№ 1351
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110213715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2200438 от 06.10.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, София, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 152 от КТ, на ХХХХХ с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го
обжалва в срок. В жалбата се сочи, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е нарушен материалният закон при издаването на НП, както и че
наказателното постановление е неправилно и необосновано, тъй като не отговарят на
обективната действителност съдържащите се в него констатации. При евентуалност се
излагат аргументи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като се поддържа, че случаят е
маловажен Иска се отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от адв. Г., която изразява доводи по същество и моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание - юрисконсулт Ив.. В пледоарията си по същество
изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило
безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушението, за което е
1
санкционирано. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност в случай на уважаване на жалбата и претендирани от другата
страна разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По отношение на ХХХХХ с ЕИК *********, е извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство. В резултат от извършената проверка служителите на
Инспекцията по труда направили констатация, че ХХХХХ ЕИК: *********, в качеството си
на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа на И. Г. Х., ЕГН **********, на длъжност
„експедитор стоки и товари" на 25-ти срещу 26-ти юли 2022г.
Констатацията била направена на база на предварителен график за работа за месец
юли 2022г., според който лицето И. Г. Х., ЕГН **********, следвало да работи на
25.07.2022г. втора смяна от 14:30 часа до 23:00 часа, а на 26.07.2022г. - първа смяна от 08:00
часа до 14:30 часа, като бил направен извод от извършилите проверката служители, че по
този начин не му е осигурена непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа. Констатацията била базирана и на отчет за работното време за месец
юли 2022г., в който било посочено, че лицето Х. е положил 8 часа труд на 25.07.2022г. и 6
часа труд на 26.07.2022г.
За констатираното нарушение свидетелката К. К. съставила АУАН номер 23-2200438
от 05.08.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) №
23-220438 от 06.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 152 от КТ, на ХХХХХ с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Съдът намира за недоказана по несъмнен начин описаната фактическа обстановка в
Наказателното постановление и АУАН.
2022. От показанията на разпитания по делото свидетел И. Х. се установява, че е бил в
трудово правоотношение със санкционираното дружество през месец юли 2022 г., като е
имало няколко дни, през които баща му не е бил добре и е пожелал промяна в смените си,
посочени в предварителния график, за което е пуснал молби. Потвърждава подписите си в
приложените по делото молби, за промяна на смените му. Посочва, че през целия месец е
полагал труд до 19:30 часа, когато е бил втора смяна. От съдържанието на тези молби се
установява, че на 18.07.2022 г. са подадени молби от И. Х., с които моли прекия си
ръководител да направи промяна в графика за дните 25 и 27 юли 2022 г., като вместо първа
смяна на тези дати да бъде втора смяна с работно време от 12:30 часа до 19:30 часа, а на 26-
2
ти да започне работа от 8:30 вместо 8:00 часа. Молбите му са били уважени и работникът е
работил по следния график:
на 25.07.2022 г. втора смяна от 12:30 часа до 19:30 часа;
на 26.07.2022 г. първа смяна от 08:30 часа до 14:30 часа.
При изчисление на периода между 19:30 часа и 08:30 часа на следващия ден се
установява период от 13 часа.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел И. Х., които съдът кредитира като
последователни, лишени от вътрешни противоречия и кореспондиращи с представените по
делото молби. Съдът намира, че показанията на свидетеля са обективни, като от показанията
му се установява, че той е бил служител на дружеството само през процесния месец и към
настоящия момент не е в трудови правоотношения с него, поради което липсват основания
за поставяне под съмнение безпристрастността на свидетеля. Съдът кредитира и показанията
на актосъставителя К. К. по отношение на показанията и за извършената проверка и
документите, на които е базирала своите констатации, които обаче съдът намира за
недоказани по несъмнен начин, тъй като същите се оборват от показанията на свидетеля Х.
и приложените по делото изхождащи от него молби за промяна на графика му. Съдът базира
изводите си за фактическата обстановка и на представените по делото писмени
доказателства - приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи
цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното
постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази
връзка фактически и правни изводи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП.
С оглед изложеното по отношение на установената фактическа обстановка,
която не съответства на фактическите констатации в НП, съдът намира, че е налице
нарушение на материалния закон, тъй като в случая остава недоказано извършването на
описаното в АУАН и НП нарушение.
Доказателствената тежест в административнонаказателеното
производство принадлежи на административнонаказаващия орган.
Следователно при липса на доказаност по несъмнен начин на извършено от
жалбоподателя нарушение, същият не следва да бъде санкциониран.
3
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2200438 от 06.10.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, София, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 152 от КТ, на ХХХХХ с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4