Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.П.,
02.05.2019 година.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на EДИНАДЕСЕТИ
АПРИЛ, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА……….………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 177 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 83 от 17.01.2019година,
постановено по гр.д. № 5452/2016г. П.ски районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „***“ ЕАД, гр.П., против А.М.К. от с. О., с ЕГН
**********, осъдителен иск за заплащане на сумата 353.29лв., от
които 264.39лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 год. до 30.04.2018 год. и на сумата 88.90лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2013 год. до 04.07.2018 год.Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединения иск
на „***” ЕАДгр. П. против М.М.К. за заплащане на сумата от 353.29 лв., от
които 264.39 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 год. До 30.04.2018 год. и сумата
88.90лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2013 год. до 04. 07. 2018 год.Отхвърлено е и искането на „***” ЕАД гр. П. за постановяване
на неприсъствено решение по отношение на ответника М.М.К., като решението на П.ски
РС е постановено при участието като трето лице на „***” ЕООД гр. С..
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца „***“ЕАД, чрез юрисконсулт В.В.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е отказал да постанови
неприсъствено решение спрямо ответника, който не е подал отговор на исковата
молба и не се е явил по делото. Счита, че в случая двамата ответници, като
наследници на починалия абонат не заместват автоматично същия като страна по
договора с топлофикационното дружество за в бъдеще време, тъй като договорната
връзка с абоната е прекратена със смъртта му. Счита, че те дължат заплащане
съобразно наследствените си права, само на стойността на енергията, начислена в
тежест на наследодателя им за периода от изпадането му в забава до смъртта му.В
заключение, моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде
постановено друго по същество, с което да се реши спора по същество и да се уважи
иска, като се присъдят и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна А. К., чрез особения си
представител адв.И.Н., е взел становище, че жалбата е неоснователна, тъй като
решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли то да
бъде потвърдено.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
за осъждане на наследниците на К.А. К., б.ж на гр.П., поч. на 18.09.2012г. – децата на неговия брат А.М.К.
и М.М.К., да заплатят в качеството си на наследници на чичо си К. К., на “***” ЕАД по 353.29лв., всеки един от тях,
съобразно равните им права върху наследството, както следва: по 264.39лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 год. до 30.04.2018 год. и на сумата 88.90лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2013год. до 04.07.2018 год. В
исковата молба се твърди, че вземането произтича от обстоятелствата, че наследодателят
им е бил собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр.П., к-с „***“, бл.51, вх.Е, ап.15 и като такъв - клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърдението е, че наследодателят К. К.
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не
е погасил задължението си да заплати цената ѝ, което към момента на
смъртта му е било в размер на 528.78лв. главница за незаплатена ТЕ за периода
01.11.20102г. до 30.04.2018г.Претендира се от наследниците да заплатят по равно
тази сума, а също и лихва за забава в размер на 177.79лв. за периода
03.01.2013г. – 04.07.2018г. и законната лихва върху главницата от завеждане на
делото до окончателното изплащане на сумите. Поради това, че сградата-етажна
собственост на посочения по-горе адрес в гр. П., в която се намира абонатната станция
доставяща топлинна енергия до имота, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „***”
ЕООД, дружеството е конституирано като трето лице-помагач.
Ответникът А.М.К., чрез назначения му от съда
особен представител е взел становище, че исковата молба е неоснователна, а ответникът
М.М.К. и третото лице „***” ЕООД гр. С. не са взели становище.
Безспорно е
по делото, че К.А. К., б.ж. на гр.П., поч. на 18.09.2012г. е
оставил за свои единствени наследници по закон децата на неговия брат М.А. К. –
ответниците А.М.К. и М.М.К., съгл. удостоверението за наследници на л.22 от
делото на ПРС.Безспорно е, че К. К. е бил абонат на „***“ЕАДгр.П., видно от
заявлението на л.11, адресирано до изп.директор на дружеството, с което е
оспорил отчетеното от измервателните уреди в топлоснабдения имот -жилището му
на посочения адрес в к-с „***“.Няма спор, че преди завеждане на делото,
съгласно представената от ищеца справка по партидата му абонатен номер 19225 се
е водила незаплатена ТЕ отдадена от сградата инсталация за действителен обем
129.94куб.м., на стойност 528.78лв. за периода 01.11.12г. – 30.04.2018г. Същото
се установява и от ССЕ, приета от ПРС.
Спорно е дължат ли ответниците
исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период, всеки за
съответната 1/2част.
За
да отхвърли исковете, като неоснователни П.ски РС е приел, че от издадените от Служба по вписванията
гр. П. удостоверения, от които се установява, че за периода от 01.01.1992 год.
до 11.12.2018 год. по партидите както на ответниците А.М.К. и М.М.К., така и на
техния наследодател К.А. К., няма никакви вписвания и отбелязвания, може да се
направи изводът, че през периода, който е посочен в исковата молба - от 01.11.2012год. до 30.04.2018год. ответниците не са били
нито собственици, нито ползватели на процесния топлоснабден имот, поради което
не се явяват потребители на топлинна енергия и не могат да носят задължението
за заплащането на такава към ищцовото дружество. Приел е също, че дори да беше
основателна претенцията, то една значителна част от процесното вземане касаещо
период извън рамките на тригодишния срок преди подаването на исковата молба, за
периода преди 23.07.2015год. вземането е погасено по давност. Изложил е мотиви,
че е неоснователно и искането на процесуалния представител на
ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника М.М.К..
Макар че този ответник не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явявал в проведените съдебни заседания, съдът е отказал да постанови спрямо неприсъствено
решение поради липса на втората
кумулативно предвидена в закона предпоставка-искът да е вероятно основателен с
оглед представените доказателства. Приел е, че събраните доказателства не
обуславят извода, че ответниците притежават правото на собственост или вещно
право на ползване върху процесния топлоснабден имот, както и че не са страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество.
Във въззивната жалба
последното обстоятелство е признато от топлофикационното дружество, което счита
че двамата ответници, като наследници на починалия абонат не заместват
автоматично същия като страна по договора за в бъдеще време, а договорната
връзка с абоната е прекратена със смъртта му. Жалбоподателят изрично е посочил,
че няма облигационна връзка между страните, като е заявил, че вземането е с
основание наследствено правоприемство и че исковите суми се претендират от
ответниците, в качеството им на наследници на починалия им чичо К. К. и те дължат заплащането им съобразно наследствените си
права и то само на стойността на енергията, начислена в тежест на наследодателя
им за периода от изпадането му в забава до смъртта му.Видно от справката и от
заключението на ВЛ Т.И. в пасива на наследството към момента на откриването му /смъртта
е настъпила на 18.09.2012г./ процесните суми не се съдържат, тъй като те са за
доставена ТЕ за следващите отоплителни сезони – от м.ноември 2012г. до
30.04.2018г. за период след смъртта на К. К., когато не е ясно кой е бил
собственик, респ. ползувател на топлоснабдения имот. С други думи казано,
въпреки че претендира от наследниците да заплатят дълга на наследодателя им,
ищецът първо не е установил, че такова задължение той въобще е имал към този
момент и второ – че след смъртта му ответниците са приели наследството му и са
станали собственици на въпросния топлоснабден имот, за да дължат заплащане на
консумативите му на собствено основание.Ето защо обоснован е изводът на П.ски
РС, че събраните доказателства не могат да доведат до извода за вероятна
основателност на осъдителния иск, което е пречка за постановяване на
неприсъствено решение спрямо М.М.К.. Спрямо ответника А.М.К., който не е намерен на
регистрирания му постоянен и настоящ адрес в гр.Л., е следвало да се проведе
пълно доказване на относимите факти, които да обосноват отговорност за
заплащане на търсените суми за въпросния топлоснабден имот в к-с „***“, каквото
не е проведено.
Поради изложеното, исковете се явяват
неоснователни и правилно са били отхвърлени
от районния съд. Решението на П.ски районен съд следва да бъде потвърдено, на
основание чл.271 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 на П.ския
районен съд, постановено на 17.01.2019г. по гр.д. № 5452/2018г. по описа на
съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: