№ 2174
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20221100503875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК
Образувано е по жалба вх. № 22345/13.04.2022 г. по описа на СГС /вх. №
625/05.01.2022 г. по описа на ЧСИ/, подадена от адв. И.Т., съдружник в Адвокатско
съдружие „Т.И Й.“, в качеството му на ликвидатор представляващ „Б.Д.“ АД срещу
Постановление, обективирано в съобщение изх. № 99504 от 13.12.2021 г., с което е
отказано прекратяване на изпълнително дело № 20148600400005 по описа на ЧСИ
В.М., рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят счита, обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.
Излага, че съдебният изпълнител не мотивира какви изпълнителните действия реално е
извършил. Сочи, че последното изпълнително действие е наложена възбрана вписана с
вх. рег. № 259 от 14.02.2014 г., том I, акт № 45 по описа на Служба по вписванията –
гр. Смолян, като тогава са изминали повече от 3 години. Позовава се на т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
прекратяването на изпълнителното дело поради бездействия на взискателя
/„перемпция“/ настъпва по силата на закона, без да е нужно изрично постановление
или акт на съдебния изпълнител. След прекратяване на изпълнителното дело,
съдебният изпълнител следва само да констатира това обстоятелство с постановление
за прекратяване. С оглед на това, моли съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да
1
прекрати изпълнителното производство, като постанови прекратяване на посоченото
изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело – „Е.А.“ ЕАД в законоустановения срок по
чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като
неоснователна излагайки съображения в тази насока. Заявява, че последното
изпълнително действие не е това сочено от жалбоподателя. Твърди, че с молба от
30.11.2021 г. до ЧСИ В.М., е поискал съдебния изпълнител да насрочи опис на
движимите вещи, намиращи се на постоянния адрес и в дома на длъжника по
изпълнителното дело. Моли съда да остави депозираната жалба без уважение като му
присъди сторените в производството разноски, съгласно приложен списък по чл.80
ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ В.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с
които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Излага се, че не е настъпило
основание за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителното производство.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея
материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело № 2014860040005 било образувано по
молба на взискателя „Е.А.“ ЕАД“ до ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие СГС
на 08.01.2014 г., въз основа на издаден на 26.11.2013 г. изпълнителен лист по т.д. №
5497/2013 г. по описа на СРС, ТО, VI-9 състав срещу длъжника „Б.Д.“ АД – в
ликвидация, за следните суми: 1 676,82 лв. – главница, ведно с договорената неустойка
по 0,5% върху присъдената сума, считано от 15.01.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането; 1 009,50 лв. – неустойка за забавено плащане на лизингови вноски;
589,50 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 15.01.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 814 лв. – разноски по арбитражното
производство и 50 лв. – разноски по издаване на изпълнителен лист.
С молбата взискателят направил искане за събиране на информация от НАП и
ЦРОЗ по отношение на длъжника, налагане на възбрана върху негови имоти на
територията на АВп – гр. Разлог и АВп – гр. Смолян, както и запор върху
притежаваните от него дружествени дялове в „Б.Х.М.К.“ ЕООД и акции в „Б.П.Т.“
ЕАД. Възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да направи
цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника, да извърши всички
необходими изпълнителни действия, възникнали в хода на изпълнителното
производство и да използва всички изпълнителни способи по негова преценка.
2
С оглед това, съдебния изпълнител проучил имуществото състояние на
длъжника, като предприел необходимите действия и наложил запори върху
установените банкови сметки на длъжника и възбрана върху недвижими имоти, негова
собственост, находящи се в гр. Смолян.
На 12.02.2014 г. е изготвена поканата за доброволно изпълнение до длъжника
„Б.Д.“ АД, връчена му на 10.03.2014 г.
На 12.02.2014 г. е изготвено и искане до Служба по вписванията – гр. Смолян за
вписване на възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника, находящи се
в гр. Смолян, което е извършено на 14.02.2014 г.
Със запорно съобщение от 14.08.2014 г., ЧСИ е наложил запор върху дялове,
притежавани от длъжника в „Б.Х.М.К.“ ЕООД.
На 10.12.2014 г., в кантората на ЧСИ В.М. е депозирана молба от взискателя
Б.М. М., гражданин на Великобритания, за присъединяване в производството по
изп.дело № 2014860040005/2014 г., въз основа на издаден на 16.04.2014 г.
изпълнителен лист по гр.д. № 7610/2012 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав срещу
длъжника „Б.Д.“ АД, за сумата от 61 838 евро- главница, сумата от 6 226,4 евро –
законна лихва, считано от 28.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 5 325 лв. – съдебни разноски.
С разпореждане от 11.12.2014 г. съдебният изпълнител допуснал искането по-
горе присъединяване на взискателя Б.М. М. към вече образуваното изпълнително дело.
Във връзка с присъединения взискател на 11.12.2014 г. съдебния изпълнител
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника „Б.Д.“ АД, която му е връчена
на 16.01.2015 г.
На 27.05.2015 г. е депозирана молба от взискателя „Е.А.“ ЕАД до ЧСИ В.М., с
която същият моли съдебния изпълнител да бъдат предприети следните изпълнителни
действия – налагане на запор върху вземанията на длъжника по новоустановени
банкови сметки и на вземанията му от търговските му контрагенти, след изискване на
информация от НАП.
С молба от 28.02.2017 г. „Е.А.“ ЕАД е поискал съдебния изпълнител да наложи
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Разлог,
запор върху банковите му сметки и вземания от трети лица, както и да насрочи опис
по седалище на длъжника.
С Разпореждане от 02.03.2017 г. и на основание чл.465 и сл. ГПК и чл.233
ДОПК, е насрочен опис на движимите вещи на „Б.Д.“ АД.
На 30.05.2017 г. ЧСИ В.М. е изготвила искане до Агенция по вписванията за
вписване на възбрана върху поземлени имоти, находящи се в гр. Разлог, собственост на
длъжника, която е вписана на 01.06.2017 г.
3
С Постановление от 26.01.2018 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство по отношение на присъединения взискател Б.М. М., на
основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
На 14.06.2018 г. е депозирана молба от взискателя „Е.А.“ ЕАД, с която същият
моли съдебния изпълнител да бъдат предприети изпълнителни действия по налагане на
запор върху банковите сметки и вземания от трети лица на длъжника.
С Разпореждане от същата дата е наложен запор върху вземанията му по
банковите му сметки в „И.А.Б.“ АД.
На 31.10.2019 г. е постъпила нова молба от взискателя за налагане на запори
върху банковите сметки и вземания на длъжника.
Със запорно съобщение от 10.03.2020 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника открити в „Ц.К.Б.“ АД.
На 30.11.2021 г. при частния съдебен изпълнител е входирана поредна молба от
взискателя съдържаща искане за насрочване на опис на движими вещи, намиращи се на
постоянния адрес и в дома на длъжника.
С молба от 09.12.2021 г. длъжникът „Б.Д.“ АД е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното постановление, обективирано в съобщение изх. № 99504 от
13.12.2021 г. съдебният изпълнител оставил без уважение молбата на взискателя да
прекрати изпълнителното производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т.
8 от ГПК не са настъпили.
Видно от направеното отбелязване на лист 259 от изпълнителното дело, за
постановения отказ частният жалбоподател е уведомен на 14.12.2021 г., чрез
пълномощника му по делото – адв. И.Т..
Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.
2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на
4
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на правнорелевантните
факти за това. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният
процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата
висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на
изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви
изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от
искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност
от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния
изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние
продължава в период от две години, води до неговото прекратяване.
При обсъждане на оплакванията изложени от жалбоподателя дали има
прекъсване или не на погасителната давност за вземанията на взискателя следва да
бъдат съобразени и задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
прекъсва давността /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да
поддържа висящността на исковия процес. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящият случай не се установява поддържаното от жалбоподателя
твърдение, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от три години. От приложеното копие на процесното
изпълнително дело и подробно описаните по-горе факти се установи, че взискателят е
поискал с молбата си за образуване на изпълнително производство от 08.01.2014 г. от
частния съдебен изпълнител да извършва всички изпълнителни действия посочени в
5
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на
изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на
подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да
извърши определено изпълнително действие. От 14.02.2014 г., за когато длъжника
твърди, че е извършено реално последното изпълнително действие /възбрана на негови
недвижими имоти/ до датата на постановяване на отказ от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство - 13.12.2021 г. е видно, че са били извършени
неколкократно изпълнителни действия от ЧСИ В.М. свързани с евентуалната
събираемост на вземанията на „Е.А.“ ЕАД. Така на 14.08.2014 г. е бил наложен запор
върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в „Б.Х.М.К.“ ЕООД. На
27.05.2015 г. и на 28.02.2017 г. , дружеството - взискател е депозирало молби
съответно за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и вземания от
трети лица – контрагенти, както и за налагане на възбрана и насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника. С разпореждане на съдебния изпълнител на 02.03.2017
г. е насрочен искания опис, а на 01.06.2017 г. е вписана и възбрана върху поземлени
имоти, собственост на длъжника. Последвали са нови молби от взискателя от
14.06.2018 г. и 31.10.2019 г. , с които е поискано налагане на запор върху новооткрити
сметките на длъжника, като на 10.03.2020 г. съдебния изпълнител е наложил запор
върху банковите му сметки открити в „Ц.К.Б.“ АД, а на 30.11.2021 г. е насрочил опис
на движимите му вещи. Установеното по-горе сочи за проявена постоянна активност
от взискателя в хода на изпълнителното производство, който е искал от съдебния
изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и
винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Това означава, че не са налице твърдените от длъжника основания за
прекратяване на изпълнително дело № 20148600400005 по описа на ЧСИ В.М., поради
което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати
принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави
без уважение.
По разноските:
Претенция за присъждане на деловодни разноски е направена само от
насрещната страна по жалбата. В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността
за разноски, макар и обективна /безвиновна/, почива на идеята за неоснователно
предизвикване на правен спор относно конкретно субективно материално право и
причинени разноски от водене на дело по повод на този спор. Предмет на
производството по чл. 435 от ГПК, обаче не са твърдяни субективни права, които да са
оспорвани или накърнени от насрещната страна, а законосъобразността на действията
6
на съдебния изпълнител. Ето защо, в това контролно-отменително по своя характер
производство, което протича едностранно, а не състезателно, съдът не приключва
изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразността на атакуваните
изпълнителни действия със закона. Поради това в случая разпоредбата на чл. 81 ГПК
се явява неприложима и съдебни разноски в настоящото производство не следва да й се
присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №
22345/13.04.2022 г. по описа на СГС /вх. № 625/05.01.2022 г. по описа на ЧСИ/,
подадена от адв. И.Т., съдружник в Адвокатско съдружие „Т.И Й.“, в качеството му на
ликвидатор представляващ „Б.Д.“ АД срещу Постановление, обективирано в
съобщение изх. № 99504 от 13.12.2021 г., с което е оставено без уважение искането му
за прекратяване на изпълнително дело № 20148600400005 по описа на ЧСИ В.М., рег.
№ 860, с район на действие Софийски градски съд, при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на насрещната страна по жалбата и
взискател по изпълнително дело 20148600400005 по описа на ЧСИ В.М. – „Е.А.“ ЕАД
за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7