Решение по дело №9133/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7462
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20181100109133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   гр. София 5.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                                                 СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

       при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9133 по описа за 2018 г, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Предявеният  иск  е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм)и чл. 86 ЗЗД.

       Ищцата твърди в ИМ, че на 10.07.2013 г., около 20:20 ч. в гр. София, внучка ѝ Е.М.била блъсната на спирка на градския транспорт № 3593, от л.а. марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с peг. № *******, движещ се с превишена скорост от 100 км./ч. по бул. „Цариградско шосе“, което довело до смъртта ѝ. Водачът на л.а. М.К.бил признат за виновен с Присъда № 9 от 16.01.2014 г., постановена по НОХД № 5136/2013 г., СГС, НО 30-ти състав, влязла в сила на 02.12.2017 г. Сочи че изпитва болки и страдания от загубата на внучка си, тъй като участвала в отглеждането ѝ и двете били много близки. Ходи на гроба ѝ и постоянно я споменава. Поради налична застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника предявява иск за обезщетяване на претърпените болки и страдания в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

        Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, между нея и детето не е имало близка връзка, живеейки на адрес различен от този на пострадалото дете, както и че то не е било отглеждано от баба си, а е посещавало детска ясла и ОДЗ. Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че същите се прекомерно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претендира разноски.

        Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

         Страните не спорят относно обстоятелствата, че ЗАД „Б.В.И.Г.“ е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“ (ГО), сключена за л.а. марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с peг. № *******, и че ищцата е баба на починалата Е.М.М., както и че смъртта на нейната внучка е вследствие на ПТП, станало по вина на водача на посочения лек автомобил, осъден с влязла в сила присъда.

                     От представените писмени доказателства:,удостоверение за наследници, удостоверение за раждане и удостоверение за съпруга и родствени връзки е безспорно, че загиналата при ПТП Е.М.М. е внучка по майчина линия на ищцата. Видно от приложеното извлечение от акт за смърт детето Е.е родено на *** г. и е починало на 22.07.2013 или към датата на смъртта е било на 6 години и близо 5 месеци.

         От показанията на разпитания по делото свидетел М. се установи, че ищцата се грижела и оказвала помощ при отглеждането на детето от както е било на 11 месеца, когато майката е тръгнала на работа до момента, в които детето е навършило 4 годишна възраст, когато е тръгнало на детска градина.След смъртта на Е.се родил малкия син в семейството - 4 години и половина и понастоящем и за него се грижат бабата (ищцата) и съпруга й. Ищцата понася много тежко загубата на внучка си и организирала всичко за панахидите на детето.

         При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

                     По иска по чл. 226 КЗ (отм.):

         Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.

         Спорния въпрос е  дали ищцата е активно материалноправно легитимирана да предявява иск за обезщетяване на понесените от нея неимуществени вреди и дали размерът на поисканото обезщетение е съответен на преживените от нея болки и страдания.

                     С ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

          Ищцата, като роднина по права линия от втора степен на починалата Е.при ПТП на 10.07.2013 г. не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата.Същевременно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС сочи, че „..обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания..“.

           От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не се доказаха обстоятелства, които да характеризират връзката на ищцата с пострадалата като особена, дълбока и емоционална и че от смъртта ѝ за нея са настъпили морални вреди и страдания, които надхвърлят обичайните и присъщите вреди от такова трагично събитие.

           Съдът приема,че показанията на разпитания по делото свидетел, не са от естество да обусловят основателност на иска, а други - изводими от събраните свидетелски показания и релевантни факти, няма. Свидетелят установи, че ищцата полагала грижи за пострадалата Е.в определен период от време - преди записване на детето на детска градина и че „детето се радваше и се чувстваше добре, когато беше при баба си и дядо си“. Не са заявени факти, относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитета и адекватността им, поради което показанията на свидетеля, в тази връзка съдът счита за недостатъчни. Фактът, че ищцата не е съжителствала заедно с детето и неговото семейство също не обосновава интензитета на болките и страданията претърпени от ищцата извън обичайните от загубата на близък човек.

           Поради гореизложеното и след преценка на доказателствата съдът приема, че по делото не бе установено, чрез пълно и главно доказване съществуването на изключително трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейната внучка и за понесени от ищцата сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта ѝ. Следователно предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

           По разноските:

           При този изход на спора право на разноски има само ответника.      

           Ответникът претендира юриск.възнаграждение, поради което и на основание и чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира,че следва да му бъдат присъдени 120 лева.

             

 

 

 

            

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.П.М. с ЕГН **********, с адрес: *** против ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. с 86 ЗЗД за заплащане сумата  100 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 10.07.2013 г.причинило смъртта на нейната внучка Е.М.М. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2013 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА Т.П.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78,ал.8 ГПК сумата от 120 лева – юриск. възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаването  му от страните.

 

                                        СЪДИЯ: