Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4186
гр.Варна, 11.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
16-ти състав в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. 3291/2019г. по описа на
ВРС, 16 състав за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Д.В.Г.,
ЕГН:********** да заплати на ищеца „Н.Б.“ АД, ЕИК *, сумата от 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири
лева и шестдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за
действителните вреди, както следва: такса за обучение „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.Е. М." АД - 100
лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с
ограничен достъп на Л. В. - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение,
администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG, служители на „Н.Б."
АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.;
разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.
Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.; лихва
за забава за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019 г. в размер на 34,08 лв. /тридесет и четири лева и
осем стотинки/, заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: „Н.Б.“ АД е
дружество с предмет на дейност: предоставяне на търговски услуги на пътници с
безмитни и обмитени стоки в самолети и на летища, както и осъществяване на
търговия на дребно като безмитен оператор в България включително, но не
ограничена до летища, при спазване на всички приложими лицензионни режими,
което оперира магазини, разположени на територията на Летище Варна и Летище
Бургас.
На 24.04.2018 г. е сключен трудов
договор № 852/24.04.2018 г. между „Н.Б." АД с ЕИК * (Работодател) и Д.В.Г.
с ЕГН:********** (Служител), на основание на който между ищецът и ответника е
възникнало трудово правоотношение. Д.В.Г. е назначена на длъжност
„Продавач-консултант" с размер на основно месечно трудово възнаграждение
820.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит по специалността в размер на 0,00 лева. Работодателят и
служителят са се споразумели мястото на работа да бъде гр. Варна, Л. В.
Трудовият договор е сключен с изпитателен срок от 6 месеца, при условията на
чл. 70 и 71 от Кодекса на Труда, уговорен в полза на работодателя, за 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица. Екземпляри от трудовия договор, подписан
от двете страни, от завереното от ТД на НАП, гр. София уведомление за
сключването на Трудовия договор и длъжностната характеристика за заеманата
длъжност са връчени на Служителя срещу подпис на 30.04.2018 г. Служителят е
декларирал, че се е запознал с Правилника за вътрешния трудов ред на
Работодателя и приложимите за длъжността политики и решения на Работодателя за
бонуси и социални придобивки, валидни към момента на сключването на Трудовия
договор. Служителят е запознат и с длъжностната характеристика за заеманата
длъжност и е получил копие от нея. Служителят е постъпил на работа на
02.05.2018 г.
В периода от 02.05.2018 г. до
22.07.2018 г. Служителят се явява на работа, в съответствие с графика за
полагане на труд по време на така наречения „висок сезон" (от 01.04.2018
г. до 31.10.2018 г.), когато броят на пътниците, преминаващи през летището е
значително увеличен и Магазините, оперирани от Работодателя, работят с
увеличено работно време (24 часа в денонощието) и повишена интензивност.
На 23.07.2018 г., когато е поредната
смяна на Служителя по график, Д.В.Г. не се явява на работа, за което е изготвен
Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 800-А/23.07.2018
г., съставен и подписан от С. М. – С., в присъствието на свидетелите В. П. и А.
Г..
На 26.07.2018 г., Служителят също не
се явява на работа, за което е изготвен Констативен протокол за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение № 804/26.07.2018 г., съставен и подписан от С.
М. - Супервайзор, в присъствието на свидетелите С. А.
и С. Р.
На 27.07.2018 г., Служителят отново не
се явява на работа, за което е изготвен Констативен протокол за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение № 805/27.07.2018 г., съставен и подписан от С.
М. - Супервайзор, в присъствието на свидетелите В. П.
и С. А.
На 27.07.2018 г. със Заповед № 909
А/27.07.2018 г. на Е. Г. - Директор Управление на „Н.Б." АД и на основание
чл. 193, ал. 1 от КТ е разпоредено да бъде извършена
служебна проверка и да бъдат изискани писмени обяснения от Д.В.Г., във връзка с
неявяването му на работа на 23.07.2018 г., 26.07.2018 г. и на 27.07.2018 г.
Със Заповед № 911/30.07.2018 г.
Работодателят налага дисциплинарно наказание „Уволнение" на Служителя Д.В.Г..
Със Заповед № 912/30.07.2018 г.
Работодателят прекратява Трудов договор № 852/24.04.2018 г., сключен между „Н.Б."
АД и Д.В.Г.. Във връзка с наемането на Служителя и прекратяването на трудовото
му правоотношение, Работодателят е направил разходи, както следва: такса за
обучение „Модул 1 -информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.
Е. М." АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за
достъп до зона с ограничен достъп на Л. В. - 35 лв.; разходи по подбор,
наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG,
служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на
персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от
нов служител - 410 лв. или общо 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и пет стотинки/. Направените разходи в размер на 834,65лв.
представляват претърпени от Работодателя действителни вреди. Със Заповед №
912/30.07.2018 г. на Служителя е даден срок от един месец да преведе дължимата
сума по банковата сметка на „Н. БГ" АД с IB AN *.
Заповедта е влязла в законна сила. До
настоящия момент, претендираната от Работодателя сума
не е заплатена от Служителя.
На 02.08.2018 г. до Служителя е
изпратена нотариална покана с per. № 5815, том 2, акт
62, чрез нотариус Л. Г. с peг. № * на Нотариалната
камара с район на действие PC Варна да се яви в офиса на дружеството, за да
даде писмени обяснения във връзка с неявяването си на работа или да изпрати
такива на електронна поща: ***. Връчването на нотариалната покана е
удостоверено от нотариус Л. Г. на 04.09.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не
депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител юк. Й.,поддържа иска и моли за неговото уважаване, както и
за присъждане на сторените по делото разноски. Проц.представител
на ищеца представя подробни писмени бележки.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, а и от приетия по делото трудов договор №852 от 24.04.2018год. се установява, че
между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ответникът е заемал длъжността „продавач-консултант“, считано от
02.05.2018год.
Трудовият договор е сключен с изпитателен срок от 6 месеца при условията на
чл.70 и чл.71 от КТ. Изпитателния срок е уговорен в полза на работодателя,като
е уговорено в т.3.2. от договора, че ако трудовият договор не бъде прекратен до
изтичането на изпитателния срок, той се превръща в окончателен срочен договор
със срок до 31.10.2018год.
Не е спорно между страните , че поради три неявявания на работа от страна
на ответника е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност , чрез уволнение.
Това се установява и от приетата по делото заповед №912/30.07.2018год.
Към доказателствата по делото е приета счетоводна справка, изхождаща от
ищеца в която са удостоверени направените действителни разходи от „Н.Б.“ АД във
връзка с наемането на ответника и прекратяването на трудовия му договор . Така
удостоверените в справката разходи са съответни на претендираните в настоящото производство вреди, които не са
оспорени от ответника.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира
съда да изведе
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим-заявен е от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес. Ищецът твърди, че в резултат на прекратеното трудовото
правоотношение на ответника, поради дисциплинарното уволнение на последния
е претърпял действителни вреди, изравящи се в такса за
обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.Е.
М." АД - 100 лв.; такса за
издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Л.
В. - 35 лв.; разходи по подбор,
наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG,
служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.;
разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.
Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв., в общ размер на 834,65 лв., чието парично възмездяване
претендира в настоящото производство .
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните
предпоставки – противоправно деяние , вина , вреда и
причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Доказателствената тежест в процеса
по иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъществяване на обективните
елементи от фактическия състав-деяние/действие или бездействие/, притовоправност на това деяние, причиняването на
вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност
на деянието с настъпилия резултат е на ищеца – по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи доказателствената тежест, относно субективния елемент, да
опровергае вината-чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за вреди , представляващи разходи по повод
наемането на ответника по трудово правоотношение и такива , осъществени след
прекратяване на трудовия му договор в резултат на дисциплинарно уволнение на
ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е доказал първия елемент от фактическия
състав, а именно, че ответникът е извършил противоправни
деяния, под формата на действия, т.е. осъществил е действия, нарушаващи правна
повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не
се вреди другиму. Само противоправно деяние е
основание за ангажиране на деликтна
отговорност./Решение №567 от 24.11.1997год. на ВКС по гр.дело №775/96год./.
Дисциплинарната отговорност на ответника е поведение за което в КТ е
предвиден ред, по които да бъде реализирана. В настоящият случай
дисциплинарната отговорност на ответника е понесена, чрез дисциплинарно
уволнение . В случаите на дисциплинарно уволнение е предвиден и специален ред
по които страната , която с поведението си , независимо от неговата правна
оценка, мотивира прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие ,
да се възложи задължение да обезвреди другата страна.
Съгласно разпоредбата на чл.221,ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.Тъй като дисциплинарното уволнение се налага за тежко нарушение
на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение , правно
оправдано е допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите ,
които то причинява. Това обезщетение обаче се съизмерява
с размера на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение. При срочен трудов договор, какъвто е
настоящият случай, обезщетението е равно на брутната заплата на работника за
времето през което работодателят е останал без човек на освободилото се място,
но за не повече от остатъка на договора.
Видно от характера на претендираните в настоящото
производство вреди, същите не са такива по смисъла на чл.221,ал.2 от КТ. Претендираните в настоящото производство вреди,
представляват такива които са направи по повод изпълнението на трудовото
правоотношение и те са разходи на работодателя , направени за обезпечаване
изпълнението на трудовото задължения на ответника, а не такива , явяващи се в
причинно следствена връзка и резултат, произтичащ от противоправни
действия на ответника.Предвид на това, искът по чл.45 от ЗЗД се явява недоказан
по основание , с оглед на което и съдът постановява решение с което отхвърля
този иск.
По отношение на искът за лихви в
размер от 34,08 лв.,за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019 г., съдът намира
същият за недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В настоящият случай ищецът
не аргументира интерес от иск за лихва с начален период от 04.10.2018год.
Вредите които претендира за обезщетяване са сторени в различни периоди, като
липсват аргументи, някои от тях да са претърпени на 04.10.2018год. Ето защо
производството по този иск следва да се прекрати.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ищеца не се дължат
разноски, а ответникът не претендира такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Н.Б.“ АД,
ЕИК * със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от законните си представители Х. Т. Т.- Изп.директор и Ч. И.-Изп.директор,
чрез пълн. Л. Д. Й. срещу Д.В.Г., ЕГН:********** с
адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца , сумата от 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири
лева и шестдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за
действителните вреди, както следва: такса за обучение „Модул 1 -
информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С. Е. М." АД -
100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с
ограничен достъп на Л. В. - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение,
администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG, служители на „Н.Б."
АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.;
разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.
Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.,ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
иска на Н.Б.“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от законните си представители Х. Т. Т.-
Изп.директор и Ч. И.-Изп.директор,
чрез пълн. Л. Д. Й. срещу Д.В.Г., ЕГН:********** с
адрес: ***, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца.; лихва за забава за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019 г.
в размер на 34,08 лв. /тридесет и
четири лева и осем стотинки/, поради
недопустимост.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част в едноседмичен срок от съобщаването с
частна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/