Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 630 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
02.05.2018 г. между „В.- Б.“ ООД и З.п.к. „К.“ бил сключен договор за
извършване на услуга с механизация, по силата на който ответникът възложил на „В.-
Б.“ ООД да извърши със собствени машини и персонал третиране на земеделски земи
с препарати за растителна защита.
Като добросъвестен изпълнител „В.-
Б.“ ООД извършил качествено и в срок възложената работа и третирал 1000 дка
земеделски площи с препарати за растителна защита, за което на 10.05.2018 г.
между страните бил подписан протокол за приемане на работата.
За извършената услуга ответникът
следвало да заплати на ищеца до 31.08.2018 г. възнаграждение в размер на
2000,00 лева, изчислено съгласно чл. 1.2 от договора.
Тъй като дължимата сума не била
платена на ищцовото дружество до датата на падежа,
въпреки многократните опити доброволно да бъде получена, включително и чрез
изпращане на покана чрез ЧСИ А.В-, с район на действие – района на ОС – Перник,
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
вследствие на което било образувано ч. гр. д. № 402/2019 г. по описа на РС -
Радомир и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Тъй като в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът
възразил писмено, за ищцовото дружество се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен
иск, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответната кооперация дължи на ищцовото дружество сумата от 2000,00 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за извършване на услуга с механизация от
02.05.2018 г., сумата от 524,00 лева, представляваща лихва по чл. 4.1 от
договора за периода от 01.09.2018 г. до 20.05.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 20.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание
и размер.
Твърди се, че договорът за
извършване на услуга с механизация не се намирал в кооперацията и нямало данни
дали същият е подписан от председателя Д.П..
Наред с това, в приложения към
исковата молба протокол от 10.05.2018 г., съставен между страните по делото,
имало подписи срещу „изпълнител“ и срещу „възложител“, но не ставало ясно на
кого са тези подписи.
И в двата писмени документа
нямало печат на ответната кооперация, въпреки че същата разполагала с такъв.
Не ставало ясно и кога е
извършена възложената на ищцовото дружество работа и
къде е извършено третирането на земеделските земи - населено място, местност,
площ и граници.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен представител
поддържа предявените искове.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е подал на 20.05.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника ЗПК
„Копаница“ за дължими суми по договор за извършване на услуга с механизация от
02.05.2018 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 402/2019 г. на РС -
Радомир, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 380/04.06.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване
на заповедта за изпълнение, длъжникът ЗПК „Копаница“ е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят е предявил настоящия положителен установителен
иск.
От представения по делото договор за извършване на услуга с механизация от
02.05.2018 г., сключен между ЗПК „Копаница“, в качеството на възложител и „В.– Б.“
ООД, в качеството на изпълнител, се установява, че по силата на поетите договорни
задължения кооперацията е възложила на ищцовото
дружество, което съответно е приело, срещу уговорено възнаграждение в размер на
2 лева на декар, да извърши със собствени машини и персонал третиране на
земеделски земи с препарати за растителна защита в срок до 31.05.2018 г., при
уговорен срок за плащане на възнаграждението по договора до 31.08.2018 г.
По делото е представен и протокол от 10.05.2018 г., от който се установява,
че ищцовото дружество е извършило третиране на
земеделски площи, с площ от 1000 дка с препарати за растителна защита, като
стойността на извършената услуга е в размер на 2000,00 лева.
По делото е представена и покана, връчена на ответната кооперация чрез
нейния председател при условията на отказ, чрез ЧСИ А. В., с район на действие
– района на ОС – Перник, с която ищцовото дружество е
поканило кооперацията в 7-дневен срок от получаване на поканата да заплати сумата
от 2000,00 лева по сключения на 02.05.2018 г. договор за извършване на услуга с механизация.
Видно от представеното по делото уведомително писмо от 09.05.2018 г. е, че Д.А.П.,
в качеството ѝ на председател на ответната кооперация, е уведомила кмета
на с. Копаница, че на 09.05.2018 г. ще се проведе третиране на пшеница срещу
широколистни плевели с препарат за растителна защита „Ротер“.
По делото са представени също и договор за продажба и доставка на продукти
за растителна защита, минерални торове и семена от 12.04.2018 г. и приемо – предавателен протокол от същата дата, по силата на
които ЗПК „Копаница“ е закупила от „Тирекс“ ООД препарат
за растителна защита, с наименованието „Ротер“, на
стойност 750,00 лева.
По делото е представен и счетоводен баланс на ответната кооперация към
31.12.2018 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Д.П. и Д.Е..
Пред съда свидетелката П., която е била председател на ответната кооперация
до 13.07.2018 г., сочи, че между ЗПК „Копаница“ и ищцовото
дружество е имало подписан договор, по силата на който „В.– Б.“ ООД се е
задължила да пръска с препарати за растителна защита 1000 дка посеви.
Задължението е било изпълнено изцяло, като кооперацията не е имала никакви
възражения срещу изпълнението. Материалите за пръскането са били осигурени от „Тирекс“ ООД, с което дружество кооперацията е имала сключен
договор.
Пред съда свидетелят Е. сочи, че е виждал машини на ищцовото
дружество да пръскат с препарати за растителна защита земеделски земи в
землището на с. Копаница, като впоследствие разбрал, че площта на земите била
1000 дка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни, като същите съответстват
и на останалия събран по делото доказателствен материал.
По повод открито по искане на процесуалния представител на ответника
производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на подписите, изписани
за възложител в договор за извършване на услуга с механизация от 02.05.2018 г.
и протокол от 10.05.2018 г., съдът е допуснал изслушването на съдебно – почеркова експертиза, от заключението по която се
установява, че подписите, положени за възложител в посочения договор и
протокол, са изпълнени от Д.А.П..
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно дадено и
съобразно възложените му задачи.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства – договор от 02.05.2018 г. и протокол от 10.05.2018 г., съдът
намира за установено, че страните са били обвързани от валидна облигационна
връзка с характер на договор за изработка, по силата на който ищецът се е
задължил да извърши със собствени машини и персонал третиране на земеделски
земи с препарати за растителна защита, при уговорена цена от 2 лева на декар. Представения
по делото договор съдържа всички съществени елементи от съдържанието на
договора за изработка – вид на изработката, стойност, начин на плащане, имена
на възложителя и изпълнителя, време и място на сключване на договора.
Към датите на съставяне на
горните документи – съответно 02.05.2018 г. и 10.05.2018 г., председател на кооперацията
е била Д.П. и като такъв е разполагала с компетентност да изразява волята на
юридическото лице и да създава правоотношения между него и други субекти на
правото. Същата, в качеството си на председател, лично е подписала договора и протокола,
което се установява по безспорен начин от заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – почеркова експертиза, с оглед
на което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 194, ал. 2 ГПК за
изключване на така посочените писмени доказателства от доказателствената
съвкупност по делото.
Изложеното дотук мотивира съда да
приеме, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка с характер
на договор за изработка.
Извършената работа е надлежно
приета, което се установява от представения протокол от 10.05.2018 г., както и
от показанията на свидетелката П., според която не е имало никакви възражения
срещу изпълнението на договора от страна на ищцовото
дружество, поради което съдът намира, че е налице приемане по смисъла на чл.
264 ЗЗД, при което за възложителя е възникнало задължение за заплащане на
приетата работа. Аргумент в тази насока е и изложеното от свидетелката П.,
която сочи, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора в периода между седми и десети май 2018 г.
При това положение за ответната
кооперация е възникнало задължение да заплати дължимото се по договора
възнаграждение на изпълнителя, което в случая възлиза на 2000,00 лева, предвид
отразеното в протокола от 10.05.2018 г., а именно, че са обработени 1000 дка
земеделски земи, при цена за един декар в размер на 2 лева. Липсата на
отразяване на задължението в счетоводството на ответника е ирелевантно
в случая, тъй като, както се посочи по-горе, безспорно страните са били
обвързани от договор за извършване на услуга с механизация и неотразяването на
задължението касае единствено изискването за редовно водене на счетоводството
на ответника, но не променя изводите на съда за дължимост
на процесната сума.
Задължението е следвало да бъде
изпълнено до 31.08.2018 г., така както е уговорено в чл. 4.1 от договора, от
което следва, че от следващия ден – 01.09.2018 г., възложителят е изпаднал в
забава. Това е така, тъй като при наличие на уговорен между страните срок за
заплащане на възнаграждението длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл.
84, ал. 1 ЗЗД), поради което не е необходимо да му бъде връчвана покана. Доказателствената тежест за установяване факта на плащане
на възнаграждението е върху ответната кооперация, която не ангажира
доказателства в този смисъл, поради което съдът намира, че предявения иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен за сумата от 2000,00 лева, ведно
с присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 20.05.2019 г.
Предвид изпадането на ответника в
забава от 01.09.2018 г., основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава за периода от 01.09.2018 г. до
20.05.2019 г. за сумата от 524,00 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е доказан в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на
основане чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в производството по делото. Ищецът доказва
направени разноски в общ размер на 1010,00 лева, от които 130,00 лева –
държавна такса, 250,00 лева – депозит за вещо лице, 30,00 лева – депозит за
призоваване на свидетел и 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В последното по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, като счита, че заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е
обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В
случая размерът на претендираното възнаграждение
следва да бъде намалено до 406,68 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
С оглед изхода на делото и по
изложените по-горе съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 816,68
лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.п.к. „К.“, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:*** дължи на „В.– Б.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за извършване на услуга с механизация от
02.05.2018 г., сумата от 524,00 лева (петстотин двадесет и четири лева),
представляваща лихва за забава по чл. 4.1 от договора за периода от 01.09.2018
г. до 20.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА З.п.к.
„К.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „В.– Б.“
ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на 816,68
лева (осемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) – направени
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Секретар:М.М.