Номер 183415.07.2020 г.Град Търговище
Районен съд – ТърговищеVI състав
На 15.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Частно гражданско дело №
20203530100760 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Постъпило е заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.,
Я.Я.Ч. и Я.К.Ч., действащи чрез пълномощник юрк.Радина Илиева
против А. Л. А. , ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес : ......
..................... и И. Л. А. , ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес :
.......................... с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, за сумата от 4539.77 лв., представляваща непогасена
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 28.09.2018 г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 788.36 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 31.07.2019 г.,
непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 1816.40 лв. и лихва за забава в размер на 456.26 лв. за
периода 31.07.2019 год. – 12.03.2020 год., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК. Претендират се разноски.
Като сложи на разглеждане материалите по делото съдът
установи следното : Съгласно изменението на ГПК (ред.ДВ. бр.
100/2019 г. ), разпоредбата на чл. 7, ал. 3 гласи, че съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски
кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на
дължими суми, а съгл. разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК(ред.
ДВ бр.100/2019г.) съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по
аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи
служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48
да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите.
От подаденото заявление в неговата обстоятелствена част е
видно, че сумата от 1816.40 лв. се претендира като възнаграждение за
предоставени допълнителни услуги, които са предмет на Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата което
кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 2179.68 лв.
(при отпуснат кредит в размер на 5000 лв.), което става изискуемо с
подписването му. От представените документи не става ясно какви
допълнителни услуги се предоставят на кредитополучателя,
предоставени ли същите и дали те имат характер на услуги, различни от
тези, визирани в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Съдът счита, че така
предвиденото допълнително възнаграждение оскъпява предоставения
кредит, със суми, за които е неясно за какви услуги се претендират, при
което съдът приема, че е налице е обоснована вероятност по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК(ДВ бр. 100/2019 г. ) потребителят да е
поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора,
като заплаща допълнителни услуги, значително оскъпяващи стойността
на получения от него кредит.
С оглед изложеното съдът приема и, че за клаузи в договора за
потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси в
това число и за извънсъдебно събиране, или възнаграждения за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК, каквато вероятност е налице и в настоящия случай относно
претендираното възнаграждение за допълнителни услуги и такси
извънсъдебно събиране, поради което съдът приема, че заявлението в
тази му част следва да се отхвърли, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По отношение на посочените в заявлението разноски в размер на
150лв., претендирани като дължимо юрисконсултско възнаграждение,
съдът приема следното: Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК /с последна
редакция ДВ бр.8/24.012017 год./ в полза на ЮЛ и ЕТ, които са били
защитавани в процеса от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в
размер определен от съда, но не повече от максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно
препращащата норма на чл. 37 от ЗПП, заплащането на правната помощ
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП, като съгл. чл.26 от НЗПП, за защита по бързи производства,
заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 лв. до 150 лв. Като съобрази, че
претендираното възнаграждение е в максималния размер, определен по
горния ред, а също така и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, вида и количеството на извършената дейност от
процесуалния представител, съдът счита, че следва да определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер
на 50 лв., като за разликата над този размер и до пълния претендиран
такъв от 150 лв., заявлението, в тази част следва да се отхвърли, като
неоснователно, на осн. чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал.8 от
ГПК (ред. ДВ бр.8/24.01.2017г.) вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.Я.Ч. и Я.К.Ч., действащи чрез
пълномощник юрк.Р. И. И. , против А. Л. А. , ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес : ...... ..................... и И. Л. А. , ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес : .......................... в частта му за сумата от 1816.40 лв., неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 50лв. до пълния предявен размер от 150 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК (ред. ДВ
бр.8/24.01.2017г.) вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП. РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, с частна
жалба пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________