилност.
От заключението на КСППЕ се установява, че подс. П.,
психично здрав, към момента на деянието е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване от средна степен, като няма основание да се заключи, че е бил
в състояние на силно раздразнение. Могъл е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението на изготвената по
делото СМЕ на св. Н.П. се установява, че уврежданията са реализирали
медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, като поради засягане функциите на двата бели дроба едновременно със
сърдечно-съдовата система (със спиране на дишането и сърдечната дейност)
смъртният изход е бил неизбежен, ако не са били проведени спешни реанимационни
мерки.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия се установява чистото му съдебно минало.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед възприетите по-горе факти,
съдът прие, че с действията си подс. П. е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.
1 НК, като на 10.05.2014 г. около 21.30
часа в гр. С., ж.к. „********“, ул. „********“ № **, в пространството до бл. *,
направил опит умишлено да умъртви Н.Н.П..
Опитът за убийство е осъществен чрез
нанасяне на пет прободни рани с нож в дясната мишница, гърдите и гърба на
пострадалия, с които му причинил следните травматични увреждания – политравма,
хеморагичен шок, двустранен хемопневмоторакс, една проникваща рана на гръдния
кош вляво с увреждане на белия дроб, една проникваща рана на гръдния кош вдясно
с увреждане на белия дроб, две прободно-порезни непроникващи рани на гърба и една
прободна непроникваща рана на дясната мишница под рамото. Политравмата, с
развитие на хеморагичен шок, е реализирала медико-биологичния признак постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Двете проникващи наранявания в
лявата и дясната гръдна кухини в съвкупност са реализирали медико-биологичния
признак наранявания, които проникват в гръдната кухина. Двете прободни рани на
гърба и прободната рана на дясната мишница са реализирали медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изпълнителното деяние на престъплението е довършено - деецът
е извършил действия, поначало годни за причиняване на съставомерния резултат (смърт на
пострадалия), но
независимо от това, общественоопасните последици не са настъпили поради
независещи от дееца причини – оказване на своевременна квалифицирана медицинска
помощ на пострадалия, както и намеса на св. Б., който спрял подсъдимия от
нанасяне на нови удари, опитвайки се да го успокои.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез
нанасяне на удари на пострадалия с острие на нож. Използваното хладно оръжие по
естеството си е годно да причини
несъвместими с жизнените функции поражения в човешкия организъм, чрез
засягането на жизненоважни органи. В случая изпълнителното деяние е било
довършено – чрез нанасянето на ударите с острието са били причинени
прободнопорезни наранявания, проникващи и в двете гръдни половини и довели до
излив на кръв и нахлуване на въздух (хемопневмоторакс) в плевралната кухина. По
естеството си те могат по механичен и рефлекторен път да доведат до спиране на
дихателната и сърдечна дейност. В допълнение, контактът между вътрешността на
гръдната кухина и околната среда е свързан с висок риск от инфекция. И двете
особености обосновават извод за опасност за живота на увредения.
Общественоопасните последици не са настъпили, но този факт не се дължи на
поведението на дееца, защото е бил поставен изцяло извън волята му. Смъртният
изход е избегнат единствено заради своевременно и успешно оказаната
висококвалифицирана медицинска помощ, предшествана от бързата намеса на
свидетелите, извикали веднага Бърза помощ. Единствено адекватните медицински
мероприятия са прекъснали процеса на неизбежното иначе влошаване на състоянието
на пострадалия и неминуемото настъпване на летален изход (в този
смисъл е заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни).
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
обективните признаци на деянието, а именно общественоопасния му характер – знаел
е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия, и отражението му върху
действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен
интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е
искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен
вид. Умисълът за извършване на деянието е възникнал в кратък период от време
преди извършване на деянието.
Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е
целял настъпването на предвидения в закона вредоносен резултат – смърт на
пострадалия, като в тази връзка съобразява механизма на деянието - ударите са
били насочени към жизненоважни части от тялото на пострадалия (сърдечната
област и белия дроб), което действие, съпоставено и с вида на използваното
хладно оръжие – острие на нож, обективно отразява желанието на дееца за
причиняване на смърт на пострадалия. Дълбочината на уврежданията сочи, че
същите са били причинени от удари, отличаващи се с значителен интензитет на
силата, с която са нанесени. Заради това, както и заради факта, че ударите са
реализирани с оръжие, годно да причини сериозни, включително смъртоносни
наранявания, и заради последователността и упоритостта на подсъдимия при
преследване на престъпния резултат (той не се е ограничил до нанасяне на
един-единствен удар, а целенасочено и последователно е продължавал да нанася
множество удари, всички насочени към жизненоважни части на тялото на
пострадалия), съдът
намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката
насоченост за причиняване на смъртта на пострадалия.
Съдът счита за необходимо да обсъди подробно
наведените от защитата и подсъдимия П. доводи, че той се е отбранявал и деянието
е осъществено вследствие на нападение от страна на св. П., като по естеството
си е било предназначено да отблъсне същото. Тези съображения не намират опора в
доказателствата по делото, от които несъмнено се установява действителната
фактическа обстановка. Действително, при първата среща между подс. П. и св. П.
е възникнало пререкание между тях, при което св. П. е ударил подсъдимия с глава
в лицето. Въпреки това обаче, категорично беше установено по делото, че двамата
са били разтървани и ескалирането на конфликта между тях е било предотвратено.
По този начин, дори и да се е почувствал нападнат и в положение да се отбранява
при първоначалната среща и спречкване със св. П., подс. П. е осъществил своето
деяние в един значително по-късен момент, след като междувременно е напуснал
мястото, прибрал се е до вкъщи и се е върнал отново, и към този момент
нападението от страна на св. П. вече е било категорично преустановено, св. П. е
седял на пейка, а подс. П. го е нападнал изненадващо в гръб. Именно поради това
съдът намира направеното възражение, което навежда доводи за неизбежна отбрана,
за неоснователно. Съгласно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н.д. № 11/73
г., Пленум на ВС, за правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана
е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А
то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил. След като
нападението е прекратено, деянието на нападнатия не може да се квалифицира като
извършено при неизбежна отбрана, а може да се оцени евентуално като извършено в
състояние на силно раздразнение или при реторсия.
В конкретния случай обаче липсват основания да се заключи също, че деянието е
осъществено в състояние на силно раздразнение. Съгласно практиката на ВС и ВКС
състоянието на силно раздразнение представлява внезапно възникнало силно
душевно вълнение (физиологичен афект), при което чувствата завладяват до такава
степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява основно на тези чувства.
Волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само
значително отслабва. Състоянието на силно раздразнение е краткотрайно и поради
това всички обстоятелства, предвидени в привилегирования състав по чл. 118 НК
трябва да се осъществяват за кратко време. Настоящият случай не е такъв – между
първоначалното спречкване и деянието на подс. П. е изминал интервал от време,
достатъчен да доведе до утихване на душевното вълнение, още повече, че това
време е било прекарано на място, различно от мястото на конфликта, в среда от
други хора, без пострадалият да е бил наблизо. Същото установяват и вещите лица
К. и Г., изготвили КСППЕ по делото, според които няма сведения, въз основа на
които да се обсъжда афектно отреагиране и няма основание да се заключи, че деецът
е бил в състояние на силно раздразнение.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 115 НК предвиденото в закона наказание е „лишаване от
свобода“ от десет до двадесет години.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, направените пред съда
самопризнания, както и добрите характеристични данни за него, съдържащи се в
показанията на свидетелите В., Д. и Н. – С.. От показанията на последната се
установяват и житейските трудности, пред които е бил изправен подсъдимия -
същият е загубил двамата си родители, а впоследствие е бил лишен от
наследственото си жилище и е останал без дом. Св. Н. – С. посочва, че
подсъдимият е преживял силни емоционални сривове вследствие на тези трудности, те
са довели до лабилност на психиката, неуравновесен характер и склонност към
афектни реакции и постъпки. В заключението на КСППЕ също е отразено, че
подсъдимият е бил улеснен при извършване на деянието от повишената му
импулсивност и холерична характерова структура. Както в показанията на св. Н. –
С., така и в заключението на КСППЕ се съдържат сведения за лечение на
подсъдимия в детски психиатрични клиники и наличие на адаптационни разстройства
в детската му възраст. Тези обстоятелства, ценени в съвкупност с психическите
сривове в зряла възраст, макар да не се отразяват на вменяемостта на
подсъдимия, обективно обуславят затруднен контрол на подсъдимия върху
собственото му поведение в стресови ситуации, и разкриват по-ниска степен на
вина за конкретното деяние, поради което следва да се отчетат при
индивидуализацията на наказанието.
Отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия не се установяват.
Съдът намира, че
смекчаващите вината обстоятелства не могат да се считат за изключителни или многобройни,
но поради това, че престъплението не е довършено и е останало във фазата на
опита, и предвид причините, поради които не е довършено – намесата на св. Б.,
който е спрял подсъдимия от нанасяне на нови удари, опитвайки се да го успокои,
но и от своя страна подсъдимият също е осъзнал укоримостта на своето поведение
и не е продължил с нанасяне на нови удари на пострадалия, а се е оттеглил от
местопроизшествието, и предвид цялостната личностна характеристика на
подсъдимия, описана по-горе, следва да се приложи възможността по чл.58, б.„а“ НК и на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.55 НК дори и без
да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като
се определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона. Съдът намира,
че целите на наказанието могат да бъдат ефективно постигнати с налагане на
наказание в размер на шест години лишаване от свобода.
Съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим в
затвор.
Съдът
констатира, че подс. П. е бил задържан за периода от 12.05.2014г. до 30.01.2015
г., поради което и на основание чл. 59,
ал. 1 НК времето на задържането следва да се приспадне от наложеното наказание,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от пострадалия Н.П. срещу подсъдимия, за обезщетяване на причинените в
резултат на престъплението неимуществени вреди, в размер на 15000 лева.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е осъществен
съставът на непозволеното увреждане е необходимо да е налице виновно и
противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни
последици.
В случая е установено,
че подсъдимият е действал противоправно, като е опитал да причини смъртта на
ищеца чрез нанасяне на пет удара с острие на нож. В резултат, на последния са били причинени тежки увреждания - политравма, хеморагичен шок,
двустранен хемопневмоторакс, една проникваща рана на гръдния кош вляво с
увреждане на белия дроб, една проникваща рана на гръдния кош вдясно с увреждане
на белия дроб, две прободно-порезни непроникващи рани на гърба и една прободна
непроникваща рана на дясната мишница под рамото. Травматичните увреждания са
довели до болки и страдания за пострадалия, като
процесът на възстановяване е бил продължителен, а последиците и към настоящия
момент на са заличени. По време на нападението ищецът е претърпял и твърде
неприятни емоционални изживявания, каквито са изпитаният страх за живота му и
чувството на безпомощност. Налице е причинна връзка между действията на
подсъдимия и причинения на ищеца вредоносен резултат - претърпените неимуществени
вреди. По този начин елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено
увреждане, са изпълнени, като от субективна страна съдът вече установи
наличието на умисъл.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост с оглед всички конкретни
обстоятелства, които бяха изяснени.
Както бе посочено, на
пострадалия са били причинени отрицателни психически изживявания, както и
физически болки и страдания. Всички те не могат да бъдат остойностени, тъй като
поначало нямат точен паричен еквивалент. Могат обаче да бъдат възмездени по
справедливост.
Уврежданията, причинени
на гражданския ищец, са били тежки, застрашили са живота му и възстановяването
му от тях е изисквало дълъг период от време, през който той е търпял болки и
ограничения във връзка с обичайния му начин на живот. Съобразявайки
обстоятелствата, свързани с вида на конкретните увреждания, и времето,
необходимо за възстановяване на ищеца, както и претърпените от него душевни
страдания, съдът намери, че гражданският иск се явява частично основателен и
следва да бъде уважен, но не в пълния му предявен размер, а за сумата от 10 000
лева. Този размер на обезщетението се определя от съда като справедлив да
възмезди претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В останалата част
искът бе отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лева.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :
Веществените доказателства по
делото: яке марка „Тимбърланд“, мобилен телефон марка „Моторола“, ключове и
документи за мотоциклет, черен панталон и черна фланелка, собственост на
подсъдимия П., иззети с протоколи за претърсване и изземване от 12.05.14 г. от
мазе, находящо се на адрес: гр. С., ул. „******“ №4, подземен етаж и от жилище,
находящо се на адрес: гр. С., ул. „******“ №**, ет.*, ап.**, следва да бъдат
върнати на подсъдимия П.. Не са налице основания за отнемането на тези
веществени доказателства в полза на държавата, а собственикът на вещите е
несъмнено установен.
Веществените доказателства по
делото: плик с дрехи и обувки на пострадалия Н.П., предадени с протокол за
доброволно предаване от 11.05.14 г., следва да се върнат на пострадалия.
Вещественото доказателство по делото – метално
острие с размери 10 см на 2 см и надпис „STAINLESS
STEEL“, с малък
отвор в единия край – средство за извършване на престъплението, следва на
основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК да се отнеме в полза на държавата и следва да
се унищожи като вещ без потребителска и пазарна стойност.
Веществените доказателства по
делото: плик със сравнителен материал на Х.П., плик с косми от главата на Х.П.
и натривка с марля, с червеникава материя, следва да се унищожат като вещи без
потребителска и пазарна стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и
осъдителния изход на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 954, 47 лв. (деветстотин петдесет и
четири лева и четиридесет и седем стотинки), от които 339, 83 лв. (триста
тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) по сметка на СДВР за направените
на досъдебното производство разноски и 614, 64 лв. (шестстотин и четиринадесет
лева и шестдесет и четири стотинки) по сметка на СГС за направените в хода на
съдебното производство разноски.
Подсъдимият следва да заплати и сумата от 400 лв. (четиристотин
лева) държавна
такса в размер на 4% върху уважената част от гражданския иск, а на основание
чл. 190, ал. 2 НПК - да заплати 5.00 лева, представляващи държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: