М О Т И В И
към присъда № 32 от 08.07.2016 год. постановена по НОХ дело № 47/2016 год. по описа на Окръжен
съд - Стара Загора
Обвиненията против подсъдимия А.Л.А. са
за престъпления по:
- чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на
15.06.2015 год. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи - чифт златни
обеци на обща стойност 72.00 лв. от владението на К.Х.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
- чл. 199, ал.
1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на15.06.2015 год. в гр. Стара Загора, отнел
чужди движими вещи - чифт златни обеци на обща стойност 72.00 лв. от владението
на В.Д.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплашване и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
- чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на15.06.2015
год. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 5.00 лв. от
владението на А.Н.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплашване, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
- чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. ал. 2, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление - по отношение на
лице, ненавършило 14 -годишна възраст - К.Х.Д. на 12 години /накарал я да се
целува с език с В.Д.К. - на 13 години/, като е блудствано с две малолетни лица,
деянието представлява опасен рецидив и блудството е извършено чрез употреба на
заплашване.
- чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. ал. 2, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на 15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - В.Д.К. на 13 години
/накарал я да се целува с език с К.Х.Д. на 12 години и я целувал по устата с
език/, като е блудствано с две малолетни лица, деянието представлява опасен
рецидив и блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване.
- чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК затова,
че на
15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
- годишна възраст - К.Х.Д. на 12 години /целувал я по устата с език, опипвал я
по седалището, гърдите и половия орган, натискал я с ръка по половия орган,
накарал я да целува половия му орган, поставил ръката й и я движел върху
половия си орган/, като блудството е извършено чрез употреба на сила и
заплашване и деянието представлява опасен рецидив.
В хода на съдебното следствие
представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора направи изменение на
горното обвинение, а именно:
- чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК затова, че на 15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - К.Х.Д. на 12 години /целувал
я по устата с език, опипвал я по седалището, гърдите и половия орган, натискал
я с ръка по половия орган, накарал я да целува половия му орган, поставил
ръката й и я движел върху половия си орган/, като блудството е извършено чрез
употреба на сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив.
Страните не направиха
възражение и пожелаха производството да продължи по новоповдигнатото обвинение,
поради което съдът не отложи делото, с цел даване възможност за допълнителна
подготовка, а продължи производството по същото.
В проведеното съдебно заседание се прие за съвместно разглеждане с
наказателното производство предявения граждански иск за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди от подсъдимия А.Л.А. на пострадалата К.Х.Д., в размер на 8 000
лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното
изплащане на главницата, както и причинени имуществени вреди в размер на
72.00 лева за отнетите движими вещи /чифт златни обици/ и съдът конституира
З.Б.Д. и Х.К. Димитров, като родители и
законни представители на пострадалата К.Х.Д. и чрез повереника им адв. С.М., в качеството на частни обвинители и граждански ищци в наказателното
производство.
В съдебното заседание представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия А.Л.А. самопризнания по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, с което призна всички факти и обстоятелства описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа първоначално повдигнатото
обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин.
Счита, че подсъдимия А. следва
да бъде признат за виновен по всички повдигнати обвинения и предлага да му се
наложат наказания
“Лишаване от свобода” при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид липсата на смекчаващи такива, в
размер над средния размер предвиден от закона, като на основание чл.
373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК така наложените наказания бъдат намалени с една
трета.
Взема становище, че следва да бъде извършена кумулация на така наложените наказания и на
основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо наказание в размера
на най - тежкото от тях и същото да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
строг режим в затвор.
Предлага на основание чл. 59,
ал. 1 от НК, да бъде зачетен срока, в който подсъдимия А.Л.А. е бил задържан с мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, считано от 16.06.2015 год.
Счита, че
предявения граждански иск е доказан по основание и размер и моли съдът да го
уважи в целия размер, за който е предявен.
По отношение
на веществените доказателства приложени по досъдебното производство - чифт
маратонки “Енерджи”, слънчеви очила, светлосиня блуза - суитшърт със знак ”Х”,
черен суитшърт, тъмно спортно долнище и мобилен телефон с батерията, предлага да бъдат върнати на подсъдимия, след
влизане на присъдата в сила, а двата
броя ножове, като вещи послужили за
извършване на умишлено престъпление, и найлонов плик с почвена маса, на основание чл. 53 от НК да бъдат унищожени,
след влизане на присъдата в сила.
Повереникът на частните обвинители адв.
С.М. се солидаризира с така поисканите
и мотивирани наказания от държавното обвинение, в това число и направеното
предложение за определянето на едно общо наказание на подсъдимия А., при
условията на чл. 23, ал. 1 от НК и начина и режима на изтърпяването му, както и
с поисканото разпореждане с веществените доказателства. Моли предявения
от неговите доверители граждански иск
да бъде уважен изцяло, така както е определено в петитума, по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди, и да се осъди подсъдимия
да заплати направените от частните обвинители и граждански ищци разноски.
В съдебното заседание подсъдимия А.Л.А. лично и чрез защитникът
си адв. С.Ч. изявиха желание за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ - чл. 371, т. 2
от НПК като заявиха, че признават фактите и обстоятелства описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства във връзка с
тези факти.
В пледоарията си защитника на
подсъдимия моли съда
да наложи на подзащитния му наказание “Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и да му се определи наказания за всяко едно от деянията под
средния размер, който съответно да бъде намалено, след редукцията по
чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета.
По отношение на веществените
доказателства заявява, че са съгласни 2бр. ножа да бъдат унищожени, а
останалите вещи да се върнат на подсъдимия. Взема становище по отношение на приетия
за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск, че същия е
основателен, но е твърде завишен по размер, моли съдът да го уважи по
справедливост.
Подсъдимият А.Л.А. се
признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда
съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти и да се ползват
всички доказателства, събрани в хода на ДП при постановяване на присъдата. В последната си дума заявява, че е осъзнал
грешката си, която е допуснал и съжалява за това, което е извършил, като поддържа становището на защитника си.
От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият А.Л.А., което се подкрепя изцяло от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, показанията на свидетелите и от писмените
доказателства,
приложени по ДП СЗЗМ № 624/2015 год. по описа на Първо РУ “Полиция” - Стара
Загора, съдържащи под опис документи в два тома, имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, а именно: Том
І – Постановление от 16.06.2015 год. /л.6/; Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.06.2015 год. /л.8/; Протокол
за разпит на обвиняем от 16.06.2015 год. /л.10/; Протокол за оглед на
местопроизшествие /л.12/; Албум на местопроизшествието от 16.06.2015 год.
/л.16/; Протокол за разпит на пострадалото лице В.К. /л.20/; Протокол за разпит
на пострадалото лице К.Х.Д. /л.23/; Протокол за разпит на пострадалата К.Х.Д. пред съдия /л.28/; Протокол за разпит
на пострадалата В.К. пред съдия /л. 32/; Протокол за разпит
на пострадалия А.Н.Т. пред съдия /л.36/;
Протокол за разпит на св. Т.В.П. /л.38/; Протокол за разпит на св. З.Д. /л.39/; Протокол за разпит на св. А.К.К. /л.40/; Протокол за разпит на
пострадалата В.К. /л.41/; Протокол за разпознаване на лица и предмети от
16.06.2015 год. /л.42/; Протокол за разпит на св. К.Х.Д. /л.44/; Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 16.06.2015 год. /л.45/; Протокол за разпит
на св. А.Н.Т. /л.47/; Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.06.2015
год. /л.49/; Протокол за претърсване и изземване от 16.06.2015 год. /л.52/;
Протокол за доброволно предаване на
маратонки от 16.06.2015 год. /л.53/; Протокол за доброволно предаване на
телефон от 16.06.2015 год. /л.54/; Протокол за доброволно предаване от
16.06.2015 год. от св.З.Д. /л.55/; Разписка
от 16.06.2015 год. за върнат телефон на св.З.Д. /л.56/; Справка за съдимост
рег. № 2165 от 15.06.2015 год. издадена от Районен съд – гр. Стара Загора
/л.61/; Декларация за СМПИС /л.62/; Том
ІІ – Определение № 461 от 18.06.2015 год. по НЧД № 211 /2015 год. по описа
на Старозагорския окръжен съд за вземане на МН”ЗС” /л.9/; Протокол за разпит на
св.Л.М. /л.12/; Протокол за разпит на обв. А.Л.А. /л.18/; Протокол за разпит на
св. С.Д.Н. /л.23/; Протокол за извършена гласова експертиза № 15 /ИДИ-193 от 14.10.2015
год. /л.32/; Протокол за извършена видео-техническа експертиза № 398 от
16.06.2015 год. /л.46/; Протокол за сравнително - техническа експертиза № 449/
16.07.2015 год. /л.55/; Протокол за извършена техническа експертиза № 405/
17.06.2015 год. /л.62/; СМЕ на живо лице № 168 /2015 год. /л.67/; СМЕ на живо
лице № 162 /2015 год. /л.69/; Съдебно-психологична експертиза на пострадалия А.Т.
/л.71/; Съдебно-психологична експертиза на постр. К.Х.Д. /л.76/;
Съдебно-психологична експертиза на постр. В.К. /л.81/; Съдебно-икономическа
експертиза /л. 99/; Приемо-предавателен протокол на камери за видео-наблюдение
от “Fibank”-Стара Загора /л.112/; Протокол за доброволно предаване
от 27.07.2015 год. /л.113/ Протокол за доброволно предаване от 16.06.2015 год.
на мобилен телефон от обвиняемия /л.114/; Протокол за доброволно предаване от
16.06.2015 год. на маратонки от обв.А.Л.
/л.115; Протокол № 573 от 10.11.2015 год. по ВЧНД № 516 /2015 год. по описа на
ПАС /119/; Определение № 750 от 02.11.2015 год. по ЧНД № 387 /2015 год. по
описа на Старозагорския окръжен съд /л.120/; Протокол за разпит на св. К.Х.Д. /л.126/; Протокол за разпит на св. З.Д.
/л.128/; Договор за правна защита и съдействие
/л.130/; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 14.12.2015 год. /л.135/; Протокол за разпит на обвиняемия А.Л.А. /л.137/; Протокол за
предявяване на разследване от 14.12.2015 год. на адв.М. /л. 139/; Протокол за
предявяване на разследване от 14.12.2015 год. на обв. А.Л.А. и адв. Ч. /л.
140/; Заключително мнение обвинително заключение /л.143/ и служебно изисканите: справка за съдимост рег. № 712 от
02.03.2016 год. издадена от Районен съд – гр. Стара Загора и представената с
обвинителния акт справка от унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Р. България към дата 08.02.2016 год. издадена за подсъдимия А.Л.А., обсъдени в
тяхната съвкупност и по - отделно съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пострадалите К.Х.Д. /на 12 год./ и В.Д.К. /на 13 год./
били приятелки и ученички в ОУ „Кирил Христов” - гр. Стара Загора След края на
учебните занятия в последния учебен ден на 15.06.2015 год., около 12.00 часа,
двете решили да се разходят в парк „Зеления клин” /т. нар. Кучешка градинка/,
където се видели с пострадалия А.Н.Т. /на 13 год./. Тримата заедно решили да
отидат до водопада, в южния край на парк “Бедечка”, за да си говорят и да си
правят снимки с мобилните телефони. През парк “Зеления клин” пресекли в посока
на изток ул. “Иван Вазов”. След това тръгнали на изток по асфалтирана алея,
свързваща ул. “Иван Вазов” и кв. “Самара– 3”. Непосредствено преди моста над
река “Бедечка” завили на север по пътечка сред буйна растителност, която ги
отвела до малка полянка с паднало дърво в непосредствена близост до реката. Там
тримата седнали на дървото - момчето между двете момичета и започнали да си
говорят. Към тях, по същата пътека се приближил мъж от ромски произход -
подсъдимия А.Л.А.. Пръв го забелязал свидетеля Т., който видял как непознатия
си сложил качулката на анцунгово горнище /суитшърт/ с дълги ръкави и слънчеви
очила. Това обезпокоило младежа, но той решил, че няма опасност, тъй като
заедно с двете момичета били “трима срещу един”. Когато приближил обвиняемият
бил забелязан и от двете момичета. Той носел нож в ръката си. Виждайки го тримата
свидетели станали от дървото. Подсъдимият А., показвайки ножа си наредил на свидетеля
Т. да се премести в страни и тримата да седнат на дървото. Веднага щом св. Т.
седнал на дървото подсъдимия А. го ритнал в лявото рамо, като ритникът ударил и
главата на детето вляво. От силата на удара свидетеля Т. паднал на земята, а подсъдимия
се надвесил над него, бръкнал в джоба на панталона му и взел от там банкнота от
пет лева. Двете момичета се разплакали и започнали да викат, но подсъдимия А. демонстративно
показал ножа и ги заплашил, че ще ги ръгне. В този момент силно уплашен свидетеля
Т. скочил и побягнал в посока навътре към гората с надежда да попадне на хора,
от които да потърси помощ.
След това, заплашвайки ги с ножа подсъдимия А. накарал
двете пострадали – свидетелки К. и Д. да му дадат мобилните си телефони и
обеците си. Свидетелката Д. казала, че не може да си свали обеците, но подсъдимия
А. заплашително насочил ножа към главата и.
Св. К. първа свалила обеците си и ги дала на подсъдимия А.,
а след това и св. Д. сторила същото. Към този момент неволно, без да разбере,
пострадалата К.Д. записала с мобилния си телефон звука от случващото се. След
това подсъдимия А. накарал двете свидетелки да извадят СИМ картите на мобилните
си телефони и да му ги предадат. Свидетелките К. и Д. под страха от насочения
срещу тях нож от подсъдимия А. изпълнили искането му и извадили от мобилните си
телефони СИМ картите и му ги дали.
След като взел вещите им, подсъдимия поискал двете
момичета да се целуват с език. Пострадалите - свидетелки К. и Д. се целунали,
но подсъдимия А. им казал „Не така. С език”. Пострадалата Д. отказала и казала,
че не може. Подсъдимият А. заявил, че ще им покаже как, хванал пострадалата К.
за раменете, вдигнал я и започнал да я целува, опитвайки да вкара езика си в
устата й. Пострадалата К. стиснала устата си, но подсъдимия А. доближил ножа до
лицето й и тя се подчинила, като подсъдимия започнал да я целува с език.
В този момент пострадалата Д. побягнала по пътеката откъдето
дошли. Подсъдимият пуснал пострадалата К. и тръгнал да гони пострадалата Д..
Св. К. побягнала в посоката, в която избягал св. А.Т.. Тя намерила свидетеля Т.
и двама непознати граждани, на които започнали да разказват случилото с и да ги
молят за помощ.
Междувременно подсъдимия настигнал тичащото момиче – св.
Д. и с удар с ръка в лявата страна на Д. я съборил на земята в растителността,
обграждаща пътеката, където тя издрала тялото си и загубила очилата си. Подсъдимият
хванал св. Д. с лявата си ръка за нейната дясна ръка и я издърпал, за да я
изправи. В дясната си ръка подсъдимия продължавал да държи ножа. Момичето
викало за помощ и се опитвало да избяга, но подсъдимият я стискал здраво за
ръката. Започнал да я дърпа и я завел до едно сливово дърво, допрял ножа до
лицето й и започнал да я целува, като се опитвал да вкара езика си в устата и.
Започнал да я опипва по гърдите, по половия орган и седалището. След това
мушнал ръката си под блузата на св. Д. и започнал да опипва гърдите й на голо. Подсъдимият
А. накарал свидетелката да си разкопчее панталоните, но тя отказала. Тогава подсъдимия
придърпал силно към себе си св. Д., разкопчал и панталоните, вкарал ръката си
под бельото й и започнал да я натиска по половия орган на голо. След това подсъдимия
А. свалил надолу долнището на анцунга и бельото си и показал еректиралия си
пенис. Мастурбирайки накарал момичето да целува пениса му, като отначало
свидетелката се възпротивила, но след заплахите го целунала леко. После хванал
и поставил ръката на момичето върху половия си орган, като направлявайки я със
своята ръка извършвал възвратно-постъпателни движения докато еякулирал върху
земната повърхност. Свидетелката Д. извикала: „Остави ме!” и подсъдимия А. и
казал да тръгва, като й върнал СИМ картите и й посочил посоката, в която да
тръгне. Пострадалата побягнала обратно към вътрешността на гората, където
срещнала приятелите си и неустановен възрастен човек, които били тръгнали да я
търсят. Трите деца се придвижили до кв. “Самара-3” откъдето св. Т. си отишъл у
дома, а двете момичета изчакали бащата на пострадалата К., на когото разказали
и показали мястото на случилото се, след което отишли заедно в 01 РУ на МВР –
Стара Загора.
Незабавно били извършени разпити на двете пострадали
момичета. Установено било мястото на извършване на деянието, където бил
извършен оглед на местопроизшествие. Проведени били бързи оперативно -
издирвателни мероприятия, в резултат на които бил установен извършителят - подсъдимия
А.Л.А., който бил задържан в дома си. На 16.06.2015 год. е било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия А., откъдето са иззети дрехите, с които подсъдимия А. е бил по време на извършване на престъпленията. При
извършеното претърсване били иззети 2 бр. броя ножове и блуза - суитшърт,
отговарящи на даденото от пострадалите описаниe.
С Протокол за доброволно предаване от 16.06.2015 год. подсъдимия
А. е предал маратонките, с които е бил по време на извършване на
престъплението. С Протокол за доброволно предаване от 16.06.2015 год. подсъдимия.
А. е предал мобилният си телефон „Алкател”. С Протокол № 405 от 17.06.2015 год. за извършена техническа експертиза е дадено заключение, че за
времето от 11:00 до 17:00 часа от мобилния телефон „Алкател” на подсъдимия не
са били провеждани разговори. На 16.06.2015 год. са извършени три разпознавания
на лица, съответно от В.К., К.Х.Д. и А.Н.Т. на подсъдимия А.Л.А., като преди
разпознаванията са проведени разпити на разпознаващите. При извършените разпознавания
тримата пострадали категорично разпознават подсъдимия А.. С протокол за
доброволно предаване от 16.06.2015 год. св. З.Д., майка на пострадалата К.Х.Д.,
е предала мобилен телефон - LG, ползван от дъщеря и. На 16.06.2015 год. е
назначена техническа експертиза на мобилен телефон LG. С Протокол № 398 от 16.06.2015
год. за извършена видео-техническа експертиза е дадено заключение и е изготвен
фотоалбум към експертизата, като от представеният видеозапис са прихванати 18
изображения, отразяващи действията на лица от видим мъжки пол в открита
местност. На оптичен носител бил свален записа. На 08.07.2015 год. е назначена
сравнително техническа експертиза. С Протокол № 449 от 16.07.2015 год. е дадено
заключение на експертизата и е изготвен фотоалбум. Установено е, че е
невъзможно сравнително-технически анализ на детайли от кадри на записа и
иззетите от подсъдимия дрехи и обувки, но бил свален звукозапис и на 28.07.2015
год. е назначена гласово-идентификационна експертиза в НИКК – София. На
25.09.2015 год. в НИКК – София е извършено фоноскопско изследване на подсъдимия
А..
С Протокол от 14.10.2015 год. и № 15/ИДИ – 193 за
извършена експертиза е дадено заключение на гласово идентификационната
експертиза. В резултат от проведеното сравнително изследване се установява, че
лицето от звуковия съпровод на записа от мобилния телефон на пострадалата и подсъдимия
А.Л.А. са едно и също лице. При фоноскопното изследване било свалено на хартиен
носител съдържанието на разговора, от времето на извършване на престъплението,
което по категоричен начин потвърждава показанията на пострадалите и
обстоятелството, че именно подсъдимият А. е извършител на деянията.
В хода на разследването са изискани записи от
охранителните камери на банкови институции по маршрут, посочен от подсъдимия.
Записите били изгледани от оперативния работник в екип по делото, но фигурата
на подсъдимия не била установена на тях.
От заключението на назначените и приложени по ДП
съдебно-медицински експертизи е видно, че:
- пострадалата Д. е получила контузия на главата,
кръвонасядане и охлузване на лицето, охлузвания и кръвонасядания по дясното
бедро, за които вещото лице е преценило, че е възможно да са били получени по
начина, описан от пострадалата,
- пострадалият Т. е получил оток и кръвонасядане в
областта на левия долночелюстен ъгъл, охлузване на лявото рамо и драскотини на
шията в дясно, които отговаряли да са получени по време и начин, съобщени от
него. Описаните травматични увреждания са причинили на пострадалите страдание.
От заключението на назначената и приложена по делото
оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите от владението на
пострадалата Д. чифт златни обеци от 14 каратово злато с бели камъчета отпред, с
„У” – образна форма „Пантичка” и закопчаване отзад, с общо тегло два грама е 72.00
лева към датата на деянието. Стойността на отнетите от владението на
пострадалата К. чифт златни обеци от 14 каратово злато, с форма на халки, с
общо тегло два грама е 72.00 лева към датата на деянието.
По ДП са назначени съдебно-психологични експертизи на
пострадалите малолетни свидетели. От заключенията е видно, че свидетелите К., Д.
и Т. не страдат от психично заболяване и са годни да дават достоверни показания
и да участват в наказателното производство.
В резултат на престъпното посегателство:
На пострадалият Т. била причинена психическа и физическа
травма, отправените заплахи и нанесения силен удар са предизвикали чувство на
страх, а в дългосрочен план преживяното от него би могло да доведе до
поведенчески отклонения и дори психични разстройства.
Пострадалата Д. преживяла афективен
шок, който е нарушил базисни потребности на личността - доверие, сигурност,
собствена ценност и полова неприкосновеност. В дългосрочен план престъпното
посегателство би могло да доведе до поведенчески отклонения, психични
разстройства, проблеми със социалната адаптация. Преживяната от нея травма не
може да бъде заличена.
Пострадалата К. е изпитала страх за живота си. В
дългосрочен план преживяното от нея би могло да отключи различни
последици-психични разстройства, поведенчески отклонения и проблеми със
социалната адаптация.
Извършените престъпления от подсъдимия А. по: чл.199, ал.1, т.4,
вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.”А” и “Б” от НК; по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.”А” и “Б” от НК; по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.”А” и “Б” от НК не са в условията на
продължавано престъпление, тъй като се касае за отделни прояви, които
представляват престъпления против личността на различни граждани.
Престъпленията, извършени от подсъдимия А. са извършени
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. “а” и “б” от НК,
предвид това, че подсъдимия е осъждан многократно за престъпления против
собствеността и против личността и му е налагано наказание лишаване от свобода,
които обуславят изключително висока степен на обществена опасност на дееца. От
изисканите справки за съдимост е видно, че същия е осъждан както следва:
С присъда по НОХД № 1096/1996 год. на ОС – Стара Загора
за престъпление по чл. 199, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл. 198, ал.1 НК е осъден на 8
/осем/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата
е влязла в сила от 10.05.1996 год.
С присъда по НОХД № 236/2001 год. на РС – Стара Загора
за престъпление по чл. 196, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено
наказание 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Присъдата е влязла в сила от 19.03.2001 год.
С присъда по НОХД № 292/2004 год. на ОС – Стара Загора
за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и му е
наложено наказание 6 /шест/ години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила от 02.10.2004 год.
С присъда по НОХД № 47/2003 год. на ОС – Стара Загора,
изменена с Решение № 60/24.03.2004 год. по ВНОХД 74/2004 год. на АС – Пловдив и
потвърдено с Решение № 8178/16.12.2004 год. на ВКС за престъпления по чл. 199,
ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1 от НК и чл. 150 от НК, като на основание чл. 23,
ал.1 от НК му е наложено общо наказание от 13 /тринадесет/ години лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила от 16.12.2004
год.
Правна
квалификация.
Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимия А.Л.А.
по описания
начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията
по:
- чл.199, ал.1, т. 4 във вр. с чл.198,
ал.1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК, като на 15.06.2015 год. в гр.
Стара Загора, отнел чужди движими вещи - чифт златни обеци на обща стойност
72.00 /седемдесет и два/ лева от владението на К.Х.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
- чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.
”а” и б. ”б” от
НК, като на 15.06.2015
год. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи-чифт златни обеци на обща
стойност 72 /седемдесет и два/ лева от владението на В.Д.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
- чл.199, ал.1, т. 4 във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б. ”а”
и б. ”б” от
НК, като на 15.06.2015
год. в гр.Стара Загора, отнел чужди движими вещи – пари, сумата от 5.00 /пет/ лева
от владението на А.Н.Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
- чл. 149, ал. 5, т. 1 и т.
3, във вр. ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и
б. “б” от
НК, като на
15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице не навършило
14-годишна възраст - К.Х.Д. на 12 години /накарал я да се целува с език с В.Д.К.
на 13 години/, като е блудствал с две малолетни лица, деянието представлява
опасен рецидив и блудството е извършено чрез употреба на заплашване.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
- чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 3, във
вр. ал. 2, предл. първо, във вр. ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б. ”а” и б.
“б” от
НК, като на
15.06.2015 год. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст- В.Д.К. на 13 години /накарал я да се целува с език с К.Х.Д. на 12 години и я целувал по устата с език/,
като е блудствал с две малолетни лица, деянието представлява опасен рецидив и
блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
- чл. 149, ал. 5, т. 3, във вр.
ал. 2, предл. първо, във вр. ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б. ”а” и б. “б” от НК, като
на 15.06.2015
год. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст- К.Х.Д.
на 12 години /целувал я по устата с език, опипвал я по седалището, гърдите и
половия орган, натискал я с ръка по половия орган, накарал я да целува половия
му орган, поставил ръката й и я движел върху половия си орган/, като блудството
е извършено чрез употреба на сила и заплашване и деянието представлява опасен
рецидив.
Деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови
текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
Вид и размер на наказанието
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.199,
ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
по отношение на пострадалата К.Х.Д. съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и изразеното критично
отношение към извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства лошите
характеристични данни и изключително високата обществена опасност на деянието и
дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер, предвиден от
законодателя, а именно девет години лишаване от свобода, като след редукцията
на основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като той реално следва да изтърпи шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в
затвор, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.199,
ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
по отношение на пострадалата В.Д.К. съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и изразеното
критично отношение към извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства
лошите характеристични данни и изключително високата обществена опасност на
деянието и дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер, предвиден от
законодателя, а именно девет години лишаване от свобода, като след редукцията
на основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като той реално следва да изтърпи шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в
затвор, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.199,
ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
по отношение на пострадалата А.Н.Т. съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство
изключително ниската стойност на предмета на престъплението и изразеното
критично отношение към извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства
лошите характеристични данни и изключително високата обществена опасност на
деянието и дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер, предвиден от
законодателя, а именно шест години лишаване от свобода, като след редукцията на
основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като той реално следва да изтърпи четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в
затвор, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.
149, ал. 5, т. 1 и т. 3, във вр. ал. 2,
предл. първо, във вр. ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК по
отношение на пострадалата К.Х.Д. съдът приема, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а са налице единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: лоши характеристични данни, утвърдена
престъпна нагласа, неповлияна от възпитателната роля на местата за лишаване от
свобода, въпреки продължителните му престои в тях, особена дързост и
арогантност на извършените деяния, крехка възраст на пострадалите, нанесените
незаличими травми на пострадалите - създадена реална опасност за психичното и
социалното им развитие, както и изключително високата
обществена опасност на деянието и дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при наличието само на отегчаващите
отговорността обстоятелства, в рамките на предвидения от закона максимум, а
именно осемнадесет години лишаване от свобода, като след редукцията на основание
чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една
трета, като той реално следва да изтърпи дванадесет
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор, съгласно
изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.
149, ал. 5, т. 1 и т. 3, във вр. ал. 2,
предл. първо, във вр. ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК по
отношение на пострадалата В.Д.К. съдът приема, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а са налице единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: лоши характеристични данни, утвърдена
престъпна нагласа, неповлияна от възпитателната роля на местата за лишаване от
свобода, въпреки продължителните му престои в тях, особена дързост и
арогантност на извършените деяния, крехка възраст на пострадалите, нанесените
незаличими травми на пострадалите - създадена реална опасност за психичното и
социалното им развитие, както и изключително високата
обществена опасност на деянието и дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при наличието само на
отегчаващите отговорността обстоятелства, в рамките на предвидения от закона
максимум, а именно осемнадесет години лишаване от свобода, като след редукцията
на основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като той реално следва да изтърпи дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим
в затвор, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия А.Л.А. за извършеното от него
деяние по чл.
149, ал. 5, т. 1 и т. 3, във вр. ал. 2,
предл. първо, във вр. ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК по
отношение на пострадалата К.Х.Д. съдът приема, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а са налице единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: лоши характеристични данни, утвърдена
престъпна нагласа, неповлияна от възпитателната роля на местата за лишаване от
свобода, въпреки продължителните му престои в тях, особена дързост и арогантност
на извършените деяния, крехка възраст на пострадалите, нанесените незаличими
травми на пострадалите - създадена реална опасност за психичното и социалното
им развитие, както и изключително високата
обществена опасност на деянието и дееца.
При така изложеното съдът счита, че на
подсъдимия А.Л.А.
за това деяние следва да бъде наложено наказание при наличието само на
отегчаващите отговорността обстоятелства, в рамките на предвидения от закона
максимум, а именно осемнадесет години лишаване от свобода, като след редукцията
на основание чл. 58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като той реално следва да изтърпи дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим
в затвор, съгласно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Налице са условията за прилагане разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК,
поради което съдът намира, че следва да се кумулират така определените
наказания на подсъдимия А.Л.А. като се наложи на същия едно общо наказание в
размера на най – тежко от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от дванадесет години, което на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
“строг” режим в затвор.
Съдът счита,
че този размер
и вид наказание отговаря в максимална степен на целите на наказанието, съгласно
разпоредбата на чл. 36 от НК, и най-вече по отношение на генералната превенция.
Що се касае до постигане целите на индивидуалната превенция от справката за
съдимост на подсъдимия А. е видно, че той многократно е осъждан на
продължителни периоди лишаване от свобода и това по никакъв начин не е изиграло
своята роля по отношение на неговото превъзпитание, поради което налагането на
такова високо наказание е единствения начин той да бъде изолиран от обществото.
На основание чл.59,
ал.1 НК от така наложеното наказание на подсъдимия А.Л.А. следва да се приспадне времето, през което същият е бил с
мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 16.06.2015 год..
По отношение
на гражданския иск:
От заключението на назначената и приложена по делото
оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите от владението на
пострадалата Д. чифт златни обеци от 14 каратово злато с бели камъчета отпред,
с „У” – образна форма „Пантичка” и закопчаване отзад, с общо тегло два грама е
72.00 лева към датата на деянието.
Предвид описаното в оценителна експертиза съдът счита,
че предявеният против подсъдимият А.Л.А. граждански иск за претърпени имуществени
вреди от пострадалата К.Х.Д. в размер на
72.00 лв. е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
От заключението на изготвената съдебно-психологични
експертизи на пострадалите малолетни свидетели се установява, че в резултат на
извършеното от подсъдимия деяние пострадалата К.Х.Д. преживяла афективен шок,
който е нарушил базисни потребности на личността - доверие, сигурност,
собствена ценност и полова неприкосновеност. В дългосрочен план престъпното
посегателство би могло да доведе до поведенчески отклонения, психични
разстройства, проблеми със социалната адаптация. Преживяната от нея травма не
може да бъде заличена.
Предвид характера на психологичните увреждания претърпени
от пострадалата К.Х.Д., във връзка с
извършените престъпления срещу личността и съдът счита, че предявеният против
подсъдимият А.Л.А. граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на
8000 лв., ведно
със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до изплащане на
главницата
е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият А.Л.А. следва да заплати на Държавата за
така уважените граждански искове държавна такса в размер на 320.00 лева, съобразно уважения граждански иск.
По
отношение на веществените доказателства:
Съдът прие, че на основание чл. 53,
ал. 1, б.”а” от НК веществените доказателства: 2 бр. ножове - като вещи
послужили за извършване на умишлено престъпление следва да се
отнемат в полза на Държавата и да се унищожат, след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 112, ал. 1 от НПК съдът прие, че веществените доказателства: чифт маратонки “Енерджи”,
слънчеви очила, светлосиня блуза /суитшърт със знак ”Х”/, черен суитшърт, тъмно
спортно долнище и мобилен телефон “Алкател”- уан тъч, с ИМЕЙ
865150024772409 с батерия следва да се върнат на подсъдимия А.Л.А., след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 112, ал. 1 от НПК съдът прие, че вещественото доказателство найлонов плик с почвена маса следва
да се отнеме в полза на Държавата, което
след влизането на присъдата в сила да бъде унищожено, поради неговата
малозначителност.
При така изложеното съдът счита, че подсъдимия А.Л.А. на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати и направените по делото
съдебни и деловодни разноски, а именно:
- направени от частните обвинители З.Б.Д.
и Х.К. Димитров като родители и законни представители на К.Х.Д. разноски за адвокатски
хонорар на техния повереник общо в размер на 2000 лева.
- по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените по
досъдебното производство разноски в размер на 813.18 лева;
- по бюджетната сметка на Окръжен съд - Стара
Загора, направените по съдебното производство разноски, в размер на 230.00 лева.
Причини – незачитане от страна на
подсъдимия А.Л.А. на установения в страната законов
ред и утвърдени престъпни навици.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: