№ 179
гр. Пазарджик, 03.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно
гражданско дело № 20235200500159 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателите В. Т. Б. и Л. Г. А., редовно призовани не се явяват и не
изпращат представител.
Ответника по въззивната жалба, редовно призован не изпраща
представител.
Постъпило е писмено становище от адв.Ч.Ч., като пълномощник на
ответника по въззивната жалба в което се моли да се даде ход на делото се
постанови решение, с което жалбата да бъде оставен без уважение.
В момента се явява адв.Г. като процесуален представител на
жалбоподателите.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №30 от 12.01.2023г. по гр.д. №2759/2022г. по описа на
Районен съд, съдът по предявения от Професионална гимназия по
1
строителство и архитектура –гр.Пазарджик , представлявана от директора
Петя Иванова срещу В. Т. Б. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул.“К.
В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. А. с ЕГН ********** от град Пазарджик,
ул.“К. Б. I“№35 положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК е приел за установено по отношение на В. Т. Б. с ЕГН
********** и Л. Г. А. с ЕГН **********, че Държавата е собственик на
следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор 55155.506.1207 по
КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване –
друг вид застрояване, при съседи на имота:№55., №55. и 55..
ОСЪДИЛ е В. Т. Б. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул.“К.
В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. А. с ЕГН ********** от град Пазарджик,
ул.“К. Б. I“№35 да заплатят на Професионална гимназия по строителство и
архитектура –гр.Пазарджик , представлявана от директора Петя Иванова
сумата от 1280лв.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба подадена от адв.И. Г., процесуален представител на В. Т. Б. и Л. Г..
Считам, че първоинстанционният състав, постановил обжалваното решение,
не е обсъдил, или е изтълкувал превратно и в противоречие с наличните по
делото писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания и
приетата експертиза. По делото не се установило по никакъв начин проц
есният имот да е бил актуван като публична държавна собственост. Както
сочат писмените доказателства, процесният имот с идентификатор 55. по
КККР на гр.Пазарджик не фигурира в нито един от актовете за публична
държавна собственост. Моли съдът, да обърне изрично внимание, че при
съставянето на първоначалния АКТ №2692 от 28.01.1966г., с който се твърди,
че е одържавен имотът на Георги Стефанов Недев, все още не съществува
законодателна разлика между публична и частна държавна собственост.
Впоследствие, при съставянето на последващите актове за публична
държавна собственост, този имот не е включен сред правопораждащите
актове, на които се позовава държавната претенция за собственост върху
двора на ПГСА-гр.Пазарджик - нито в АКТ №3079 от 21.03.2000г., нито в
най-актуалния АКТ №6150 за публична държавна собственост на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 09.10.2012г.,
2
/издаден месец преди доверителите й да закупят имота/, в който държавният
имот, ползван от ПГСА-гр.Пазарджик, е описан като граничещ с процесния
имот на доверителите й: 55155.506.1207. И в двата акта имотът не бил актуван
като публична държавна собственост. Претенциите на ищеца, възприети от
първоинстанционния съд, че този имот следва да е публична държавна
собственост само защото през далечната 1966г. е бил предоставен на
Сградостроителния техникум и предвид текста на чл.302, ал.1 от Закона за
предучилищното и училищно образование, приет едва през 2015г. и влязъл в
сила на 01.08.201бг. (над 10 години след възстановяване на имота по реда на
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и 4 години след разпоредителната сделка, с която
доверителите ми са го придобили) следва да е публична държавна
собственост, представлява напълно абстрактен извод, неподкрепен с каквито
и да било писмени доказателства. Текстът на чл.302, ал.1 от Закона за
предучилищното и училищно образование, гласящ: Държавните и
общинските недвижими имоти, предоставени за управление на държавните и
общинските училища, детски гр.и и центрове за подкрепа за личностно
развитие, са публична държавна, съответно публична общинска собственост.
Твърди се ,че не е достатъчен да придаде публичен характер на процесния
имот. Подобна разпоредба не била в състояние да санира, особено със задна
дата, обстоятелството, че държавата не е издала нарочен акт за публична
държавна собственост по отношение на процесния имот, нито го е включила в
актовете за публична държавна собственост върху двора на ПГСА-
гр.Пазарджик. Напротив, в тези актове публичният държавен имот на ПГСА -
гр.Пазарджик бил описан като граничещ с процесния имот и в него не се
включва процесният. При тези официално налични писмени доказателства
неправилни били изводите на съда, че имот с идентификатор 55. по КККР на
гр.Пазарджик е публична държавна собственост.
На следващо място се твърди ,че по делото не се установило по никакъв
начин процесният имот да се явява необходим за дейността на ПГСА-
гр.Пазарджик, нито върху него да са реализирани мероприятия. Напълно
неправилен бил изводът на първоинстанционния състав, че процесният имот
попадал в регулационните граници на УПИ-Ш Сградостроителен техникум в
кв.35, който имот изцяло бил предвиден за построяване и обслужване на
сградостроително училище и предвид обстоятелството за построени сгради,
то следвало мероприятието да се счита за реализирано. Този извод не
3
съответствал нито на установеното в приетата експертиза, касаещо
възстановяване на имота по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ, нито на събраните в
първоинстанционното производство гласни свидетелски показания, нито пък
на приетата в настоящия спор експертиза.
Напълно в противоречие с обективната истина решаващият съдебен
състав изцяло кредитира съдебно-техническата експертиза на вещото лице
инж.Славка Бурова, което било оспорено от доверителите й досежно
компетентността на вещото лице да се произнася по въпроса дали дадена
площ е необходима, или не, за дейността на училището. Самото вещо лице в
съдебно заседание признало и заявило, че е работило само по документи и
планове и прави тази констатация единствено въз основа на текста на чл.24,
ал.2 от ЗСПЗЗ, но не било извършило оглед на място, не е видяло процесния
имот, не е проверило дали тази площ действително се ползва от ПГСА -
гр.Пазарджик и има ли реализирани върху нея мероприятия.
Обстоятелството, че процесният имот е попълнен в кадастралния план, но за
него няма предвиден самостоятелен парцел, а все още попада в парцела на
Сградостроителния техникум, не означавало нито че този имот е публична
държавна собственост, нито че се явява необходим за дейността на ПГСА -
гр.Пазарджик. Самото вещо лице заявява, че към момента е действаща
кадастралната карта, където имотът е заснет като отделен от двора на ПГСА и
на практика имотът го има в кадастъра, отразен е като самостоятелен имот.
На следващо място се твърди, че по подобен нелогичен начин
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло и показанията на свидетеля А.
М. - бивш преподавател по учебна практика в училището, пенсионирал се още
през 2009г. (3 години преди доверителите й да закупят имота). Показанията
на свидетеля М. далеч не могат да се определят като убедителни и наситени с
конкретика, както е счел първоинстанционният състав. Още повече, че
същите са твърде неактуални предвид пенсионирането на свидетеля през
2009г. За разлика от тях, показанията на свидетелите на ответната страна
били единодушни, че процесният имот не се ползва от гимназията - ищец.
Изслушаната в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ през 2004г. по
гр.дело №724/2004г. по описа на РС Пазарджик (приложено към настоящето
дело) експертиза също е напълно категорична, че върху 665 кв.м от този терен
„не е извършено строителство, не е започнато такова, няма отстъпено право
4
на строеж на трети лица”. Тези изводи на вещото лице са направени след
оглед и измервания на място, а не просто по документи. В същата експертиза
е установено, че процесният имот е имал характер на земеделска земя -
зеленчукова гр.а, която впоследствие е включена в регулацията на града, за
което има и представени документи. Такива данни бяха предоставени и от
свидетелката Янкова в настоящото производство.
На следващо място се сочи неоснователност и незаконосъобразност на
упражнения от първоинсташмонния съд косвен съдебен контрол върху
административния акт за възстановяване на процесния имот и съдебното
решение по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че извършеният от
първоинстанционния състав косвен съдебен контрол по отношение на
административния акт по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ и съдебното решение,
постановено в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, не намира подкрепа в
задължителната съдебна практика, дадена с ТР №5 от 14.01.2013г. Твърди, че
въпросното ТР №5 от 14.01.2013г., на което се е позовал
първоинстанционният състав, е неприложимо към настоящия казус, тъй като
изобщо не визира случаите на косвен съдебен контрол върху
административни актове за възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи и гори, издадени след проведено състезателно производство
пред районния съд по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
В настоящия казус съдът не е изправен пред нито една от двете
хипотези, тъй като процесният имот е възстановен от ОСЗ с административен
акт, издаден въз основа на проведено състезателно производство пред
районния съд и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, постановено
по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ
ответник е именно ОСЗ, която в качеството си на държавен орган е
разполагала с всички възможности да участва в процеса. Поради това следва
да се счете по аналогия, че когато държавата чрез свой орган е била страна в
съдебно производство, то съдебното решение би следвало да я обвързва така,
както е предвидено в т.2 на анализираното Тълкувателно решение.
На следващо място се сочи за необосновано отхвърляне на
възражението за изтекъл срок на придобивна давност. Приемайки, че
процесният имот е публична държавна собственост и че през всичките години
от 1966г. и понастоящем ПГСА-гр.Пазарджик била го владяла и ползвала в
5
пълен обем - обстоятелства, които считам, че категорично бяха оборени от
доказателствата по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователно възражението на доверителите й за изтекла в тяхна полза
придобивка давност от 2012г. (придобиването на имота), към която са
присъединили и теклата от 2007г. (възстановяването на имота) давност в
полза на тяхната праводателка. Така съдът бил заявил, че имоти - публична
държавна собственост - не могат да се придобиват по давност и не подлежат
на възстановяване.
Твърди се , че с оглед горецитираното Решение на КС не е имало
пречка нито за праводателката на доверителите й, нито за тях самите да
владеят имота като свой и да го придобият по давност като добросъвестни
владелци - факт, надлежно доказан с ангажираните от тях доказателства.
Искането е да се уважи въззивната жалба и се отмени изцяло решението
като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Претендират се сторените в двете съдебни инстанции разноски, съобразно
представените списъци.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от адв.Ч. С., като пълномощник на Професионална гимназия по
строителство и архитектура- гр.Пазарджик.
На първо място счита, че в първоинстанционното производство не са
допуснати процесуални нарушения, които да са довели до накърняване
правото на защита на ответника. Твърди се ,че съдът е взел предвид всички
събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои
кредитира и кои не. В отговора на въззивната жалба се излагат подробно
съображения във връзка с всяко едно от възраженията изложени със
въззивната жалба. Сочи се подробна съдебна практика.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв.Г.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания.
6
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба . Моля да поставите решение с което да отхвърлите иска
касаещ собственост върху процесния недвижим имот. Поддържам
съображенията в отговора на ИМ и във въззивната жалба пред Вас. Моля да
имате предвид, че Държавата чрез ищеца не доказа, че процесния имот и
публична държавна собственост. В актовете за държавна собственост този
имот не фигурира като публична държавна собственост. Позовавайки се
единствено на Закона за училищното и предучилищното образование, които е
влязъл в сила през 2016 год., Държавата не може да извлича аргументи за
публичност на подобен имот, още повече преди тази дата в актовете за
държавна собственост от 2000 год. и от 2012 год. този имот не фигурира като
имот публична държавна собственост. В този смисъл РС не е обърнал
внимание на доводите които съм развила във връзка с Решение №3 на Конст.
Съд от 04.03.2022 год. с което беше обявено за противоконституционно
разпоредбата на Параграф 1 ал.1 от Закона за допълнение на закона за
собствеността, касаещи довността за придобиване на именно на имоти частна,
държавна или общинска собственост. Предвид факта, че не е доказана
публичния характер на този твърдян от Държавата неин имот считам, че това
обстоятелство е от извънредно значение. Намирам също, че извършения
косвен съдебен контрол по отношение на адм.акт и съдебното решение по
чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ не е подкрепен със задължителната съдебна практика и
също съм развила доводи в тази насока. Смятам, че след като ОСЗ като адм.
орган и като орган на Държавата е участвала в едно състезателно
производство, то не може да се счете, че този акт няма действие по
отношение на Държавата. В този смисъл моля да обърнете внимание на
наведените обстоятелства и доводи, и да отмените обжалваното решението,
като вместо него постановите ново с което да се отхвърли предявения иск.
Претендирам разноски за двете инстанции по чл.80 от ГПК която
представям.
7
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8