МОТИВИ към присъда по НЧХД №197/2018г.по
описа на Районен съд Н.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.2 от НПК-по депозирана частна тъжба от П.Б.В. ***,действаща чрез
пълномощника си адв.И.Д.–ШАК против С.Д.Й. ***,обвинен в това,че на
26.05.2018г.следобед,в гр.Н.,на площад „***“,публично й нанесъл ,наричайки я с
думите:“***“, „***“ ,както и псувни ,унизителни за нейната чест и
достойнство -престъпление по чл.148
ал.1т.1 от НК във вр.чл.146 ал.1 от НК.
Наред с обвинението за извършено
престъпление,частният тъжител предяви срещу подсъдимия и граждански иск,който
беше приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,в размер на
2000.00лв./главница/,ведно със законната
лихва върху нея,начиная от 26.05.2018г.до окончателното изплащане на сумата.,представляваща обезщетение за
причинените й с инкриминираното деяние неимуществени вреди.
В съдебно заседание частният тъжител и
граждански ищец П.В. се явява лично и с повереника си адв.И.Д.,вписана в
ШАК.Поддържат изцяло обвинението и гражданския иск.
Подсъдимият С.Й. се явява лично и с
договорния си защитник адв.Б.И.,вписан в ШАК.Оспорват както обвинението,така и
граждански иск –по основание и по размер.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител П.Б.В. и подсъдимият С.Д.Й.
са съседи.Живеят в един жилищен блок,находящ се в гр.Н.,обл.Ш.,ул.“***“№*,вх.*,съответно
–В. на ет.*,ап.*,а Й.-на ет.*,ап.*.Преди около две .-три години са били в
интимни отношения ,които са прекъснали и оттогава,според В. , подсъдимият
постоянно демонстрирал нетърпимо отношение спрямо нея./този извод се излича от
показанията й,дадени по АНХД №205/2018г.на НПРС/.
От показанията на разпитаните по
настоящото НЧХД свидетели Д. Д. и Н.Д.,които съдът кредитира с нужното доверие
като непротиворечащи помежду им и на останалия доказателствен материал/на
показанията на св.Г.Д.Й./,добросъвестно дадени,под страх от наказателна
отговорност по чл.290 от НК,се установява,че на 26.05.2018г.следобед,в гр.Н.,на
площад „***“,пред магазин „***“,където имало градинка с пейки, минавали
тъжителката с двете свидетелки,нейни приятелки.На една от пейките в близост до
профсъюзния дом,с лице към „***“стоял подсъдимия,който държал бира в зелена
кутийка,а до него на пейката стоял още един мъж.На пейките имало насядали и
други хора-деца,майки,възрастни.
Когато видял тъжителката,подсъдимият се
провикнал към трите и въпреки,че изрично не назовал името й, за свидетелките Д.било
ясно,че думите били насочени към В. ,а именно:“***“,“******“,започнал да
псува,да крещи.Показвал й да се оплаче на полицията.Докато свидетелките
реагирали и го запитали на кого крещи така и кого обижда,той продължил да
крещи:“иди се оплачи в полицията“.Насядалите по пейките хора били стъписани от
случилото се,започнали да се оглеждат на кого говори така Й...
Тъжителката П. също се стъписала,не
промълвила нищо,не реагирала,разтреперила се и изпила хапче за успокоение,което
по принцип носела винаги у себе си.Трябвало да измине около половин час,за да
се успокои,през което време заедно със свидетелките Д.седнали да пият кафе.
Малко по-късно влезли в магазина „***“ ,за да пазаруват,подсъдимият бил на
касата с бира в ръката.Докато те приключат с пазаруването и платят,той бил
излязъл ,а момичето на касата им казало да не излизат веднага,при което на св.Д.Д.
станало ясно,че в магазина също са чули и възприели инцидента от по-рано.
След случая,твърдят св.Д.,тъжителката
ходила много пъти на лекар,пиела лекарства,притеснявала се,постоянно се
оглеждала ,много била притеснена,колегите я посрещали и изпращали .
Показанията на сочената от подсъдимия свидетелка Г.Й./негова
сестра/не бяха много конкретни.Същата заяви,че й било известно,че на посочената
дата,време и място,брат й и тъжителката са се видели,но какво точно е казал
той,не й било известно и съдът намира,че по никакъв начин не беше опровергана
обвинителната теза на частният тъжител.,съответно не беше подкрепена защитната
версия на подсъдимия,че не е осъществил инкриминираното престъпно деяние.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото се установи
по несъмнен начин,че на 26.05.2018г.следобед,в гр.Н.,на площад „***“,подсъдимият
С.Д.Й. публично нанесъл обида на П.Б.В. ,живуща в с.гр.,наричайки я с думите:“***“,
„***“ ,както и псувни ,унизителни за нейната чест и достойнство ,с което от
обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.148 ал.1т.1 от НК във
вр.чл.146 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл –подсъдимият е осъзнавал обществено опасния
характер на извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е
целял тяхното настъпване.
За въпросното инкриминирано
деяние,съответната наказателно-правна норма предвижда наказание глоба от 3000
до 10 000лв. и обществено порицание.
Отчитайки,че подсъдимият е пълнолетен,не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,с извършеното
от него престъпно деяние не са причинени имуществени вреди,подлежащи на
репариране,съдът счете,че са налице кумулативно предвидените в чл.78а от НК
предпоставки и на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна
отговорност,като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00лв./хиляда лева/.
Наказанието беше определено в
размер,съвпадащ с минималния предвиден в закона,като съдът счете,че по този
начин биха били постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни
начала в чл.36 от НК и подсъдимият занапред ще се въздържа от всякакви
противоправни прояви,включително и
такива ,незачитащи достойнството и личността на гражданите.
Съгласно чл.45 от ЗЗД „всеки е длъжен да
поправи вредите,които виновно е причинил другиму“,като на доказване подлежат
вредоносно поведение,деликт/резултативни вреди/ и причинно-следствена връзка
помежду им.
Безспорно е,че в резултат на
престъплението,осъществено от Й., гражданският ищец П. В. е претърпяла
неимуществени вреди-душевни страдания,страх от бъдещи подобни прояви на
подсъдимия,срам,неудобства.Няма строго определена скала ,по която да бъдат
овъзмездени тези нейни неимуществени вреди,то отчитайки общоприетите норми за
справедливост,морал, съдебната практика,съдът прие,че следва да уважи
предявения граждански иск частично-до размер от 1200.00лв./хиляда и двеста лева
–главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 26.05.2018г.до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част,за разликата до
пълния размер,съдът намери гражданския иск за неоснователен и недоказан,поради
и което го отхвърли.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,съдът
вмени в тежест на подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец
направените по делото разноски,включително и дължимата държавна такса върху
уважения граждански иск/ по арг.на чл.2 от Тарифа за ДТССГПК/.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 23.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: