№ 3265
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110125272 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Б. П., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 133715/28.06.2022 г., подадена чрез процесуалния
му представител – адв. С., срещу „Биляна 78“ ЕООД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от общо 90 156,60 лева – главница, представляваща неплатени
командировъчни пари за периода от 15.01.2019 г. до 14.10.2021 г. и 2/ сумата
от общо 19 513,28 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.03.2019 г. до 13.05.2022 г. като сумите са формирани, както следва:
За 2019 г.:
от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г. - за 15 дни, главница от 2075 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.02.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 708.38 лева,
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. - за 28 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.03.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1394.25 лева;
от 01.03.2019 г. до 20.03.2019 г. - за 20 дни главница от 2767 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.03.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 883.90 лева;
от 01.04.2019 г. до 20.04.2019 г. – за 20 дни главница от 2767 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.04.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 860.08 лева;
от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
1
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.06.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1284.62 лева;
от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.07.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1248.87 лева;
от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.08.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1211.92 лева;
от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.09.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1174.98 лева;
от 01.09.2019 г. до 05.09.2019 г. - за 5 дни главница от 690 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 06.09.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 188.02 лева;
от 01.10.2019 г. до 13.10.2019 г. - за 13 дни главница от 1795 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 14.10.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 470.19 лева;
от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.12.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1066.54 лева;
от 01.12.2019 г. до 13.12.2019 г. - за 13 дни главница от 1795 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 14.12.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 439.77 лева;
За 2020 г.;
от 07.01.2020 г. до 31.01.2020 г. - за 24 дни главница от 3312 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.02.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 766.36 лева;
от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. - за 29 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.03.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 958.10 лева;
от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.04.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 921.16 лева;
от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.05.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 885.41 лева;
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.06.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 848.47 лева;
от 01.06.2020 г. до 12.06.2020 г. - за 12 дни главница от 1656 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 13.06.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 322 лева;
2
01.07.2020 г. до 24.07.2020 г. - за 24 дни главница от 3312 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 25.07.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 605.36 лева;
от 01.09.2020 г. до 14.09.2020 г. - за 14 дни главница от 1932 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 325.22 лева;
от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.11.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 666.14 лева;
от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.12.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 630.39 лева;
от 01.12.2020 г. до 03.12.2020 г. - за 3 дни главница от 414 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 04.12.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 60.49 лева;
За 2021 г.;
от 01.02.2021 г. до 05.02.2021 г. - за 5 дни главница от 690 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 06.02.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 88.55 лева;
от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.04.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 486.20 лева;
от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 450.45 лева;
от 01.05.2021 г. до 20.05.2021 г. - за 20 дни главница от 2760 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.05.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 274.47 лева;
от 01.08.2021 г. до 17.08.2021 г. - за 17 дни главница от 2346 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 18.08.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 175.30 лева;
от 01.09.2021 г. до 10.09.2021 г. - за 10 дни главница от 1380 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 11.09.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 93.92 лева;
от 01.10.2021 г. до 14.10.2021 г. /прав курс/ - за 14 дни главница от 405.60
лева командировъчни пари и обезщетение за забава от 15.10.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 23.77 лева;
Претендира се и законната лихва за забава върху сумата от 90 156,60
лева от датата на исковата молба – 13.05.2022 г. до окончателното плащане.
3
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор, сключен с
ответника, между страните имало трудово правоотношение за периода от
01.11.2003 г. до 17.02.2022 г., по което ищецът заемал длъжността „шофьор на
камион“ при ответника, с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер
на минималната работна заплата /МРЗ/. С всяко увеличение на МРЗ с решение
на МС се увеличавало и възнаграждението на ищеца и върху съответно
увеличеното възнаграждение му били внасяни дължимите осигуровки, но
страните не подписвали нарочни анекси към трудовия договор.
На следващо място се твърди, че в изпълнение на трудовите си
задължения ищецът редовно е извършвал ежеседмични товарни превози за
доставка на стоки до Русия и Турция, както и до страни от ЕС по заявки от
спедиторска фирма „Йери“ от Австрия. За извършването на курсовете ищецът
бил командирован от работодателя си с нарочна заповед за всеки рейс.
Уточнява, че за командировките са издавани заповеди за командироване от
управителя на ответното дружество, въз основа на които на ищеца са били
начислявани разходи за пътни (гориво, магистрални и тол такси), както и
квартирни пари, които са били заплащани на работодателя на ищеца от
спедиторската фирма „Йери“ – Австрия.
Поддържа, че уговорката му с ответника била последният да му заплаща
дневни командировъчни пари от 75 евро на ден /т.е. бил уговорен размер по-
висок от този по Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина/. Въпреки това обаче в продължение на около три календарни години
ответникът не заплащал на ищеца дължимите му се дневни командировъчни
пари за извършените курсове.
С исковата молба са представени: трудов договор № 04/01.11.2003 г.,
справка и банково извлечение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото чрез адв. Ш. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват изцяло като неоснователни.
Не се спори, че между ищеца и ответника е имало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „шофьор на
камион“ в периода от 01.11.2003 г. до 17.02.2022 г.
Ответникът обаче поддържа, че е изплатил на ищеца всички дължими
суми за командировъчни в процесния период. Посочва, че в периода от
12.04.2018 г. до 24.02.2022 г. ищецът е бил и съдружник в „Биляна 78“ ЕООД,
заедно с тъща си и съпругата си. Поради това в посочения период ищецът е
имал пълен достъп до цялата търговска и счетоводна документация вкл. до
банковите сметки на дружеството. В тази връзка и ищецът е оперирал лично
със средствата на дружеството като си е превеждал сам от банковите сметки
на ответното дружество припадащите му се средства за заплати,
командировъчни и други. Поради това и нямало неплатени задължения на
дружеството към ищеца.
На следващо място се твърди, че докато бил съдружник, ищецът
неправомерно взел цялата относима към него документация от архива на
4
фирмата, включително и командировъчни заповеди за неговите курсове,
пътни листи, лично досие, товарителници и други документи. Поради това и
ответното дружество не разполагало със същите и нямало как да ги ангажира
по делото.
На последно място се твърди, че със споразумение от 17.02.2022 г. с
нотариална заверка на подписите между съдружника Б.С. като управител на
„Биляна 78“ ООД и Д. П., отношенията между страните били приключени и
ищецът напуснал дружеството. В споразумението били уредени
имуществените въпроси между ищеца и дружеството и ищецът изрично
признавал, че няма неуредени отношения с ответното дружество,
включително няма неразплатени парични вземания като управител,
съдружник и служител. Прави се уточнение, че лицето Б.С. – управител на
ответното дружество и ищецът били съпрузи – като по това време се развели
и съответно прекратили и съвместната си бизнес дейност.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Като доказателства към отговора на исковата молба са представени:
споразумение от 17.02.2022 г., извлечения от банкова сметка, решение за
развод, справка от ТРРЮЛНЦ.
В хода на производството по делото са представени: ЧМР
товарителници в превод на български език, писма от трети лица /вкл. ИА
Автомобилна администрация/. Изготвени са и са приети съдебно техническа
експертиза, съдебно счетоводна експертиза и допълнителна съдебно
счетоводна експертиза. Разпитани са и двама свидетели: К. И. К. /бивш
служител на ответника/ и А.П. П. /син на ищеца и на управителя на ответното
дружеството/.
В съдебно заседание по делото, проведено на 28.01.2025 г. ищецът чрез
адв. С. счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответното дружество – чрез адв. Ш., излага доводи за неоснователност
на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
От ищеца са постъпили писмени бележки.
От всяка от страните е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приложен по делото, трудов договор №
4/01.11.2003 г. се установява, че ищецът Д. Б. П. е бил назначен на трудов
договор за неопределено време при ответното дружество като е заемал
длъжността „шофьор“ при основна заплата от 150 лева – на 8 часов работен
ден. Не е приложена длъжностна характеристика, като в договора липсва
нарочна уговорка за заплащане на командировъчни пари /пътни, дневни или
друго/. Анекси към договора или допълнителни споразумения не се твърди да
са сключвани и такива не са представени по делото. Страните обаче не спорят,
5
че ищецът през цялото време на отношения с ответното дружесто /като
служител и управител/ е получавал минимална работна заплата – такава му е
начислявана и върху такава са му внасяни осигуровки.
От справка от ТРРЮЛНЦ / служебно извършена и от съда/ като
управители на ответното дружество на 12.04.2018 г. са вписани: ищецът Д. Б.
П. и Б.П.С. – П.а, наред с дотогава вписаните Т.С. и П.С.; на 30.12.2019 г. П.С.
е заличен като управител, а на 24.02.2022 г. – като управител е заличен и Д. Б.
П.; последно е заличена Т.С. – на 21.10.2022 г. т.е. ищецът е бил управител на
ответното дружество в периода от 12.04.2018 г. до 24.02.2022 г.
От споразумение от 17.02.2022 г. между Б.П.С. /лично и като управител
на „Биляна 78“ ЕООД/ и Д. Б. П. /лично и като управител на „Биляна 78“
ЕООД, а и на дружеството „Алсида транс“ ЕООД/ с нотариално удостоверени
подписи, се установяват следните уговорки между страните: 1/ на 11.01.2022 г.
Д. Б. П. е изтеглил в брой за себе си от банкова сметка на „Биляна 78“ ЕООД
сумата от 5132.16 евро, а на 12.01.2022 г. сумата от 4978.19 евро; 2/ Д. Б. П.
излиза от участието си като съдружник в „Биляна 78“ ЕООД и прехвърля
своите 44 дяла от капитала в полза на Б.П.С. като в същия момент се
освобождава като управител на дружеството; 3/ в деня на напускане на Д. Б. П.
„Биляна 78“ ЕООД прехвърля на „Алсида транс“ ЕООД собствеността върху
МПС Ситроен Гранд Пикасо с рег. № СА****НА и на ремарке марка Леси
Трейлър с рег. № С****ЕС; 4/ от своя страна за „Биляна 78“ ЕООД остават
правата върху влекач марка Скания с рег. № СВ****ВС; 5/изтеглената от
ищеца сума до размер от 5518.88 евро се урежда като заем отпуснат от
„Биляна 78“ ЕООД като заемодател в полза на Д. Б. П. като заеамополучател;
6/ остатъкът от изтеглените средства в размер от 4591.47 евро остава в лична
собственост на Д. Б. П.; 7/с подписване на споразумението Д. Б. П. декларира,
че към датата на подписването му, не е сключвал сделки и не е задължавал
дружеството „Биляна 78“ ЕООД по такива сделки, както и че същият няма
неуредени отношения с „Биляна 78“ ЕООД вкл. няма парични вземания към
дружеството в качеството му на управител, съдружник или служител.
Видно от писмо от „ОББ“ АД /л. 368 от делото/ при извършена проверка
във физическото досие на ответното дружество и в регистрите на банката, не е
намерен документ, предоставен от Т.С. като управител на „Биляна 78“ ЕООД
за забрана на разпоредителни действия със сметките на дружеството от Д. П..
От съдебно счетоводна експертиза с вх. № 124866/15.04.2024 г. се
установява, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството на
ответното дружество, но не са му предоставени заповеди за командировка на
ищеца Д. П. в чужбина, с аргумент, че папката с документи не се намира в
държане на ответника. Според заявеното от ответника и съдържание на
нотариална покана – ответникът счита, че ведомости за заплати на „Биляна –
78“ ЕООД и папка Подотчетни лица за 2018г. и 2019 г., както и
командировъчните заповеди се намират в държане на ищеца. По тази причина
и вещото лице не може да изчисли дължими на ищеца командировъчни пари
по направени курсове.
Съгласно банково извлечение по сметка № BG27 UBBS 80021035550820
6
и аналитична счетоводна сметка 422 „подотчетни лица“ в счетоводството на
ответника, вещото лице е установило, че на ищеца е изплатено
командировъчно възнаграждение в размер на 27 744,00 лева за периода от
01.01.2020 г. – 31.12.2022 г.. Основанието в банковите извлечения за превода
на сумите е „аванс“ към заплата, а плащанията на сумите са осчетоводени като
„командировъчни“. По хронологичен регистър сумите са разпределени въз
основа на 11 документа.
На следващо място вещото лице е установило, че видно от аналитичен
регистър по сметка 422/5 Д. Б. П. – изтеглени суми е изтеглена сума в брой в
полза на Д. Б. П. от сметка с IBAN № BG36 UBBS 80021445299610 в размер
на 10110,35 евро с левова равностойност 19774,12 лв., както следва: на
11.01.2022 г. сумата от 5132.16 евро / 10 037.63 лева/, а на 12.01.2022 г. сумата
от 4978.19 евро /9736,49 лева/ или общо 19 364.13 лева. Тези суми са
разпределени, както следва: за заплата 7972.12 лева; заем 10 793.99 лева,
пътен данък 598.02 лева, остататък 409.99 лева.
Вещото лице е установило, че в периода от 31.01.2020г. до 31.01.2022г.
на ищеца са начислени: сума за трудови възнаграждения от общо 13 543.17
лева – от които 3034 лева удръжки за ДОО, ЗО и ДДФЛ и чиста сума за
получаване от 10 509.17 лева.
Съгласно ССчетЕ от получената информация от счетоводството на
„Биляна 78“ ЕООД и направените изчисления се установи, че плащанията на
суми по банков път кореспондират със счетоводните отчитания на
погашенията за заплата. (Начислена чиста сума за получаване в размер на
10509,17 лв., платена сума 10509,17 лв). От предоставените справки по
аналитичен регистър на „Биляна 78“ ЕООД по сметка 422/2 Подотчетни лица
се установи, че ищецът е получил сума в размер на 27744,00 лева за
командировки, а е отчетена сума в размер на 27772,60 лева. Отчетената сума е
в повече с 28,60 лева.
От извършената проверка на банковите извлечения по сметка с IBAN
BG06UBBS80021086841015 в Обединена българска банка на Д. П. са
постъпили суми в размер на 25575,64 лв. от „Биляна 78“ ЕООД.
На последно място съгласно ССчетЕ от предоставените документи не
може да се определи от кого са изпълнени извършените плащания и за какво
се отнасят.
Съгласно допълнитела съдебно счетоводна експертиза с вх. №
220613/04.07.2024 г. след извършена справка в ТД на НАП София на вещото
лице е предоставена информация, че в информационната система на НАП по
отношение на „Биляна 78“ ЕООД се установява, че в досието на дружеството
няма налични заповеди за командировка и други документи във връзка с
иплатени от ответното дружество командировъчни възнаграждения на Д. Б.
П..
Така изготвените счетоводни експертизи следва да бъдат кредитирани
като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи и въз
основа на наличните доказателства по делото, като липсват и данни за
евентуална заинтересованост на в.л. от изхода на спора. Освен това
7
експертизите не са оспорени от страните, които са се възползвали от правото
си да зададат въпроси на в.л. в съдебно заседание.
По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
17202/17.01.2025 г. От същата и от разясненията на вещото лице в
проведеното на 28.01.2025 г. съдебно заседание, се установява, че
експертизата е изготвена въз основа на представените от ищеца в превод ЧМР
– товарителници. Съгласно наличните данни в тях не може да бъде установено
кой е водачът на камиона, извършил курса.
Относно картата на водача вещото лице уточнява, че не е получило
достъп до информацията в същата. Уточнява, че в едната товарителница
липсат данни за начален и краен пункт, съответно не може да се определи
пробег.
Съгласно експертизата по делото са представени следните ЧМР
товарителници: 1/ № 424751 – за пробег от 311 км. в рамките на държава
Австрия / Щокерау - Санкт Вайт ан дер Глан/ - стоката, получена на
26.02.2019 г.; 2/ № „няма“ – за пробег от 1531 км. и курс Сандански, България
– до Рордорф Дансау, Германия – товарене на 02.07.2020 г. в България и
стоката, получена на 08.07.2020 г. в Германия, като документът е съставен на
20.07.2020 г. в Сандандски; 3/ № 590074 – за пробег от 607 км. в рамките на
държава Австрия / Санкт Вайт ан дер Глан - Велдерхаус/Безау / - стоката,
получена на 17.05.2021 г.; 4/ № ********* – липсват данни за пробег, курс
Уолс/Залцбург с дата на товарене 18.05.2021 г. – разтоварен пункт „няма
данни“, превозвач „Старс“ ЕООД.; 5/ № 10750244 – за пробег от 1019 км. по
направление от Брукер щрасе 21, Граткорн, Австрия до Зауерфелд щрасе № 1,
Райнберг, Германия с дата на приемане на стоката 07.09.2021 г.
На последно място вещото лице сочи, че общият пробег по
товарителниците на влекач „СКАНИЯ” с per. № СВ****ВС е 1842 км. (311
км.+1531 км.) за период от 3 год., като тези километри отговарят на
извършените курсове. От своя страна общият пробег на влекач „СКАНИЯ” с
per. № СВ****РН е 1626 км. (607 км.+1019 км.) за период от 3 год. като тези
километри отговарят на извършените курсове.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно
изготвена на база наличните по делото доказателства като за вещото лице
липсват данни за заинтересованост от изхода на делото. Освен това страните
се възползваха от правото си да зададат въпроси, на които вещото лице
отговори изчерпателно в съдебно заседание.
Доколкото вещото лице е изложило съдържанието на ЧМР
товарителниците в експертизата си, то и съдът не ги описва и обсъжда
отделно.
От показанията на свидетеля К. И. К. /бивш служител на ответното
дружество в периода 2007 г. – 2021 г./ се установява, че с ищеца Д. П. са били
колеги в ответното дружество горе долу в един и същи времеви период – като
ищецът бил напуснал към 2021 г., когато напуснал и свидетелят. Разказва, че
ответното дружество се занимавало с транспорт, като както свидетелят, така и
ищецът били шофьори, а в някакъв момент ищецът бил и управител.
8
Уточня75ва, че дружеството имало две композиции – т.е. влекачи с ремаркети
и свидетелят управлявал едната от тях. Първоначално, когато свидетелят
започнал работа, едната композиция се управлявала от него, а другата от
ищеца. Към 2018 г. – 2020 г. обаче свидетелят вече рядко виждал ищеца да
кара камион, а в дружеството имало назначен и друг шофьор. Дестинациите,
които дружеството обслужвало – били основно до Германия, понякога и до
Белгия като се товарено на „групажен“ принцип, а шофьорите попълвали
товарителниците.
На следващо място свидетелят разказва, че заплащането било по
българския „стандарт“ – като получавал заплата и командировъчни. Сумите
спрямо курсовете му се изплащали редовно при забава до няколко дни.
Свидетелят уточнява, че правил по три-четири курса месечно и рядко
виждал другите шофьори на дружеството, както и ищеца. Допълва, че
последният като управителит не му е възлагал задачи. Уточнява, че двата
камиона се движели по различни курсове и в различно време, а всеки камион
имал по един шофьор при курс.
Поддържа, че е получавал командировъчни по наредбата за
командировки – като плащането спряно него било „на ръка“.
В показанията си свидетелят А.Д.П.. /син на ищеца по делото и на
управителя на ответното дружество/ твърди, че е работил в дружеството на
родителите си през 2020 г. като заемал длъжността „механик“. Разказва, че в
дружеството майка му се занимавала с документацията, свързана в
транспортната дейност, а баща му „не работил ефективно“. Уточнява, че
дружеството се занимавало с транспортна дейност и имало два влекача с
ремаркета. В тази връзка имало и двама шофьори – към 2020 г.-2022 г.
На следващо място свидетелят твърди, че баща му бил в дружеството до
края на 2021 г. и в началото на 2022 г. взел „някакви“/ „всички“, свързани с
него документи. Уточнява, че страните направили двустранно споразумение и
се разделили като ищецът взел единия вчекач с ремарке. Уточнява, че баща му
също се водел управител на дружеството и счита, че след като баща му имал
достъп до дружеството „взел всички свързани с него документи“. Допълва, че
в действителност не е чел документите, не ги познава като съдържание и не
може да каже какви са точно въпросните документи.
На следващо място свидетелят твърди, че баща му си бил взел
полагащото се възнаграждение от фирмата – като свидетелят многократно го
виждал да си превежда пари от сметката на дружеството. Уточнява, че
сметката на дружеството била в банка „ОББ“ АД, като свидетелят не бил
виждал платежни документи, изготвени от баща му, но знае, че същият пишел
в основание на преводите „аванс“ към заплата – поради счетоводни
съображения. Твърди, че понеже бизнесът бил семеен, ищецът имал достъп до
банковата сметка на дружеството. Поддържа, че именно поради това той като
син на родителите си ходел всеки ден в базата на дружеството и имал
наблюдения върху организацията на работа вкл. бил виждал баща му да взима
пари от касата на дружеството. Уточнява, че докато той работил при
родителите си – майка му нареждала заплатата му по банков път. Заплатата и
9
командировъчните баща му си ги превеждал сам.
По отношение на взетите от ищеца документи свидетелят твърди, че
ставало дума за няколко класьора с папки, макар свидетелят да не ги бил чел,
но доколкото бил участвал в подреждането им – счита, че същите касаели
именно баща му.
На следващо място свидетелят разказва, че в периода до 2021 г. баща му
действително направил няколко курса до Германия и Австрия, но това било
много рядко – като във времево отношение свидетелят твърди, че можело да
се проследи по преводните нареждания с основание „аванс“ към заплата.
Достъпът на ищеца до банковата сметка на дружеството бил преустановен
след напускането му на последния със споразумението. Свидетелят уточнява
и че към момента на процесните събития, за които разказва, тъкмо бил
завършил и бил на 18-19 години. Поддържа обаче че всеки ден заедно с баща
си ходел в базата на дружеството в с. Кривина. Уточнява, че майка му и баба
му също били управители на дружеството – като поначало те нареждали
заплатите и командировъчните на служителите, баща му си превеждал парите
сам, а един от шофьорите ги получавал „на ръка“. Уточнява, че имало отделна
счетоводна фирма, която обслужвала счетоводството на ответното дружество.
Свидетелят поддържа, че двата камиона не пътували заедно по едно
направление, а по време на курсове свидетелят поддържал връзка с баща си,
но не бил пътувал с него. Счита, че до раздялата на семейството им и бизнеса
им между родителите му имало разбирателство.
Показанията и на двамата свидетели съдът цени при условията на чл. 172
от ГПК, доколкото първият свидетел е бил служител на ищеца, а вторият
свидетел е син на ищеца съответно на управителя на ответното дружество т.е.
и за двамата свидетели е налице вероятна заинтересованост от изхода на
делото. Освен това вторият свидетел е в близка родствена връзка с
ангажираните по делото страни като към процесните събития е бил едва
навършил пълнолетие, без специални знания или умения за търговска или
счетоводна дейност и очевидно в значителна част пресъздава в показанията си
тезата на ответната страна.
Поради това съдът съобразява показанията на свидетелите единствено в
частите, където същите кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал.
По делото независимо от многократните усилия на съда и изискване на
информация от трети неучастващи лица не бяха приобщени данни от
картата на ищеца – като водач на камион / ИА „Автомобилна
администрация“, дружества – ангажирани със съхранение на въпросната
карта и информацията от нея/.
Не може да бъде установено и при коя от страните се намират
евентуално издавани на ищеца командировъчни заповеди в процесния период –
доколкото всяка от страните сочи, че насрещната страна държи същите.
Показанията на свидетеля П. досежно взимането от страна на баща му „на
някакви документи“ от офиса на ответното дружество няма как да се
съобразят в тази връзка, доколкото свидетелят няма никакво понятие какво
10
точно е било съдържанието на взетите от ищеца класьори. Освен това
свидетелят сам посочи, че не е съставял съответните документи, не ги е
чел, а предвид данните по делото и възрастта му категорично няма и
нужната правната, търговска или счетоводна квалификация, за да
свидетелства за съдържанието им.
На последно място следва да се съобрази и че ищецът е бил сред
управителите на ответното дружество в процесния период, като към
момента управител е същото продължава да е неговата бивша съпруга -
т.е. и двете ангажирани по делото лица са имали достъп до
документацията съответно интерес да излагат недостоверни твърдения
пред съда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 215 от КТ, вр.
чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина /НСКСЧ/ съответно искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за заплащане на
обезщетение за командировка по чл. 215 от КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ , е
да установи: наличие на трудово правоотношение с ответното дружество; че е
бил командирован от работодателя в посочените в исковата молба периоди и е
изпълнявал трудовите си задължения, както и размерът на дължимите суми.
От своя страна ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай по делото липсва спор, че ищецът е бил назначен по
трудов договор на длъжността „шофьор“ при ответното дружество – считано
от 2003 г. за неопределено време. Липсва спор и че в периода от 12.04.2018 г.
до 24.02.2022 г. ищецът е бил управител на ответното дружество.
В тази връзка и основните спорни по делото въпроси са дали ищецът е
извършил процесните курсове в чужбина, дали между страните е имало
уговорка за заплащане на командировъчни пари от 75 евро дневно и дали
сумите са му заплатени от ответника.
От събраните по делото доказателства обаче твърденията в исковата
молба останаха недоказани. Това е така, доколкото на първо място ищецът
претендира права от проведени общо на брой около тридесет отделни курса
– до държави членки на ЕС, Русия и Турция. По делото се представят обаче
единствено общо пет броя ЧМР товарителници – като същите са за пет курса
– с направления Австрия-Австрия, Австрия – Германия, България –
Австрия/Германия. От посочените документи, разгледани в САТЕ, се
установява, че курсовете са извършени и с двете товарни композиции на
дружеството. Не се установява обаче кой е водачът на съответните съставни
превозни средства. В тази връзка дори да се приеме, че същите са изпълнени
от ищеца обаче – то представените ЧМР съдържат данни само за пет курса, а
не за тридесет курса, каквито са заявени по исковата молба. Поради това и
11
може да се приеме, че са налице доказателства, представени от ищеца, за
извършени само пет курса в процесния период.
На следващо място по делото липсват данни за уговорка за заплащане на
командировъчни пари от 75 евро на ден. Поради това и съдът приема, че
приложение следва да намерят стойностти по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и то в редакцията към датите по
ЧМР товарителниците – за държави Австрия и Германия – съобразно
периодите по същите /доколкото както многократно се отбеляза липсват
командировъчни заповеди/. Така от данните от ЧМР се установяват превози в
рамките на едва 12 дни. Тук е моментът да се отбележи, че при лапса на
информация, подадена до НАП, липса на командировъчни заповеди и липса на
данни от картата на ищеца като водач на камион, съдът няма откъде да
установи други обстоятелства.
Същевременно от експертизата се установява, че на ищеца в процесния
период от 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. са действително заплатени суми в общ
размер от 27744,00 лева – осчетоводени като командировъчни – като
последното плащане е от 20.12.2021 г. Дори и да се приеме /предвид неясно
воденото счетоводство на ответника и нарушенията на данъчното и
счетоводното законодателство, които обаче не са предмет на настоящото
дело/, че част от тази сума, а именно 10509,17 лева – следва да приемат за
заплата, то остава сумата от 17 234.83 лева – която при всички случаи е
достатъчна да покрие 12 дни командировка до Австрия/Германия.
На последно място на ищеца е осчетоводена, отделно от горното, и
заплата в общ размер от 7972,12 лева – от действително изтеглените от него
суми в евро съгласно споразумението между страните 17.02.2022 г. и ССчетЕ.
На последно място съдът съобразява и представеното споразумение от
17.02.2022 г., доколкото исковата молба е подадена на 13.05.2022 г. В тази
връзка и в споразумението действително ищецът е посочил, че няма
претенции към ответното дружество към датата на подписването му.
Доколкото процесните претенции, произтичат именно от отношения между
страните преди 17.02.2022 г., то и същите се явяват обхванати от това
споразумение и изявленията на ищеца в него.
Предвид гореизложеното и исковите претенции за главница следва да
бъдат отхвърлени изцяло като недоказани. С оглед неоснователността на
главните искове следва да се отхвърлят и исковете за обезщетение за забава.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ответника .
Ответната страна претендира разноски от 7800 лева – адвокатски
хонорар. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
29.08.2022 г., с който е уговорено възнаграждение от 5000 лева – платимо на
две части – 2400 лева при сключване на договора, който служи като разписка и
2600 лева – до 15.09.2022 г. Уговорено е и заплащане – по 200 лева за всяко
заседание. Разписка за получаване на сумата от 2600 лева не е представена.
12
Представена е разписка за сумата от 2800 лева - платена на 28.01.2025 г. /
деня на последното съдебно заседание по делото/. В тази връзка и съдът
приема, че са доказани разноски от 5200 лева /5000 лева по договора и 200
лева за явяване в поредно заседание, като именно плащането на втората
вноска по ДПЗС е установено с разписката, представена в последното съдебно
заседание – съдържаща и списъка на разноските/. Сумата от 5200 лева не е
прекомерна – предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност
на делото, както и обема на доказателствения материал. Допълнително
възнаграждение след ДПЗС няма доказателства да е уговаряно от ответната
страна.
Претенцията за разноски на ищеца е неоснователна.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни исковете на Д. Б. П., с ЕГН:
********** и адрес: ********, против „Биляна 78“ ЕООД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, ул. Зорница № 4, за осъждане на „Биляна
78“ ЕООД да заплати на Д. Б. П., следните суми: 1/ сумата от общо 90 156,60
лева – главница, представляваща неплатени командировъчни пари за периода
от 15.01.2019 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 13.05.2022 г. до окончателното плащане и 2/ сумата от общо
19 513,28 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.03.2019 г. до 13.05.2022 г. като сумите са формирани, както следва:
За 2019 г.:
от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г. - за 15 дни, главница от 2075 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.02.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 708.38 лева,
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. - за 28 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.03.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1394.25 лева;
от 01.03.2019 г. до 20.03.2019 г. - за 20 дни главница от 2767 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.03.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 883.90 лева;
от 01.04.2019 г. до 20.04.2019 г. – за 20 дни главница от 2767 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.04.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 860.08 лева;
от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.06.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1284.62 лева;
от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.07.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1248.87 лева;
от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.08.2019 г. до
13
13.05.2022 г. в размер на 1211.92 лева;
от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.09.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1174.98 лева;
от 01.09.2019 г. до 05.09.2019 г. - за 5 дни главница от 690 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 06.09.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 188.02 лева;
от 01.10.2019 г. до 13.10.2019 г. - за 13 дни главница от 1795 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 14.10.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 470.19 лева;
от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.12.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 1066.54 лева;
от 01.12.2019 г. до 13.12.2019 г. - за 13 дни главница от 1795 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 14.12.2019 г. до
13.05.2022 г. в размер на 439.77 лева;
За 2020 г.;
от 07.01.2020 г. до 31.01.2020 г. - за 24 дни главница от 3312 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.02.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 766.36 лева;
от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. - за 29 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.03.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 958.10 лева;
от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.04.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 921.16 лева;
от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.05.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 885.41 лева;
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.06.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 848.47 лева;
от 01.06.2020 г. до 12.06.2020 г. - за 12 дни главница от 1656 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 13.06.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 322 лева;
01.07.2020 г. до 24.07.2020 г. - за 24 дни главница от 3312 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 25.07.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 605.36 лева;
от 01.09.2020 г. до 14.09.2020 г. - за 14 дни главница от 1932 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 325.22 лева;
от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
14
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.11.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 666.14 лева;
от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.12.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 630.39 лева;
от 01.12.2020 г. до 03.12.2020 г. - за 3 дни главница от 414 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 04.12.2020 г. до
13.05.2022 г. в размер на 60.49 лева;
За 2021 г.;
от 01.02.2021 г. до 05.02.2021 г. - за 5 дни главница от 690 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 06.02.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 88.55 лева;
от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. - за 31 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.04.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 486.20 лева;
от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. - за 30 дни главница от 4290 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 450.45 лева;
от 01.05.2021 г. до 20.05.2021 г. - за 20 дни главница от 2760 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 21.05.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 274.47 лева;
от 01.08.2021 г. до 17.08.2021 г. - за 17 дни главница от 2346 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 18.08.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 175.30 лева;
от 01.09.2021 г. до 10.09.2021 г. - за 10 дни главница от 1380 лева
командировъчни пари и обезщетение за забава от 11.09.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 93.92 лева;
от 01.10.2021 г. до 14.10.2021 г. /прав курс/ - за 14 дни главница от 405.60
лева командировъчни пари и обезщетение за забава от 15.10.2021 г. до
13.05.2022 г. в размер на 23.77 лева;
ОСЪЖДА Д. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Биляна 78“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ул. Зорница № 4, сумата от 5200
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исковото
производство по гр.д. № 25272/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийския РС
сумата от 5.77 лева –такса по чл. 23 т. 3 от Тарифата за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК/за фотокопия на документи за насрещната страна/..
УКАЗВА на Д. Б. П., с ЕГН: **********, че следва да заплати така
15
посочената такса в едноседмичен срок от получаване на препис от решението
и да представи доказателства за това, като го предупреждава, че в противен
случай срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист и ще бъде пристъпено
към принудително изпълнение.
При неплащане на определената такса след изтичане на срока срещу Д.
Б. П., с ЕГН: ********** да бъде издаден изпълнителен лист в полза на
Софийския РС за размера на таксата от 5.77 лева и за сумата от 5 лева за
служебно издаване на изпълнителния лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16