Решение по дело №19196/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

5693 / 12.12.2019 г.,   гр.Варна

  В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 12.11.2019  година в  състав:  

                                         Районен съдия: Даниела Павлова

 

    при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19196 опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14299/18 г. на ВРС с която е осъден   длъжникът  Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да му заплати сумата от 3679,03 /три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 03 ст./ лева, представляваща остатък от главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1161927 за периода 29.07.2014 г. - 14.05.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Тепляков” № 10; сумата от 560.73 /петстотин и шестдесет лева и 73 ст./  лева, представляваща остатък от лихва за забава за периода от 16.05.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 3679.03 лева,  считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 от ГПК.

 

 

 

               Ищецът обосновава наличието на правен интерес от водене на положителния установителен  иск от обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедният съд му е дал  указания за предявяване на иск.

                Ищецът заявява в исковата молба и признава, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил доброволно на каса на дружеството на 28.11.2018 г. сумата 598.97 лева, представляваща част от дължима главница за периода от 10.09.2013 г. до 09.04.2015 г., както и е заплатил  сумата 401.03 лева, представляваща част от дължимата лихва за забава за периода 11.11.2013 г. До 28.11.2018 г.

                Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД  моли за уважаване на предявеният иск за установяване на вземането му за за посочените суми, представляващи незаплатената част от  общото задължение по издадената в негова полза заповед по чл.410 ГПК. Моли ответникът да му заплати и разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***, открита в  „ЦКБ“  АД - IBAN ***,  BIC: ***.131 ГПК НЕ е  постъпил  отговор  от ответника. Същият не е възразил в едномесечния срок срещу иска, не е посочил доказателства и не е представил такива.

                 В съдебно заседание  ищецът  чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи.

                 В съдебно заседание ответникът не оспорва вземането и заявява, че заплаща на части задължението си към ищцовото дружество. 

                 Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото  и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

         Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

      От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 14299/18 г. на ВРС, 42 състав  се установява, че със заповед № 7071/26.09.2018 г.  е разпоредено длъжникът Н.С.В. да заплати на кредитора „В.и к.“ ООД сумата 4278,00 (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1161927 за периода от 10.09.2013 г. до 14.05.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Тепляков” № 10; сумата от 949,97 (деветстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

      Посочено е, че  вземането  произтича от задължения  за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1161927, за които са издадени фактури за периода от 11.10.2013 г. до 16.05.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Тепляков” № 10.

      С молбата на ищцовото дружество като оператор на основание чл.2, ал.1 от ЗРВКУ обн.ДВ, бр.18 от 2005 г.  са представени решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. и решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги на „ВиК-Варна ООД, считано от 01.07.2016 г. , както и решение Ц-34 от 15.12.2017 г. за утвърждаване на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна, решение № Ц-009 от 28.01.2013 г. на ДКЕВР,  извадка от решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г. на КЕВР,  извадка от решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР,  справка за недобора на частен абонат № 1161927 от 18.09.2018 г. съгъласно отбелязвания от инкасатора в карнета по партидата на абоната се установява, че услугата е спряна за неплатена сметка.

     Всички възражения от ответника и представени доказателства са направени след срока за отговор и след първото проведено съдебно заседание, поради което същите се явяват недопустими на основание разпоредбата на чл.133 ГПК.

       

 

        При така установеното от  фактическа страна, съдът  съдът достигна до следните правни изводи:  

        Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума срещу която е постъпило възражение на длъжника. Искът  на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения в ал.4 на същата норма срок от което следва, че  същият е допустим.

         В производството по предявеният положителен установителен иск, ищецът следва да установи, че качеството на  потребител на ВиК услуги на ответника, че  е изправна страна по договора  за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

       В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

       Анализирайки събраните по делото писмени доказателства,  твърденията в молбата,  направеното признание от ищцовото дружество за извършено частично плащане по заповедта за изпълнение  и липсата на оспорвания от ответника в срока по чл.131 ГПК, съдът намира за установено по безспорен начин, че ответникът Н.В.  е бил потребител по партида на платец аб.№ 1161927 за обект в кв.Галата на гр. Варна  за посочения в заповедта за изпълнение от 26.09.2018 г. период  11.11.2013 г. - 18.09.2018 г. Същият е присъединен към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените писмени доказателства установяващи  правото на собственост върху  имота – обект на потребление и  титуляра на партидата на абоната. 

     Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49.

    През процесния период са били действащи  нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата в редакциите и от ДВ бр.88/08.10.2004г. и от ДВ бр.63/17.08.2012 г., всеки потребител поставя индивидуален водомер след водопроводното отклонение и поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. В настоящият случай се установи от доказателствата по делото, че  ВиК операторът е изпълнил задълженията си да предоставя на абоната услуга и да отчита  на определен период от време  показанията на водомера в обекта на потребление като  по делото няма  данни  водомерът  да е бил повреден през процесния период.

    Съгласно разпределената от съда доказателства тежест между страните, съдът намира, че кредиторът  е провел успешно пълно и главно  доказване в настоящото производство за установяване на вземането му от длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи. В производството са установени  релевантните за спора факти и липсата на  плащания за процесните суми по издадените фактури съгласно  приложената от ВиК оператора процедура за  изчисляване цената на доставена услуга на абоната. По изложените мотиви,    съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

     Поради непредявяване на установителен иск в размера над исковите претенции  до посочените в заповедта по чл.410 ГПК суми, заповедта по чл.410 ГПК следва да се обезсили частично, на осн.чл.415, ал.5 ГПК. 

 

     По въпроса за разноските в производството:

     Съобразно изхода на спора,  съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г. по молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски  в размер на общо 397.16 лева от които 242.60 лева за исковото и 154.56 лева за заповедното производство, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

 

      Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14299/18 г. на ВРС  сумата от  3679,03 /три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 03 ст./ лева, представляваща остатък от дължима главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода 29.07.2014 г. - 14.05.2018 г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Тепляков” № 10 и сумата от 560.73 /петстотин и шестдесет лева и 73 ст./  лева, представляваща остатък от дължима лихва за забава за периода от 16.05.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 3679.03 лева,  считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 от ГПК.

 

 

  ОБЕЗСИЛВА частично заповед за изпълнение № 7071 от  26.09.2018 г. за горницата над 3679,03  лева  до  4278,00 лeва,  представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1161927 за периода от 10.09.2013 г. до 29.07.2014 г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Тепляков” № 10 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и за горницата над  560.73 лева до 949,97 лева,  представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 16.05.2015 г., на осн.чл.415, ал.5 ГПК.

 

   ОСЪЖДА  Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК **** разноски за заповедното и за исковото производство  в размер на общо 397.16 /триста деветдесет и седем лева и 16 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

    Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.

                                                

 

 

                    Районен съдия: