Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
209 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 257110 от 28.10.2019г. по гр.д. № 61825/2018г. Софийски районен съд, 74 състав признал за установено по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, че М.Х.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 264.26 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 09.03.2015г. - м.
04.2017г., 39.59 лв. - сума за дялово разпределение за имот, представляващ апартамент
№ 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*******аб. № 266876, ведно със законната
лихва от 09.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2018г. по ч.гр.д. № 16413/2018г. по описа
на СРС, 74 състав, като отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за
разликата над 264.26 лв. до пълния му предявен размер от 406.28 лв., както и отхвърлил
изцяло иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия в
размер на 65.09 лв. за периода 16.09.2015г. - 26.02.2018г., и иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.85 лв.
за периода 16.09.2015г. - 26.02.2018г. Съразмерно с уважената част от исковете
на ищеца са присъдени разноски за заповедното и за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон. За разлика от ОУ от 2008г., в чл. 33, ал. 2 от
ОУ от 2014г., в сила от 12.03.2014г. било уговорено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период. Клиентите не заплащали обезщетение за забава, съгласно чл. 33,
ал. 4 от ОУ, до изравняване за отчетния период. Едва след това се начислявало
обезщетение за забава в плащането върху общата фактура. Задължението по общата
фактура от 31.07.2015г. ставало изискуемо на 15.09.2015г. и от този момент
следвало да тече давностният срок. Същата фактура била приложена по делото и от
нея било видно, че е издадено кредитно известие. След като задължението ставало
изискуемо в посочения в ОУ срок след издаване на общата фактура, към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК дължимите суми не били погасени по
давност. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части, вкл. в
частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи исковете
изцяло. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прави евентуално възражение за прекомерност на евентуално претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М.Х.Ш., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. С.М.-Д. от САК не е депозирал отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 03.02.2021г. особеният
представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните
части като правилно. Съображения излага в писмена защита от същата дата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 406.28
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за периода м. 05.2014г. – м. 04.2017г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ж.к. „************ аб. № 266876;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 65.09 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. -
26.02.2018г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 39.59 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м. 05.2014г. – м. 04.2017г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г.
- 26.02.2018г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 09.03.2018г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 16413/2018г. на СРС, 74 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител е оспорил предявените искове по
основание и размер, вкл. е релевирал възражение за погасяване по давност на
част от вземанията.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението в атакуваните части не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
Единственият довод в жалбата касае въпроса погасени ли са по давност част
от вземанията на ищеца за топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 09.03.2018г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2014г. – м. 04.2017г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014г., и сега действащите Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г.
на КЕВР.
Относими към периода, за който районният
съд е приел погасяване по давност на част от главницата за топлинна енергия, са
общите условия от 2014г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от
2014г. и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен
между страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м. 05.2014г.
до м. 02.2015г. включително са погасени по давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
топлинна енергия не били погасени по давност предвид издадената от ищеца на
основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014г. обща фактура № **********/31.07.2015г.,
в която е посочен срок за плащане 15.09.2015г. Издаването на общата фактура не
променя предвидения в ОУ от 2014г. начин за определяне на падежа на месечните
задължения – отправяне на покана от кредитора чрез публикуване на фактурите на
интернет страницата му. Общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите
за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в
случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, но в случая изравнителният
резултат е сума за връщане, видно от фактурата, както и от заключенията на СТЕ
и ССЕ. Районният съд правилно е определил по реда на чл. 162 ГПК и съобразно
заключението на ССЕ размера на погасените по давност вземания – 142.02 лв.,
дължими за периода м. 05.2014г. до м. 02.2015г. включително. Ето защо в
обжалваната отхвърлителна част за главницата за топлинна енергия решението
следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба срещу решението в частите, с които са отхвърлени акцесорните
искове за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия и върху
главницата за дялово разпределение е бланкетна – в нея не са наведени никакви конкретни
доводи за неправилност на изводите на районния съд. От първоинстанционния съд не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, поради което и
съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността
на решението в тези части, а следва да го потвърди.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не са направени такива, поради което разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257110 от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 61825/2018г. на Софийски районен съд, 74 състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, срещу М.Х.Ш., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за
разликата над 264.26 лв. до пълния му предявен размер от 406.28 лв., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 65.09 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 26.02.2018г., и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 7.85 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г. -
26.02.2018г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 61825/2018г. на Софийски районен съд, 74 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.