Определение по дело №108/2018 на Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

 

гр. Русе, 02.04.2018 г.

 

                   Русенски окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно

заседание на 02.04.2018 година, в състав:

 

                  Председател: РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА

 

Член-съдия: АТАНАС ДИМИТРОВ – мл. съдия

                               

                                  Съдебни заседатели: Ю.Л.

                                                                      П.Д. 

                                                                      Д.Х.

 

при участието на секретаря: ………… НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА .……………

и прокурора: …….…. КРЕМЕНА КОЛИЦОВА .…….. сложи за разглеждане

НОХ дело № 108 по описа за 2018 година,  докладвано от председателя.

 

                   На именното повикване в 11.08 часа се явиха:

 

……………………………………………………………………………………………..

 

 

СЪДЪТ след като се запозна с доводите на страните в днешното съдебно заседание, експертното заключение на назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, както и материалите по ДП № 2549/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, намира, че молбата на адв. Д.М. - упълномощен защитник на обвиняемия Д.С.Ю., с правно основание чл. 270 от НПК, за изменение на взетата по отношение на последния мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава, се явява основателна.

Съображенията на настоящия съдебен състав се свеждат до следното: В настоящото производство съдът е длъжен, с оглед и съществуващата европейска практика, да прецени всички предпоставки, свързани с действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемото, респективно подсъдимо лице, налице ли са същите към настоящия момент и съответно налице ли са новонастъпили обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение от такава с най-тежък интензитет, в по-лека. Безспорно на първо място, Ю. е привлечен към наказателна отговорност за осъществен състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. Касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание лишаване от свобода, надвишаващо десет години, като са предвидени и по-тежки наказания. В този смисъл и към момента на вземане за мярката за неотклонение е действала презумпцията на чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК, досежно реалните опасности от укриване и извършване на престъпление, по отношение на Ю..

Съдът в настоящия си състав, предвид действащото осъдително решение на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи, счита, че следва да се произнесе и по обоснованото подозрение за реализиране на престъпното деяние и авторството на привлеченото към углавна отговорност лице. Настоящият съдебен състав намира, без да анализира доказателствената съвкупност по същество, че от доказателствата и доказателствените средства, събрани в предсъдебната фаза, би могло да бъде изведено изискуемото от процесуалния закон обосновано предположение за реализиране на престъплението с дадената от органите на досъдебното производство квалификация и за евентуалната съпричастност на обвиняемия Ю. към неговото осъществяване, в която насока са част от гласните доказателства, приобщени от органите на досъдебното производство, писмените такива, както и експертните заключения. В този смисъл и част от предпоставките за действието на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Ю., с оглед предписанията на чл. 63 ал. 1 от НПК, са налице.

На следващо място обаче, съдът в настоящия си състав констатира наличието на новонастъпило обстоятелство, свързано със здравословното състояние на обвиняемия Ю., което води пряко до отпадане на изискуемите от НПК реални опасности, при действие на мярка за неотклонение с по-нисък интензитет Ю. да се укрие или извърши престъпление. Тук следва да бъде посочено, че на първо място, презумпцията по чл. 63, ал. 2 от НПК е приложима, но единствено и само при първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Европейският съд нееднократно в практиката си е посочвал, че тежестта на извършеното деяние би могла да обуслови първоначално и краткотрайно задържане, но същата не би могла да обуслови дълготрайно такова. Това следва и от изричния текст на цитираната разпоредба, който визира „първоначално“ задържане.

На следващо място, с оглед експертното заключение на приетата в днешното съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза съдът намира, че изрично в заключението си вещите лица са посочили, че конкретното здравословно състояние на обвиняемия Ю., предвид индивидуализираните в заключението заболявания, е несъвместимо с действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“, съответно с пребиваването на Ю. в следствените арести, респективно в местата за лишаване от свобода. Това обстоятелство изрично беше потвърдено от вещите лица и при разпита им в днешното съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на представителя на държавното обвинение, касателно съществуващата възможност обвиняемият Ю. да получи адекватно лечение в специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода при Затвора – София. В тази насока съдът съобрази приобщеното в качеството на писмено доказателство, писмо от посоченото болнично заведение, изходящо от трима лекари, според което СБАЛЛС – София не разполага със специалист-невролог и неврологично отделение, като изрично се сочи, че СБАЛЛС – София не може да поеме ангажимент за лечението на Д.С.Ю..  Също така съдът съобрази и посоченото от експертите при разпита им в съдебно заседание, а именно, че лечението на Ю. следва да бъде реализирано в стационарна форма, под постоянно наблюдение, със задължителното участие на лекар-невролог.

В обобщение настоящият съдебен състав намира, че към настоящия момент липсват предпоставки за продължаване на действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Ю.. Предвид констатираната липса на посочените по-горе реални опасности от укриване или извършване на престъпление от страна на Ю., съдът намира, че е недопустимо, изменението на мярката му за неотклонение да бъде в „домашен арест“, доколкото домашният арест е форма на задържане и действието му предпоставя наличието на предпоставките, касаещи действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“.

Съдът, съобразявайки наличните по делото доказателства относно извършеното деяние, личността на обвиняемия Ю., както и тези, свързани с имотното му състояние /наличието на доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения/ намира, че целесъобразната мярка за неотклонение по отношение на същия, която би обезпечила развитието на наказателно производство с оглед неговото приключване с акт по същество, се явява мярката за неотклонение „парична гаранция в размер на 5000 лева“.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 270, ал. 2 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на Д.С.Ю. – обвиняем по ДП № 2549/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, от „задържане под стража“ в „парична гаранция в размер на 5000 лева”.

Същият следва да бъде освободен след внасяне на така определения размер на паричната гаранция при влизане на определението в сила.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от днес, по реда на Глава ХХ от НПК, пред Апелативен съд – Велико Търново.

 

                                                         

Заседанието приключи в 12.45 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

                                                  

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                    2.

 

 

                                                                                    3.