Определение по дело №1213/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 397
Дата: 11 май 2020 г. (в сила от 11 май 2020 г.)
Съдия: Боряна Огнянова Христова
Дело: 20205500501213
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №397

 

11.05.2020 г., град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав

На единадесети май 2020 година, в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

БОРЯНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1213 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, против Разпореждане от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №502/2020 г. по описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 1015.50 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.07.2019 г., и сумата 161.17 – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда. Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, срещу С.Б.К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1137.05 лв. – главница; 161.17 – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г.; 1015.50 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.07.2019 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №********** от 28.06.2017 г., сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочено е, че кредитополучателят е заплатил 17 погасителни вноски, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 15.07.2019 г., като оставала неплатена главница в размер на 1137.05 лева, неплатено договорно възнаграждение за периода 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г. в размер на 161.17 лева, както и неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1015.50 лева, дължимо до 17.07.2019 г. 

С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 161.17 лева – неплатено договорно възнаграждение, и за сумата 1015.50 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Приел е, че уговорките в договора, касаещи договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги противоречат на добрите нрави, тъй като излизат извън рамките на присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръщат в неоснователна санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Съгласно чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. От своя страна, договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния.

Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 от ЗПК (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), поради което по отношение на същия е приложимо изискването на алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити  потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите институции.

Към датата на сключване на договора за потребителски кредит – 28.06.2017 г., размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ, 0.00% плюс десет пункта отгоре. В случая, договореният лихвен процент е 41.24%, а определеният в договора размер на ГПР от 49.89% и не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Поради това настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че клаузата в договора за договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) противоречи на добрите нрави. Не намира същата и за неравноправна като създаваща възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и поставяща го в по-неизгодно имуществено положение.

В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за сумата 161.17 – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер по-голям от главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието ѝ с императивни правни норми, клаузата в договора за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.07.2019 г., на основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожна. Тя е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорната клаузи да се приеме за нищожна като неравноправна, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.  

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането в тази част следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №502/2020 г. по описа на РС Стара Загора, в частта, с която заявлението на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу С.Б.К. *** е отхвърлено за вземане в размер на 161.17 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, срещу С.Б.К. *** за вземане в размер на 161.17 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.07.2019 г.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №502/2020 г. по описа на РС Стара Загора, в останалата му част.

Определението е окончателно.

        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: