Р Е
Ш Е Н
И Е №
260395
гр. Пловдив,18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в публично
заседание на двадесет и шести август,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Мария
Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 1215/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на В.И. В.,ЕГН-**********,чрез особения ѝ представител
адв.Т.П. против решение № 1351/13.04.20г.,постановено по гр.д.№ 16489/18г.по
описа на ПдРС,10-ти гр.с.в частта му, с която е признато за установено на
осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД,съществуването
на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“№ 25,офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 против В.И. В.,ЕГН-**********
за сумите: 646,12лв.главница по договор за паричен заем №
1751592/02.01.13г.,сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД;
163,16лв.обезщетение за забава за периода 02.07.13г.-03.05.18г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от
03.05.18г.до окончателното изплащане,което вземане е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 5316/08.06.18г.по ч.гр.д.№
7172/18г.по описа на ПдРС,както и в частта за разноските.
С жалбата се изразява становище за неправилност
на решението в атакуваните му части поради допуснати нарушения на материалния
закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения.Неправилно съдът не
кредитирал възражението за нищожност на клаузата относно размера на договорната
лихва с аргумент,че размерът на възнаградителната лихва по договорите за заем
не е нормативно ограничен.Тъй като нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва била изначална,а се установявало,че
длъжникът е погасил изцяло задължението си по главницата с изплатените
от него 1417,88лв.,то това погасяване обуславяло неоснователността на ищцовата
претенция и за всички останали акцесорни плащания за такси и обезщетения.Моли
се за отмяна на решението в атакуваните му части и отхвърляне на предявените
искове.
В писмения отговор на въззиваемото
дружество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
изложени в него съображения.Моли се същата да бъде оставена без уважение,а
решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за юрск.възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 350лв.
ПдОС,след проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
след като
обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в
обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Пред районният съд е предявен иск за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата В.И. В.,че дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД следните суми,за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7172/18г.по описа на ПдРС: 861,26лв.главница по
договор за паричен заем,сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД,вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с рамков договор от 16.11.2010г. за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) и приложение № 1 от 01.03.14г.; 284,86лв.договорна лихва за периода
01.07.13г.-29.10.13г.; 27лв.такса разходи за събиране на просрочени вземания и
513,16лв.обезщетение за забава за периода
от 02.07.13г.до датата на подаване на заявлението в съда,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Твърденията в исковата молба са,че на 01.03.14г.е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99
от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт“АД,ЕИК-********* и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД,по силата на който вземането,произтичащо
от договор за паричен заем №
1751592/02.01.13г.,сключен
между В.И. В. и „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлено на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности,вкл. и всички лихви.Твърди се също,че „Изи Асет Мениджмънт“АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“
ООД,в качеството на цесионер,от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжника за извършената цесия.По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника били
изпратени от страна на цедента чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД две
уведомителни писма,върнати в цялост на подателя.Твърденията на ищеца са, че
длъжникът не е заплатил изцяло задълженията си по процесния договор за паричен
заем от 02.01.13г.,като претендира непогасената част по договора,от която
главница в размер на 861,26лв.,договорна лихва в размер на 284,86лв.,обезщетение за
забава в размер на 513,16лв.и 27лв.такса разходи за събиране на
просрочени вземания.За претендираните суми
било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 7172/18г.по описа на ПдРС,по което била издадена заповед за
изпълнение.Длъжникът в заповедното производство не е намерен на установените
адреси,поради което заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,като същият от своя страна не се явил в съда да получи книжата по делото и
това обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК,
подаден от особения представител на ответника, назначен на основание чл.47,ал.5
от ГПК е изразено становище за неоснователност на предявения иск.Навеждат се
доводи за неспазване на разпоредбите на чл.11,ал.1 от ЗПК,тъй като не е
представен погасителен план към договора.Направено е възражение,че размерът на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,като надминава повече от
три пъти размера на законната лихва,поради което клаузата за договорна лихва е
нищожна на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Районният
съд в решението си е приел за установено,
че с договор за паричен заем № 1751592/02.01.13г.в полза на ответницата е
отпусната заемната сума от 1300лв.с последна падежна вноска на 29.10.13г.,ГПР-422,13%,при
фиксиран лихвен процент от 174,60%,като сумата следвало да се върне
на 10 погасителни вноски,считано от
01.02.13г.,всяко от по 254,60лв.
По делото е установено също,че между
ищцовото дружество и „Изи Асет Мениджмънт“ООД е сключен договор за цесия
от 16.11.10г.,по силата на който с
приложение от 01.03.14г.вземането по договора за заем от 02.01.13г.с
ответницата било прехвърлено на „АСВ“АД.
От
приложеното ч.гр.д.№ 7172/18г.по
описа на ПдРС е видно,че на 03.05.18г.
дружеството-ищец е подало против ответницата заявление по чл.410 от ГПК,с които
претендира посочените по-горе суми,за които е издадена заповед за изпълнение.
По
делото са изготвени основно и допълнително заключение,от които се установява,че
след датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК ответницата е направила вноски за погасяване на задължението
си в размер общо на 850лв.Вещото лице посочва,че към датата на подаване на заявлението в съда на
03.05.18г.остатъчното задължение на ответницата е както следва:
816,26лв.главница;284,86лв.възнаградителна лихва,27 лв.такса разходи и
513,16лв.обезщетение за забава,а при съобразяване на направените от ответницата
вноски след датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в размер на
850лв.,с които са погасени частично главницата, и мораторната лихва и изцяло-
договорната лихва,остават непогасени: 646,12лв.главница,27лв.такса разходи и
163,16лв.обезщетение за забава.Договорната лихва е изплатена изцяло.
Съдът е приел за неоснователно
възражението на ответницата за несъответствие на договора за кредит с
чл.11,ал.11 от ЗПК поради липса на погасителен план,излагайки мотиви,че цялата
информация,съдържаща се в погасителния план,е налична в чл.3 от договора,поради
което изискването на закона е спазено.Тези мотиви са правилни и се споделят и
от настоящата инстанция.
Не се споделят обаче изводите на първостепенния
съд относно другото възражение на ответницата-за нищожност на клаузата за
договорна лихва поради противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1,предл.2-ро от ЗЗД.ПдРС е приел,че размерът на възнаградителната лихва по договорите за заем
не е нормативно ограничена,поради което следва спрямо него да се прилага
принципа на свобода да договарянето па чл.9 от ЗЗД.Заемополучателят бил
предварително наясно с цената,която трябва да заплати за ползване на сумата.
Настоящата инстанция счита,че при формиране размера
на договорната лихва обективен критерий може да бъде размерът на законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален.В тази връзка в съдебната
практика се приема,че максималният размер,до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава (в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№ 315/2005 на 2-ро г.о. Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д.№ 1106/2003г.
на ВКС, 2-ро г. о.; Решение № 378/18.05.2006г.по гр.д.№ 315/2005г. на ВКС,2-о
г.о.;Решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д.№ 5093/2007г. на ВКС,2-ро г.о.,както и
практиката на ПдОС: Решение № 526 от 02.05.2017г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№
393/2017г.,Решение № 1210 от 12.10.2018г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№ 1426/2018г.,Решение
№ 943 от 05.07.2018г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№ 1214/2018г.).В настоящия случай
при главница в размер на 1300лв.е договорено
изплащането на възнаградителна лихва за десет месеца в
размер,почти колкото е самата главница-1246лв.Очевидно е,че така договорената
между страните лихва надхвърля повече от трикратно законната,а това
представлява нарушение на добрите нрави (критерии за норми на
поведение,установени в обществото).Клаузата на договора,установяваща размера на
договорната лихва накърнява договорното равноправие между страните,противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето,поради което се явява нищожна.Поради това,че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие,следва да се приеме,че лихва не е уговорена между
страните и такова задължение не е възникнало за ответницата.Следователно,то не
е дължимо,но е изплатено изцяло,видно от заключението на ССЕ.Като е стигнал до
обратния извод,районният съд е постановил неправилно в тази му част
решение,което следва да се отмени.
От
заключението на ССЕ,възприето от настоящата инстанция като компетентно
изготвено се установява,че ответницата е заплатила в рамките на 10-месения срок
на договора за заем общо 1399лв.(от 01.02.до 30.08.13г.),т.е.следва да се
приеме в светлината на изложеното по-горе,че със заплащането на сумата от
1399лв.В. е изплатила чистият размер на заема,без възнаградителната
лихва,доколкото клаузата за договорната лихва е изначално нищожна и не поражда
правно действие.След като главницата е
изплатена изцяло в срока на договора за заем,то неоснователна е претенцията на
ищцовото дружество за заплащане от ищцата на търсената част от главницата в
размер на 646,12лв.Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава,тъй като забава не е налице.
С
оглед на изложеното решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в
атакуваните му части и следва да се постанови друго,с което да се отхвърлят
предявените от ищеца претенции за
заплащане на главница по договора за заем в посочения по-горе размер и
обезщетение за забава за периода 02.07.13г.-03.05.18г.Следва да се отмени
решението и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото разноски се
дължат от ищеца-жалбоподател в настоящото производство на ответницата.Тъй като
обаче същата се представлява от особен представител,следва да се осъди „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да заплати на особения представител на въззиваемата страна адв.Т.П.
адв.възнаграждение в размер на 348лв.за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
По горните съображения Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №
1351/13.04.20г.,постановено по гр.д.№ 16489/18г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.в частта му, с която е признато за
установено на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД,съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“№ 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис
4 против В.И. В.,ЕГН-********** за сумите: 646,12лв.главница по договор за паричен
заем № 1751592/02.01.13г.,сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД; 163,16лв.обезщетение за забава за
периода 02.07.13г.-03.05.18г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 03.05.18г.до
окончателното изплащане,което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия
и относно което е издадена заповед за изпълнение № 5316/08.06.18г.по ч.гр.д.№ 7172/18г.по описа на
ПдРС,както и в частта за разноските,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“№ 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис
4 против В.И. В.,ЕГН-********** искове
за признаване за установено в
отношенията между страните,че В.И. В.,ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД следните суми: 646,12лв.главница по договор за паричен заем №
1751592/02.01.13г.,сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД и 163,16лв.обезщетение за забава за
периода 02.07.13г.-03.05.18г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 03.05.18г.до
окончателното изплащане,което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия
и относно което е издадена заповед за изпълнение № 5316/08.06.18г.по ч.гр.д.№ 7172/18г.по описа на
ПдРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на адв.Т.П.П.,***,офис 304,сумата
от 348 (триста четиридесет и осем)лв.адв.възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл.47,ал.6 от ГПК за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: