Присъда по дело №465/2023 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 29/03.07.2023 г. по н.о.х.д. № 465 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 24.04.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане
в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
84/2023 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу Л. Ж. Б., с
персонален № **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Л. Ж. Б., на
01.02.2023 г., в гр. Добрич, по бул. „****”, в посока ул. „****“, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****“, с
чуждестранен рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № ***/07.02.2023 г. на Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна -
Варна” АД - гр. Варна.
Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия Л. Ж. Б. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което не се явява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На досъдебното производство Л. Ж. Б. е бил привлечен в качеството на
обвиняем с постановление от 01.02.2023 г. за същото престъпление, като
постановлението му е било предявено лично и в присъствието на
упълномощения от него защитник - адвокат К. Т. Е. от Адвокатска колегия
Добрич.
За разпоредителното заседание подсъдимият Л. Ж. Б. не се явил, като
се е представлявал от упълномощения от него защитник - адвокат К. Т. Е.,
който заявил, че подсъдимият се намира в чужбина, но същият е уведомен за
воденото срещу него наказателно производство, както и за съдебното
заседание, като е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК. Видно от
изявлението на защитника на подсъдимия, последният не е посочил
уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание, като е заявил
желание съдебното заседание да протече в негово отсъствие.
В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко
умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително (по
аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК). Това означава, че след като
е редовно призован, личното му участие в процеса зависи от собственото му
решение, поради което неявяването му в съдебно заседание не следва да бъде
санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че
1

присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната
истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на
следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка, съдът е намерил, че разглеждането на
делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за
разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е редовно призован,
не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена
процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК), т.нар. задочно производство, в която
насока съдът се е произнесъл с протоколни определения в съдебни заседания,
проведени на 14.06.2023 г. 03.07.2023 г.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни
следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по
отношение на подсъдимия и не се налага събиране на нови доказателства.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът
насрочи съдебното заседание в едномесечен срок от разпоредителното
заседание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание
чл. 66 от НК, като му бъде наложено и наказание глоба в размер на 200 лева.
Пледира се на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година, като при
изпълнение на същото се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 01.02.2023 г.
По пренията защитникът на подсъдимия Л. Ж. Б. – адвокат К. Т. Е.
пледира същият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени
минимални наказания, отчитайки смекчаващите вината обстоятелства.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 01.02.2023 г., около 03:25 часа, в град Добрич, полицейските
2

служители от Първо РУ на МВР - Добрич – свидетелите С. И. С. и А. Н. В.,
спрели за проверка движещ се по бул. „****“, в посока ул. „****“ лек
автомобил марка „****”, модел „****“, с чуждестранен рег. № ****. При
проверката полицейските служители установили, че автомобилът се
управлява от подсъдимия Л. Ж. Б. (L.Z.B.), гражданин на Кралство Норвегия,
като усетили мирис на алкохол. Свидетелят С. С. изпробвал подсъдимия Б. за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
инвентарен № АRPL 0259, цифровата индикация на който отчела 1,21 на
хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Свидетелят С. С.
издал на подсъдимия Б. талон за изследване № *** от 01.02.2023 г. и той бил
придружен от полицейските служители до Спешно отделение при
„Многопрофилна болница за активно лечение Добрич“ АД - гр. Добрич,
където му била взета кръвна проба, при химическото изследване на която се
установило, че в кръвта му се доказва наличие на етилов алкохол – 1,26 %о.
На подсъдимия Л. Ж. Б. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД, бл. № **** от 01.02.2023 г., с който
свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, включващи обясненията на подсъдимия, дадени в
присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели А. Н. В. и С. И. С. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Посочените гласни
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: АУАН
№ ****/01.02.2023 г.; Справка за съдимост № 2302070050000****/07.02.2023
г.; Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № ***/07.02.2023 г.; Талон за
изследване № ***; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 01.02.2023 г.; Справка за съдимост №
23050500500020****05.05.2023 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Л. Ж. Б. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 01.02.2023
г., в гр. Добрич, по бул. „****”, в посока ул. „****“, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****“, с
чуждестранен рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
3

упойващо вещество в кръвта № ***/07.02.2023 г. на Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна -
Варна” АД - гр. Варна.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1,2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН серия АД, бл. № **** от 01.02.2023 г.
данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Гласните доказателства, включващи обясненията на
подсъдимия Б., дадени в присъствието на защитник по същото дело пред
орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК и
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А. Н. В.
и С. И. С. са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото
моторно превозно средство. Протоколът за химическа експертиза №
***/07.02.2023 г. е безспорно доказателство, че подсъдимият на
инкриминираната дата – 01.02.2023 г. е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на етилов алкохол в кръвта си – 1,26 на хиляда.
Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия в релевантното количество от над 1,2 на
хиляда – 1,26 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б,
ал. 1 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият Б. е поел управлението на
моторното превозно средство с ясното съзнание, че е употребил алкохол,
което обстоятелство се потвърждава от обясненията му, дадени в
присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели В. и С..
При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на
подсъдимия Л. Ж. Б.й е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
4

За да определи наказанието на подсъдимия Л. Ж. Б., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Л. Ж. Б. (L.Z.B.) е роден на **** неосъждан.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на образувани други наказателни
производства, както и проявеното критично отношение към извършеното.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и невисоката
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е малко над
релевантното количество от 1,2 на хиляда, а именно – 1,26 на хиляда.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прецени факта, че е
осъществено деяние – управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, придобило през последните години изключително
широко разпространение в обществото ни.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
Б. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът
намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за Б.я на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления,
макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Л. Ж. Б. деяние
са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
5

лева.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанията на подсъдимия не следва
да бъдат индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
тъй като не са налице изключителни или многоБ.йни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от Б. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване
от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата
материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът намира, че
наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би
било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на
престъплението, така и обществената опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Б. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК съобразно редакцията, действала към
6

момента на извършване на престъплението (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в
сила от 30.09.2015 г.), законодателят е предвидил кумулативно наред с
наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК,
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че персоналната превенция на
наказателната репресия по отношение на подсъдимия Б. не би могла да бъде
постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал. 3
от НК не следва да намери приложение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не
би могла да намери приложение и с оглед обстоятелството, че основното
наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия не е определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност
на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца,
съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно – 200 лева, който размер съдът намира за съобразен и с
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от
свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36
от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 1 във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подсъдимият Л. Ж. Б. следва да
бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този
срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение
за тази преценка (невисоката концентрация на алкохол в кръвта, както и с
оглед на останалите благоприятни за личността на подсъдимия
обстоятелства), съдът намира, че същият този срок следва да се определи над
минималния размер и под средния, а именно – една година.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание,
съдът приспадна времето, през което подсъдимият Б. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
01.02.2023 г.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
7

и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Л. Ж. Б. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева по сметка на ОД на МВР -
Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
8

Номер на акта:	29
Дата:	3 юли 2023 г. (в сила от 19 юли 2023 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20233230200465
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 април 2023 г.

Присъда по дело №465/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите