Решение по дело №1489/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 620
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20224430201489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430201489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Ф. С., от гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, с ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 22-0938-000966 от
30.03.2022г. издадено от *** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя С. С., са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3
от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С., уведомен в предходно
съдебно заседание, не се явява. В депозираната до съда жалба, чрез *** сектор
ОД на МВР –Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, моли да бъде
отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна *** сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР
1
– гр. Плевен, редовно призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На 18.03.2022г. около 05.25 часа в гр. Плевен, ж.к. ***, с посока на
движение към ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. №
***, не е негова собственост, управлява горепосоченото МПС без поставена
регистрационна предна табела на определеното за това място. Не носи
СРМПС част 2, с което е нарушил чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН Серия GA №565233/18.03.2022г.
Жалбоподателят С. С. е подписал акта като е вписал „имам
възражения“.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното понастоящем
Наказателно постановление № 22-0938-000966 от 30.03.2022г. издадено от
*** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с
което на жалбоподателя С. С., са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по
пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата
обстановка.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите С. Г. К.
/актосъставител/ и Б. П. М. /свидетел по установяване на нарушението и
съставянето на АУАН/.
От показанията на свидетелите К. и М., както и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят С. С. е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията
2
на разпитаните свидетели, които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля С. К. се установява, че с колегата си М. са
изпълнявали служебните си задължения в гр. Плевен, ж.к. „***“. Спрели за
проверка лек автомобил, като поводът за проверката било, че автомобилът не
е имал поставена предна регистрационна табела на определеното за това
място. За констатираното нарушение свидетелят К. състави АУАН на
жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Б. М. се установява, че с колегата си С. К.
били в наряд позивна ***. Спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес“,
който бил без поставена предна регистрационна табела. Свидетелят К. е
свидетел при съставяне на АУАН и констатиране на нарушението.
Така установената фактическата обстановка се установява от
показанията на свидетелите С. Г. К. и Б. П. М., които са очевидци на
нарушението и са възприели именно жалбоподателят да управлява
автомобила. Показанията на свидетелите са точни, последователни и логични
и се подкрепят от събраните и присъединените на основание чл. 238 от НПК
писмени доказателства по делото. Показанията на свидетелите следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични,
потвърждаващи се от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие
и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
3
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление лек автомобил, и че предната регистрационна табела на същия
не е била поставена на определеното за това место. В тази връзка съдът
съобрази разпоредбата на чл.10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно
която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само
отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното
средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури
тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да
се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на
номера. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е
определено от завода - производител за всяко едно превозно средство и
именно това е мястото, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и
описано в чл.10, ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. Не съществува
законова възможност водача сам да избере местоположението, на което да
постави регистрационната табела или да управлява МПС без поставена
регистрационна табела.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че
от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
4
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1,
пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева
за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
От друга страна по делото не се събраха доказателства, установяващи
различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на
жалбоподателят и вината му.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба,
която е нарушена.
Определеното от административно-наказващият орган наказание е в
рамките на минималното предвидено в ЗДвП за извършеното нарушение. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е
определил за нарушението наказание, като се е съобразил с обстоятелството,
че жалбоподателят е наказван за нарушение по ЗДвП, видно от приложената
по делото Справка за нарушител/водач. Съдът, намира че така определеното
наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.
По отношение на наложената санкция на жалбоподателя С. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за
извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за доказано
по несъмнен начин нарушението и авторството му. Безспорно се установи, че
на 18.03.2022г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес А170“
с регистрационен № ***, като не представя СРМПС част 2, с което е
5
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП с административно наказание глоба в
размер на 10.00 лева. За извършеното нарушение на жалбоподателя
законосъобразно е наложено наказание в размер на законоустановения.
Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач е, че
жалбоподателят С. е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.
Съдът намира, че допуснатото от жалбоподателя нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е
формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на
вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за по-
ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с
останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-000966 от
30.03.2022г. издадено от *** сектор в ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя С. С., са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3
от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
6
постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7