Р Е Ш Е Н И Е
№ 274/ 19.07.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и втора година,
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
изслуша докладваното от председателя КАНД № 270/ 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59,
представлявано от изп. директор, инж. Т.Г., подадена чрез Е.Т., юрисконсулт,
срещу Решение № 12 от 30.03.2022 г. по НАХД
№ 245/ 2021 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
С
жалбата се настоява, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано
и в противоречие с материалния закон. Иска се да бъде постановено ново, с което
да бъде отменено изцяло Наказателно постановление (НП) № 2007 от 14.10.2021 г.,
издадено от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) – Плевен.
Касаторът твърди, че административнонаказателното производство е приключило при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че в
случая съдът е следвало да констатира наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и да приложи тази разпоредба. Иска
отмяна на първоинстанционното Решение и отмяна на Наказателното постановление. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т.,
която поддържа касицонната жалба и претенцията за разноски.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. Представя писмено
становище вх. № 2421/ 24.06.2022 г., с което оспорва основателността на
касационната жалба. Счита, че Решението на Районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура – Добрич, чрез явяващия се
по делото прокурор, дава заключение, че жалбата е неоснователна и Решението
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените
становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Дружеството
е наказано с Наказателно постановление № 2007 от 14.10.2021 г. за това, че на 22.07.2021
г. при извършена проверка на място от експерти на БДДР – гр. Плевен, във връзка
с постъпил сигнал с вх. № КД-05-107/ 07.07.21 г. на обект: Водоизточници,
захранващи Помпена станция Узово, попадаща в землището на с. Узово, община
Генерал Тошево, обл. Добрич, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, е констатирано, че към момента на проверката за питейно битово
водоснабдяване на с. ххххххххх, общ. Генерал Тошево, Помпената станция се
състои от 3 броя водовземни съоръжения тип Тръбен кладенец (ТК) със заснети
съответни географски координати на точка в близост до съоръжението, който ТК се
намира в близост до Помпената станция, оборудван е с помпа и захранен с
електричество, като на нагнетателната тръба има спирателен кран и неизправно
измервателно устройство марка BAYLAN. Установено е, че в момента на проверката се
осъществява водовземане от подземни води от ТК за водоснабдяване на изброените
по – горе села. Предвид обстоятелството, че измервателното устройство е било
неизправно, не е установен дебитът, с който са се черпели водните количества
чрез ТК. Посочено е, че водите от ТК постъпват в събирателния резервоар на
Помпената станция и оттам се подават по водопроводната мрежа за населените
места. Проверката е установила, че към момента на извършването ѝ в
деловодството на БДДР няма заведена преписка за откриване на процедура за
издаване на Разрешително за водовземане от подземни води за съответната цел.
Проверяващите
са установили, че констатираното водовземане по описания начин е
нерегламентирано и без издадено Разрешително по реда на чл. 44, ал. 1 от Закона
за водите. Съставен е Констативен протокол за описаните обстоятелства. Впоследствие
на 26.08.2021 г. е съставен АУАН, връчен и подписан от упълномощено лице,
записало, че ще бъдат представени възражения в законоустановения срок. На
14.09.21 г. е регистрирано от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
възражение срещу АУАН, изпратено чрез куриерска фирма до БДДР. Възражението е
счетено за неоснователно. Нарушението е квалифицирано по чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите, като в резултат е издадено на 14.10.2021 г. обжалваното пред
РС Наказателно постановление, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Закона за водите е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 150
лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ Разрешително за водовземане се изисква
във всички случаи, освен в изрично указаните точки по този член. В случая няма
спор, че не са налице изключенията по отделните точки на чл. 44, ал. 1 от Закона
за водите (ЗВ).
Няма спор и че дружеството е ползвало
водата без Разрешително.
Нито пред РС, нито пред касационната
инстанция се оспорват основните признаци на нарушението.
Нормата
на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ разписва санкциите, които се налагат при
нарушение на горепосочената разпоредба, т.е. в случая при ползване на водата
без издадено Разрешително за това, а именно: наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в
отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество
до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв. Административнонаказващият орган е
отчел събраните доказателства и липсата на информация за дебита на водата, с
оглед на което е приложил най – благоприятната норма за нарушителя, а именно
при минимално количество дебит.
За
да потвърди Наказателното постановление, Районният съд е приел, че същото
е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Приел е, че
нарушението е безспорно доказано от обективна страна. Счел е за
неоснователни възраженията за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, като е
изложили пространни мотиви за това. В резултат е сторил извод за
законосъобразност на НП.
Така
постановеното решение е правилно.
Изводите
на съда
за доказаност на нарушението и за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон се споделят изцяло от касационната
инстанция и не е необходимо да се преповтарят в настоящото решение. Районният
съд е установил правнорелевантните факти и обстоятелства по спора и въз основа на тях
правилно и обосновано е приел, че санкционираното
дружество е осъществило
състава на нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, поради което следва да бъде
санкционирано по реда на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВ. На база
представените документи и извършената проверка е съставен АУАН, връчен надлежно,
във възражението по който не се оспорва извършеното нарушение, а се претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба, че дебитът на водата не бил измерен, а
неговото количество било част от обективния състав на нарушението, поради
което липсата на този елемент пречела да
се прецени извършено ли е нарушение. Нарушението е описано в чл. 44, ал. 1 от
ЗВ. Дебитът е от значение за размера на санкцията при констатирано нарушение.
Административнонаказващият орган, както беше посочено вече, е съобразил
невъзможността да се измери дебитът и е наложил минималната по закон санкция. В
този смисъл нарушение не е налице, а касаторът се опитва да черпи права от
неправомерното си поведение.
Неоснователни
са оплакванията за нарушено право на защита поради обстоятелството, че в АУАН
не била посочена възможността за споразумение. АУАН е връчен на 13.09.2021 г.
Към тази дата изискването на ЗАНН, за да са защитени правата на нарушителя,
според относимата редакция на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е, че при подписване на
акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване, което в случая е изпълнено. Изменението
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е, считано от 23.12.2021 г., поради което
неоснователно е позоваването на тази редакция на разпоредбата, тъй като е
неотносима към спора.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното
нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай. Касае се за особен
вид обществени отношения, регулирани със ЗВ, за нарушаването на които е
предвидена по - строга отговорност в закона. Правилен е изводът на Районния съд
за законосъобразност на наложената санкция и съответствието ѝ с целите по
чл. 12 от ЗАНН. Тази санкция е определена в минимален размер, поради което не
подлежи на преразглеждане с оглед текста на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
С оглед на изложеното настоящият
състав на съда намира, че обжалваното Решение не страда от посочените в жалбата
пороци, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
І касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 30.03.2022 г. по НАХД № 245/ 2021 год. по описа на Районен съд –
Генерал Тошево.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: