Решение по дело №16/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 17
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20215400600016
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Смолян , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Станчо Станчев
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215400600016 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по протест на РП Смолян и по въззивна жалба на
адв.З.Б., в качеството на служебен защитник на подсъдимия КР. М. Г. срещу
присъда № 1/15.01.2021г., постановена по НОХД №585/20г. по описа на РС
Смолян, с която подсъдимият е признат за виновен и на осн. чл.209, ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 от НК във вр. чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, тъй като наложеното наказание не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца. Не са отчетени всички
отегчаващи вината обстоятелства, които обуславят налагането на по-тежко
наказание. Иска се изменение на присъдата, като на подсъдимият се определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което
да бъде редуцирано по реда на чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК
на една година.
1
Във въззивната жалба на адв. Б. се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, тъй като наложеното
наказание е явно несправедливо с оглед причините за извършване на деянието
и тежкото му семейно положение. Иска се изменение на присъдата, като се
намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Пред съда представителят на Окръжна прокуратура Смолян поддържа
протеста и предлага присъдата да бъде изменена, като необоснована и се
увеличи размера на наказанието. По безспорен начин се установява, че
подсъдимият е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Наложеното наказание не съответства на обществената опасност на дееца,
освен това, съдът не е отчел всички отегчаващи вината обстоятелства, които
обуславят налагането на едно по-тежко наказание, с размер около средния,
предвиден от законодателя за това деяние. В случаят не са налице основания
за определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.55
от НК, а наказанието следва да се определи по чл.54 от НК.
Предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като
не са налице основания за намаляване на наказанието.
Подсъдимият К.Г. се явява лично и със защитникът си адв. Ч..
Оспорват протеста на РП Смолян и поддържат въззивната жалба. Предлагат
присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато поради допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правата на
подсъдимият или присъдата да бъде изменена, като деянието се
преквалифицира по ал3. и се наложи наказание „пробация“ в максимален
размер или да се намали размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
Съдът, като взе предвид изложеното в протеста и във въззивната
жалба, становището на страните изразено в с.з. и след като обсъди по отделно
доказателствата и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Протеста и въззивната жалба са подадени в срок и от надлежни
страни, поради което са процесуално допустими.
При разглеждането им по същество, съдът установи следното:
С присъда № 1 от 15.01.2021г. постановена по НОХД № 585/2020г. по
описа на районен съд Смолян, подсъдимият КР. М. Г. е признат за виновен, в
това че в периода от 17.06.2019 год. до 19.06.2019г. в гр. Смолян, при
условията на продължавано престъпление, на два пъти, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
- На 17.06.2019 год. е възбудил и до 19.06.2019 год. е поддържал
заблуждение у К.Р.от гр. Мадан, относно обстоятелството, че ще й съдейства
2
да бъде одобрена за отпускане на финансов кредит и такъв ще й бъде
отпуснат от банка „БНП – Париба Пърсънъл Файненс С.А“, за което е
необходимо да внесе по посочена от него банкова сметка такса в размер на
350 лева и с това и причинил имотна вреда в размер на 350 лева,
- На 17.06.2019 год. възбудил и до 19.06.2019 год. поддържал
заблуждение у И.У.от гр. Мадан, относно обстоятелството, че ще му
съдейства да бъде одобрен за отпускане на финансов кредит и такъв ще му
бъде отпуснат от банка „БНП – Париба Пърсънъл Файненс С.А“, за което е
необходимо да внесе по посочена от него банкова сметка такса в размер на
350 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 350 лева, като
общата имотна вреда, причинена на К.Р.и И. У. възлиза на сумата от 700 лева
- престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК във
връзка с чл.54 от НК във връзка с чл.209, ал.1 от НК на КР. М. Г. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, като същото
наказание следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим на основание
чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът е приспаднал от изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“ времето, през което К.Г. е задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР на 05.08.2020г. в хода на образуваното ДП № 66/2020г по описа на РУ
Смолян, като един ден задържане се зачита за един ден наказание „лишаване
от свобода“.
На основание чл.25, ал.1 от НК е определил на КР. М. Г. ЕДНО
ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му наказания по
присъди по НОХД № 585/2020 г. по описа на РС Смолян, НОХД №
2619/2019г. по описа на РС Стара Загора и НОХД № 1343/2019г. по описа на
РС Дупница, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ
месеца, като същото наказание следва да се изтърпи при определен
първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от изпълнение
на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
изтърпяното наказание „пробация“ по НОХД № 2619/2019г. описа на РС
Стара Загора, като ТРИ дни наказание пробация се зачитат за един ден
наказание лишаване от свобода; -задържането за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР на 05.08.2020г в хода на образуваното ДП № 66/2020г по описа на РУ-
Смолян, като един ден задържане се зачете за един ден наказание лишаване
от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца по
НОХД № 248/2019г. по описа на РС Монтана, като приведеното в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи отделно, при
3
определен първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Делото пред районният съд е разгледано по реда на глава Двадесет
и седма от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2
от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия
К.Г. и събраните доказателства на ДП, които го подкрепят, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
КР. М. Г. живее в гр.Монтана, семеен е, има две деца и е безработен.
Същият се грижи за синът на съпругата си А. В.Р., който страда от Лумбална
спина бифида с хидроцефалия, за което има определена 100 % степен на
увреждане с чужда помощ. Осъждан е многократно.
През 2018г. К.Г. публикувал обява в електронен сайт „zor.bg“ със
съдържание: „ Здравейте уважаеми клиенти! Предлагаме съдействие за
отпускане на потребителски кредит към БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс за
суми от 5000 до 8000 лева. Годишния лихвен процент е фиксиран на 6,90
процента за целия период на кредита, максималния срок за погасяване е 8
години. Съдействието е главно предназначено за хора с лошо ЦКР, които не
могат да се възползват от банкови продукти по легален начин…. има
предварителна такса, която се заплаща директно на кредитния експерт, който
е одобрил искането Ви, преди насочване към конкретен офис за подписване
на съответните документи касаещи кредита Ви…..“.
Към обявата подсъдимият Г. прикачил и електронен прозорец към
действителни банкови услуги предлагани от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. В самата обява бил посочен телефонен номер за контакт – ** който
номер се ползвал от него.
На 17.06.2019 год. И.У.забелязал публикуваната от К.Г. обява и тъй
като с жената, с която живеел на семейни начала К.Р., изпитвали парични
затруднения я препратил на нея. Двамата се разбрали да кандидатстват за
отпускане на финансов кредит поотделно и още същия ден се свързали с Г.. И
двамата пострадали се свързали с К.Г. като позвънили на ползвания от същия
и посочен в обявата мобилен номер 0886/699135. Първоначално св.Р. се
свързала с Г. и му обяснила, че тя и И. У. желаят да кандидатстват за
отпускане на кредит. В разговора си с нея Г. се представил като Б.А. –
мениджър на кредитния отдел на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Обяснил на Р., че трябва да комуникират само чрез съобщения в електронната
платформа „Вайбър“ и че одобрението за кредит и неговото отпускане щяло
4
да стане по „втория начин“. К.Г. предварително се бил запознал с условията
за отпускане на кредит от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и в разговора
си с пострадалата, вече чрез съобщения в приложението „Вайбър“, където
бил регистриран с ползвания от него мобилен номер ** боравил с
информация, която напълно съвпадала с условията, предлагани от банковата
институция.
Г. затвърдил заблудата у Р., че действително разговаря със служител
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. отговарящ за отпускане на
финансови кредити. В тези разговори, чрез текстови съобщения в
приложението „Вайбър“, Р.посочила, че желае да й бъде отпуснат финансов
кредит в размер на дванадесет хиляди (12 000) лева със срок за погасяване от
осем години. Г. поискал от Р. да му изпрати през електронната платформа
снимка на личната си карта и и казал, че след одобрение и преди документите
за отпускане на кредит да бъдат изпратени в банков клон на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., гр. Смолян, тя трябвало да приведе такса в размер на
350 лева по посочена от него сметка, а именно */
Още същия ден Р.посетила клон на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, гр. Смолян, където попитала за документи за отпуснат финансов
кредит на нейно име. Служителите в банковия клон обаче и отвърнали, че не
са получавали такива.
Р. изпратила съобщение до К.Г., за да го уведоми за отговора на
банковите служители, а последният и отвърнал, че преди да бъде преведена
таксата в размер на 350 лева, документите нямало да бъдат изпратени.
На 18.06.2019г. Р. изпратила от клон на „Интернешънъл Асет
Банк“АД гр. Смолян сумата от триста и петдесет лева по посочената от К.Г.
банкова сметка, след което му изпратила снимка на платежното нареждане,
отново чрез „Вайбър“.
Докато К.Г. комуникирал с К.Р., същият водил и паралелна
комуникация и с И.У.. Отново се представил с името Б.А. - мениджър на
кредитния отдел на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., който можел
„безпроблемно“, „по втория начин“ да му осигури отпускане на финансов
кредит и заявил на У. че ако бъде одобрен ще се свърже с него. Около час
след разговора им Г. изпратил съобщение на И. У. че е одобрен за кредит в
размер на петнадесет хиляди лева с фиксирани месечни вноски за погасяване
в размер на двеста седемдесет и шест лева. След което изпратил банковата
сметка на свидетелката Л. В.*** заявил, че трябва да заплати по сметката
такса в размер на триста и петдесет лева. На 19.06.2019 год. от клон на банка
„УниКредит Булбанк“ АД, гр. Смолян И.У. превел паричната сума от триста
и петдесет лева по сметката посочена от Г. и също както Р. му изпратил
снимка от платежното нареждане.
След като на дата 19.06.2019 год. К.Г. се уверил, че Р. и У. са превели
5
исканите от него парични суми, им казал, че документите, с които са
одобрени за отпускане на финансов кредит ще бъдат налични в клон на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., в гр. Смолян още на деня.
На 19.06.2019г подсъдимият посетил Л.В. и поискал от нея да изтегли
от банковата й сметка преведените от У.и Р. парични средства в размер на
седемстотин лева и да му ги предаде, което последната направила.
К.Р. и И.У.посетили поотделно банковия клон на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. в гр.Смолян, но служители в него ги уведомили, че
документи за отпускане на кредит не са постъпвали при тях и че най –
вероятно са измамени.
След като установили, че документите за одобрение за отпускане на
финансов кредит не са изпратени, Р.и У. направили многократни опити да
разговарят с К.Г., но същият не отговорил на позвъняванията и съобщенията
им.
Горната фактическа обстановка е отразена в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като съдът я намира за установена въз основа на
направеното самопризнание от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от
НПК и приобщените доказателства, събрани в хода на ДП, които ги
подкрепят - свидетелски показания на К.Р, И.У., В.К. Л.В., В.Г. и Х.Д.
обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП, процесуално-следствените
действия – 2 бр. протоколи от извършено претърсване и изземване, протокол
за обиск на лице, както и приложените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че с действията си подсъдимият КР.
М. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна по безспорен начин се установява, че в периода
от 17.06.2019 год. до 19.06.2019г. в гр. Смолян, при условията на
продължавано престъпление, на два пъти, с цел да набави за себе си имотна
облага, подсъдимият К.Г. е възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
На 17.06.2019 год. е възбудил и до 19.06.2019 год. е поддържал
заблуждение у К.Р.от гр. Мадан, относно обстоятелството, че ще й съдейства
да бъде одобрена за отпускане на финансов кредит и такъв ще й бъде
отпуснат от банка „БНП – Париба Пърсънъл Файненс С.А“, за което е
необходимо да внесе по посочена от него банкова сметка такса в размер на
350 лева,
На 17.06.2019 год. възбудил и до 19.06.2019 год. поддържал
заблуждение у И.У.от гр. Мадан, относно обстоятелството, че ще му
съдейства да бъде одобрен за отпускане на финансов кредит и такъв ще му
6
бъде отпуснат от банка „БНП – Париба Пърсънъл Файненс С.А“, за което е
необходимо да внесе по посочена от него банкова сметка такса в размер на
350 лева
Подсъдимият К.Г. е въвел в заблуждение двете лица на 17.06.2019г.,
като се представил за „мениджър Б. А.“ и обещал, че ще им съдейства да
бъдат одобрени за отпускане на финансов кредит и такъв ще им бъде
отпуснат от банка „БНП – Париба Пърсънъл Файненс С.А“, за което е
необходимо да внесат по 350лв. по посочена от него банкова сметка, което
представлявало такса. Това заблуждение е поддържано до момента на
заплащането на исканите парични суми на 19.06.2019г.
В следствие на въведеното и поддържано заблуждение, двете
пострадали лица К.Р.и И.У. са извършили разпоредителни действия със свое
имущество и са претърпели имотна вреда, като всеки един от тях е претърпял
вреда в размер на 350 лв.
Авторството на деянието се установява както от самопризнанията на
подсъдимия, така и от свидетелските показания на пострадалите лица К.Р.и
И.У. от показанията на свидетелката Л.В. която му предоставила номера на
банковата сметка, по която са преведени парите, които били изтеглени от нея
и предадени на подсъдимия.
Подсъдимият К.Г. е дал обяснения на 06.08.2019г. в хода на
образуваното ДП в присъствието на защитник, като подробно е описал
начина, по който е успял да въведе в заблуждение Р.и У.и да поддържа у тях
създаденото заблуждение, в резултат на което двете лица му превели 700
лева. Установява се по безспорен начин, че подсъдимият е публикувал в
интернет, в сайт zor.bg подвеждаща обява, която мотивирала пострадалите
лица да се обадят на посочения телефон и по този начин се свързали с
подсъдимия, който потвърдил неверните данни изнесени в обявата.
Подсъдимият е въвел в заблуждение двете лица, с цел да набави за себе си
имотна облага и е получил такава облага, тъй като парите са били изтеглени
от св. В. и същата ги предала на подсъдимия. Двете лица са извършили
разпореждане със свое имущество именно в следствие на създаденото у тях
заблуждение, че ще получат кредит от банкова институция.
Причинената имотна вреда на К.Р. възлиза на 350 лева, а
причинената вреда на И.У. възлиза на 350 лева.
Подсъдимият е осъществил две отделни деяния, поради което
обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че са налице
признаците на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК. Всяко едно от двете деяния поотделно осъществява състав на едно и
също престъпление, като те са извършени по едно и също време, при еднаква
фактическа обстановка, при еднородност на вината, поради което следва да се
счете, че последващото деяние съставлява продължение, както от обективна,
7
така и от субективна страна на предходното.
От субективна страна подсъдимият К.Г. е осъществил деянието с
пряк умисъл. От обясненията на Г. може да се направи категоричен извод,
че същият е съзнавал, че извършва измамливи действия, с цел да набави за
себе си лесни средства.
При определяне на наказанието районният съдът обосновано е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства - оказаното пълно съдействие в хода
на досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното,
сравнително младата възраст на извършителя на деянието и добрите
характеристични данни на подсъдимия като родител на три деца. Пред
въззивният съд се представиха писмени доказателства, че подсъдимият е
възстановил нанесените щети на пострадалите лица, което също ще следва да
се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
По делото е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство
съдебното минало на подсъдимия /същият е осъждан за други две извършени
престъпни деяния по чл.209, ал.1 и ал.3 от НК/.
При така установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, районния съд
обосновано е приел, че на подсъдимия следва да се определи наказание
при условията на чл.54 от НК, тъй като не съществуват изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, налагащи приложението на
чл.55 от НК.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на
представителя на Окръжна прокуратура Смолян, че неправилно е определено
наказанието по чл.55 от НК, тъй като от изложените мотиви към присъдата се
установява, че наказанието е определено по чл.54, а не по чл.55 от НК.
Районният съд обосновано и законосъобразно е наложил наказание
„лишаване от свобода“ към минимума предвиден от закона, тъй като е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
преквалифициране на деянието по чл.209, ал.3 от НК, тъй като настоящият
случай не е маловажен. От приложената справка за съдимост се установява,
че подсъдимия е осъждан три пъти, като две от присъдите са за извършени
престъпления по чл.209 от НК, т.е у него са създадени трайни навици към
неспазване на установените в закона правила. Набавянето на средства по
престъпен начин, дори за лечението на детето не омаловажава деянието. С
оглед здравословното състояние на детето, за което се грижи, подсъдимият
под угрозата да търпи реално наказание лишаване от свобода с оглед
предишните му осъждания, би следвало да преустанови престъпната си
дейност, което не е направил. Наложените му наказания, не са изиграли нито
8
превъзпитаваща, нито възпираща роля.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за
намаляване на наложеното наказание, тъй като не са налице основания за
определяне на наказанието по чл.55 от НК. Не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а освен това най-
лекото предвидено от закона наказание не се явява несъразмерно тежко в
конкретния случай.
Не са налице основания и за увеличаване размера на наложеното
наказание, тъй като районният съд е определил едно справедливо наказание,
съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи ваната обстоятелства,
както и с обществената опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд намира твърдението за допуснато процесуално
нарушение при изготвяне на обвинителния акт за неоснователно, тъй като
съгласно повдигнатото обвинение се касае за продължавано престъпление,
извършено в периода от 17.06.2019г. до 19.06.2019г., в който период са
извършени двете деяния. Освен това, от разпита на К.Р. се установява, че тя
едва на 19.06.2019г. е разбрала, че е измамена, като е посетила банковия клон.
До тази дата подсъдимият продължавал да поддържа създаденото у нея
заблуждение, че ще получи банков кредит. Правата на подсъдимия не са
нарушени, тъй като той се е защитавал по обстоятелства, които са му
известни още от досъдебното производство.
Обосновано и законосъобразно съдът е постановил на осн. чл.68, ал.1
от НК да бъде изтърпяно отделно и изцяло наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца по споразумение № 63/12.03.2019г.,
влязло в законна сила на 12.03.2019г., тъй като деянието по настоящето дело е
извършено в изпитателния срок, определен с това споразумение.
Съдът констатира, че неправилно в присъдата е посочено, че на осн.
чл.68, ал.1 от НК се привежда в изпълнение отложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца по НОХД № 248/2019г. по описа на РС
Монтана, тъй като видно от Справката за съдимост това наказание е
наложено по НОХД № 284/2019г. по описа на РС Монтана. Вероятно се касае
за техническа грешка, но същата ще следва да се поправи, като се измени
присъдата в тази част, като се постанови на осн. чл.68, ал.1 от НК да се
изтърпи отделно и изцяло наложеното наказание по НОХД № 284/2019г. по
описа на РС Монтана.
Районният съд е извършил групиране на наказанието, наложено с
присъдата по настоящето дело и наказанията, наложени по НОХД №
2619/2019г. по описа на РС Стара Загора и НОХД № 1343/2019г. по описа на
РС Дупница, като е наложил най-тежкото от тях, а именно наказанието
лишаване от свобода за срок от ОСЕМ месеца, като е определил наказание да
се изтърпи при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от
9
ЗИНЗС.
Законосъобразно и обосновано е приложена разпоредбата на чл.25,
ал.1 от НК, като начина по който са групиране наказанията от съда се явява
по-благоприятен за подсъдимият.
От въззивният съд се събраха доказателства, че наказанието
„пробация“, наложено по НОХД 2619/2019г. по описа на РС Стара Загора е
изтърпяно изцяло на 27.12.2020г.
При извършената служебна проверка на присъдата, въззивния съд
установи, че неправилно районния съд на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е
приспаднал от изпълнението на определеното общо най - тежко наказание
„лишаване от свобода“ изтърпяното наказание „пробация“ по НОХД №
2619/2019г. описа на РС Стара Загора, като ТРИ дни наказание пробация се
зачитат за един ден наказание лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК е неприложима при определяне на
общо наказание, защото са налице изрични, законови норми – чл.25, ал.2 и
ал.3 от НК, уреждащи въпросите с приспадането на изтърпяно наказание от
един или различен вид.
Наложеното наказание „пробация“ по НОХД № 2619/2019г. описа на
РС Стара Загора участва в групирането и същото следва да бъде приспаднато
на осн. чл.25, ал.3 от НК, а не по чл.59 от НК.
Освен това, извършеното приравняване на наказанията е неправилно,
тъй като съгл. чл.25, ал.3 от НК два дни „пробация“ се зачитат за един
лишаване от свобода, докато районният съд незаконосъобразно е постановил
три дни наказание „пробация“ да се зачитат за един ден наказание „лишаване
от свобода“.
По изложените съображения присъдата в тази част следва да бъде
изменена.
Законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на
наказанията, тъй като сборът от наложеното наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което следва да се търпи отделно, не надвишават две
години.
По изложените съображения съдът намира протеста и въззивната
жалба за неоснователни, поради което ще следва да бъдат оставени без
уважение.
Присъдата следва да бъде изменена в посочените части, като се
потвърди в останалата част като обоснована и законосъобразна.
10
Водим от горното Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1/15.01.2021г. постановена по НОХД №
585/2020г. по описа на районен съд Смолян, като я ОТМЕНЯ в частта, с която
на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ изтърпяното
наказание „пробация“ по НОХД № 2619/2019г. описа на РС Стара Загора,
като ТРИ дни наказание „пробация“ се зачитат за един ден наказание
лишаване от свобода и вместо това ПОСТАНОВЯВА
На осн. чл.25, ал.3 от НК приспада от определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяното наказание
„пробация“ наложено по НОХД № 2619/2019г. описа на РС Стара Загора,
като два дни „пробация“ се зачитат за един ден наказание „лишаване от
свобода“.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от
НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ШЕСТ месеца по НОХД № 248/2019г. по описа на РС
Монтана и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение отложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца по НОХД №
284/2019г. по описа на РС Монтана.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11