№ 21583
***офия, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110100607 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** /в качеството му на
цесионер на Н. Н. В. с ЕГН ********** по сключен от него Договор с ответника за кредит
№ *** от ***г., конкретно Анекс за допълнителна сума от 21.12.2020г./, с която е предявен
установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1 предл. второ ЗЗД срещу *** с
ЕИК *** за признаване за установено, че не дължи сумата 255,94 лева като платена без
основание.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия се легитимира като титуляр на
вземания срещу ответника за парични суми, платени без основание. В качеството си на
пълномощник на цедента уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания.
Твърди, че между ответника и цедента бил сключени договор за кредит, по силата на който
за кредитополучателя възникнало задължение да заплати главница, възнаградителна лихва,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, такси и неустойки. Поддържа, че
договора за кредит, евентуално негови клаузи, са нищожни, поради което счита, че част от
сумите са платени без основание. Подробно аргументира, че основанията за нищожност са
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или липса на
съгласие. Сочи, че в договора не е посочен действително прилаганият ГПР, поради което
счита, че на основание чл. 22 ЗПК договорите в цялост следва да бъдат обявени за
недействителни. Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че е
налице и накърняване на добрите нрави като излага съображения за нарушение на
изискванията за еквивалентност на престациите. Аргументира подробно теза, че размерът на
годишният лихвен процент /ГЛП/ също противоречи на добрите нрави, като води до
несправедливо високо възнаграждение за кредитора. Ето защо твърди, че процесният Анекс
е нищожен изцяло, евентуално - в частта на клаузите, уреждащи възнаграждението за
1
закупен пакет допълнителни услуги, такси и неустойки, поради което счита, че цедентът е
заплатил процесните суми без основание. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове за посочените суми, частично от цялото вземане по всеки отделен
договор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез
юрисконсулт И. И., оспорва, че ищецът е лигитимиран да иска плащания. Същите не били
конкретизирани, не ставало ясно за кое вземане се отнасят: главница, лихва, и т.н. Не
ставало яснои от уведомлението за извършената цесия какво точно е прехвърлено.
Поддържа, че прехвърляното вземане не е установено по размер. На самостоятелно
основание оспорва легитимността на ищцовото дружество като не отговаря на изискванията
да е финансова институция. Моли за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Видно от приложените по делото материали се прилага Анекс за допълнителна
сума от 21.12.2020г. към Договор за кредит № **********/***г., с който се уговаря, че се
отпускат още 110 лева към първоначално отпуснатия кредит и че останалите клаузи остават
непроменени и в сила между страните.
Приложена е платежна разписка от *** в полза на физическото лице Н. Н. В. за общо
1592,00 лева, изплатени на 21.12.2020г. с основание „пълно погасяване Н. Н. В.“.
С Договор за цесия № *** /л. 10 и следв. от делото/ Н. Н. В. като цедент и ***
ООД като цесионер прехвърля вземанията си общо в размер на 2944,90 лева, отделно
индивидуализирани по 15 точки, сред които е и Анекс от 21.12.2020г. Описани са множество
отделни суми, съотнесени към всеки от договорите. Видно от описаните посоченото
физическо лице е сключвало основни Договори за кредит на следните дати: 05.09.2019г., на
29.11.2019г. на 09.01.2020г., на 10.02.2020г., на 31.03.2020г. , на 09.06.2020г. , на 06.10.2020г.,
на 11.11.2020г., на ***г., на 05.01.2021г., на 08.02.2021г., на 07.04.2021г., на 08.05.2021г.,
03.07.2021г., или общо 14 Договора за отделни кредити за период от по-малко от 2 години. В
договора за цесия е нормирано, че цесионерът заплаща 51 % от стойността на вземанията на
физическото лице и впоследствие поема ангажимент да търси вземането по съдебен ред за
своя сметка.
Представя се Разписка от *** за доставена пратка от ищеца до ответното
дружество с посочено съдържание „уведомл. за цесия“ и „документи“.
Други доказателства не са искани, съответно събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Ищецът иска да му се заплатят някакви вземания, за които твърди, че са му
2
прехвърлени с цесия и на основание, че същите са недължимо платени.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане,
предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод
следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед
валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на
основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и
др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая ищцовото дружество не доказа
по делото, че е материално-правно легитимиран субект, в частност че е носител на
вземанията, предмет на настоящото производство, доколкото от приложения договор за
цесия не се установява, че прехвърлените вземания са с точен размер. В договора за цесия е
посочена само стойност на вземането, което се прехвърля, с уточнението, че същото е
платена без основание по конкретен договор за кредит или анекс към такъв.
По възражението на ответника не се доказа на отделно основание, че има валидно
уведомление за извършената цесия. Няма доказателства, че в дружеството – ответник е
заведено т.нар. Уведомление, изпратено чрез ***, като разписката от последното също не
доказва по съдържание пратката.
Няма никакви доказателства, че процесните вземания са надлежно осчетоводени. В този
смисъл ищецът сключва договори без да ги отразява счетоводно нито като разход, нито като
приход. Това означава, че с редицата заведени дела представителите на *** ООД сами целят
неоснователното си обогатяване, тъй като без да се редовни като търговско дружество,
водещо законова отчетност, претендират по съдебен ред да припечелят средства по
недоказани сделки, без да ги декларират като приход /разход, без да плащат никакви данъци
за тази си „дейност“.
Не се доказва от представената разписка от ***, че изплатените на Н. В. пари са по точно
посочените кредити, предмет на цесията. Видно това физическо лице тегли кредити почти
всеки месец, вероятно „по занятие“ или за да се легитимира като икономически субект,
действащ в сивата икономика, поради което с голяма степен на вероятност има дълга
„кредитна история“ и не може да се стигне до категоричен извод, че сумата 1592,00 лева
касае плащане по процесния анекс. Така недоказано остана самото му сключване, тъй като
представеният екземпляр не носи подпис, твърди се, че е сключен и одобрен дистанционно.
И най-накрая, но не и по значение, съдът намира, че с оглед актуалната практика на
3
ресорните органи по защитата на правата на потребителите и тяхната активна дейност,
физическо лице, което сключва някакъв договор, а впоследствие твърди, че той е нищожен, е
просто казано „на негова отговорност“ и не може да се бъде повод за събирането на това
вземане като нищожно впоследствие. Веднъж съгласил се да сключи кредит само поради
своята неосведоменост и незаинтересованост да иска да има благоприятен правен резултат, е
обективно недопустимо. В случая с бързите кредити вече се касае до субективен избор на
всеки потребител какъв договор за сключи, дали ще се информира за последиците, и т.н.
Настоящият състав намира, че опитът за ползването на съда като легитиматор на кухи
вземания чрез присъждането има като дължими суми, е реален пример за злоупотреба с
права и заобикаляне на закона. Съдът не е гумен печат, а правораздаващ орган. Затова в
случай че настоящото решение влезе в сила, съдът ще е длъжен да препрати установеното
като фактическа обстановка на всички компетентни органи, които имат отношение към
правата на потребителите и към сигурността на икономическата система.
Ето защо съдът достига до извод, че ищецът не доказва материалната си легитимация като
титуляр на процесните вземания, поради което предявените искове се явяват неоснователни.
По разноските
При този изход на делото и направеното искане, на ответника се дължат разноски. Същият
претендира само юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200,00 лева,
което подлежи на присъждане.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от *** ООД
с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, представлявано от управителя Е. У., срещу *** с ЕИК ***,
със седалище: ******, представлявано от управителя З. Р., искове последното ДА
ЗАПЛАТИ, сумата 255,94 лева, представляваща платена без основание сума по Анекс от
21.12.2020г. към Договор за кредит № ********** от ***г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** ООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК
*** сумата 200,00 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5