Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37
гр. Сливен, 21. 03. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
втори март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 40 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от НАП ТД Бургас,
подадена срещу Решение № 47 от 20.09.2021 г., постановено по АНД № 210 / 2021
г. по описа на Районен съд – Елхово, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 551268-F580551 от 13.05.2021 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на
„ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: ********, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 2006 г. и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение,
с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба оспорва
жалбата като неоснователна, счита решението на Районния съд за правилно и моли
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил изводи, че: НП е в противоречие с материалния закон,
като при издаването му не са изяснени и съобразени в достатъчна степен всички
правно значими и относими факти и обстоятелства; неправилно наказващият орган е
приел, че дружеството е субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във
връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без да вземе
предвид и се съобрази, че в случая е налице изключението по чл. 118, ал. 11, т.
5 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото
право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 23.11.2020 г. срещу „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: ********, е съставен АУАН от
служител на НАП, за това, че на 20.11.2020 г. при извършена проверка в обект –
б. „Т. К.”, находящ се в с. Б., на главен път Ямбол-Елхово, стопанисван от „ДЖИ
ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: ********, е констатирано, че: в обекта е въведена в
експлоатация и се използва ЕСФП и свързани към нея две фискални устройства,
регистрирани в НАП; „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с
ЕИК: ********, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по
доставки на течни горива, е получило гориво в ТО по нивомерна
измервателна система на 29.09.2020 г. - 5 287,44 л пропан-бутан
в резервоар №7, като данните за документалната доставка за същото количество
течно гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН: 0000000005567617 от 29.09.2020 г. са изпратени към НАП
на 22.10.2020 г.; ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката на гориво чрез
наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие. В АУАН е посочено, че
са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1
от Наредба № Н-18 / 2006 г. Въз основа на съставения АУАН, на 13.05.2021 г. е
издадено процесното НП.
В доказателствения материал по делото се съдържат и
следните относими за процесната доставка документи: служебен бон от 29.09.2020
г. – доставка по нивомер, за доставеното на 29.09.2020
г. гориво, със статус на операцията – ОК; справка от НАП за регистрирани
съобщения за доставка на гориво, видно от която на 22.10.2020 г. е регистрирано
съобщение за доставка на гориво по АДД номер 0000000005567617 от 29.09.2020 г.
С оглед установените факти, Районният съд правилно е
приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е
въведено задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка
на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е регламентирано изключение от
това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива
подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че: на 29.09.2020 г. в
проверявания търговски обект е получена доставка на гориво по АДД с УКН:
0000000005567617; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на
доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация
от нивомерната система, видно от служебен бон от 29.09.2020
г. – нивомерна доставка, за доставеното на 29.09.2020
г. гориво, със статус на операцията – ОК.
От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена
чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл.
118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 47 от 20.09.2021 г., постановено по АНД № 210 / 2021 г. по описа на Районен
съд – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: