№ 78
гр. Русе , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200236 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Ж.Ж., в качеството му на изпълнителен
директор на “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД гр. Русе, до Русенския Районен
съд против Наказателно постановление № 18-001562 от 19.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на
Дружеството, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят моли Съда да измени наказателното постановление
като намали наложената санкция до предвидения в санкционната норма
минимум.
За административнонакзаващият орган, редовно призовани, се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен
1
процесуален представител, който моли Съда да измени наказателното
постановление в частта на размера на санкцията, като излага аргументи за
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.11.2020 г. и на 17.12.2020 г., свид. Р.Р. и И.И. – инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство по работни места, в обект – предприятие за
производство на електрическа енергия и производство и разпределение на
топлинна енергия в гр. Русе, ул.“Тец Изток“ № 1, стопанисвано от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД гр. Русе. В хода на проверката по работни
места, проверяващите установили, че Н.Т.А. полага труд като чистач–
хигиенист в предприятие, въз основа на сключен граждански договор. В
Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Н.А. отразила, че е започнала работа на
длъжност „Чистач“ в “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр. Русе на 28.01.20 г.,
че работното време е от 08.00 ч. до 16.00 ч., че получава трудово
възнаграждение от 610 лв. на месец, както и че има сключен граждански
договор с дружеството.
При тези констатации свид. Р. преценил, че отношенията по полагане на
труд между А. и проверяваното предприятие следва да бъдат уредени с
трудов договор, поради което, с Постановление от 17.12.2020 г. по чл.405а,
ал.1 от КТ, обявил съществуването на трудовото правоотношение между
Н.Т.А. и “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр. Русе. В същото постановление
дал предписание на работодателя да предложи на работника сключването на
трудов договор. Още същият ден бил сключен трудов договор между
работника и дружеството, като според същия А. била допусната на работа на
17.12.2020 г.
Впоследствие, на 06.01.2021 г. била извършена документална проверка,
при която “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД гр. Русе представило пред свид. Р.,
документи относно трудовите правоотношения с работниците в Дружеството,
в това число и Трудов договор № ЗН-33/17.12.2020 г. сключен между Н.А., в
2
качеството на работник „Чистач/хигиенист“ и “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”
АД гр. Русе в качеството на работодател; длъжностна характеристика от
същата дата; служебна бележка за проведен на А. първоначален инструктаж
по безопасност на труда. Била представена и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на ТД на НАП гр. Варна, от която ставало
ясно, че на 18.12.2020 г. в 13.37 ч. от “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД гр. Русе
е прието уведомление за сключеният с Н.А. трудов договор.
С оглед установеното свид. Р.Р. приел, че е осъществен състава на
нарушението по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, тъй като на 17.12.2020г.
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе допуснало до работа Н.А. без да
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, за което съставил
акт срещу дружеството-работодател.
Въз основа на този акт, Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал
обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
3
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в
развилото се съдебно производство.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда е
осъществен от обективна страна от “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе.
Съгласно цитираната разпоредба, работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ /за сключения договор/, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на 17.12.2020 г. Н.А.
била допусната до работа като чистач/хигиенист в предприятието на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе.
Към този момент А. имала сключен трудов договор с работодателя
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе /от 17.12.2020 г./ и съобразно същия,
била допусната до работа още на тази дата и изпълнявала служебните си
задължения, но не й било връчено уведомление за регистрацията на трудовия
договор в ТД на НАП. Такова уведомление, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите и на практика не
съществувало, тъй като същото било подадено от работодателя към ТД на
НАП на 18.12.2020 г., а справката, за приемането му от НАП била изведена в
13.37ч. на същата дата. Едва след това е било обективно възможно Н.А. да
бъде запозната с уведомлението и да й бъде връчен препис от същото.
Предвид това Съдът намира за безспорно, че на 17.12.20 г.
работодателят “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр. Русе е допуснал до работа
работника Н.А., преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ /за сключения договор/, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. По този начин, състава на нарушението
по чл.63, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр. Русе, за което правилно била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира, че правилно АНО индивидуализирал размера на
4
имуществената санкция в границите между минимума и средата и ориентиран
почти към минималния размер на предвиденото в санкционната норма на
чл414, ал.3 от КТ, като явно взел предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, че трудов договор с работничката бил
сключен още в деня на проверката, а веднага на следващият ден било
връчено процесното уведомление; че А. полагала труд в предприятието около
година преди това въз основа на валиден граждански договор, при липса на
данни за нарушаване на трудовите права в този период, както и на други
вредни последици за нея или друго лице от нарушението. В същото време
обаче, АНО правилно е оценил като отегчаващо отговорността
обстоятелството установяването в хода на същата проверка и
санкционирането на още четири нарушения по чл.63, ал.2 от КТ извършени от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт П.С.Й.. В хода на съдебните прения,
юрисконсулта претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма
указва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В конкретният случай, предвид
заявената от юрисконсулт Стоилова претенция, Съдът намира, че на АНО
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80.00лв.
5
С оглед на изложеното и предвид изхода на делото,
“ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе следва да бъде осъдено да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001562 от
19.01.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с
което на “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД гр. Русе, ЕИК *********, на осн.
чл.414, ал.3 от КТ е наложена“Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.
за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД гр.Русе, ЕИК *********, да
заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, направените
от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
/осемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6