№ 4339
гр. Варна, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502694 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК вр.чл.225 ГПК.
Образувано е по ЧЖ вх.№28911/03.09.2021г. на ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК **********,
Варна, представлявано от Русанка Манолова срещу определение №3620/25.07.2021г.,
постановено по ГД №6435/2021г. на ВРС, 30 състав, с което съдът е оставил без уважение
искане на ИНТЕЙК ЕООД за главно встъпване в производството по делото, а
производството по предявения от същото дружество иск срещу ищеца по иска Г. АТ. АТ. е
отделено в самостоятелно производство.
В жалбата се излага, че отказа на съда да допусне главно встъпване по делото е
неправилен и незаконосъобразен. Неправилно съдът приел, че встъпването по този ред е
допустимо само, когато е направено срещу двете страни в производството, в което е
направено искането; че когато иск се предявява само срещу една от страните в
производството, не е налице главно встъпване.
Жалбоподателят принципно споделя обстоятелството, че посредством главното
встъпване се стига до последващо обективно съединяване на първоначалния иск с
предявените от претендиращото главно встъпване лице искове срещу ищеца и ответника.
Чрез предявените в процеса искове на главно встъпилия срещу страните по първоначалния
спор се защитава негово самостоятелно право върху предмета на спора. Това лице има право
да осуети уважаването на вече предявения иск на ищеца. Преценката за интереса от
встъпването се прави от съда въз основа на извод за несъвместимост между първоначално
претендираното от ищеца право и това, за което предявява права третото лице. Твърди, че
именно Интейк е единствен носител на спорното вземане, предмет на ГД №6435/2021г. на
ВРС. Поради това се поддържа интереса от уважаването на молбата по чл.225 ГПК като
1
едновременно с това ще бъде разрешен спора дали ищеца или третото лице са носители на
правото върху това вземане. Твърди се, че единствената причина третото лице, сега
жалбоподател, да не предявява искове срещу двете страни по спора е обстоятелството, че
Интейк вече са предявили искове срещу КНМ Груп ЕООД и Пи Маркет ЕООД, което
производство по ВТД №1286/2021г. на ВОС, ТО, е приключило с решение за потвърждаване
на първ.акт и решаване окончателно на спора в полза на Интейк. От това се прави извод, че
не е налице основание за отхвърляне на молбата на Интейк за главно встъпване в настоящия
процес. Прави се довод, че образуване на искането на третото лице в самостоятелно исково
производство срещу настоящия ищец Г.А. е и нецелесъобразно. Тъй като вече има влязло в
сила решение по отношение на другите две дружество – ответник по спора, то е налице
обективна пречка за предявяване на искове срещу тях съгласно чл.299 ГПК. Твърди, че за
него е налице интерес от отхвърляне иска на Г.А., тъй като постановяване на решение в
полза на последния би противоречало на влязлото в сила решение по спора по ВТД
1286/2021г. на ВОС. Отделно от изложеното, жалбоподателят твърди, че ищецът и двамата
ответници с процесуалното си поведение шиканират и увреждат правата на действителния
носител на вземането Интейк ЕООД. Черпят се доводи от производството по ГД
№7435/2020г. на 34 състав на ВРС. Твърди се, че настоящото дело е образувано от Г.А.
единствено с цел да се злепоставят интересите на Интейк ЕООД да бъде признат за
действителен носител на процесното вземане. Претендира се отмяна на определението и
вместо това уважаване на молбата по чл.255 ГПК.
С отговор на ЧЖ, подаден от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, София, чрез
управителя Петър Николов се оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Според
страната, определението на ВРС не подлежи на обжалване. Отделно се излага, че жалбата е
и неоснователна, тъй като идентичен спор е воден вече между Интейк и КНМ Груп.
С отговор на ЧЖ, подаден от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, се поддържа становище за
неоснователност на жалбата. По изложените в самата жалба обстоятелства страната
поддържа, че за третото лице не е налице интерес от главно встъпване в чуждия процес. Не
са налице основанията на чл.225 ГПК, която разпоредба е императивна. Отделно от това,
претендира се неспазване на предвидения в разпоредбата преклузивен срок за главно
встъпване – до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, а в случая
съдебното дирене е прекратено и искането на Интейк – преклудирано.
Не е постъпило становище на ПИ МАРКЕТ ЕООД.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
предявилия молбата за главно встъпване, чрез представляващия го, в преклузивния срок,
срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
Производството пред ВРС се е развило по искова молба на Г.А. срещу КНМ ГРУП
ЕООД и ПИ МАРКЕТ ЕООД за установяване принадлежност на вземането, предмет на
спора, на ищеца съгласно договор за цесия, сключен между него и КНМ Груп ЕООД, по
2
отношение на другия конкуриращ цесионер Пи Маркет ЕООД. В това производство е
постъпила молба на трето за спора лице ИНТЕЙК ЕООД за главно встъпване съгласно
чл.225 ГПК като молителят претендира, че не ищецът и ответника Пи Маркет, а той е
носител на спорното вземане въз основа на друг договор за цесия, сключен с първоначалния
титуляр КНМ Груп ЕООД. Молбата за встъпване по чл.225 ГПК е подадена на 19.07.2021г.
по ГД №6435/2021г. на ВРС и тъй като е преди приключване на устните състезания, е
процесуално допустима като подадена в срок. Същата изхожда от лице, което претендира
самостоятелни права върху предмета на спора – вземането за сумата от 1591.46 лева,
платени без основание като стойност на коригирана ел.енергия по издадена от Енерго Про
Продажби АД фактура от 29.09.2012г., което вземане е прехвърлено от КНМ Груп на
Интейк с договор за цесия от 23.10.2014г. При това положение искането би било допустимо
ако молителят не излагаше, че тъй като е налице вече образуван съдебен спор от него срещу
двамата ответници – цедента и мнимия цесионер, предявява искове единствено срещу
ищеца Г.А. за установяване спрямо последния, че Интейк е носител на спорното вземане. Не
поддържа искове спрямо ответниците. Твърди, че между третото лице и ответниците и
налице висящ идентичен спор, който към датата на подаване на ЧЖ, е вече разрешен със
сила на пресъдено вещо по ГД №7435/2020г. на ВРС. С ЧЖ е приложен незаверен препис от
постановеното от ВОС окончателно решение по ВТД №1286/2021г., с което спрямо КНМ
Груп и Пи Маркет са признати отблъскващите права на цесионера Интейк спрямо другия
цесионер Пи Маркет.
Тъй като, към настоящия момент е налице влязло в сила решение между третото лице
и ответниците КНМ и Пи Маркет, то не е налице основание и интерес за предявяване на
искове срещу тях от главно встъпващия за едновременното им разрешаване в настоящия
спор. Поради това не може да бъде изпълнено основанието за главно встъпване в настоящия
процес съгласно предвидените в чл.225 ГПК предпоставки. За да се допусне главно
встъпване по висящ процес, е необходимо преди всичко, третото лице да заявява
самостоятелни права върху спорния предмет, които да изключват защитаваните като свои от
ищеца и от ответника права. Поради това, чл.225 ГПК предвижда главно встъпилият да
предяви искове както срещу ищеца, така и срещу ответника с предмет спорното право,
което е тъждествено с това във висящия процес. Поради изложеното, съдът е конституирал в
производството третото лице ИНТЕЙК ЕООД, но като трето лице помагач на ответниците
съгласно чл.218 ГПК Така, съгласно чл.223 от ГПК, постановеното решение ще има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна /ищеца/, а
мотивите ще обвържат третото лице и страната, на която помага. Или, чрез встъпване като
помагач на страната на ответника третото лице постига целеният с главното встъпване ефект
на противопоставимост на правата си с тези на ищеца по иска. А освен това, по отношение
на ответниците спорът е вече разрешен с влязло в сила решение.
С оглед на изложеното и безспорната фактология, въззивният съд намира за
неоснователна постъпилата частна жалба. За третото лице не е налице обоснован по –силен
интерес от допуснатото привличане по реда на чл.218 ГПК, за главно встъпване.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№28911/03.09.2021г. на ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК **********, Варна, представлявано от Русанка Манолова срещу определение
№3620/25.07.2021г., постановено по ГД №6435/2021г. на ВРС, 30 състав, с което съдът е
оставил без уважение искане на ИНТЕЙК ЕООД за главно встъпване на третото лице в
производството по делото, на основание чл.225 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчване
преписи от определението на страните съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4