Решение по дело №21/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 397
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20232100500021
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2341/24.10.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 20222120100398. С това решение, съдът отхвърля иска на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев да се приеме за установено по отношение на
Община Бургас, ЕИК: *********, представлявана от кмета Димитър Николов с адрес в
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 26, че последната дължи на дружеството сумата от
312,60 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена вода, за която са
издадени фактури в периода от 26.08.2019г. до 25.05.2021г., обхващащи отчетен период от
27.05.2017г. до 11.05.2021г., ведно с лихва за забава в размер на 68,90 лева за периода от
26.09.2019г. до 12.11.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
17.11.2021г., за които суми е издадена заповед № 3268/18.11.2021г. от Районен съд – Бургас
по ч. гр. д. № 8029/2021г. С решението съдът оставя без уважение искането на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за присъждане на съдебни разноски.
Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против
решение № 2341/24.10.2022г. Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е
неправилно и необосновано. Дружеството подчертава, че Община Бургас има качеството на
„потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ДР на ЗРВКУ и
обстоятелството, че партидата е заведена на името на трети физически лица, е без правно
значение. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят цитира съдебна практика на
Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна – Община Бургас представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и цитира съдебна практика, която потвърждава
1
това становище.
Община Бургас не се представлява в съдебно заседание.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 18.11.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпорежда на Община Бургас да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД следните суми: 312,60 лева, представляващи стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 27.05.2017г. до 11.05.2021г. за абонатен № 947413;
68,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019г. до 12.11.2021г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
17.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата и 75 лева – разноски в заповедното
производство. Длъжникът подава възражение по чл.414 от ГПК. В резултат на това,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява против Община Бургас установителен иск
по чл.422 от ГПК за сумите, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба
дружеството твърди, че Община Бургас е собственик на общински терен и като такъв е в
облигационно правоотношение с него по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Московска“ № 35, за който е открита партида с абонатен №
947413 с титуляр на партидата Б.Ю.Б.. За този обект са издаден 13 броя фактури за
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 26.08.2019г. до 25.05.2021г. на обща
стойност 312,60 лева. Отчетният период по фактурите е от 27.05.2017г. до 11.05.2021г.
Дължимата сума не е платена в срок, поради което същата се претендира ведно с лихва за
забава в размерна 68,90 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК Община Бургас оспорва иска по основание и размер.
Общината заявява, че не е страна по облигационно правоотношение с „ВиК“ ЕАД и няма
качеството на потребител по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по отношение на водоснабдителния имот. Общината подчертава
допълнително, че партидата за този имот е открита на името на Б.Ю.Б., поради което
претенцията трябва да се насочи срещу това лице.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото са представени доказателства за правото на собственост върху водоснабдения имот –
АЧОС № 2557/19.05.2000г., доказателства за служебно отчетени показания от водомера за
абонатен № 947413, фактури за начислената стойност на доставеното количество вода и
Общи условия на водоснабдителното дружество. По делото е представена декларация по
чл.14 от ЗМДТ, от която е видно, че собственици на сградите във водоснабдения имот са
лицата Ф.Ю.М и Х.М.М..
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, според което в имота, за водоснабдяването на който се иска
плащане, са изпълнени три жилищни сгради, а в кадастъра са отразени пет сгради с
различни идентификатори. За целия имот е открита една партида с абонатен № 947413 и е
монтирано само едно измервателно устройство. Отчетените от това устройство, количества
вода са 105 куб. м.
Въз основа на доказателствата, приети по делото, районният съд формира извод за
неоснователност на исковете. За да постанови този резултат, съдът приема, че Община
2
Бургас няма качеството на потребител на водоснабдителните услуги, тъй като същата е
собственик на поземления имот, но сградите в него се използват от други лица.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 2341/24.10.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи
фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдения имот в периода от
27.05.2017г. до 11.05.2021г. и че начислените количества вода са използвани от него. В
конкретния случай това доказване не е проведено успешно.
Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от
Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и
К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни
норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между
страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. В този смисъл са и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на
оператора, които дефинират понятието „потребител“. В конкретния случай от представените
по делото АЧОС и декларации по чл.14 от ЗМДТ се установява, че собственик на имота е
Община Бургас, но ползватели в същия са лицата Ф.Ю.М и Х.М.М., които притежават
качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. и на Общите условия на
„ВиК“ оператора. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че партидата във
водоснабдителното дружество не е открита на Община Бургас, а на трето физическо лице.
Като е достигнал до този извод и е отхвърлил исковете на „ВиК“ ЕАД, районният съд е
3
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна,
въведени във въззивната жалба.
По изложените съображения, жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
неоснователна и трябва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на Община Бургас
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 150 лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2341/24.10.2022г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр. д. № 20222120100398.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев да заплати на Община
Бургас, ЕИК: *********, представлявана от кмета Димитър Николов с адрес в гр.Бургас, ул.
„Александровска“ № 26 съдебни разноски в размер на 150,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4