№ 119
гр. С., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000445 от
15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- С.,с
което на ОГН. АЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.С., ул.”Н.”№.. за нарушение
на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и за
нарушение на чл.104А от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят ОГН. АЛ. СТ. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,още че жалбоподателя не бил извършил вменените му нарушения,за
които бил санкциониран. Липсвали ,както в АУАН , така и в НП
задължителните реквизити посочени в ЗАНН,както и липсвало ясно и точно
описание на обстоятелствата при което били извършени адм.нарушения.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв.К. . Въззивникът в съдебно заседание дата обяснения по случая, като
твърди,че действително бил без поставен обезопасителен колан,но не е
разговарял по телефона,но полицай Д. имал пререкания с него ,като сочи
причината ,която породила лошите взаимоотношения помежду им.
Пълномощника му по същество сочи,че обжалва НП единствено в частта за
визираното нарушение на чл.104А от ЗДвП за което на основание
чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 50лева, тъй като счита същото за недоказано по категоричен и
безспорен начин,като излага подробни съображения в тази насока.Моли съда
да отмени НП в обжалваната му част .
Претендира присъждане в полза на жалбоподателя разноски по
делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- С. , не изпраща представител и не взема становище.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение
в случай на присъждане на такова от съда.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО С., не изпраща представител и
не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. Г., Д. Хр. Д. и Хр. Ж. Хр./полицейски служители/ и от
обясненията на самият жалбоподател и показанията на разпитания свидетел
очевидец Д.А.А., се установява, че на 10.05.2021год. жалбоподателя помолил
св. Д.А.А. да откарат за ремонт повредения му фризер и той се съгласил.
Натоварили фризера на тъмно син микробус с рег.№Х 8174 КС,който бил
собственост на Шинка Мишева Василева и потеглили,като микробуса бил
управляван от жалбоподателя,а до него като пътник се возел св. св. Д.А.А..
Самият микробус бил със затъмнени стъкла ,задни и странични стъкла.
Жалбоподателят се насочил към майстора ,като пътя му минавал по улица
2
Крайречна,където се намирало полицейското управление на С. и
преминавайки от там забелязали ,че пред портала на полицията имало спрян
полицейски автомобил,който бил спрян с предница към полицейското
управление,а в него имало полицаи,като както жалбоподателя,така и пътника
били без поставени обезопасителни колани.
На 10.05.2021година около 08,50часа свидетелите Д. Хр. Д. и Хр. Ж. Хр. –
полицейски служители към РУ С. изпълнявали служебните си задължения
,застъпвайки на наряд,когато на ул.Крайречна в гр.С. преминал тъмно син
микробус.
Двамата полицейски служители последвали МПС,подали звуков и светлинен
сигнал и спрели водача на ул.Крайречна пред дом 31.
Свидетелят Д. Хр. Д. се представил на водача и му обяснил причината
поради ,която бил спрян /а именно ,че го бил видял да говори по телефона и
,че нямал поставен обезопасителен колан/и му поискал документите за
проверка. След извършената проверка поискал съдействие от АП по Пътен
контрол и на място бил изпратен св.Д. Г. Г..
На място свидетелите Д. Хр. Д. и Хр. Ж. Хр. запознали със случай св.Д.Г.
За така възприетите нарушения на жалбоподателят бил съставен,предявен акт
за извършено административно нарушение серия GA №410857 от 10.05.2021г.
в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на
съставеният АУАН и подписал същият без възражения,като екземпляр от
същият му бил връчен срещи подпис.
По случая били изготвени 3брой сведения от тримата полицейски служители.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение, а подадена жалба/имаща характер на възражение/, която след
запознаване със материалите по преписката е изготвено становище за нейната
неоснователност.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от
3
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева
и за нарушение на чл.104А от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 30.06.2021г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени множество
НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Г. Г., частично от показанията на св.Д. Хр. Д. и св.Хр. Ж. Хр./полицейски
служители/ и от обясненията на самият жалбоподател и показанията на
разпитания свидетел очевидец Д.А.А., така също и от приетите писмени
доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,3броя сведения ,становище,
жалба ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН.
Следва да се посочи,че съдът не кредитира частично показанията на св. Д.
Хр. Д. и св.Хр. Ж. Хр.,в частта в която същите твърдят,че са видели
жалбоподателя да разговоря по телефона по време на управление на
микробуса,тъй като в тази им част показанията съществено се разминават с
останалия събран по делото доказателствен материал, в частност показанията
на св. Д. Г. Г. и от обясненията на самият жалбоподател и показанията на
разпитания свидетел очевидец Д.А.А..Свидетелят Г. установява,че
действително управлявания от жалбоподателя микробус бил със затъменени
стъкла,респ. нямало видимост към водача на МПС, като това обстоятелство е
изложено и в обясненията на самият жалбоподател и в показанията на
Асенов. Последните двама отричат , жалбоподателя да е разговарял по
4
телефона,когато е управлявал МПС по улица Крайречна,като и двамата
признават,че са били без поставени обезопасителни колани. Установяват още
,че полицейският автомобил , в който са били свидетелите Д. Хр. Д. и Хр. Ж.
Хр. е бил с насочена предница към полицейското управление и същите на са
имали пряка видимост към водача на МПС и след като подминали
полицейският автомобил,полицаите видели рег.номер на микробуса и веднага
тръгнали след тях и в близост до сладкарница Боболандия със светлинен и
звуков сигнал спрели водача-жалбоподател. В противоречие на тези
показания и обяснения са показанията на св. Д., който твърди,че когато били
зад МПС ,управлявано от жалбоподателя виждали как водача разговаря по
телефона и едва,когато пуснали звуков и светлинен сигнал,той пуснал
телефона,което не може да е обективно вярно,доколкото се установи,че
задните стъкла на МПС са били затъмнени и респективно през тях е
невъзможно да се видят действията на водача или пътника в МПС. Именно по
тези съображения ,съдът не кредитира показанията в тази им част на
горепосочените двама свидетели и съответно не изгражда правни изводи.
В останалата им част,съдът ги кредитира и изгражда правни изводи.
Също така се кредитират и показанията на разпитания по делото свидетел Д.
Г. Г. и св. Д.А.А., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН/в частност касателно св.Г./.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания /за Г./не
се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ
– С. при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
5
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП.
Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели/на полицейските
служители,в частта в която се кредитират за показанията на св.Д. и Х./ не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за
състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че
жалбоподателят на процесната датата,водачът е бил без поставен предпазен
колан, с който автомобилът бил оборудван по време на движение на
МПС,което се потвърждава и от самите обяснения на жалбоподателя дадени
пред настоящият съдебен състав,поради което съдът ги кредитира с
доверие,доколкото същият признава факти и обстоятелства,които са в негова
вреда.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните,
по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515
от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,3броя сведения ,становище, жалба и т.н. се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- С., се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515
от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
6
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение/я е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация,извън коментираните по долу при
които съдът констатира недостатъци. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и алкохол ,не носи
свидетелство за регистрация на МПС,което управлява и т.н. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво
е извършил). В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година,
7
постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна
и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра
на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да
издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-
8
ви,доколкото същото не се обжалва,в предвид изявлението на пълномощника
на жалбоподателя в съдебно заседание ,то съдът намира , че в тази част НП
е влязло в законна сила.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в
обжалваното постановление извод за извършено административно нарушение
по чл.104А от ЗДвП не се доказа по делото.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно
превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Съгласно § 6, т. 25, предл. 1-во от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
Към момента на извършване на проверката жалбоподателят е имал качеството
на водач, тъй като се е намирал в автомобила и е осъществявал действия по
управление,по което обстоятелство страните не спорят.
Спорно по делото е дали е използвано от водача -жалбоподател мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, като това е ставало
без устройство, позволяващо неговото използването без участие на ръцете му.
Както се посочи по горе такива категорични доказателства по делото,не се
събраха.
Напротив разпитания по делото св.Асенов ,който е присъствал по време на
управлението на МПС от страна на жалбоподателя през процесния ден и по
време на проверката ,категорично отрича този факт,като твърди,че телефона
на жалбоподателя действително е бил в микробуса,но той не е разговарял по
него,дори няма спомен къде точно е бил телефона му,но в същото време не
отрича,че и двамата са били без поставени обезопасителни колани.
Установява,още че полицейските служители са нямали видимост към
водача,както към момента когато микробусът е преминал острани на
полицейският автомобил,така и когато полицейският автомобил се е движил
9
след микробуса до неговото спиране със звуков и светлинен сигнал.В
подкрепа на тези негови показания са и обясненията на самият жалбоподател.
От друга страна св.Д.Г. установява,че действително МПС е било със
затъмнени стъкла и действително няма видимост от зад към водача. При това
положение няма как да се приеме за безспорно доказано твърдението на св. Д.
Хр. Д. и св.Хр. Ж. Хр., че по време на управление на МПС жалбоподателя е
разговарял по телефона и преустановил разговора едва когато пуснали
светлинен и звуков сигнал,което негово действие те наблюдавали и по време
на управлението на полицейският автомобил ,който се движел зад
микробуса,тъй като както се посочи,микробусът е бил със затъмнени стъкла и
нямало видимост към водача
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление в тази
му част като недоказано , следва да бъде отменено .
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателят за адвокат в
размер на 300лева.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
10
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 е при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в
едно съдебно заседание, написване на Жалба,събиране на доказателства и
пледиране, т.е. е налице съответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът
счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС
на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира в минималния такъв,към
момента на подписване на договора за правна защита .
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000445 от 15.06.2021година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- С.,с което на ОГН. АЛ. СТ. с ЕГН
********** от гр.С., ул.”Н.”№.. за нарушение на чл.104А от ЗДвП на
основание чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на
11
ОГН. АЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.С., ул.”Н.”№.. , сумата в размер на
300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по
АНД №574/2021г. по описа на РС С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12