Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 27.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1347 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от
назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
действащи като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността,
срещу „М.К.“ АД (н), ЕИК ******, „М.М.“ ЕООД, ЕИК ******и „И.Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, за обявяване за недействителни по отношение масата на
несъстоятелността на Б.та на извършените прехвърляния на 500 дружествени дяла
от капитала на „ПРО К.“ ЕООД, съответно с договор за прехвърляне на дружествени
дялове от 21.10.2016 г., сключен между „М.К.“ АД (н) и „М.М.“ ЕООД и с договор
за прехвърляне на дружествени дялове от 02.11.2016 г., сключен между „М.М.“
ЕООД и „И.Т.С.“ ЕООД.
В исковата молба, ищците извеждат
правен интерес от провеждане на исковете от фактическите твърдения
дружествените дялове да са прехвърлени от пряк длъжник на Б.та - „М.К.“ АД (н),
поради което били налице предпоставките на § 6 ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр.
22/13.03.2018 г.) всички разпореждания с дяловете да се считат недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Исковете са предявени срещу „М.М.“
ЕООД, което е заличен търговец, съответно не разполага с правосубектност,
поради което с разпореждане от 27.08.2018 г. в тази част исковата молба е
върната само по отношение на неправосубектния търговец. В тази връзка е необходимо
да се отбележи, че правният интерес е асболютна процесуална предпоставка за
допустимост на всеки предявен иск, за наличието на който съдът служебно следи.
Прекратяването на търговец без правоприемство означава, че липсва правен
субект, спрямо който да бъде упражнено правото на иск и затова производството
спрямо „М.М.“ ЕООД е процесуално недопустимо. С оглед обаче на факта, че
прекият длъжник на кредитната институция е „М.К.“ АД (н), следва да бъдат
разгледани исковете срещу правосубектните ответници, тъй като при тяхното
евентуално уважаване прехвърлените права биха се считали елемент от правната
сфера на прекия длъжник. В този смисъл решение № 111/12.07.2018 г. по търг.
дело № 1892/2017 г. на ВКС, определение № 145 по ч. гр. д. № 94/2009 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, решение № 631 по т. д. № 224/2006 г. на І т.о. на ВКС, в които е
прието, че задължителното конституиране на страните по атакувана сделка изхожда
от необходимостта да бъде постановено еднакво спрямо всяка от тях решение. При
прекратяване съществуването на едната от тях, без наличие на универсални
правоприемници и след като не е налице хипотеза на частно правоприемство на
„спорното право”, противоречиво произнасяне е обективно изключено. В тази
хипотеза и конкретния резултат, които би бил постигнат, обуславя принципно
съществуването на правен интерес от разглеждането на иска и само срещу едната
от страните по сделката, когато другата е престанала да съществува в правния
мир, без наличие на универсални правоприемници и без частни правоприемници по
отношение на конкретното право, предмет
на спора.
Синдиците твърдят, че
с решение от 31.01.2017 г. била обявена неплатежоспособността на „М.К.“ АД (н)
и открито производство по несъстоятелност спрямо същото. Въз основа на договор
за банков кредит от 20.12.2011 г. и анекси към него, „М.К.“ АД (н) дължало на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност сумата 17293233,96 лева, което задължение не било
погасено. Кредитополучателят бил едноличен собственик на капитала на „ПРО К.“
ЕООД, разпределен в 500 дяла с номинална стойност 100 лева всеки. С договор от
21.10.2016 г. „М.К.“ АД (н) се разпоредило с притежаваните дружествени дялове в
полза на „М.М.“ ЕООД срещу цена от 45000 лева, а последното прехвърлило
дяловете с договор от 02.11.2016 г. в полза на „И.Т.С.“ ЕООД срещу цена в размер
на 48000 лева. Договорите за разпореждане с дружествените дялове били сключени
след поставяне на Б.та под специален надзор и затова тези сделки били
недействителни по отношение на Б.та и кредиторите на несъстоятелността й,
поради което се претендира уважаването на конститутивните искове.
Ответникът „М.К.“ АД
(н) не е депозирало отговор на исковата молба.
Ответникът „И.Т.С.“
ЕООД в депозиран отговор счита исковете за процесуално недопустими, с оглед
съвместната пасивна процесуална легитимация на страните по оспорваните сделки,
а купувачът по първата и продавач по втората - „М.М.“ ЕООД бил заличен
търговец, което обуславяло процесуалната недопустимост на предявените искове,
насочени само спрямо една от страните по сделката, което възражение е
неоснователно по вече изложените мотиви.
Ответникът бил и добросъвестно лице, тъй като
придобил дяловете от лице, което нямало качеството длъжник на Б.та. От друга
страна евентуално уважаване на исковете би лишило „И.Т.С.“ ЕООД от правото на
собственост върху дружествените дялове без възможност да възстанови платената
за тях цена. От друга страна капиталът на „ПРО К.“ ЕООД към предявяването на
исковата молба бил в размер на 205000 лева, разпределен в 2050 дяла с номинална
стойност 100 лева всеки.
Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДЗБН не следвало да се прилага, тъй като
санкционирала трето добросъвестно лице за извършени от същото сделки към
момент, предхождащ влизането й в сила. С нея се преуреждали отношения в полза
на несъстоятелната Б. без третото лице да е проявило някаква форма на
недобросъвестност. Така се нарушавала Конституцията на Република България и
ЕКЗПЧ. В това отношение в отговора са възпроизведени мотиви на служебно известно
на настоящия състав съдебно решение.
В
допълнителна искова молба синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност оспорват
възражението за недопустимост на предявените искове и доводите за противоречието
на § 6 ПЗР на ЗБН с КРБ или ЕКЗПЧ, тъй като
не се нарушавал балансът между индивидуалния и обществения интерес.
В
допълнителен отговор „И.Т.С.“
ЕООД поддържа изложените в отговора доводи и счита, че не са налице твърдения
на ищеца за осъществяване на допълнителни факти, по които да изложи становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят и от събраните в производството доказателства се установява, че в правната
действителност са осъществени твърдените в исковата молба факти, като спорът
има изцяло правен характер.
С
договор за банков кредит, сключен на 20.12.2011 г., „К.Т.Б.“ АД (н) се
задължила да предостави за временно възмездно ползване на „М.К.“ АД (н) сумата
от 6500000 лева, срещу поето от последното задължение за връщането й в срок до
20.04.2012 г., заедно с възнаградителна лихва от 9,5 %. С последващи анекси,
последният от който № 18, сключен на 18.02.2014 г., страните се съгласили
дължимата към подписването му главница в размер на 11506501,97 лева да бъде
погасена еднократно на 20.09.2014 г..
Не
е спорно, че в производството по несъстоятелност на кредитополучателя „М.К.“ АД
(н) „К.Т.Б.“ АД (н) предявила с молба, вх. № 25357/24.02.2017 г. вземанията,
произтичащи от сключения на 20.12.2011 г. договор за банков кредит в размер на общо
17293233,96 лева, от които с одобрения от съда списък били приети за
удовлетворяване с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземания в размер на общо 17417332,93
лева, включващи разноските, сторени от Б.та в производството по чл. 625 ТЗ,
което същата инициирала. С оглед включване на вземанията, произтичащи от
договора за банков кредит в одобрения от съда по несъстоятелността на „М.К.“ АД
(н) списък на приетите предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, ищецът
„К.Т.Б.“ АД (н) се легитимира като кредитор на „М.К.“ АД (н) и носител на изискуемо
вземане, което към приключване на устните състезания в настоящото производство,
не се установява да е удовлетворено, тъй като сметка за разпределение в
производството по несъстоятелност на „М.К.“ АД (н) не е изготвена, видно от
обявените актове по партидата на дружеството в търговския регистър.
Не
е спорно, че с договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на
21.10.2016 г., „М.К.“ АД прехвърлило в полза на „М.М.“ ЕООД правото на
собственост върху 500 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от
капитала на „ПРО К.“ ЕООД, като подписите на страните са нотариално
удостоверени от нотариус Т.В., № 033 на НК. Притежаваните дружествени дялове
купувачът „М.М.“ ЕООД придобил срещу цена от 45000 лева, като в договора
купувачът изрично декларирал, че му е известен факта, че върху търговското
предприятие на „ПРО К.“ ЕООД е учреден особен залог в полза на ТБ „В.“ ЕАД за
обезпечаване задължения по договор за банков кредит 3027-11/04.05.2011 г..
Приобретателят
„М.М.“ ЕООД от своя страна прехвърлило дяловете от капитала на „ПРО К.“ ЕООД с
договор от 02.11.2016 г. в полза на „И.Т.С.“ ЕООД срещу цена в размер на 48000
лева.
Видно
от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи
на незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД
е поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е
породило незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано
пред ВАС.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността
е определена датата 20.06.2014 г..
Други
доказателства от значение за спора не са събрани.
Относно обективно
съединените конститутивни искове с правна квалификация § 6, ал. 1 ЗИДЗБН.
Разпоредбата
на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН, приета с ДВ, бр. 22 от 2018 г. предвижда, че всяко
прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски
дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на "К.т.б."
АД – в несъстоятелност, под специален надзор (20.06.2014 г.), е недействително
по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността. Тази относителна
недействителност може да бъде релевирана по исков ред в 5-годишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността
от лицата, на които законът е предоставил активна процесуална легитимация -
синдикът, временният синдик или фондът.
Предвиденото
в специалната норма на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН потестативно право за обявяване относителната
недействителност по отношение на банката (масата на несъстоятелността) на
последиците от прехвърлителни сделки с предмет акции и дялове от търговски
дружества, извършени от пряк длъжник на банката („М.К.“ АД (н)) в полза на
трети лица, цели осигуряване на
възможност спрямо това, макар и разпоредено имущество да бъде осъществено
принудително изпълнение, тъй като при уважаване на иска то би се считало за
принадлежащо на прекия й длъжник.
Няма
никакво съмнение, че исковете по § 6, ал. 1 ЗИДЗБН са част от системата искове
за попълване масата на несъстоятелността, която съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБН
включва имуществените права на банката към датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Фактическият
състав на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН изисква единствено и само установяване на факта, че
длъжник на несъстоятелната банка е извършил след датата на поставянето й под
особен надзор (20.06.2014 г.) разпоредителна сделка с дружествени дялове, без
значение дали разпореждането е възмездно или безвъзмездно и без да се изисква
някакво неправомерно (недобросъвестно) поведение на придобилия дружествените
дялове субект.
В
случаите, в които правният ред допуска правните последици на определени сделки
или действия да не бъдат зачетени спрямо определен/и правен/вни субект/и, т. е.
в хипотезата на тяхна относителна недействителност, това е резултат от проявена
недобросъвестност на страните по тях, която е именно основанието да се предпочете
интереса и да се предостави защита на увреденото от сделките/действията лице
(най-често кредитор на разпоредилия се) за сметка на лицата, проявили
недобросъвестност. Принципно правният ред зачита правните последици и брани
стабилността на правомерни действия на частноправните субекти. В хипотезата на §
6, ал. 1 ЗИДЗБН е ясно, че законът не изисква да е налице какъвто и да било
елемент на недобросъвестност при извършване на разпореждане с дялове/акции от
капитала на търговско дружество. Достатъчно би било сделката да е сключена след
поставянето на банката под особен надзор, за да е възможно последиците от
прехвърлянето на дяловото участие да не бъдат зачетени спрямо масата на
несъстоятелността й.
Разпоредбата
на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН с основание се критикува от доктрината, като съображенията
на Валентина Попова и Методи Марков, развити в материала „ЗАКОНЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ
И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (ДВ, БР. 22 ОТ 2018 Г.) И
ПРОТИВОРЕЧИЯТА НА НЕГОВИТЕ РАЗПОРЕДБИ С КОНСТИТУЦИЯТА“, сп. Норма, бр. 5 и 6 от
2018 г., настоящият състав напълно споделя и възпроизвежда в настоящото решение
в тяхната цялост.
Съгласно чл. 4, ал. 1 КРБ Република България
е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на
страната. Конституционният съд многократно се е произнасял за същността на
понятието „правова държава“ (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г. и
Решение № 7 от 2005 г. по к. д. № 1 от 2005 г.), като е приел, че в
"материален смисъл" правовата държава е държава на справедливостта, а
във "формален смисъл" е държава на правната сигурност, в която
съдържанието на правния ред е ясно и недвусмислено определено. Правната
сигурност, предвидимостта и стабилността са характеристики на правовата
държава, която изисква трайно и последователно като концепция законодателно
регулиране на обществените отношения (Решение № 3 от 2008 г. по к. д. № 3 от
2008 г.).
Принципът
на правовата държава е фундаментален принцип, изведен от Съда на Европейския
съюз, наред с принципа за правната сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the
Commission (1978) ECR 1019, дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533),
както и решение № 5 от 11 май 2017 г. по к. д. № 12 от 2016 г., като няма
съмнение, че този принцип е основополагащ елемент на правото на Европейския
съюз.
Производни
от принципа на правовата държава са принципът на правната сигурност,
предвидимост и стабилност, принципът за забрана на същинското обратно действие
на правните норми и принципът за закрила на законно придобити права, които са
несъвместими с обратното действие на закона. В случая, с § 6, ал. 1 ЗИДЗБН не
се преуреждат занапред заварени правоотношения, а е налице същинско обратно
действие на закона, което създава правна несигурност и непредвидимост.
Предвиденото
в § 6, ал. 1 от ЗИДЗБН обратно инвалидизационно действие (от момента на
поставяне на „К.Т.БАНКА“ АД (н) под специален надзор – 20.06.2014 г.) засяга
валидността на сделки, извършени назад във времето преди приемане на правната
норма. Както към тази дата, така и до приемането на разпоредбата в българското законодателство
не е съществувала забрана за прехвърляне на акции и/или дялове от търговски
дружества, извършено от длъжник на банка, дори и когато тя е поставена под
специален надзор.
Придаването
на обратно действие на гражданския закон е принципно възможно, но не като общо
правило, а по изключение и в защита на особено съществен обществен интерес. По
отношение на ретроактивните правни мерки СЕС е особено строг в преценката,
когато става въпрос за нарушено доверие в стабилността на правното положение на
засегнатите субекти, основано на експлицитно или имплицитно уверение
(индивидуализирано обвързване) от страна на институциите на ЕС. Съдът допуска
изключение от принципа само в случаите, когато целта, която трябва да бъде
постигната, го изисква, и когато легитимните интереси на засегнатите са
подходящо съобразени, каквато е неговата позиция по делото Racke, поддържана и
по други дела (дело 98/78, Racke v. Hauptzollamt Mainz (1979), пар. 20; дело
C-376/02, Stichting Goed Wonen v Staatssecretaris van Financiën, пар. 32 -
34).
Законодателните
разрешения от такъв тип трябва да са резултат от преценка за конфликта на
ценностите през призмата на пропорционалността. Така че за преценката на
законодателното разрешение относно хронологичния конфликт на законите
(действието им във времето), значение имат и такива обстоятелства, каквито са
обществените потребности от въвеждането на нови законодателни решения в дадена
материя. Подобни изисквания са развити и в практиката на СЕС (решение по дело
Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany 5/88, [1989] ECR 2609).
Подобни
норми трябва да отчитат оправдания, преобладаващ обществен интерес, а при
вмешателство в определена правна сфера, това вмешателство следва да е
необходимо като наложено от повелителна и изключителна социална или друга
нужда, с голяма обществена значимост и да е пропорционално на преследваната
законна цел.
В
случая придаденото обратно действие цели единствено разширяване на
възможностите за попълване масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н),
което като резултат е в полза само на определена категория лица – кредиторите
на масата и не се вписва в основните характеристики на правовата държава, още
повече, че липсва всякаква пропорционалност при засягането на права, правомерно
придобити от друга категория лица, подчинени на същия правопорядък –
придобилите дружествени дялове/акции от длъжници на банката или от техни частни
правоприемници без оглед броя транслативни сделки.
Правото
на членство в търговско дружество, разглеждано като право на дял или
инкорпорирано в акция има нехомогенен характер, понеже обхваща и неимуществени
права и задължения, но имуществената компонента дава основание то да бъде
обхванато от конституционноправната защита на собствеността, съдържаща се в чл.
17, ал. 1 и ал. 3 КРБ.
Въведените
с обратна сила нови предпоставки за недействителност, свързани с поставянето на
банка под специален надзор, разширяват нейното приложно поле, с което неблагоприятно
се засяга правната сфера на лицата, ползващи се от последиците на сделките,
поначало сключени като действителни съобразно действалото при сключването им
законодателство (независимо от без/възмездния им характер и без значение
добросъвестността на третите лица). Това означава незачитане на правомерно
придобити права. Този ефект може да бъде оправдан само с наличието на по-важни
обществени интереси, с оглед защитата на които тези придобити права да не бъдат
зачетени.
Санкционирането
с недействителност на прехвърляния на имущество създават ограничения за
разпореждане с акции и дялове, т. е. със собствеността на длъжника на
несъстоятелната банка. Но ако за него ограничението е пропорционално, то
прилагането му и за собствеността на трети лица, негови правоприемници, няма
достатъчно основание, особено при добросъвестност на тези лица. От друга
страна, придобитите от трети добросъвестни лица права не са защитени и те могат
да ги изгубят, независимо колко далеч по веригата на правоприемствата се
намират. За тяхна сметка ще се облагодетелстват кредиторите на
несъстоятелността, чиито интереси остава неясно защо трябва да бъдат
предпочетени.
В
решението си от 24.07.2014 г. по делото Azienda Agricola Silverfunghi S.A.S. и
други срещу Италия, Съдът по правата на човека признава нарушение на чл. 6 от
ЕКПЧ: "Дори да се приеме, че новият закон е необходим за попълването на
празноти в съществуващата правна уредба, необходимо е да се установи, че
общественият интерес, от който произтича прилагането му, е по-важен, отколкото
опасността от обратното действие на закона".
В
случая "висшият обществен интерес" е попълване масата на
несъстоятелността на определена банка. В тази връзка се поставят въпросите нима
общественият интерес е само защита на правата на ФГВБ и другите кредитори на
банката и представлява ли това "висш обществен интерес"?
С
Решение № 10 от 2009 г. Конституционният съд приема, че "принципът на
правовата държава изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим.
Приеманите от него закони е необходимо да гарантират правната сигурност, в това
число като се зачитат придобитите съгласно закона права от страна на гражданите
и юридическите лица".
Създаденият
с § 6, ал. 1 ЗИДЗБН режим не се отнася към всички правни субекти, което води до
тяхното различно третиране. Привилегировани са „К.Т.Б.“ АД (н) и нейните кредитори,
за които единствено възникват права във връзка с попълване на масата на
несъстоятелността по силата на визираната разпоредба. Създаването на
привилегировано положение за определени субекти противоречи на принципите на
правовата държава и защото създава с нищо неоправдана привилегия, при това на частноправни
субекти (банката и кредиторите й).
Незачитането
на валидно и правомерно придобитите права спрямо несъстоятелната банка и създаването
на възможност банката да се удовлетвори от имущество на трети лица (в случая „И.Т.С.“
ЕООД), без значение на проявена от тези трети лица недобросъвестност, т. е. и
при правомерно тяхно поведение драстично нарушава чл. 1 от Протокол № 1 на
ЕКПЧ, която разпоредба има примат над вътрешноправните актове, които й
противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ).
Посочената
разпоредба от ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. Правилото на § 6, ал. 1
ЗИДЗБН по същество обуславя лишаване на един правен субект от имуществено право
(дялове/акции от капитала на търговско дружество) само защото го е придобило от
длъжник или правоприемник на длъжник на банка, обявена в несъстоятелност, което
по никакъв начин не е в интерес на обществото - интересът на кредиторите на
банката не представлява обществен интерес, а запазва характера си на
частноправен такъв и което лишаване не се подчинява на общите принципи на
международното право, съответно нарушава и КРБ.
В
практиката на ЕСПЧ по прилагане на чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ е подробно
разяснено, че лишаването от притежание трябва да е в интерес на обществото,
предприетата мярка да е правомерна и съразмерна на преследваната цел (напр.
решение от 22.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Hentrich v
France). Безусловно
трябва да съществува пропорционалност между използваната мярка и целта, чието
постигане се търси чрез прилагането й (решение от 21.02.1986 г. по делото James
and Others v UK). Съгласно
решение № 7 от 10.04.2001 г. на Конституционния съд по к. д. № 1 от 2001 г.
когато обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е
мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане
на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като
експроприация.
В
практиката на Европейския съд по правата на човека последователно се приема, че
трябва да се прецени дали това отнемане на притежания преследва легитимна цел
"в интерес на обществото", по смисъла на второто правило на член 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ – виж делото на бившия крал на Гърция и други срещу
Гърция (жалба № 25701/94, решение от 23.11.2000 г. на ЕСПЧ). Трябва да има
разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и целта,
която се преследва от всяка мярка за лишаване на лицето от неговата собственост
(виж решението по делото Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium от
20.11.1995 г., Серия A № 332, стр. 23, § 38). Съдът посочва, че отнемането на
собственост без заплащане на сума, близка до стойността на имуществото,
обикновено представлява непропорционална намеса. Изискването за
пропорционалност означава собственикът да получи справедливо обезщетение за
това, което е загубил, независимо от това как той (или неговите предшественици
по титул) са придобили имущественото право, което му се отнема.
В
случая безусловното пораждане на задължение за едно трето лице да препърпи
принудително изпълнение върху свое имуществено право, без значение дали е
действало при получаването му добросъвестно или не, цели попълване масата на
несъстоятелността на банката и удовлетворяване на кредиторите й, т. е. по
никакъв начин не удовлетворява висш обществен интерес, а само частен такъв.
Мярката е изключително непропорционална – нарушава правата на едно трето и
принципно добросъвестно лице, за да бъдат преодолени последиците от сключвани
от банката необезпечени търговски сделки, включително законът не изисква
банката да е предприела действия да се удовлетвори по общия законов ред от
прекия си длъжник. Това лишаване от притежание в полза на несъстоятелната банка
по никакъв начин не е свързано с престиране на някакво обезщетение в полза на собственика
на акциите/дяловете, придобити от длъжник на банката или негов правоприемник. ЕСПЧ
приема да е допустима пълната липса на обезщетение само при изключителни
обстоятелства (решение от 09.12.1994 г. по делото Holy
Monasteries v Greece), а
такива обстоятелства във връзка с предвиденото право на банка, обявена в
несъстоятелност изобщо не са налице, нито пък са посочени в ЗБН. Следователно прилагането
на разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН би резултирало в нарушаване на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ и затова тази норма не следва да се прилага от
националния съд.
Посочената
разпоредба е в противоречие и с чл. 63, пар. 1 ДФЕС, което също обуславя извод
за нейната неприложимост като противоречаща на общностното право, в който смисъл
е постановеното решение № 147/27.01.2016 г. по т. д. № 3013/ 2013 г. на II ТО
на ВКС.
ВКС
е приел, че с оглед установената с чл. 63, пар. 1 ДФЕС забрана за ограничение
на свободното движение на капитали между държавите–членки, постоянната практика
на Съда на Европейския съюз по въпросите на
чл. 63, пар. 1 ДФЕС, и в съответствие с принципа за примат на правото на ЕС над
националните правни разпоредби, разпоредба, която му противоречи не може да
бъде прилагана от националния съд от момента на приемането на Република
България за член на Европейския съюз – 01.01.2007 г.. Съгласно чл. 63, пар. 1
ДФЕС (предишен чл. 56, пар. 1 ДЕИО), всички ограничения върху движението на
капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни, се
забраняват.
Според
постоянната практика на СЕС – по дело С-282/04, С-283/04, С-112/05, чл. 63,
пар. 1 ДФЕС забранява по общ начин ограниченията върху движението на капитали
между държави-членки. Понятието „движение на капитали” по смисъла на чл. 56,
пар. 1 ДЕИО (чл. 63, пар. 1 ДФЕС), съгласно т. 18 на решение по дело С-112/05 и
т. 46 на решение по дело С-543/08, и признатия указателния характер на
номенклатурата на движенията на капитали, която се съдържа в приложение І към
Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на чл. 67 ДЕИО,
са: (1) така наречените преки инвестиции, а именно всички видове инвестиции на
физически или юридически лица, които служат за установяване или поддържане на
трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието,
на което този капитал се предоставя за извършване на стопанска дейност; за участието
в нови или съществуващи предприятия целта да се установят или поддържат трайни
икономически връзки предполага, че по силата на разпоредбите на националните
законодателства относно акционерните дружества или на други разпоредби,
притежаваните от акционера акции му позволяват да участва ефективно в
управлението на дружеството или в контрола върху него; (2) т. нар. портфейлни
инвестиции, а именно инвестициите чрез придобиване на ценни книжа от
капиталовия пазар единствено като финансова инвестиция, без намерение да се
оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието.
В
решенията по дела С-483/99, С-367/98, С-98/01, С-174/04, СЕС е уточнил, че що
се отнася до инвестициите, за „ограничения” по смисъла на чл. 56, пар. 1 ДЕИО
следва да се считат националните мерки, които могат да възпрепятстват или
ограничат придобиването на акции или дялове от въпросните предприятия или да възпрат и разубедят инвеститорите от
други държави-членки да инвестират в техния капитал. Позовавайки се на
практиката на СЕС по дело С-112/05, съединени дела С-463/04 и С-464/04, дело
С-212/09 С-171/08, по тълкуването или нарушението на чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ВКС приема,
че СЕС последователно е признавал за ограничение на свободното движение на
капитали всяка мярка, въвеждана в националните законодателства на
държавите-членки, която може да разубеди и да възпре чуждестранните лица да
инвестират в съответната държава-членка.
Предвидената
в § 6, ал. 1 ЗИДЗБН относителна недействителност на придобиване на акции/дружествени
дялове и откриване на възможност банката да се удовлетвори от тях за задължения
на свой пряк длъжник, следва да се
третира като установена със закон привилегия в полза на частноправен субект за
сметка на правата и интересите на останалите частноправни субекти (правни
субекти, придобили дружествени дялове/акции от длъжници на несъстоятелната
банка), осъществяващи стопанска дейност на територията на съответната
държава-членка. Подобно възникващо задължение на приобретател на дружествени
дялове/акции да претърпи принудително изпълнение в полза на банка, с която не
се намира в правоотношение, неблагоприятно засяга (нарушава) правата му,
съответно разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН и предвид придаденото й обратно
действие, би възпряла всеки разумен инвеститор да придобива акции и дялове от
български търговски дружества. Това означава, че по същността си посочената
нормативна разпоредба противоречи на чл. 63, пар. 1 ДФЕС и не следва да се
прилага.
Като
се има предвид, че в закона не се съдържа изискване при извършване на придобиването
на дялово/акционерно участие правният субект да е действал недобросъвестно,
несъстоятелната банка се поставя в привилегированото положение да може да
удовлетвори успешно частноправните си вземания, които има към едно лице (пряк
длъжник), за сметка на личните кредитори на този субект, в т. ч. и инвеститори
от други държави-членки, които са се доверили на гарантираната от чл. 19, ал. 3
от Конституцията на Република България закрила на инвестициите. По този начин е
придаден приоритет на частноправните интереси на кредиторите на
несъстоятелността на банка спрямо останалите инвеститори (кредитори).
Съгласно
чл. 65, пар. 1, б. „б” in fine ДФЕС (предишен чл. 58 ДЕИО), разпоредбите на чл.
63 не накърняват правото на държавите-членки да вземат мерки, които са
оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност. В решенията
по дело С-112/05 /т.72/, С-282/04 и С-283/04, С-483/99, С-463/00, С-503-99,
С-174/04, С-271/09, СЕС се е произнесъл, че свободното движение на капитали
може да бъде ограничено от национални мерки, обосновани с упоменатите в чл. 58
ДЕИО съображения или с императивни съображения от общ интерес, доколкото не
съществува общностна мярка за хармонизиране, която да предвижда необходимите
мерки за осигуряване защитата на тези интереси. Когато липсва такова общностно
хармонизиране, по правило държавите-членки трябва да определят степента на
закрила, която възнамеряват да осигурят на тези законни интереси, както и
начина, по който трябва да бъде постигната посочената степен. Те обаче могат да
направят това само в очертаните от Договора граници и по-специално при спазване
на принципа за пропорционалност, който изисква приетите мерки да са в състояние
да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят
необходимото за нейното постигане.
В
решение по дело 30/77, СЕС е постановил, че съображенията по чл. 65, пар. 1, б.“б”
ДФЕС не могат да обслужват чисто икономически интереси. Както вече неведнъж се
подчерта, правото, предоставено на банката за попълване на масата на
несъстоятелността, няма как да е създадено в обществен интерес – кредиторите на
банката не представляват обществото и затова ограничаването на правото на трети
лица (други частноправни субекти и косвено на инвеститорите в тях) не сочи на
конкретни причини, които да оправдават въведената по законодателен път
привилегия в полза на несъстоятелната банка спрямо останалите частноправни
субекти, извършващи стопанска дейност на територията на страната. Няма как да
се направи и извод, че законовият механизъм на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН гарантира
осъществяването на някаква легитимна (обществено оправдана) цел, тъй като
обслужва единствено и само чисто икономическите интереси на ограничен кръг
правни субекти (кредиторите на несъстоятелна банка). Затова и механизмът,
предвиден в чл. § 6, ал. 1 ЗИДЗБН не позволява същият да се разглежда като допустим
от чл. 65, пар. 1, б. “б” ДФЕС в смисъла, изведен в постоянната практика на СЕС.
Изложеното
е изрично разяснено в тук възпроизведеното в съществената му част решение №
37/30.06.2017 г. по търг. дело № 2637/2014 г. на ВКС, І-во ТО, което изследва
противоречието на българска правна норма - § 8 (отм.) ПР на ЗИД на ЗПСК с
правото на ЕС, но което извежда общ принцип, който е относим и към процесната
разпоредба - § 6, ал. 1 ЗИДЗБН, която очевидно създава необоснована привилегия
в полза на несъстоятелна банка и като резултат ограничава свободното движение
на капитали, поради което и тази правна норма не поражда правни последици за
всички свои адресати - Република България е член на Европейския съюз от
01.01.2007 г. и от този момент посочените разпоредби на общностното право са
приложими, без да е необходимо да е налице някакво специално основание за това.
При
констатираното явно противоречие на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН с чл. 63, пар. 1 ДФЕС, националната
норма, като противоречаща на общностното право не следва да се прилага.
Неприложимостта
на нормата, произтичаща от противоречието
й с КРБ и принципа на правовата държава, с ЕКПЧ и правото на ЕС, означава
липсата на валидно възникнало право за „К.Т.БАНКА“ АД (н) да претендира относителната
недействителност на извършени разпоредителни сделки с дружествените дялове от
капитала на „ПРО К.“ ЕООД и затова предявените обективно съединени
конститутивни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ответниците
„М.К.“ АД (н) и „И.Т.С.“ ЕООД, но никое от тях не претендира присъждането им. В
тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложи дължимата за
предявяване на исковете държавна такса в размер на 3720 лева, която не е
събрана предварително.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, чрез назначените от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, срещу „М.К.“ АД (н), ЕИК ******
и „И.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правна квалификация § 6, ал. 1 ЗИДЗБН
за обявяване за недействителни по отношение масата на несъстоятелността на
банката на извършените прехвърляния на 500 дружествени дяла от капитала на „ПРО
К.“ ЕООД с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.10.2016 г.,
сключен между „М.К.“ АД (н) и „М.М.“ ЕООД (заличен търговец) и с договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 02.11.2016 г., сключен между „М.М.“ ЕООД(заличен
търговец) и „И.Т.С.“ ЕООД.
ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата 3720 (три хиляди
седемстотин и двадесет) лева – държавна такса за предявените искове, която да
се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: