РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107685 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на И.Т.Г.., ЕГН
********** от *** против Аксес Файнанс ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ц. П. К. за приемане за установено, че са нищожни
клаузите на чл.20, ал.1, чл.21, ал.4 и ал.5 от договор за бяла карта от 17.04.2019г. Твърди се,
че страните са подписали процесния договор за кредит, който в чл.20, ал.1 предвижда, че
при непредставяне на допълнително обезпечение в срок от 3 дни се дължи неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Според чл.21, ал.4 от договора, при
забава в плащанията по кредита се дължи сума за разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо
задължение или сумата по чл.12, ал.1. Според чл.21, ал.5 от договора, след настъпване на
предсрочната изискуемост се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева.
Ищецът счита, че тези клаузи са нищожни като нарушаващи добрите нрави и поради
противоречие със ЗПК. Въпросните разпоредби са неравноправни и по силата на чл.143 ЗЗП.
Излага подробни съображения. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.124, ал.1
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който исковете се считат за недопустими и неоснователни. Заявява се, че към момента
ответникът не е кредитор на ищеца, тъй като вземанията са прехвърлени на нов кредитор –
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД. Ответникът не е предприемал
никакви действия за събиране на вземането, считано от 25.03.2021г. Моли за прекратяване
на делото. По същество пледира за неоснователност на исковете. Заявява, че обезпечение по
договора следва да се предостави в срок от три дни след падежа, т.е. ако длъжникът не
1
изпълни задължението си за плащане. Уговорената неустойка не е прекомерна и не
нарушава добрите нрави. Неустойката не е част от ГПР и не е нищожна по смисъла на чл.26
ЗЗД. Тя не е включена в печалбата на кредитора, а представлява обезщетение за
неизпълнение на задълженията. Отрича разпоредбите на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора да са
нищожни и неравноправни. Излага подробни съображения.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се от приетите доказателства, че между “Аксес Файнанс“ ООД и И.Т.Г..
е бил сключен договор за кредит Бяла карта от 17.04.2019г. Според договора, в полза на
ищеца е предоставен максимален кредитен лимит от 500 лева. Договорът е сключен за
неопределен срок. Заплащането на текущите задължения е до всяко 2-ро число на месеца.
Уговорено е, че ако длъжникът не заплати задължението си на падежа, той трябва да
представи на кредитора в срок от 3 дни след падежа допълнително обезпечение чрез
поръчителство /чл.15 от договора/. Поръчителят трябва да отговаря едновременно на
следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да
работи от минимум 6 месеца по ТПО по силата на безсрочен трудов договор, да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период за
просрочие от 0 до 30 дни“, да има служебна бележка от работодателя и да не е поръчител
или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с Аксес Файнанс ООД.
Задължението за предоставяне на допълнителното обезпечение възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл.20, ал.1 в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в срока по чл.15,
той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото задължение или
на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия
по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. Съгласно чл.21, ал.5 от
договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице /служител/, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Договорът е подписан и от двете страни, поради което е валиден и поражда
облигационно правоотношение между тях.
Производството по делото е допустимо, като не се споделя възражението на
ответника в противния смисъл, понеже вземанията по договора били прехвърлени на нов
кредитор с договор за цесия. Не са представени доказателства за прехвърлянето на
вземането в полза на друго лице, т.е. цесията не е доказана и следва извод, че кредитор по
договора продължава да е ответникът. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
По отношение нищожността на клаузата на чл.20, ал.1 от договора, съдът намира
2
следното:
Съгласно чл.20, ал.1 в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение в срока по чл.15, той дължи на кредитодателя неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. С оглед съдържанието на неустоечната клауза и
съобразявайки разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, която гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, съдът намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна. В случая неустойка
е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън
типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по
договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума /макар и
след падежа/ ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по
договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на
неустоечната клауза. Всъщност в случая се дължи неустойка за неизпълнение не на главно, а
на акцесорно задължение, каквото е даването на обезпечение. Същата се явява при това
положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите,
поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея не се дължи.
Освен това БРС намира, че с договора са поставени трудно изпълними от заемателя условия,
за да не се начислява неустойката, а именно в кратък 3-дневен срок след настъпване на
забавата да осигури поръчител, който да отговаря на множество критерии – да е лице над 21
години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи от минимум 6 месеца по
ТПО по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или
да има кредитна история със статус “период за просрочие от 0 до 30 дни“, да има служебна
бележка от работодателя и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор
за паричен заем с Аксес Файнанс ООД. Това са условия, които са трудно изпълними за този
кратък срок, поради което БРС намира, че уговорената неустойка излиза извън всички нейни
присъщи функции и представлява всъщност вид допълнителна печалба за кредитора, което е
недопустимо и нарушава разпоредбите за максималния размер на ГПР. Налице са основания
за обявяване на клаузата за нищожна.
По отношение нищожността на клаузата на чл.21, ал.4 от договора, съдът намира
следното:
Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото задължение или
на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия
по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. Според БРС тези разходи
противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане
3
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
действията за събиране на задълженията по мнение на съда са действия по управление на
кредита. Ето защо разпоредбата, която предвижда такава такса, е нищожна. Отделен е
въпросът, че с предварителното фиксиране на точно определена сума за тези разходи на ден
се нарушава и изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП и се стига до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По отношение нищожността на клаузата на чл.21, ал.5 от договора:
И тази клауза е нищожна. Тя гласи, че след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител/, което осъществява
и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя. Съдът намира, че и тази клауза е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК,
според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите на кредитодателя за дейността на
служител, който да осъществява и администрира действията по извънсъдебно събиране на
задължението са разходи във връзка с управление на кредита. Отделно от това, нарушава се
и чл.33, ал.1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и тя не може да надвишава
размера на законната лихва /чл.33, ал.2 ЗПК/. В случая, настъпването на предсрочната
изискуемост е свързано с неплащане на вноски по кредита и със забава в изпълнение на
задълженията, поради което на кредитора се дължи само законната лихва, а не и такса за
предсрочната изискуемост. Тази такса фактически представлява неустойка, различна по
размер от законната лихва, което е забранено от закона. По тези мотиви чл.21, ал.5 от
договора също е нищожна разпоредба.
В заключение, искът е изцяло основателен и трябва да бъде уважен, като се
прогласят посочените разпоредби от договора за нищожни.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 50 лева, за заплатена
държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищецът е ползвал безплатна адвокатска
услуга, в полза на адвокат Д.В. М. трябва да се присъди адвокатско възнаграждение от общо
900 лева /по 300 лева за всеки от исковете/.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И.Т.Г.., ЕГН ********** от *** против
“Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Ц. П. К., че разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от договор за кредит Бяла
4
карта от 17.04.2019г., сключен между страните, са нищожни поради противоречие със
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА “Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Ц. П. К. да заплати на И.Т.Г.., ЕГН ********** от *** сумата от 50
лева /петдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц. П. К. да заплати на адвокат Д.В. М., ЕГН **********, вписан в ***
адвокатска колегия, с адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от
900 лева /деветстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
5