Решение по дело №269/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20194430100269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

гр. Плевен, 23.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІI граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

           

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

 

при секретаря  В. Г. като разгледа докладваното от съдията  Дилова гр.дело № 269 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.

          Постъпила е искова молба от К.Г.Д. *** против Ш.О.Д., в която се твърди, че са поддържали приятелски отношения с ответницата, че на 01.11.2010г. заедно с *** са изтеглили потребителски кредит от *** АД от 5 000 евро, по който ищцата е била кредитополучател, а Тодорка Иванова поръчител. Твърди се, че сумата е била предоставена на ответницата, като тя е обещала да погасява вноските по кредита по 200 лв месечно. Твърди се, че до м. май 2013г. ответницата е изпълнявала задължението си, но след този период банката е започнала да звъни както на ищцата, така и на поръчителката, че е настъпило просрочие в погасителните вноски. Твърди се, че положените усилия да се свържат  с ответницата са се оказали без резултат, поради което  ищцата е започнала да погасява кредита. Твърди се, че общата сума, която е погасила е 10 600 лв. Моли съда да осъди ответника на осн. чл. 45 от ЗЗД да и заплати сумата 10 600 лв представляваща стойността на заплатените вноски за периода 01.06.2013г.-30.10.2017г.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител  е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Прави възражение за изтекла давност.          

          Съдът, като прецени доказателствата по делото взе предвид доводите и възраженията на страните и закона, намира за установено следното:

          По делото е представен договор за кредит сключен между Уникредит Булбанк АД и К.Г.Д. като кредитополучател, обезпечен с поръчителство от ***, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 5000 евро.По делото е представено удостоверение от Уникредит Булбанк АД,  от което се установява че К.Д. е погасила потребителски кредит с договор № 708/01.11.2010г. в размер на 5000 евро.

          Видно от приложеното НОХД 697/2016г. е, че досъдебното производство е образуване по жалба на К.Г.Д. против ответницата, подадена на 25.06.2013г., в която ищцата  се е оплакала, че е била помолена от Ш.Д. да изтегли сумата 10000 лв от Уникредит Булбанк за да бъде погасен друг заем на Ш.Д..   От приложения по досъдебното производство/ стр. 54/ договор 708/01.11.2010г. е видно, че на К.Д. е отпуснат кредит в размер на 5000 евро, обезпечен с поръчителство от ***.Видно от приложения по делото погасителния план договорът е бил със срок 7 години, като ищцата се е задължила да заплаща месечна вноска в размер на 98,13 лв, с  последна погасителна вноска на  31.10.2017г.Видно от приложения по досъдебното производство протокол за разпит на свидетел / стр. 206/ е, че *** е признала, че  К.Д. е теглила от банка ДСК кредит от 24 000 лв , която сума до стотинка е предала на Ш.Д., както и че К.Д. отново е изтеглила кредит от Уникредит Булбанк в размер на 10 000 лв,  и отново е предала парите лично , за което не е съставена разписка или друг документ, но е заявила че обслужва редовно този кредит.

          Видно от приложеното постановление за частично прекратяване на наказателното производство е, че досъдебното производство по отношение  на престъплението по чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 от НК , за което първоначално е образувано досъдебното производство, е прекратено.

          От дадените от св.  *** показания пред съда се установява, че заедно с ищцата и ответницата са работили в шивашка фирма.Свидетелката твърди, че е присъствала на  уговорките между К.Д. и Ш.Д.Д. да изтегли кредит в размер на 5000 евро, а Ш. е общала да го връща. Свидетелката заявява, че са разбрали, че Ш. е спряла да плаща, когато са получили съобщенията от банките. Говорили са със Ш., но тя е казала че ще оправи нещата, но не е сторила това.

Съдът кредитира показанията на разпитаната поделото свидетелка,  които са логични и кореспондират помежду си и с представените писмени доказателства. Съдът приема, че показанията на ответницата в досъдебното производство представляват извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, поради които следва да се кредитират.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

          Съгласно  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил - до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Най-после, правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити ( чл. 59, ал. 2 от ЗЗД). Искът по  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. При хипотезата на  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за заем. Според правната уредба на договора за заем - чл. 240 ал. 1 ЗЗД - той е реален договор и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора.В производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си.   По делото  се установи, че ищцата е предала на ответницата изтеглената от нея сума по сключения договор за кредит с Уникредит Булбанк АД, както и че от  2013 г. ответницата е спряла изплащането на сумите, което е наложило ищцата да  изплати заема към банката. По делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е върнала дадените от ищцата в заем суми, или че е платила на ищцата сумите, които тя е заплатила на банката за да погаси кредита. От събраните по делото доказателства и направеното от ответницата извънсъдебно признание е видно, че изтегления от ищцата кредит е бил предназначен изцяло и само за нужди на ответницата, която е имала нужда от парични средства в този момент. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказа, че ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, поради което предявения иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

По възражението за  давност. Следва да се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД – с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно, исковете за плащане без правно основание по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД се погасяват в 5-годишен срок. Срокът започва да тече от момента, в който е получено нещо без правно основание или от момента на отпадане на условието или неосъществяването на условието по чл. 55 ЗЗД. При исковете по чл. 59 ЗЗД срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго. Съдът намира, че в случая давността започва да тече от датата, на която ищцата е погасила изцяло задължението си към банката, от който момент ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, който момент видно от приложения погасителен план е 31.10.2017г. Искът е предявен на 16.02.2019г., поради което не е изтекла предвидената  в закона петгодишна давност и възражението за изтекла давност е неоснователно.

   С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 428,46 лв представляваща направени по делото разноски за държавна такса и сумата 850 лв представляваща разноски за адвокат.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС сумата 848 лв представляваща разноски за особен представител.  

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл.59 от ЗЗД Ш.О.Д. *** ЕГН ********** да заплати на  К.Г.Д. ЕГН ********** ***  сумата 10 600 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва считано от 16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ш.О.Д. *** ЕГН ********** да заплати на  К.Г.Д. ЕГН ********** ***  сумите 428,46 лв представляваща направени по делото разноски за държавна такса и сумата 850 лв представляваща разноски за адвокат.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ш.О.Д. *** ЕГН ********** да заплати по сметка на ПлРС сумата 848 лв представляваща направени разноски за особен представител от бюджета на съда.

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в  двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Плевенски  окръжен съд.                                                                

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: