РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Девня, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101019 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
ПЛ. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, чрез проц.
представител – адв. В. Д. срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404,
район Триадица, бул. „България” №81В, ар. 3, представлявано от П.
Ш., Д. М. и Х. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 439
вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът ПЛ. Г. СТ. не дължи на ответното
дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД сумите: 362, 68 лева,
дължима сума по договор за целево финансиране № ********** от
16.12.2008 г.; 64, 14 лева лихва за периода от 05.03.2009 г. - 08.03.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010
г. - датата на депозиране на молбата в съда, до окончателното
изплащане, 25 лева, направените по делото разноски, както и 100
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 396/2010 г. по описа на ДРС и
1
сумата от 125 лева, представляваща направените в производството
разноски по чл. 415 от ГПК, за която сума е издаден изпълнителен
лист по гр. дело № 872/2010 г. по описа на ДРС и за които суми е
образувано изпълнително дело № 20127160402179 описа на ЧСИ
Николай Георгиев, per. № 716 КЧСИ с район на действие ВОС.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба:
По заявление от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД било образувано
ч. гр. д. № 396/2010 г. по описа на Районен съд - Девня и издадена
заповед от 21.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, а след като била приета за влязла в сила и изпълнителен
лист срещу ищеца. Съгласно същите ищецът бил осъден да заплати на
„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, ЕИК ********* сумите: 362, 68 лева
дължима сума по договор за целево финансиране № ********** от
16.12.2008г.; 64, 14 лева лихва за периода от 05.03.2009 г. - 08.03.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010
г. - датата на депозиране на молбата в съда, до окончателното
изплащане, 25, 00 лева направените по делото разноски, както и 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че по заявление от
„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД по гр. д. № 872/2010 г. по описа на
Районен съд Девня бил издаден изпълнителен лист срещу за сумата от
125 лева, направените разноски в производството по чл. 415 от ГПК.
Твърди се, че по молба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД било образувано
изпълнително дело № 20127160402179 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев, регистриран в КЧСИ под рег.№ 716 за принудително
събиране на горепосочените суми. В исковата молба се описват
следните действия на съдебния изпълнител - изпратена покана за
доброволно изпълнение, изискана информация за имуществото на
длъжника от Община Девня, справка за трудовите договори и
изпратено запорно съобщение на 09.01.2013 г. до „Надин Транс“
2
ЕООД, в качеството на работодател на длъжника за запориране на
трудовото му възнаграждение, от който не са постъпвали суми,
наложен на 04.09.2014 г. запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано в „Община Девня“, от който са постъпили
плащания на 03.10.2014 г.; 05.11.2014 г. и 05.12.2014 г. Твърди се, че в
продължение на повече от две години не са извършвани каквито и да
било изпълнителни действия, като следващите действия, извършени
от съдебния изпълнител били изпращане на запорно съобщение до
„Банка ДСК” ЕАД на 29.11.2017 г., след което съдебният изпълнител
получил отговор, че сметката е закрита. Ищецът счита, че към този
момент изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради не извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и
предприетите след прекратяване на изпълнителното производство
действия не пораждат правни последици. Твърди, че на 17.07.2019 г. е
изпратено запорно съобщение до „Римакем“ ЕООД за запор върху
трудовото възнаграждение. С писмо изх. № 00144/30.07.2019 г.
„Римакем“ ЕООД е отговорил, че трудовият договор на длъжника
П.С. е прекратен още на 03.06.2019 г. С молба от 2015 г. ответното
дружество било конституирано като нов взискател по изпълнителното
дело на основание сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. между
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД /старо наименование „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД/ и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Излага подробни
правни аргументи в подкрепа на становището си, че вземанията на
ответника са погасени по давност, като счита, че от датата на
последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да
тече нова такава, която в случая е петгодишна за главницата и
разноските и тригодишна за лихвите. Счита, че вземанията на
ответника по изпълнителния лист за главница и лихви са погасени по
давност на 05.12.2017 г. /респ. 05.12.2019 г., поради което са
недължими на взискателя. Сочи, че въпреки това ответното дружество
продължава да извършва изпълнителни действия спрямо него, като е
3
наложило запор върху трудовото възнаграждение, получавано в
„Солвей Соди” АД, поради което за него възниквал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че
ищецът ПЛ. Г. СТ. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
********* горепосочените суми, предмет на изпълнителното
производство. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Сочи, че в исковата молба липсват мотиви, поради
което изложените от ищеца твърдения се явяват изцяло
несъстоятелни, недоказани и не следва да подлежат на разглеждани.
Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не
се явяват, не се представляват. В писмено становище, ищецът, чрез
проц. си представител поддържа изложеното в исковата молба, моли
за уважаване на иска и претендира присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че по ч.
гр. дело №396/2010 г. по описа на РС - Девня в полза на ”ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК:********* срещу длъжника ПЛ. Г. СТ., ЕГН:
********** е издаден изпълнителен лист № 237/20.04.2011 г. за
сумата от
По ч. гр. дело №872/2010 г. по описа на РС - Девня в полза на
”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК:********* срещу длъжника ПЛ. Г.
СТ., ЕГН: ********** е издаден изпълнителен лист № 246/2011 г. за
сумата от 125 лева, представляваща направени разноски в
4
производство по чл. 415 от ГПК.
По молба на ”ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД от 04.1.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 20127160402179 по описа за 2012 г.
на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Окръжен съд - Варна,
вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per. № 716, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Цар Асен”№1,
вх. А, ет. 1, офис 1.
По образуваното изпълнително дело на 04.09.2014 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в Община
Девня. След налагане на запора от трудовото възнаграждение на
ищеца са удържани суми на 03.10.2014 г., на 05.11.2014 г. и на
05.12.2014 г., като с уведомление от 07.11.2014 г. работодателят е
уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено на 27.10.2014 г. и лицето е освободено на
28.10.2014 г.
На 18.06.2015 г. /вероятно и по – рано, но доколкото печата
върху молбата на л. 42 от изп. дело не се чете, съдът приема за
установена тази дата/ в деловодството на ЧСИ е депозирана молба от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” с която дружеството моли да бъде
конституирано като взискател, в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния взискател по силата на договор за
цесия от 23.02.2015 г., сключен между „Транзакт Юръп”ЕАД /с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит”ЕАД/ и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, по силата на който ответното дружество
придобива вземанията по всички дела, посочени в Приложение 1 към
договора за цесия, вкл. и това срещу ищеца по изп. дело.
Видно от приложеното към молбата споразумение за покупко
– продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., неговият
предмет е прехвърляне между страните по него на множество
вземания, изброени в Приложение № 1, считано за неразделна част от
договора.
5
Към молбата е приложено и известие за доставяне за
получено от длъжника на 22.04.2015 г. в 19л07 ч. уведомление по чл.
99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
С резолюция от 09.06.2015 г. на съд. изпълнител ответникът
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД е конституиран като взискател по
изп. дело.
На 01.03.2017 г. е постъпила молба от ответното дружество в
качеството му на взискател по изп. дело за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на която на
14.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Сириус
Секюрити”ООД гр. София за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника ПЛ. Г. СТ., получено на 23.03.2017 г.
На 29.11.2017 г. е наложен върху всички настоящи и бъдещи
сметки на длъжника в 5 банки в страната до размера на задължението
му към момента въз основа на молба на взискателя, депозирана на
27.10.2017 г. пред съд. изпълнител.
На 03.07.2019 г. от взискателя е поискано запориране на
трудовото възнаграждение на длъжника, а на 20.04.2021 г. и справка
за регистрирани на името на длъжника МПС – та и актуална справка
на трудовите му договори.
На 17.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до
„Римакем”ЕООД гр. Девня за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – ищец по настоящото дело. С писмо
изх. № 00144/30.07.2019 г. на експерт ЧР в „Римакем”ЕООД съд.
изпълнител е уведомен, че трудовото правоотношение на длъжника е
било прекратено преди налагане на запора – на 03.06.2019 г.
На 05.05.2021 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца в „Солвей Соди”АД гр. Девня, който е
вдигнат на 17.09.2021 г. На същата дата са вдигнати и запорите,
наложени върху банковите сметки на длъжника в пет банки в
6
страната.
С разпореждане от 08.10.2021 г. на съд. изпълнител Н.
Георгиев изп. дело № 20127160402179 е прекратено поради
погасяване на задължението.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.
439 от ГПК вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез
иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в
сила решение или да е предмет на издаден изп. лист. В последния
случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти
/погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти
/настъпила погасителна давност на вземането/, възникнали след
издаване на процесния изп. лист, което обуславя допустимостта на
иска съобразно предвидените в чл. 439 от ГПК условия.
Исковата претенция е насочена срещу взискателя по
изпълнителното дело, който е придобил вземанията срещу ищеца по
силата на договор за цесия. В този смисъл исковата претенция се явява
процесуално допустима съгласно твърденията изложени в исковата
молба, като предявена от лице с правен интерес да установи пълното
погасяване на задълженията си на твърдяното основание.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск се
явяват неоснователни, за което съдът е изложил мотиви в
7
определението за насрочване на делото, които не смята за необходимо
да повтаря в настоящото решение.
Първият спорен по делото въпрос, поставен в исковата молба,
е за вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение, приложима ли е давността по чл. 117 ал.2 от ЗЗД или е
приложима давността за самото вземане, като в случая доколкото има
вземания за лихви това е тригодишната давност по чл. 111 б. "в" от
ЗЗД.
Нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, като при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 от
ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. По делото
нито се твърди от ищеца, нито се представят доказателства същият да
е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като с изтичане
срока за възражение, заповедта за изпълнение е влязла в сила, което
обстоятелство е констатирано от заповедния съд и съответно са
издадени изп. листи, въз основа на които е образувано изп. дело №
20127160402179 на ЧСИ Н. Георгиев. Не е налице изрична правна
норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на присъдено нещо. Следва да се
съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в нормата на чл. 414 ал. 2 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането са основанията
по иска с правно основание чл. 424 от ГПК - при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424
8
от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил
лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.
423 от ГПК. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от
това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./. С оглед на това,
съдебната практика по отношение на несъдебните изпълнителни
основания по отменения ГПК няма отношение към разглеждания
случай, към който намира приложение актуалната съдебна практика,
постановена във връзка с регламентираното в действащия
процесуален закон заповедно производство. В хипотезата на
неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на влизане
в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на
вземането. Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни
правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се
ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо материално - и
процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение, поради което и приложение намира
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Приложимият давностен срок
спрямо цялото вземане е петгодишен именно предвид издадената и
стабилизирана заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден
процесния изп. лист.
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Съобразно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГК, давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
9
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. С оглед правната сигурност взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
С диспозитива на т. 10 от цитираното ТР е прието, че, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Със същата
10
т. 10 от ТР е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Приема се, че е без правно значение дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Следва да се отбележи, че по отношение на последиците от
образуването на изпълнително производство в контекста на института
на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Както вече бе споменато с т. 10 на последното е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на
това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се
тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. С оглед принципите
на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не
може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са
били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно
дадено, също задължително тълкуване. Последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени
11
по съответния ред.
От горното следва, че до момента на постановяване на ТР № 2
по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС - на 26.06.2015 г. е било
приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Настоящото изпълнително производство за принудителното
събиране на вземането е образувано на 04.12.2012 г., т.е. при
действието на ППВС № 3/80 г., според което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Разпоредбата на чл. 116 б. „в“
разпорежда, че давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Следователно с образуването на
изпълнителното дело, давността се счита освен за прекъсната и за
спряла. Доколкото с приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., ППВС
№ 3/80 г. е обявено за изгубило сила, то ефекта на спирането и
прекъсването на давността е отпаднал и считано от 26.06.2015 г. е
започнал да тече нов 5 - годишен давностен срок за вземането.
Настоящият състав счита, че по изпълнителното дело,
последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността е
извършено на 05.12.2014 г. В хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, с
изтичането на 2 - годишен срок, а именно на 05.12.2016 г.,
изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона
и извършените след тази дата изпълнителни действия не могат да
прекъснат течащия давностен срок. В рамките на този 2 – годишен
период единствените действия, извършвани по изп. производство са
депозирана на 16.06.2015 г. молба за конституиране на ответното
дружество като взискател, в резултат на сключения договор за цесия и
изпратена на 29.01.2016 г. призовка за принудително изпълнение до
длъжника, връчена съгласно чл. 47 от ГПК – със залепено
уведомление. Молбата на ответника и конституирането му като
12
взискател в изп. производство не прекъсва срока по чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК, доколкото същият е заместил първоначалния взискател във
вече съществуващото правоотношение и за същото вземане, а не се
касае за присъединяване на кредитор /било по право, било по молба на
последния/, което действие е посочено сред годните да прекъснат
теченето на давностния срок в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г.
Изпратената призовка за принудително изпълнение на практика
представлява покана за доброволно изпълнение „със заплахата”, че
ако такова не бъде извършено то ще се пристъпи към опис на
имуществото на длъжника. Насрочването на опис, без същият да
бъде извършен не е предприемане на изпълнително действие,
поради което и то не е прекъснало срока за настъпване на
„перемпция”. Останалите действия са извършени след като
производството по изп. дело вече е било прекратено по силата на
закона с изтичането на 2 - годишния срок на бездействие от страна на
взискателя, поради което не са могли да доведат нито до прекъсване,
нито до спиране на същия.
Съгласно ТР № 2 от 2013 г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които
трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична
продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. След прекратяването по право на изпълнителното
производство взискателят има на разположение възможността да
инициира нов изп. процес, тъй като материалното право продължава
да съществува. В случая обаче такова действие не е предприето, а
извършваните последващи действия по същото изп. дело след
настъпване на перемпцията не са в състояние да прекъснат давността.
Считано от 26.06.2015 г. същата е изтекла на 26.06.2020 г., т. е. преди
13
предявяването на иска на 24.08.2021 г. Това води до извод, че към
момента на предявяването на иска вземането е било погасено по
давност и правото на принудителното му изпълнение не е
съществувало. С оглед на това и предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
В съдебната практика съществува и друго разбиране, според
което след като изпълнителното производството /макар и образувано
при действието на ППВС № 3/80 г., е било висящо към момента на
обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС/, то дадените с него разяснения следва да
намерят приложение. Така съобразно постановения диспозитив по т.
10 от ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие като Постановлението на Пленума на ВС е
обявено за изгубило сила. При действието на последното новата
давност започваше да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като тогава отпада ефекта на
спирането на прекъснатата давност. Отнесено към конкретния казус
горното води до извод, че след като перемцията по изпълнителното
дело е настъпила на 05.12.2016 г. - след приемането на ТР №
2/26.06.2015 г., то новият 5 - годишен давностен срок е започнал да
тече от датата на последното валидно изпълнително действие, която е
05.12.2014 г. и е изтекъл на 05.12.2019 г., предвид липсата на валидно
прекъсване по гореизложените съображения. При което отново към
момента на предявяване на иска – 24.08.2021 г. вземането е било
погасено по давност и искът като основателен следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да
14
заплати на ищеца разноските в настоящото производство. Съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК и приложени доказателства за
заплащането на разноските същите възлезат на сумата от 350 лева, от
които 50 лева за заплатена от ищеца държавна такса за водене на
делото и 300 лева заплатено от него адвокатско възнаграждение, която
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ПЛ. Г. СТ., ЕГН: ********** не дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД сумите: 362, 68 лева - дължима сума по договор за
целево финансиране № ********** от 16.12.2008 г.; 64, 14 лева лихва
за периода от 05.03.2009 г. - 08.03.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.04.2010 г. - датата на депозиране на
молбата в съда, до окончателното изплащане; 25 лева - направените по
делото разноски, както и 100 юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 396/2010 г.
по описа на ДРС и сумата от 125 лева, представляваща направените в
производството разноски по чл. 415 от ГПК, за която сума е издаден
изпълнителен лист по гр. дело № 872/2010 г. по описа на ДРС и за
които суми е образувано изпълнително дело № 20127160402179 описа
на ЧСИ Николай Георгиев, per. № 716 КЧСИ с район на действие
ВОС, на основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица,
бул. „България” №81В, ар. 3, представлявано от П. Ш., Д. М. и Х. М.
ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Г. СТ., ЕГН: ********** сумата от 350 лева
/триста и петдесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
15
страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
16