Решение по дело №13229/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 236
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Елена Светлинова Шипковенска
Дело: 20211100113229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело №
20211100113229 по описа за 2021 година
Предявени са от Т. Х. А. срещу Г.Ф. кумулативно обективно съединени
осъдителни претенции с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 136500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на
сумата от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, за закупуване на
медицински консумативи, лекарствени средства, за заплатени потребителски
такси, медицински прегледи, изследвания и физотерапевтични и
рехабилитационни процедури, ведно със законната лихва, считано от
30.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът Т. Х. А. твърди, че на 10.11.2016 г., около 20.50 часа, в гр.
София, на бул. „България“ в района на № 85, претърпял тежко пътно-
транспортно произшествие, реализирано от лек автомобил „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег. № СА **** ВХ. С окончателно определение от
09.09.2020 г. на СРС, НО, 110 състав, постановено по НОХД № 6358/2019 г.,
било одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия Н. Л. А., с
което последният се признал за виновен в това, че на 10.11.2016 г. около 20
часа и 50 минути в гр. София, по бул. „България“ с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“ и в района на № 85, при
1
управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с
рег. № СА **** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 20 ЗДвП, като не е възприел или ако е възприел не е
реагирал своевременно с аварийно спиране и реализирал пътно- транспортно
произшествие с намиращия се в крайна дясна лента на аварийни светлини с
поставен обезопасителен триъгълник лек автомобил марка „Волво“, модел
„Ц70“, с рег. № В **** НВ, като след удара л.а. „Волво Ц70“ отскача напред и
удря пешеходците, намиращи се пред него и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – Т. Х. А. и К.В.К.. Към датата
на ПТП -10.11.2016 г. лек автомобил „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №
СА **** ВХ, собственост на Р.С.К. и управляван от Н. Л. А. е без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането Гаранционният фонд носи отговорност и изплаща
на увредените лица за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания. След
процесното ПТП ищецът бил в много тежко състояние - с контузия на
главата, мозъчно сътресение и контузия в лумбалната област, поради което
бил откаран незабавно в ВМА – МБАЛ София и хоспитализиран в Клиниката
по неврохирургия. На 15.11.2016 г. бил изписан от Клиниката по
неврохирургия с диагноза: Мозъчно сътресение. Контузия на лумбален отдел
на гръбначен стълб. Фрактура на маса латералия на сакрума вляво. Фрактура
на тялото на сакралната кост. Фрактура на предната ацетабуларна колона
вляво. Фрактура на лявата пубисна и ишиадична кост. На 16.11.2016 г.
постъпил на лечение в Клиника „Ортопедия и травматология“ при ВМА –
МБАЛ София за оперативно лечение на установените тазови фрактури,
извършена на 25.11.2016 г., и бил изписан на 25.11.2016 г. с диагноза :
Фрактура Пелвис /Фрактура осис пубис, син, Фрактура осис сакри син/ ст.
Пост рсом осис сакри кум клавои АО№ II. След изписване от болницата на
25.11.2016 г. ищецът бил в задоволително общо състояние, вертикализиран, с
препоръка да ходи с помощни средства за срок от 30 дни, без да стъпва на
левия си крак и при продължаване на медикаментозна терапия и хигиенно-
диетичен режим. Ищецът твърди, че след изписване от болицата, се чувствал
уморен и отпаднал, с непрекъсната тежжест в гърдите, виене на свят,
прилошаване, болки в цялото тяло; придвижването и самообслужването му
2
били силно затруднено, поради което се осъществявали с помощта на
неговите родители; не можел да се придвижва без помощни средства;
изпитвал силни болки в таза и левия крак, а при вдишване -пронизващи болки
в областта на гърдите си. В рамките на тридесет дни след изписването му от
болницата, на ищеца били извършени два контролни прегледа, при които
били установени усложнения в здравословното му състояние– консолидирала
фрактура на рамус инфериор на пубисната кост вляво, калцификати със
зърниста структура в съседство двустранно и ментална остеосинтеза на ос
сакрум вляво. Ищецът посетил медицински център, където установили
фрактура на таза вляво и била проведена лечебна физкултура.Въпреки
проведеното лечение и физиотерапии здравословното състояние на ищеца се
влошавало – придвижването и самообслужването били силно затруднени,
болките в таза и левия крак продължавали да бъдат силни и остри, като освен
физически болки, ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, придружен с
гадене, страдал от безсъние. Ищецът твърди също така, че нямал
самочувствие, изолирал се и се дистанцирал от другите, бил изпаднал в
дълбока депресия. Ищецът поддържа, че в началото на месец януари 2018 г.
провел десетдневен лечебен курс по физикална терапия и рехабилитация за
овладяване на болковия синдром и затруднените движения, за стабилизиране
на походката и за психоемоционално тонизиране. През м. февруари 2018 г.
отново провел процедури за физикална терапия и рехабилитация, и през м.
март 2018 г. също посетил болница за физикална терапия и рехабилитация.
През 2019 г. ищецът отново провел рехабилитация за период 19.11.2019 г. –
24.11.2019 г., като била поставена диагноза Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия. През 2020 г. и 2021 г. също продължил с няколко курса по
физикална терапия и рехабилитация, но здравословното му състояние не се
подобрявало. През м. фувруари 2021 г. било установено отново усложнение в
здравословното състояние – наличие на лумбален вертебрален синдром,
спастична паравертебрална мускулатура, болезненост в т. Вале – двустранно,
Ласег, Боне и Петрик /+/ в ляво. ММТ на м. трицепс суре син. 4/5, както и
недостатъчно добро повлияване на симптомите от амбулаторно проведена
физиотерапия. Това наложило рехабилитация с болничен престой. В
обобщение се твърди, че в продължение на близо 5 години ищецът провел
лечение и рехабилитации, но здравословното му състояние било нестаилно и
3
разклатено. На ищеца му предстояли още операции, а впоследствие и
физикална терапия и рехабилитация с оглед неговото възстановяване.
Ищецът Т. А. сочи, че на 30.12.2019 г. предявил претенция пред
ответния ГФ. С молба от 25.09.2020 г. ищецът представил пред ответника
гореописаното споразумение по НОХД № 6358/2019 г. по описа на СРС. С
писмо от 14.10.2020 г. ищецът бил уведомен, че ГФ одобрил сума общо в
размер на 42657,80 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
като на 21.10.2020 г. ответникът изплатил доброволно на ищеца по банков път
сумата в размер на 41000,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът не е съгласен с размера на изплатеното му по банков път
обезщетение, тъй като счита същото за силно занижено. Ето защо предявява
настоящите осъдителни претенции за заплащане на обезщетения за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенциите пред ответника- 30.12.2019 г. до окончателното
им заплащане. Претендира разноски.
Ответникът Г.Ф. поддържа, че част от претенцията за обезщетение за
имуществени вреди се явява недопустима, тъй като за нея не е изпълнена
извънсъдебната административна процедура, явяваща се задължителна
положителна процесуална предпоставка за предявяване на искова претенция.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по съображения, че
ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 41000,00 лв. В тази връзка счита, че размерът на исковата
претенция е изключителнто завишен и не отговаря на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна
практика към датата на ПТП – 10.11.2016 г. Ответникът поддържа също така,
че с изплащането на сумата страните са решили спора извънсъдебно по реда
на чл. 558, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ и по този начин страните постигнали с оглед на
действията си спогодба съгласно приложимата разоредба на чл. 365 ЗЗД.
Ответникът оспорва претенцията за имуществени вреди над размера от
1657,80 лв., тъй като за посочената сума няма представени
разходооправдателни документи, както и такива, че същите са сторени от
ищеца и/ или във връзка с неговото лечение. Оспорва искането за присъждане
на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 30.12.2019
г. Поддържа, че ГФ се е произнесъл и определил, респ. изплатил обезщетение
4
на 20.10.2020 г., поради което законната лихва се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба. В този смисъл акцесорната претенция, считано
от посочената дата се явява неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника Н. Л. А. не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се по делото, че с окончателно определение от 09.09.2020 г.,
постановено по НОХД №6358/2019 г. по описа на СРС било одобрено
споразумение между прокуратурата и подсъдимия Н. Л. А., с което
последният е бил признат за виновен за това, че на 10.11.2016 г. около 20 часа
и 50 минути в гр. София, по бул. „България“ с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“ и в района на № 85, при
управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с
рег. № СА **** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 20 ЗДвП- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно
спиране и реализирал пътно- транспортно произшествие с намиращия се в
крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен
триъгълник лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № В **** НВ,
като след удара л.а. „Волво Ц70“ отскача напред и удря пешеходците,
намиращи се пред него и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице – на К.В.К. и на ищеца Т. Х. А. – средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания: „счупване на страничния масив на кръстната кост в
ляво и счупване на тялото на кръстната кост“- реализирали в съвкупност
медико- биологичният квалифициращ признак трай затрудняване на
движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни; и средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични
увреждания: „счупване на предната част на лявата главулечна ямка, счупване
на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост“, реализирали в
5
съвкупност медико-биологичният квалифициращ признак трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30
дни, и след деянието водача е избягъл от местопроизшествието– 343, ал. 3, пр.
4 и пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 НК и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения
от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че собственикът на автомобил марка „Мицубиши“,
с рег. № СА****ВХ, управляван от Н. Л. А., към датата на ПТП не е имал
сключен договор „Гражданска отговорност“.
Не е спорно между страните, а и от уведомление с вх. № 24-01-
842/30.12.2019 г. /л. 762 от кориците на делото/ се установява, че ищецът е
уведомил и предявил претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за настъпване на
процесното ПТП на 10.11.2016 г. и е претендирал сумата в размер на
180000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, от които 2008,15 лв. –
обезщетение за имуществени вреди.
С писмо от 06.01.2020 г. ответникът е поискал представяне на влязла в
сила присъда срещу сочения за виновен водач, а за претендираните
имуществени вреди- фактури с фискални бонове в оригинал. С писмо изх. №
24-01-842 от 26.03.2020 г. ГФ е отказал изплащане на обзещетение по
образуваната щета, поради непредставяне на горепосочените документи.
С молба вх. № 24-01-842/25.09.2020 г. ищецът е представил гореописаното
споразумение по НОХД № 6358/2019 г. по описа на СРС, Удостоверение за
банкова сметка и Епикриза, издадена на 04.02.2020 г.
По делото е представено писмо от ответника изх. № 24-01-842/14.10.2020
г., съгласно което е одобрено обезщетение в размер на 42657,80 лв. за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, от които:
5000,00 лв. за контузия на главата; 10 000 лв. за фрактура на маса латералия
на сакрума вляво и фрактура на тялото на сакралната кост, създаваща
ограничения на движенията в кръста при натоварване; 3. 10000 лв. за
6
фрактура на предна ацетабуларна колона с остатъчни нарушения на
движеният в лява ТБС; 15000 лв. за фрактура на леви пубисна и исшиадична
кости, лекувани оперативно с метална остиосинтеза, създаващи трайно
наличие на болки при ходене в лява ТБС; 1000 лв. за екскориация по ляв
лакът; както и 1657,80 лв. за свързаните имуществени вреди, представляващи
извършени разходи за лечение, медицински консумативи, платими след
представяне на фактури и фискални бонове в оригинал;
Не е спорно по делото, че на 21.10.2020 г. ответникът е изплатил на
ищеца по банков път сумата в размер на 41000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
на 10.11.2016 г. ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
/КСМАТЕ/ се установява, че в резултат от процесното ПТП на 10.11.2016 г.
ищецът е поличил следните телесни увреждания: КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ,
ГРАДУ ЛЕВИС /мозъчно сътресение лека степен, без загуба на съзнание и
повръщане/, КОНТУЗИЯ НА ДОЛНИТЕ ОТДЕЛИ НА ЛУМБАЛНА
ОБЛАСТ НА ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ – ниво Л5-Ес4; ОСТЕОХОНДРОЗА на
ниво Л4-Ес1, ФРАКТУРА НА ГОРНОТО И ДОЛНОТО КРИЛО НА OS
PUBIS SIN; ФРАКТУРА НА МАССА ЛАТЕРАЛИЯ И НА ТЯЛОТО НА ОС
САКРУМ; ФРАКТУРА НА ПРЕДНАТА АЦЕТАБУЛАРНА КОЛОНА;
ЕКСКОРИАЦИЯ НА КОЖАТА НА ЛЕВИЯ ЛАКЪТ. Вещите лица са
разяснили, че комоцио церебри граду леви е най- леката форма на черепно-
мозъчна травма, като при ищеца състоянието е било оценено на лека форма –
зашеметяване. Счупването на масса латералия и тялото на кръстната кост
вляво са реализирали медико- биологичния признак трайно затруднение на
движенията на тялото за срок по- дълъг от 30 дни. Фрактурата на предната
лява ацетабуларна колона и счупването на лявата пубисна кост са
предизвикали трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
също за срок, по- дълъг от 30 дни. Изяснено е, че остеохондрозата
представлява увреждане на междупрешленните дискове, като към тази болест
се причисляват дегенеративни заболявания на ставния хрушял и нормалното
костно формиране. При такава артроза болката често се превръща в хронична,
изразена в шията, гърба или кръста. Медико- биологичната характеристика на
тази увреда е затруднение движението на снагата с хронично- рецидивиращ
характер. Увредата „комоцио церебри граду леви“ не се е усложнило и
7
възстановяването му е било пълно. Контузията на долните отдели на
лумбалната област на гръбначния стълб – ниво Л5-Ес4- мекотъканните
травми в този отдел на гръбнака са отзвучали също за периода от 3-7 дни. По
отношение Остеохондрозата на ниво Л4-Ес2 експертите са посочили, че
ищецът има вродено заболяване „спина бифида окулта“, което означава
несрасналост, разтвореност на гръбначни прешлени, на ниво долен поясен
гръбнак- Ес 1 и Ес 2. Спина бифида е вроден дефект, дължащ се на непълно
затваряне на невралната тръба-ембрионална структура, която образува мозък,
гръбначен мозък и защитните обвивки. Доколкото ищецът е с увреден по
рождение „терен“ в тази част на гръбнака, получената травма от процесното
ПТП допълнително е ускорило остеохондрозни процеси, проявяващи се в
болка в гърба, изтърпване или болка в краката, слабост на краката. Вещите
лица са посочили, че по отношение на остохондрозните промени на долен
лумбален гръбнак е необходимо да се прецени, дали има необходимост от
спешно сваляне на фиксационните винтове, съответно има нужда от
опериране на авансирал в херния бълджинг на междупрешленен диск. По
отношение на фрактурата на ос сакрум вещите лица са посочили, че поради
нейната нестабилност, се е наложило ищецът да бъде опериран и е извършена
кръвна репозиция и метална остеосинтеза с два АО компресивни канюлирани
винта. Зараствалането на фрактурите на срамната кост и кръстната кост са
изисквали време от 3 до 6 месеца, като през това време ищецът е изпитвал
силни болки /първите 30 дни/, невъзможност да ходи, необходимост от
употреба на помощни средства за срок от 3 месеца. През това време се е
наложило болнично лечение, операция, активна физиотерапия и
рехабилитация. Фрактурата на предната ацетабуларна колона в ляво е била
дискретна и срокът за нейното зарастване и пълно възстановяване около 2
месеца. Вещите лица са заключили, че възстановяването на последстивята от
тежката травма е изисквало редовно провеждане на лечебна физиотерапия и
рехабилитация в продължение на 5 години и въпреки това са налице
остатъчни патологични явления- установена е дискова протрузия на ниво L5-
S1, изразено левостранно парамедианно проминиране, както и дегенеративно
променени фасетъчни стави на ниво S1. Травмата в лумбалния отдел на
гръбначния стълб е довела до увреждане на междупрешлени дискове в
поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и остеохондроза.
Остатъчните симптоми продължават да безпокоят ищеца и понастоящем и
8
лечението му следва да продължи преди всичко в неврологичен план.
Екскориацията на кожата в областта на лакътя е зараснала напълно след
превръзки за около 20 дни, и е причинила дискомфорт и болки. В
заключенитео е посочено, че до голяма степен тежките инвалидизиращи и
осакатяващи евентуални последствия от счупването на таза са преодолени,
като са налице неврологични последствия от контузията в лумбалния отдел
на гръбначния стъл, с които ищецът продължава да се съобразява и е
ограничен в своята физическа активност. В открито съдебно заседание
вещото лице П. уточнява, че остатъчните неврологични прояви от травмата се
изразяват в болкови точки на Вале по хода на ишиадичен нерв и известна
слабост и уморяемост. Тези неврологични усложнения следва да се
наблюдават и лекуват от специализирани звена по неврология, като е
желателно да се провеждат и периодично консултации със специалисти по
ортопедия и травматология за предотвратяване на бързото износване на
лявата сакроилячна и лявата тазобедрена става. Към датата на прегледа от
вещите лица е установено, че неврологичните остатъчни явления не
позволяват на ищеца по- усилени физически натоварвания на левия крак и
кръста, не трябва да вдига тежки предмети, и трябва да избягва физически
натоварвания на долните крайници. Вещите лица са дали заключение също
така, че всички фактури и касови бонове, представени по делото са относими
към лечението на посочените от ищеца диагнози, като общата стойност на
разходите за лечението на ищеца е 2485,31 лв.
Според показанията на свидетеля Х.Т. А.- баща на ищеца, които
настоящата инстанция кредитира като последователни и съответни на
останалите доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост
- чл. 172 ГПК, се установява, че след процесното ПТП ищецът бил приет в
болница, не помнел нищо от случката и не можел да разкаже за нея. Ищецът
изпитвал силни болки в главата, по цялото тяло, особено в кръста и от кръста
надолу, бил неорентиран. На четвъртия ден от болничния престой, искали да
изпишат ищеца, но той не можел да се изправи на краката си и изпитвал
много силни болки. Установило се, че има счупен таз и фрактури по тялото,
поради което го преместили в друго отделение, за да го лекуват. Била
извършена операция, при която му поставили железа с винтове. Ищецът бил
обездвижен след операцията, през която св. А. и майката на ищеца полагали
грижи за сина си и го обслужвали. След изписване от болницата ищецът също
9
не можел да се придвижва самостоятелно, поради което свидетелят си взел
отпуск за месец, за да се грижи за него. Около 15-ия ден след изписването от
болницата ищецът вече могъл да се изправи и правел по няколко крачки с
помощта на петерици. В период от около 3 месеца ищецът използвал
помощни средства за придвижване, а след това- самостотялно започнал да се
движи. Св. А. сочи, че от процесния инцидент ищецът се изплашил, затворил
се в себе си и много трудно общувал, станал раздразнителен, поради което
потърсили помощ от психиатър. Последният му помогнал, защото ищецът
бил отчаян, бил загубил надежда, че ще се оправи.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св.К.В.К.,
преценени с оглед на всички други данни по делото, които съдът кредитира,
се установява, че преди процесния инцидент ищецът бил здрав и работил,
ходил със свидетеля на лов, на риба, да обикалят баирите с комапния. След
процесното ПТП, при ищеца настъпила коренна промяна, тъй като приел
много тежко травмите- счупването на таза и на левия крак. Дълго се
възстановявал. След случая св. Кирчев сочи, че двамата вече не ходили нито
на лов, нито на риболов. Ищецът казвал, че го боли и не може да ходи
продължтилено, поради което предпочитал да си почива. Св. сочи, че ищеца
го болял кръста, особено когато било лошо времето.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, урежда правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната
отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат не е била
обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните юридически факти: 1. делинквентът виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени и неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при
което е участвал водач на МПС без сключен договор за задължителна
10
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са
настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и от споразумение, одобрено по НОХД
№6358/2019 г. по описа на СРС, което по силата на чл. 383, ал. 1 НПК има
последиците на влязла в сила присъда, се установява, че водачът на лекия
автомобил, а именно делинквентът Н. Л. А.– трето лице-помагач на ответника
в настоящото съдебно производство, е причинил на ищеца Т. Х. А. средни
телесни повреди. Следователно, по несъмнен начин е установено виновното
противоправно поведение на делинквента, в резултат на което са получени
травматичните увреждания на ищеца.
Не са спорни и останалите правопораждащи спорните материални права
юридически факти, в т.ч. и че водача на процесното МПС е бил без сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В случая спорът по делото се концентрира по отношение на въпроса за
размера на дължимите на ищеца обезщетения за причинени неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП, както и от коя дата се дължи
законната лихва върху главните парични притезания срещу Гаранционния
фонд.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968 г. „справедливостта“, като критерий за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на
болките и страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания и създаващи социален дискомфорт, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
11
В този смисъл са и постановените решения на ВКС, имащи характер на
задължителна съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г. по т. д. №
2811/2015 г., II т. о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II
т. о., Решение №59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение
№33 от 04.04.2012 г. по т. дело № 172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от
11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г., II т. о; Решение № 177 от 27.10.2009 г. по
т. д. № 14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението
съдът съобразява следнсите обстоятелства, относими към обема на
претърпените неимуществени вреди, като отчита значението им при
определяне размера на обезщетението, а именно броя, вида, характера и
тежестта на уврежданията на здравето на пострадалия, който на навършени
24 години е получил следните телесни увреждания –мозъчно сътресение,
екскориация на кожата на левия лакът, контузия на лумбална област на
гръбначния стълб; остеохондроза- причинила затруднение движението на
снагата с хронично – рецидивиращ характер и проявяваща се в болка в
краката и слабост на краката; както и множествени фрактури на таза,
представляващи средни телесни повреди - фрактура на горното и долното
крило на os pubis sin; фрактура на масса латералия и на тялото на ос сакрум,
фрактура на предната ацетабуларна колона - причинили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник и на тялото поотделно;
продължителността на проведеното лечение, физикална терапия и
рехабилитации, пет години след вредоносното събитие, в т.ч. извършена
оперативна интервенция на ляв сакрум с два канюлирани АО винта и
наличие на постоперативен белег, както и че след дългия оздравителен процес
вещите лица констатират усложнения в здравословното състояние на ищеца,
като травмата в лумбалния отдел на гръбначния стълб е довела до
патологични явления - увреждане на междупрешленните дискове в поясния
отдел с радикулопатия и остеохондроза, както и че според експертите,
оздравителният процес по отношение на остеохондрозните промени на долен
лумбален гръбнак не е приключил, което налага провеждане на оперативна
интервенция за сваляне на фиксационните винтове, евентуално друга
съответна оперативна намеса по отношение на тази травма, и не на последно
място съдът съобразява и остатъчните неврологични прояви на травмата в
лумбалния отдел на гръбначния стълб, които продължават да безпокоят
12
ищеца, свързани с периодически обострящи се болки в кръста и отдолу на
лявото ходило, констатирани болкови точки на Вале по хода на ишиадичен
нерв, слабост и уморяемост, поради което се налага извода, че ищецът не е
възстановен напълно и лечението му следва да продължи, т.е. вредоносните
последици продължават да се търпят от ищеца. За определяне размера на
обезщетението съдът съобрази също така начинът на причиняване на
телесните увреждания, както и високия интензитет на претърпените от него
физически болки и морални страдания, битови неудобства, обусловени от
необходимостта от ползването на чужда помощ, периода от три месеца, в
който се е придвижвал с помощни средства, както и негативното отражение
на преживяното от инцидента и последиците от същия върху живота,
ежедневието, психиката и трудоспособността на пострадалия, с оглед младата
му възраст и установеното от експертите противопоказание за физически
натоварвания на долните крайници и кръста, и вдигане на тежки предмети. В
тази връзка съдът кредитира свидетелските показания, установили изпитаните
от ищеца страх, тревожност, отчаяние, нарушения при обичайни приятелски
контакти, обусловили необходимостта да потърси помощ от специалист-
психиатър. За компенсиране на причинените на ищеца неимуществени вреди,
като цени младата възраст на пострадалия; физическите му увреждания и
страдания, довели до обездвижване със сериозна промяна за дълъг период от
време в начина му на живот, липсата на пълно възстановяване и усложнения
без конкретна прогноза за периода на възстановяване, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите -
м.11.2016 г., а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, настоящата инстанция счете, че обезщетение в
размер на 140000,00 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен
в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на пострадалото лице.
С оглед на гореизложеното и изхождайки от понятието „неимуществени
вреди”, в което според последователната практика на ВКС, се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, както и разбирането, че
критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
13
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава, /Решение № 73 от
13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., ТК /, настоящия съдебен
състав намира, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени
вреди за ищеца е в размер на 140000,00 лв.
Тъй като ищецът е получил от ответника част от дължимото обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 41000,00 лв., то
остатъчният размер на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 99000,00 лв., до който размер искът се
явява основателен.
Следва да се отбележи, че извънсъдебното плащане на обезщетение само
по себе си не съставлява пречка по съдебен ред да се търси обезщетение,
доколкото целта на плащането е да бъдат обезщетени в цялост действително
претърпените имуществени или неимуществени вреди. Съгласно чл. 365 ЗЗД,
страните сключват спогодба като правят взаимни отстъпки. В случая между
страните по делото не е постигната спогодба, в която изрично страните да са
се съгласили, че с подписването й считат отношенията си за окончателно
уредени, поради което получаването от ищеца на сума от Фонда по
извънсъдебен ред не съставлява пречка да се иска присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от платеното.
Следва да е налице изрично съгласие на претендиращия обезщетение, с което
той заявява, че е съгласен с определеното му обезщетение и то покрива
изцяло търпените от него вреди. В случая такова не е налице. Изрично
несъгласие с определеното обезщетение, предхождащо предявяването на
съдебната претенция, не е необходимо, тъй като КЗ не го поставя като
условие за предявяване на съдебната претенция. В случая ищецът е предявил
претенция пред ГФ, след което последният е направил предложение да плати
обезщетение до определен размер, като е извършил плащане по банков път в
полза на пострадалия. Самото плащане е фактическо действие и не може да се
приеме за договор между страните. По делото няма данни, от които да се
заключи, че е постигнато съгласие за спогодба, в която да е заявено, че
обезщетението репарира всички вреди от увреждането. Посочването на
банковата сметка не може да се тълкува като съгласуване на волеизявлението
за плащане, нито да се тълкува като волеизявление, с което е направена
отстъпка от първоначално предявената претенция. В заключение не са
14
ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че страните са
уредили изцяло отношенията си по повод настоящия правен спор, в т.ч. че
пострадалият се е съгласил с размера на определеното от ГФ обезщетение и е
заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда с получената
извънсъдебно сума. Ищецът е приел плащането само като частично
удовлетворяване, тъй като липсва негово съгласие за обратното, при което е
упражнил правото си по чл. 558, ал. 5 КЗ да предяви пред съда претенцията си
за пълно удовлетворяване. В този смисъл възражението на ответника за
неоснователност на претенцията се явява неоснователно.
Съгласно нормативното правило, регламентирано в чл. 558, ал. 1 КЗ,
лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ, т.е. тази лихва се дължи от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ (3 месеца) освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. От
представените доказателства се установява, че ищецът е предявил т. нар.
застрахователна претенция на 30.12.2019 г., като с писмо с изх. № 24-01-
842/26.03.2020г. Гаранционният фонд е постановил изричен отказ за
заплащане на претендираните обезщетения, поради което от този момент
ответникът е изпаднал в забава, а именно на 26.03.2020 г. С писмо от
06.01.2020 г. ответникът е изискал други документи –влязла в сила присъда,
но липсват доказателства същата да е съществувала към този момент, тъй
като споразумението по НОХД№6358/2019 г. по описа на СРС, е одобрено в
наказателното производство едва на 09.09.2020 г. При това положение следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 497, ал. 2, т. 2 КЗ, съгласно която с
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ ответникът изпада в
забава и от този момент дължи лихви за забава. Това е крайният момент на
изпадане в забава на ответникът, ако той не се е произнесъл по искането на
претендиращия обезщетение. В случая, в рамките на срока Г.Ф. има
постановен отказ за изплащане на обезщетение, с който се произнася по
искането и поставя край на висящността на претенцията за заплащане на
обезщетение. Ето защо, лихва за забава в този случай следва да се присъди от
момента на произнасянето на ответника или това е датата 26.03.2020 г.,
поради което акцесорната претенция за заплащане на законната лихва,
15
изтекла за периода от 30.12.2019 г. до 25.03.2020 г. се явява неоснователна.
На следващо място съдът приема, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са
били причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във
връзка с лечението му.
От съдържанието на представеното уведомление вх. № 24-01-
842/30.12.2019 г. се установява, че преди да предяви иска ищецът е отправил
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за общ
размер за обезщетение за имуществени вреди от 2008,15 лв. С отправянето на
такава претенция, въведеното изискване на закона за допустимост на
предявения иск до посочения размер, след писмена претенция пред Г.Ф. е
изпълнено от формална страна – арг. чл. 558, ал. 5 КЗ. Доколкото обаче с
уведомлението от 30.12.2019 г. ищецът Т. А. не е поискал от застрахователя
обезщетение за разходите за разликата над 2008,15 лв. до предявения общ
размер по исковата молба - 2500,00 лв., т.е. за разликата от 491,85 лв., то за
тях исковата молба се явява недопустима и на основание чл. 130 ГПК
подлежи на връщане.
От приетата като компетентно изготвена СМЕ се установява по
несъмнен начин, че всички разходи за лечение, удостоверени в представените
по делото документи, са в причинно-следствена връзка с преодоляването
последиците от причинените на пострадалия травматични увреждания. Съдът
приема, че тези разходи действително са били извършени и намаляването на
имуществото на ищеца с посочените суми е в причинно-следствена връзка с
телесните му увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП. Няма
съмнение, че лекарствените средства са изписани за облекчаване на болката.
А проведения болничен престой, свързан с терапия и рехабилитация на ищеца
е логична и необходима част от лечебния процес. Следователно въз основа на
ценените писмени и гласни доказателства и заключението на вещите лица по
допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза се установява, че
ищецът е направил разходи за своето лечение, поради което искът следва да
бъде уважен до размер на 2008,15 лв., ведно със законната лихва, считано от
26.03.2020 г. /датата на постановения отказ за заплащане на претендираното
обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, съобразно уважената част от предявените
16
искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва в полза на процесуалния
представител на ищеца адв. Б. Й. К. от САК да се присъди адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС в размер на
3389,95 лв. - на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 256,90 лв. за
възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса в производството,
поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане /дори частично/
на ответника, последният дължи заплащане на държавната такса и разноските
по делото в полза на бюджета на съда. Съобразно уважения размер на
исковете следва да се присъди в полза на СГС сума в размер на 4040,33 лв. за
държавна такса и сума за съдебни разноски в размер на 354,04 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
**** по искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД да заплати на Т. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****
сумата от 99000,00 лв. /деветдесет и девет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от увреждащото
събитие - ПТП, настъпило на 10.11.2016 г., вследствие на виновното
противоправно поведение на водач на л.а. „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с
рег. № СА **** ВХ, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и да заплати сумата от 2008,15 лв.
/две хиляди и осем лева и петнадесет ст./, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди от същото увреждащото събитие, ведно
със законната лихва, считано от 26.03.2020 г. до окончателното заплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. **** против Г.Ф., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ****, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
17
ЗЗД за разликата над 99000,00 лв. до пълния предявен размер от 136500,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 10.11.2016 г. ПТП, както и акцесорните претенции за заплащане
на законната лихва, изтекла за периода от 30.12.2019 г. до 25.03.2020 г.
ВРЪЩА искова молба с вх. №24875 от 02.11.2021 г. по гр. дело
№13229/2021 г. по описа на СГС, ГО и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, в частта по предявения от Т. Х. А., ЕГН ********** против Г.Ф. иск с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 2008,15 лв. до пълния предявен размер от 2500,00 лв., т.е. за
сумата от 491,85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
увреждащото събитие - ПТП, настъпило на 10.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
**** да заплати на адв. Б. Й. К. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 3389,95 лв./три хиляди триста осемдесет и девет лева
и деветдесет и пет ст./, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Х. А., ЕГН **********, да заплати на Г.Ф., със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК
направените разноски в размер на 256,90 лв. /двеста петдесет и шест лева и
деветдесет ст./.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, сумата 4040,33 лв. /четири хиляди и четиридесет лева и тридесет и три
ст./ за държавна такса и сумата 354,04 лв. /триста петдесет и четири лева и
четири ст./ за съдебни разноски.
Решението е постановено с участието на Н. Л. А. - трето лице-помагач
на Г.Ф..
Решението, в частта, в която е върната исковата молба, представляващо
по своето правно естество определение, може да се обжалва с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните,
а в останалата част - с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
18
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
19