Р Е Ш Е Н И Е
№ 260114 / 28.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на единадесети
май, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 110
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 520/
07.02.2020г. от „Т Б А Б” ЕАД град С, ЕИК –, представлявано от Н Г С. и А Ч Д.,
чрез юрисконсулт С.Р.Р. против Д.Т.А. ***, с която молят да бъде прието за
установено по отношение на ответницата че същата дължи на дружеството следните
суми : главница в размер на 464.56лв., договорна лихва в размер на 15.19лв. за
периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г., обезщетение за забава в размер на
122.25лв. за периода от 05.07.2017г. до 05.02.2019г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба се разказва, че дстраните са се намирали в
договорни отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит №
**********/ 26.12.2016г. Дружеството е превело на продавач сумата по договора
като платежна цена на стока получена от ответницата. Последната се е задължила
да върне сумата на банката на 12 месечни вноски – единадесет равни и последна
изравнителна. Т. е погасила част от сумата, но в един момент преустановила
плащанията. Това мотивирало банката да потърси защита на своите права по съдебен
ред. Било образувано чгрдело № 121/ 2019г. по описа на РС – Исперих, в което
била издадена Заповед за изпълнеие въз основа на документ по чл.417 от ГПк и
изпълнителен лист. Въз основа на издаденият изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело, но при връчване на книжата длъжникът не е бил открит на
известните постоянен и настоящ адрес, с оглед което на кредитърт е било указано
предявяване на установителен иск за вземането. С исковата молба се претендира
присъждане и на разноските в заповедното и исковото производства. Представени
са писмени доказателства, които се иска да бъдат допуснати и приети в
производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъопил
писмен отговор от назначеният особен представител на ответницата Д.А. адвокат
Аликн М. ***. Същият счита искът за допустим. Сочи, че основателността му не е
доказана на настоящият етап и че по този въпрос ще вземе становище след
събиране на доказателствата по делото. Моли за назначаване на две ексепртиза –
съдебно-икономическа, която да установи размерът на вземането и
съдебно-криминалистична, която да установи дали размерът на шрифта на
сключеният договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителският кредит.
В
съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искови претенции и
моли същите да бъдат уважени изцяло.
Назначеният особен представител по
отношение на ответницата Д.А. адвокат А.М. моли искът да бъде отхвърлен като
неостоветел и недоказан предвид доказана недействителност на договор като не
отговарящ на законовите изисквания за размер на шрифта.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Между стрените по делото е сключен
Договор за потребителски кредит № / 26.12.2016г. по силата на който „Т Б А
Банк” ЕАД чрез кредитния посредник „АС”ЕООД отпуснало на ответницата целеви
потребителски за закупуване на стока – моторен трион в размер на 697.00лв. Било
договорено кредитът да бъде погасен до 05.01.2018г. на 12 равни месечни вноски
11 от които по 68.53лв. и последна 12 изравнителна вноска в размер на 68.57лв.
Във договорените месечни вноски сумата е включвала два компонента – главница и
договорна лихва, като цялата сума за връщане по кредита възлиза на 822.40лв. В
един момент ответницата е преустановила заплащането на договорените вноски.
Срокът на договорът към настоящият момент е изтекъл. На 18.02.2018г. кредиторът
е завел заповедна процедура по чл.417 от ГПК пред Районен съд – Исперих, като е
било образувано ч.гр.дело № 121/ 2019г. по описа на съда, в което съдът е
разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : сумата 464.56лв.
– главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 15.19лв. за периода от
05.07.2017г. до 05.01.2018г., обезщетение за забава за периода от 05.07.2017г.
до 05.02.2019г. в размер на 122.25лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението в съда – 18 № .02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Присъдени са и разноски – 25.00лв. заплатена държавна такса по
заповедната процедура и 60.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че длъжникът нее бил
открит на известните адреси в страна и увадомяването му е станало по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК на кридиторът е било указано предявяване в срок на иск за
установяване на вземанията. Това „Т Б А Банк” ЕАД е направило в настоящото
производство.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1. По кредитната сметка за
потребителски кредит **********/ 26.12.2016г. длъжника е заплатил пет
погасителни вноски по договора в общ размер на 342.65лв., което включва
главница в размер на 316.08лв. и 26.57лв. – договорна лихва. 2. Размерът на платеното по процесният
договор към датата на подаване на Заявлението по частното гражданско дело е 342.65лв., което включва главница в размер
на 316.08лв. и 26.57лв. – договорна лихва. 3.
Размерът на договорената възнаградителна лихва за перода от 05.07.2017г. до
05.01.2018г. е 15.19лв. Размерът на обезщетението за забава за перода от
05.07.2017г. до 05.02.2019г. е 62.84лв. 4.
Размерът на дължимото задължение към дата 10.05.2021г. – датата на изготвяне на
заключението е : Главница: 464.56лв., Договорна лихва – 15.19лв. и Лихва за
забава – 169.30лв.
В производството е назначена и
съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че печатният текст в Договор
за потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г. състоящ се от шест листа и
Искане-декларация състоящо се от два листа е на кирилица, не серифен вид,
формат “Arial Narrow”,
с размер 10 и не отговаря по размер на условията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
допустим, а по същество частично основателен. Съдебно счетоводната експертиза
назначена в производството безспорно доказва, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на докумнт по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист ответницата е имала
задължение към ищцовото дружество в следните размери : договорената
възнаградителна лихва за перода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г. е 15.19лв., а размерът
на обезщетението за забава за перода от 05.07.2017г. до 05.02.2019г. е 62.84лв.,
размерът на главницата е 464.56лв., колкото е присъдено по ч.гр.дело № 121/
2019г. по описа на Районен съд – Исперих. Ответницата не е ангажирала в процеса
доказателства за погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество,
поради което същите се явяват дължими.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че печатният текст в Договор
за потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г. състоящ се от шест листа и
Искане-декларация състоящо се от два листа е на кирилица, не серифен вид,
формат “Arial Narrow”,
с размер 10 и не отговаря по размер на условията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит. Тази резпоредба регламентира, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От своя
страна нормата на чл.22 от Закона за потребителският кредит сочи, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23
от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С –
535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е
дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит
– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че
целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба
на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22
параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива
2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране
на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация
държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за
регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива
области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време
на сключването на договора информация относно условията на договора и
последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се
отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да
бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията,
която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да
може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор.
Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по
принцип компатентни да установят правила както и относно конкретната форма на
представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от
страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето
на посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък
начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както ище възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна
уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член десет параграф две от
Директива 2008/ 48. Поради това член 10 параграф две и член двадесет и две
параграф едно от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на сумата 464.56лв., която следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 121/ 2019г.
по описа на Районен съд – Исперих – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, тъй като тя се дължи като последица от уважаване на главният иск за
главницата.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество се следват разноски в
настоящото исково и по заповедното производства в общ размер на : 895.17лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за
потребителски кредит № / 26.12.2016г. сключен между „Т Б А Банк” ЕАД град С,
ЕИК – чрез кредитния посредник „А СЕООД,
в качеството му на Кредитодател и Д.Т.А., ЕГН - ********** *** в качеството и
на Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Д.Т.А., ЕГН - ********** *** че същата дължи на „Т Б А Банк” ЕАД град
С, ЕИК представлявано от Н Г С. и А Ч Д. сумата 464.56 /четиристотин шестдесет
и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща Главница по Договор
за потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 121/ 2019г. по описа на
Районен съд – Исперих – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „Т Б А Банк” ЕАД град
С, ЕИК – представлявано от Ни Г С. и Ар
Чв Д. да бъде признато за установено по отношение на ответника Д.Т.А., ЕГН - **********
*** че същата им дължи следните суми : договорна лихва в размер на 15.19
/петнадесет лева и деветнадесет стотинки/ за периода от 05.07.2017г. до
05.01.2018г., обезщетение за забава в размер на 122.25 /сто двадесет и два лева
и двадесет и пет стотинки/ за периода от 05.07.2017г. до 05.02.2019г. по Договор
за потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради
недължимост на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за
потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.Т.А.,
ЕГН - **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б А Банк” ЕАД град София, ЕИК – ********* представлявано
от Н Г С. и А ЧД. за разноски по настоящото исково производство и по ч.гр.дело
№ 121/ 2019г. по описа на Районен съд – Исперих сума в общ размер на 895.17
/осемстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ съобразно уважената
част от исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното
решение препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 121/ 2019г. по описа на
Районен съд – Исперих с оглед правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :