РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Ямбол, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330201025 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Г. Г. Г. от с.С. ,
обл.Ямбол,ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 2.../23.09.2022г. -
издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.174,ал.3 ,
са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца .
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление, тъй като при
постановяването му са нарушени материалния и процесуален закон.Твърди се ,че при
издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН
относно минималните необходими реквизити ,които следва да се съдържат в
постановлението.Според жалбоподателя са посочени различни часове на нарушението без
наказващия орган да изясни кой от посочените часове е верен.Не било индивидуализирано
и мястото на извършване на нарушението.Излага се ,че по този начин са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила , довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.Твърди се ,че жалбоподателя бил подложен на силен стрес по
време на проверка, дължащ се на приложените спрямо него силови методи от страна на
извършилите проверката служители.Излагасе ,че на следващия ден жалбоподателят е
направил доброволно лабораторно изследване, резултатът от който е отрицателен.Според
жалбоподателя наказващия орган не е извършил преценка относно предпоставките на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.не се явява и
1
процесуалния му представител.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита
издаденото наказателно постановление за законосъобразно, като в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да са ограничила правото на защита на наказаното лице .В тази връзка се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като се присъдят и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 31.08.2022г. свид. М.Р. – служител в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ямбол
бил повикан от колеги за съдействие за проверка на водач на МПС за употреба на алкохол
и наркотични вещества, спрян на разклона на път III536 с път -5503 в община
Тунджа.Пристигайки на място около 12.40 часа свид.Р. установил л. а. „БМВ“ с рег. № ***
АТ, управляван от жалбоподателя.Същият бил информиран от колегите си от РУ
„Тунджа“,че жалбоподателят около 11.50 часа е управлявал автомобила по пътя от дс.Роза
към гр.Ямбол.Жалблоподателят бил изпробван за алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна.Същият бил поканен да бъда изпробван с техническо средство и
за наркотични вещества ,но той отказал като заявил ,че е пушела марихуана преди един
два дни.След отказа да бъда извършен тест за употреба на наркотични вещества на
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване , който отказал да подпише и
получи .На място за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП бил съставен АУАН от свид.Р.,
връчен и подписан от жалбоподателя без възражения.
В последствие на23.09.2022г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от
компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с
неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.174,ал.3 от
2
ЗДвП. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между
фактическо и юридическо обвинение.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя ,че в издаденото наказателно
постановление е посочен различен час на нарушението. Безспорно е ,че от спирането на
водача за проверка до извършването й изминава определен период от време.Точно такъв
период от време наказващият орган е посочил и в обжалваното постановление, поради
което не е налице соченото нарушение.
Неоснователно и и възражението ,че не е достатъчно ясно индивидуализирано мястото
на нарушение.В случая както в АУАН , така и в наказателното постановление е посочено
,че нарушението е извършено на разклона на път III -536 с път III -5503 и описана и
посоката на движение на автомобила от с.Роза към гр.Ямбол, което в достатъчна степен
конкретизира мястото на извършване на нарушението.
Според съда ,установените в АУАН факти се потвърждават от показанията на свидетеля
Р., кото следва да бъдат кредитирани изцяло защото са непротиворечиви и по делото няма
данни ,които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да
сочат на наличие на мотив да набедят жалбоподателя за нарушение ,което не е извършил.От
посочените гласни доказателства безспорно се установи, че, че жалбоподателят е
управлявала МПС и е имал качеството на водач по смисъла на параграф 6 т. 25 от ДРЗДвП.
Безспорно от неговите показания се установява , че е разпоредил на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но той е отказал
както да му бъде извършена проверка ,така и да получи талон за медицинско изследване.
Следователно може да се направи еднозначен извод ,че контролните органи са запознали
жалбоподателя с възможните два начина за извършване на конкретната проверка- проверка
с техническо средство или медицинско изследване, но въпреки това той е отказал и двата.С
оглед на така събраните по делото доказателства съдът намира описаното в НП нарушение
и извършването му от жалбоподателя за доказано.Поради това правило и законосъобразно
наказващия орган го е я санкционирал за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
разпоредба предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението
му.
Съдът намира за ирелевантно представеното от жалбоподателя лабораторно изследване,
тъй като редът по който се установява употребата на наркотични вещества е определен в
Наредба №1/19.07.2017г.
Не може да бъде споделен и довода ,че наказващия орган не е извършил преценка дали
деянието не представлява маловажен случай, защото съгласно разпоредбата на чл.189з. от
ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
Досежно наложеното наказание съдът констатира, че размерът на същото е конкретно
фиксиран в предвидената санкция по чл. 174,ал.3ДвП от ЗДвП т.е. законодателят, предвид
спецификата по този род нарушения, не е оставил санкционирането им на преценка по реда
3
на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага извода, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е определил размера наложеното наказание.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.4от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.В случая
процесуалния представител на наказващия орган участва в едно съдебно заседание , в което
се проведе разпит на един свидетел, поради което следва да се присъди възнаграждение на
минимума от 100лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т5, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 22-0813-001077/23.09.2022г. - издадено от
Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Г. Г. Г. от с.Савино ,
обл.Ямбол,ЕГН:********** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца .
ОСЪЖДА Г. Г. Г. от с.Савино , обл.Ямбол,ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ НА на ОД на
МВР-Ямбол сумата от 100 лв. за представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4